Мис Порочна

24. И ти ли, Кейт?

— Вляво! — изкрещя Хана.

Жената, която разхождаше един виенски дог, подскочи и направи път на Хана. Реше петък вечерта и Хана тичаше по „Стокбридж трейл“, дългата три мили пътека, която обикаляше старата каменна сграда, собственост на компанията „Роузууд И“. Може би това не беше най-умното нещо, да тича по някаква уединена пътека сама, след като Иън Томас беше избягал. Въпреки че ако Спенсър не беше омазала нещата и беше казала на ченгетата, че предишната вечер Иън е нарушил гаранцията и я беше посетил в дома й, това нямаше да се случи.

Но по дяволите Иън — Хана имаше нужда да потича. Обикновено идваше тук, за да прочисти стомаха си, след като беше погълнала твърде много кракери, но тази вечер имаше нужда да прочисти мислите си.

Съобщенията от А. започваха да я безпокоят. Тя не искаше да повярва, че новият А. беше истински… но ако есемесите бяха истински? Ако Иън беше новият А. и можеше да наруши гаранцията си, то тогава може би знаеше какво беше намислила Кейт, нали?

Хана прелетя покрай затрупаните със сняг пейки и голямата зелена табела с надпис „МОЛЯ, ПОЧИСТВАЙТЕ СЛЕД КУЧЕТО СИ!“. Как можеше да постъпи толкова глупаво и да се сприятели с Кейт? Дали това не беше поредният й номер? Ами ако Кейт беше също тъй зла като Мона и това беше просто един добре обмислен план за съсипването на живота на Хана? Лека-полека премисли всички подробности от приятелството си с Мона — което по-скоро беше враждателство. Бяха станали приятелки в осми клас, няколко месеца след като Али беше изчезнала. Мона първа потърси Хана, направи й комплимент за маратонките „Долче и Габана“ и гривната на Дейвид Юрман, които беше получила за рождения си ден. В първия момент Хана се отдръпна — все пак Мона беше смотанячка, — но в края на краищата успя да вникне под обвивката й. Освен това се нуждаеше от нова най-добра приятелка.

Но Мона всъщност никога не е била най-добрата й приятелка. Може би просто беше изчаквала подходящия момент, за да си отмъсти за всички ужасни неща, които Хана и нейните приятелки й бяха казвали. Точно Мона откъсна Хана от старите й дружки, Мона насади у нея ненавист към Наоми и Райли. Хана искаше да оправи отношенията си с тях след като Али беше сметната за мъртва, но Мона категорично отказа. Наоми и Райли категорично бяха в Б-листата и те не трябваше да имат нищо общо с тях.

Мона първа предложи да започнат да крадат от магазините, твърдейки, че това вдига адреналина. Освен това нямаше проблеми да бъде А. Особено с Хана — тя беше свидетел на повечето от гафовете й. Кой седеше до Хана в нощта, когато блъсна БМВ-то на бащата на Шон Ейкърд? Кой беше с Хана, когато я арестуваха за кражба в „Тифани“?

Краката й шляпаха в кишата, но тя не спираше да тича. Всичко останало, което Мона беше направила, се смеси в съзнанието й неконтролируемо, като шампанско, което плисва от счупена бутилка. Мона-или-А. й беше изпратила онази тясна рокля, защото знаеше, че Хана ще я облече на купона за рождения й ден и шевовете й щяха да се пръснат. Мона-или-А. беше изпратила на Хана онзи есемес, в който я уведомяваше, че Шон е на бала с Ариа, защото знаеше, че Хана ще хукне обратно към Роузууд, за да сдъвче Шон. Така щеше да провали вечерята с баща си и отново да направи Кейт да изглежда като перфектната, послушна малка дъщеря.

Я чакай малко. Хана изведнъж се спря под група дървета. Нещо в цялата тази работа не й се връзваше. Хана беше казала на Мона, че се е свързала с баща си, но не й беше казала, че ще пропусне бала, за да иде с него във Филаделфия. И дори Мона да беше разбрала по някакъв начин за това, тя нямаше как да знае, че Кейт и Изабел ще бъдат с тях. Хана си спомни как Изабел и Кейт почукаха на вратата на бащиния й апартамент в „Четирите сезона“. „Изненада!“, бяха извикали те. Мона нямаше как да знае, че точно така ще стане.

Освен ако…

Хана рязко си пое дъх. Небето се смрачи над главата й. Имаше само един начин Мона да знае, че Кейт и Изабел ще се появят във Филаделфия: ако двете с Кейт се познаваха от по-рано, в това имаше смисъл. Мона определено знаеше за Кейт. Едно от първите съобщения на А. представляваше изрезка от вестник за Кейт, която получаваше поредната награда в училище. Може би Мона се беше обадила на Кейт и й беше разкрила зловещата си схема. И тъй като Кейт мразеше Хана, се беше съгласила да участва. Това обясняваше откъде Кейт знаеше как да накара Хана да й разкаже всичко в тоалетната на Le Bec-Fin. Или откъде й беше хрумнало да надникне в чантата й — може би Кейт вече знаеше, че Хана държи перкосепт в чантата си. „Хвалеше ми се, че имам цяла опаковка — сигурно бе прошепнала Мона в телефона си, докато е подготвяла Кейт. — И веднага ще ти повярва, че няма да я издадеш, след като я помолиш да ти даде една таблетка. Но след като не се върне след повече от час и баща й тотално откачи, разкажи му всичко. Кажи, че Хана те е накарала да го вземеш“.

