Мис Порочна

22. Отново дежа вю

Хана съблече тъмночервеното си кожено яке и го хвърли в шкафчето си, докато от тонколоните в коридорите на „Роузууд дей“ се носеше прочутата симфония на Дворжак „Из Новия свят“. До нея стояха Кейт, Наоми и Райли и обсъждаха момчетата, които си бяха паднали по Кейт.

— Може би не трябва да ограничаваш възможностите си — казваше Наоми, пресушавайки чашата си с лешниково капучино. — Ерик Кан е много секси, но Мейсън Байърс всъщност е големият улов в „Роузууд дей“. Всеки път, когато си отвори устата, ми иде да му разкъсам дрехите. — Семейството на Мейсън беше живяло десет години в Сидни и той говореше с лек австралийски акцент. Звучеше така, сякаш е прекарал целия си живот на някой слънчев плаж.

— Мейсън играе във волейболния отбор — светнаха очите на Райли. — Видях негова снимка от последния турнир в годишника — беше си съблякъл ризата. Жесток!

— Волейболният отбор не тренира ли след училище? — Наоми потри въодушевено ръце. — Може пък да ги почетем с нашето присъствие и да сформираме личната агитка на Мейсън. — Тя погледна към Кейт за одобрение.

Кейт й подаде ръка за „дай пет“.

— Навита съм. — Тя се обърна към Хана. — Какво ще кажеш, Хан? Ще дойдеш ли?

Хана ги изгледа объркано.

— Днес трябва да си тръгна по-рано… Заради процеса.

— Уф. — Кейт се намръщи. — Вярно.

Хана изчака с надеждата Кейт да каже още нещо, но тя, Наоми и Райли просто продължиха да разменят клюки за Мейсън. Хана заби нокти в дланите си и болката я заля. Част от нея се надяваше, че те ще дойдат с нея на процеса срещу Иън за морална подкрепа. Наоми тъкмо разказваше някакъв виц, свързан с размера на диджеридуто10 на Мейсън, когато Хана усети как някой я потупва по рамото.

— Хана? — Лицето на Лукас изплува пред погледа й. Както винаги, той разнасяше най-различни неща от многобройните клубове, в които участваше — разписание на бъдещите сбирки на клуба по химия, списък с имената на подписалите петицията „Спрете да пълните автоматите за безалкохолни с газирани напитки“, която се опитваше да прокара, а на ревера му беше забодена значка „Бъдещите политици на Америка“. — Какво става?

Хана отегчено отметна кичур коса през рамото си. Кейт, Наоми и Райли ги погледнаха и се отдалечиха на няколко стъпки встрани.

— Нищо особено — промърмори тя.

Настъпи неловка пауза. С ъгъла на окото си Хана забеляза Джена Кавана, която влезе в една празна стая, повела кучето водач след себе си. Винаги, когато Хана забелязваше Джена в „Роузууд дей“, се чувстваше неловко.

— Липсваше ми вчера — казваше в момента Лукас. — Накрая се отказах да ходя в мола — реших да те изчакам и да отидем двамата.

— Аха — промърмори Хана, слушайки го само с половин ухо. Погледът й беше насочен към Кейт и момичетата. Те бяха стигнали до края на коридора, близо до изложбата с акварели на класа по рисуване, шушукаха си нещо и се кикотеха. Хана се запита какво ли е толкова смешно.

Когато погледна отново Лукас, видя намръщеното му лице.

— Какво ти става? — попита той. — Да не си ми сърдита?

— Не. — Хана се заигра с едно от копчетата на сакото си. — Просто бях… заета.

Лукас я докосна по китката.

— Тревожиш ли се за процеса срещу Иън? Искаш ли да те закарам?

Хана внезапно се отърси ядосано, сякаш я беше мушнал с нагорещена пръчка.

— Не ходи на делото — тросна му се тя.

Лукас отскочи назад, сякаш му беше ударила плесница.

— Но… Мислех, че искаш да дойда.

Хана се извърна настрани.

— Няма да е чак толкова интересно — промърмори тя, поуспокоена. — Просто ще произнесат встъпителните си речи. Ще се отегчиш до смърт.

Лукас я погледна, без да обръща внимание на потока от ученици, които минаваха покрай тях. Една малка групичка се бяха отправили на уроци по кормуване, в ръцете си държаха брошура с пътните правила на щата Пенсилвания.

— Но аз искам да съм там, за да те подкрепям.

Хана стисна челюсти и извърна поглед.

— Сериозно говоря. Ще се оправя.

— Има ли някаква причина да не искаш да отида?

— Просто го зарежи, става ли? — Хана махна с ръка пред себе си, сякаш пускаше бариера. — Трябва да вървя в час. Ще се видим утре, на благотворителната сбирка.

