Мис Порочна

5. Смяна на караула

В понеделник на обяд Хана вървеше бавно по коридора към кабинета по авангардни материи. Нищо не можеше да се сравни с това да изглеждаш зашеметяващо в началото на новия срок. Беше отслабнала с три килограма през ваканцията и кестенявата й коса блестеше, благодарение на терапията с масло от дървото иланг-иланг, за която беше платила с кредитната карта за спешни случаи на баща си. Група момчета от „Роузууд дей“, облечени с еднакви хокейни екипи, се облегнаха на шкафчетата си, и я изпратиха с влюбени погледи.

Точно така, подсмихна се Хана, като кокетно им махна с ръка. Тя все още беше вървежна.

Естествено, имаше случаи, когато не се чувстваше съвсем като предишната великолепна Хана. Като например сега: обедната почивка беше точно моментът да видиш и да те видят, но тя не беше съвсем сигурна къде да отиде. Предполагаше се, че трябва да обядва с Лукас, но той имаше практика в клуба по дебати. В добрите стари дни двете с Мона обичаха да сядат в „Стийм“, да пийват „Американос“ и да обсъждат чантите и обувките на всички, които минаваха край тях. После, след като приключеха с йогурта и вафлите, те заемаха най-добрите места пред огледалата в тоалетната на английското крило, за да си оправят грима. Но днес тя пренебрегна и двете места. Струваше й се проява на отчаяние да седиш сам на масата в кафенето, а и гримът й въобще нямаше нужда от оправяне.

Тя въздъхна, поглеждайки завистливо към група щастливи момичета, които се бяха запътили към кафенето, и си пожела поне за пет минути да може да се помотае с тях. Но точно това беше големият проблем на приятелството й с Мона — в него нямаше място за никой друг. И сега Хана не можеше да се отърси от настойчивото усещане, че цялото училище мисли за нея като за „момичето, чиято най-добра приятелка се опита да я убие“.

— Хана! — чу се глас зад гърба й. — Хей!

Хана се спря, обърна се и с присвити очи се взря в дъното на коридора. Усети горчив вкус в устата си. Кейт.

Усещането да види Кейт в „Роузууд дей“, с морско синия й блейзер и плетена пола, беше далеч по-ужасно и от гаденето. Хана изпита огромно желание да се обърне и да хукне в противоположната посока, но Кейт се приближи към нея с главоломна скорост, балансирайки пъргаво върху триинчовите токове на обувките си. Лицето й беше ясно и настойчиво като на анимационен герой на Дисни, а дъхът й миришеше така, сякаш бе изяла осем лентички за освежаване наведнъж.

— Навсякъде те търсих!

— Уф… — изсумтя Хана, оглеждайки се отчаяно за някой, който да ги прекъсне. Не би се отказала от онзи умник Майк Монтгомъри, нито дори от предвзетото си, държащо на девствеността си, бивше гадже Шон Ейкърд. Но единствените, които се мотаеха в коридора, бяха членовете на хор „Мадригал“, а те тъкмо бяха подели импровизиран грегориански химн. Ненормалници. Изведнъж с ъгъла на окото си зърна високо, красиво момиче с гарваново черна коса и огромни слънчеви очила „Гучи“, което се появи иззад ъгъла, водено от един златист ритрийвър.

Джена Кавана.

Хана усети как я полазват тръпки. Имаше толкова много неща за Джена, които никога нямаше да научи. Някога Джена и Мона бяха приятелки и в нощта, когато фойерверките бяха ослепили приятелката й, Мона тъкмо се беше запътила към дома на семейство Кавана. Което означаваше, че през цялото време, докато двете с Хана са били приятелки, Мона е знаела за ужасното нещо, което бяха причинили по случайност на Джена. Трудно можеше да си представи нещо такова. Всичките часове, които Мона беше прекарала в къщата на Хана, всички онези ваканционни пътувания до Карибите, пазаруването заедно, спа процедурите… и Хана нито веднъж да не заподозре, че точно фойерверките, които бяха ослепили Джена, бяха изгорили и Мона.

— Какво ще правиш по обяд? — изчурулика Кейт, карайки Хана да подскочи. — Времето подходящо ли е да ме разведеш наоколо?

Хана отново тръгна.

— Заета съм — каза тя високомерно. Майната му на баща й и неговите „отнасяй се с Кейт като с член на семейството“ лекции. — Върви при секретарката и кажи, че си се изгубила. Сигурна съм, че ще ти нарисуват карта.

След тези думи тя се опита да заобиколи Кейт, но тя не я пусна. Хана усети миризмата на прасковения й душ гел. Мирисът на фалшива праскова, реши Хана, е най-омразният на света.

— Какво ще кажеш да пием кафе? — твърдо рече Кейт. — Аз черпя.

Хана присви очи. Кейт сигурно е идиотка, щом смята, че Хана може да бъде купена толкова лесно с подмазване. Когато двете с Мона станаха приятелки в началото на осми клас, тя я беше спечелила точно с подмазване — и ето какво се случи накрая. И въпреки че на лицето на Кейт беше изписано дразнещо приятелско изражение, по всичко личеше, че тя няма да приеме „не“ за отговор. Изведнъж на Хана й хрумна, че ако се държи твърде гадно, Кейт може пак да я натопи, както в „Le Bec-Fin“.

Тя въздъхна раздразнено и преметна коса през раменете си.

— Хубаво.