— О, Боже! — прошепна Хана и се огледа. Студената пот от врата й започна да се стича надолу по гърба. Кейт и Хана заедно като училищните кралици, Наоми и Райли като най-добрите им приятелки — ами ако всичко това е било част от гигантския план на Мона? Ами ако Кейт е продължила делото на Мона… и наистина планира да съсипе Хана?

Краката й се подкосиха. Тя се свлече на колене и се подпря на дясната си ръка.

Ами ако всичко това няма край?

Стомахът й се преобърна. Тя се наведе над тревата покрай пътеката и повърна. От очите й закапаха сълзи, гърлото й пламтеше. Чувстваше се толкова изгубена. И самотна. Вече нямаше представа кое в живота й е истина и кое — не.

След няколко минути тя избърса устата си и се огледа. Асфалтираната пътека беше празна. Беше толкова тихо, че можеше да чуе силното куркане на стомаха си. Храстите покрай пътеката започнаха да се поклащат. Като че ли някой беше хванат в капан между тях и сега се опитваше да се измъкне. Хана се опита да помръдне, но усещаше краката си по същия начин, както бе чувствала ръката си след катастрофата — безполезни. Шумоленето на клоните се засилваше все повече.

Това е призракът на Мона, изпищя някой в главата на Хана. Или призракът на Али. Или на Иън.

Клоните се разтвориха. Хана извика задавено и стисна очи. Но когато след няколко секунди ги отвори, пътеката все още беше пуста. Тя примигна и се огледа. И тогава забеляза причината за целия този шум — едно малко сиво зайче, което мърдаше уши край купчина изсъхнала детелина.

— Изплаши ме — скара му се тя. После се изправи с пъшкане, пулсът й постепенно започна да се успокоява. Ноздрите й пламтяха от миризмата на собственото й повръщано. Край нея притича една жена, облечена в розов анорак, оставяйки след себе си аромата на парфюма на Марк Джейкъбс „Дейзи“, с който най-вероятно се беше напръскала за работа. Светът отново се напълни с хора.

Зайчето се изгуби в храстите, главата на Хана започна да се прояснява. Тя си пое дълбоко дъх няколко пъти и зрението й се нормализира. Някой просто се опитваше да я извади от релси — Иън или тъпото хлапе, което се преструваше на новия А. Мона не можеше да контролира вселената от отвъдното. Освен това Кейт беше намекнала за ужасната си връзка с Херпесчо. Тя нямаше да си признае, че е имало нещо такова, ако възнамеряваше да унищожи Хана завинаги.

Хана пробяга половината миля до паркинга на „Роузууд И“, чувствайки се учудващо добре. Блекбърито й лежеше на предната седалка в приуса и в кутията му нямаше получени нови есемеси. Докато караше към дома, Хана си мислеше да отвори последното съобщение от А. И да му отговори: Добър опит, имитаторе. Без малко да ме измамиш. Освен това изпитваше вина за това, че цял ден беше игнорирала есемесите на Кейт и я беше избягвала по коридорите. Може би имаше някакъв начин да й се реваншира. Може би утре щяха да минат през „Джамба джус“, преди да започнат да се подготвят за благотворителното събиране, и Хана щеше да я почерпи с една „манго мантра“ без захар.

Когато се прибра, къщата беше тъмна и тиха.

— Ехо? — извика Хана, остави мокрите си обувки в помещението за пране и махна ластика от косата си. Зачуди се къде ли са се покрили всички. — Кейт?

От горния етаж се чуваше приглушен глас. Вратата на стаята на Кейт беше затворена и от нея съвсем тихо се носеше музика, която Хана не разпозна.

— Кейт? — повика я тихо тя.

Никакъв отговор. Хана вдигна юмрук, за да почука на вратата, но отвътре Кейт се изхили злобно.

— Ще стане — каза тя. — Обещавам ти.

Хана се намръщи. Изглежда Кейт говореше по телефона. Тя притисна ухо към вратата й, изпълнена с любопитство.

— Не, обещавам — повтори настоятелно Кейт с нисък глас. — Довери ми се. А и моментът почти настъпи — чакам го с нетърпение!

Кейт отново се засмя гадно. Хана рязко се отдръпна от вратата, сякаш тя беше направена от нажежено желязо, и притисна ръка към устата си. Смехът на Кейт премина в силен кикот.

Ужасена, Хана отстъпи назад по коридора. Не можеше да не разпознае тоя смях — двете с Мона се кикотеха така, когато планираха нещо голямо. Хилеха се по този начин, когато Хана планираше да се престори на приятелка на Наоми, защото тя беше отмъкнала кавалера на Мона за „Бала на влюбените“. Така се кикотеха, когато Мона беше направила фалшив профил в Май спейс на Ейдън Стюарт, едно симпатично момче от квакерското училище, и го беше използвала, за да измъчва Ребека Лоури, която се беше самообявила за Снежната кралица, почетна титла, която по право принадлежеше на Хана. Въобще няма да е красиво, намекваше кикотът, но точно това заслужават кучките. А ние ще се забавляваме до дупка.

Всичките предишни тревожи и притеснения отново връхлетяха Хана като лавина, която се спуска по планински склон. Като че ли Кейт също планираше нещо голямо и Хана имаше доста добра представа какво би могло да бъде то.