След тези думи тя затръшна вратата на шкафчето си и профуча край Лукас. Не можеше да си обясни защо просто не се обърна, не хвана ръката му и не му се извини за държанието си. Защо й се искаше Кейт, Наоми и Райли да я придружат на процеса, а когато Лукас предложи да дойде — толкова верен и искрен — тя просто се ядоса? Лукас беше гаджето й и последните няколко месеца с него бяха страхотни. След смъртта на Мона, Хана се беше лутала като замаяна наоколо, докато двамата с Лукас не се събраха. След това прекарваха цялото време заедно, събираха се у тях, играеха GTA11 и прекарваха часове в ски спускания по склоновете на планината Елк Ридж. През деветте дни на коледната ваканция Хана нито веднъж не стъпи в някой мол или спацентър. През половината от времето, което прекара с Лукас, тя дори не носеше грим, освен нещата, с които покриваше белега си.

За пръв път през последните няколко месеца с Лукас се беше чувствала наистина щастлива. Защо не й беше достатъчно?

Просто не беше, и тя го знаеше. Когато двамата с Лукас се бяха събрали, тя не мислеше, че има начин да се превърне отново във Великолепната Хана Мерин — а се оказа, че има. Мечтата да бъде най-популярното момиче в „Роузууд дей“ се беше просмукала във всяка една молекула на тялото й. Още от четвърти клас тя наизустяваше всеки един дизайнер от „Воуг“, „Уименс Уеър Дейли“ и „Найлон“. В ония години тя подхвърляше сприхави коментари за останалите момичета в класа на Скот Чин, един от малцината й приятели, който се заливаше от смях и твърдеше, че от нея ще излезе перфектната кучка.

В шести клас, точно след приключването на „Капсулата на времето“, Хана беше отишла на една благотворителна разпродажба в „Роузууд дей“ и беше забелязала шал на „Ерме“, оставен от някой глупак на купчинката дрехи за по петдесет цента. Секунди по-късно Али се приближи до нея и я поздрави за острото око. След това се заговориха. Хана беше убедена, че Али я е избрала за приятелка не защото беше най-красивата, не защото беше най-слабата, не защото беше показала куража да се появи в задния двор на Али, за да открадне късчето знаме за „Капсулата на времето“, а защото Хана беше най-подходяща за това. И защото го искаше най-силно.

Хана приглади косата си, опитвайки се да забрави всичко, което се беше случило току-що. Когато зави зад ъгъла, тя видя Кейт, Наоми и Райли да се вторачват в нея и да избухват в неприятен смях.

Внезапно погледът й започна да се замъглява и изведнъж пред нея стоеше не Кейт, а Мона. Беше се върнала няколко месеца назад, дни преди партито за седемнайсетия рожден ден на Мона. Хана никога нямаше да забрави как й се зави свят, когато зърна приятелката си да се държи с Наоми и Райли така, сякаш те бяха новите й най-добри приятелки, и да си шушукат каква загубенячка е Хана.

Онези, които забравят миналото, са обречени да го преживеят отново. Кейт, Наоми и Райли не се смееха на нея, нали?

Тогава зрението на Хана се проясни. Кейт я забеляза и замаха ентусиазирано. Тя посочи с пръст кафенето и Хана прочете по устните й: „Да се видим в «Стийм» през следващото междучасие?“.

Тя кимна едва-едва. Кейт й изпрати една въздушна целувка и изчезна зад ъгъла.

Хана профуча по коридора и хлътна в дамската тоалетна. За щастие тя беше празна. Хана се втурна към един от умивалниците и се наведе над него с бушуващ стомах. Острата амонячна миризма на препаратите за чистене нахлу в носа й. Тя се погледна в огледалото, приближавайки се все повече към него така, че да види всяка една поричка на лицето си.

Те не се смееха на теб. Ти си Хана Мерин, каза тя на отражението си. Най-популярното момиче в училище. Всички искат да са като теб.

Нейният блекбъри, който беше пъхнат в един от страничните джобове на чантата й, започна да жужи. Хана примигна и го извади.

Малката, облечена в мозаични плочки тоалетна застина. От чешмата се проточваше капка вода. Отражението й в хромираните сешоари за ръце на стената изглеждаше подуто и безформено. Тя погледна под вратите на кабинките, за да провери дали има някой. Беше празно.

Хана си пое дълбоко дъх и отвори съобщението.

Обля я яростна вълна. Беше й писнало от новия А. Натисна бутона за отговор и започна да набира текст.

Блекбърито й издаде едно кратичко „пинг“, показвайки, че съобщението е изпратено. Тъкмо когато Хана се накани да прибере телефона в чантата си, той отново звънна.