Те тръгнаха обратно към „Стийм“, който се намираше само през няколко врати. Уредбата въртеше „Паника в дискотеката“ и двете кафе машини работеха, а масите бяха задръстени с ученици. Театралният клуб провеждаше среща в ъгъла, обсъждаха кастинга за „Хамлет“. След като Спенсър Хейстингс беше изключена от пиесата, Хана научи, че някаква талантлива второкурсничка на име Нора имаше добри шансове да получи ролята на Офелия. Две по-малки момичета зяпаха една стара обява за роузуудския воайор, който не се беше появявал, откакто цялата история около А. приключи — полицията реши, че това най-вероятно е била Мона. Група момчета от отбора по футбол бяха насядали край компютърните конзоли. Хана си мислеше, че усеща как очите им прогарят гърба й, но когато се обърна, установи че те въобще не гледат към нея. Гледаха красивата, слаба, със стегнато дупе Кейт.

Когато се наредиха на опашката и Кейт започна да преглежда менюто за деня, Хана чу силен шепот от другия край на стаята. Тя се обърна. Наоми Циглър и Райли Улфи — най-старите й, най-гадни врагове — зяпаха Хана от високата дървена бар маса, която беше любимата на тях двете с Мона.

— Здрасти, Хана — подразни я Наоми и махна с ръка. През ваканцията си беше подстригала косата къса. Прическата наподобяваше тази на Агинес Дейн, но запазената марка на супермодела правеше главата й да изглежда като карфица.

Райли Улфи, чиято коса с цвят на мед беше прибрана в стегнат балерински кок, също й махна.

Очите й бяха впити в Z-образния белег на брадичката на Хана.

Хана усети как стомахът й забълбука, но устоя на порива да прикрие белега с ръка. Нито фон дьо тенът, нито тоновете пудра, нито мегаскъпите лазерни терапии не успяха да го премахнат напълно.

Кейт проследи погледа на Хана към другия край на стаята.

— О! Онова русото момиче е в моя клас по френски. Изглежда ми супер мила. Да не са ти приятелки?

Преди Хана да успее да отвърне „абсолютно не“, Наоми вече махаше на Кейт и устните й оформиха думата „здравей“. Кейт се втурна към тяхната маса. Хана изостана на няколко крачки зад нея, преструвайки се на силно заинтересувана от менюто на стената, което всъщност знаеше наизуст. Не че я вълнуваше какво толкова ще кажат Наоми и Райли на Кейт. Не че те двете имаха някакво значение за нея.

— Ти си нова, нали? — попита Наоми Кейт, щом тя се приближи до масата им.

— Да — отвърна Кейт с широка усмивка. — Кейт Рандъл. Аз съм доведената сестра на Хана. Е, бъдеща доведена сестра. Току-що се преместих тук от Анаполис.

— Не знаехме, че Хана ще има доведена сестра! — Усмивката на Наоми напомняше на ухилена хелоуинска тиква.

— Ще има. — Кейт разпери драматично ръце. — C’est moi2.

— Ботушките ти страшно ми харесват — посочи ги Райли. — „Марк Джейкъбс“ ли са?

— Класика — съгласи се Кейт. — Купих си ги в Париж.

„Леле, колко съм специална, ходила съм в Париж!“ — мислено изкриви лице Хана.

— Мейсън Байърс разпитваше за теб. — Райли погледна закачливо Кейт.

Очите на Кейт блеснаха.

— Кой е Мейсън?

— Много е готин — каза Наоми. — Искаш ли да седнеш? — Тя стана и дръпна един стол от масата на група момичета, безгрижно подритвайки нечия раница, оставена на пода.

Кейт погледна към Хана през рамо, повдигайки едната си вежда, сякаш искаше да каже „защо не?“. Хана отстъпи встрани, поклащайки отрицателно глава.

Райли сви начервените си устни.

— Да не би да се смяташ за нещо по-добро, че не искаш да седнеш при нас, Хана? — Гласът й натежа от сарказъм. — Или пък си на приятелска диета сега, след като Мона вече я няма?

— Може пък да й се повръща от приятели — предположи Наоми, сбутвайки многозначително Райли с лакът.

Кейт погледна към Хана, след това обратно към Наоми и Райли. Изглеждаше така, сякаш се чудеше дали да се засмее. Хана усети стягане в гърдите, сякаш сутиенът й изведнъж се беше смалил с три размера. Опитвайки се да не им обръща внимание, тя ги заобиколи, преметна коса през раменете си и наперено излезе в пълния с народ коридор.

Но щом се озова в безопасност сред потока от хора, които напускаха кафенето, самообладанието й се срина. Приятелска диета. Да й се повръща от приятели. Само Кейт може веднага да надуши кучките, които Хана най-много мрази. Сигурно точно в този момент те й разказваха за онзи случай, когато А. бе принудил Хана да им признае, че има проблеми със стомаха и гаденето, и че Шон Ейкърд категорично й отказа, когато му предложи да правят секс на купона у Ноъл Кан. Можеше да си представи как Кейт отмята глава назад и избухва в смях, и трите веднага стават най-добри приятелки.

Хана гневно си проправи път по коридора към стаята за курса по авангардни материи, отблъсквайки с лакът един бавен първокурсник от пътя си. Въпреки че от нея се очакваше да ненавижда Мона, в този миг Хана би дала всичко, за да си я върне. Няколко месеца по-рано, когато Наоми и Райли се бяха подиграли на Хана за повръщането, Мона се беше намесила бързо, беше потушила слуховете и им беше напомнила кой всъщност командва в „Роузууд дей“. Беше толкова красиво.

За съжаление сега вече нямаше най-добра приятелка, която да подкрепи Хана в този момент. И може би никога нямаше да има.