Мис Порочна

14. Вива ла Хана!

Малко по-късно същата вечер Хана влетя през входа на „Рив Гош“, френското бистро в мола „Кинг Джеймс“, като свиваше и разгъваше напрегнато юмруци. От грижливо прикритите тонколони се носеше гласът на Серж Гинсбург, а въздухът ухаеше на печено месо и пържени картофки, разтопено краве сирене и „Диор Жадор“. Затвореше ли очи, Хана почти можеше да си представи, че е миналата зима и Мона стои до нея. Все още не се беше случило нищо лошо — тялото на Али не беше открито в онази ужасна яма, нямаше го ужасният белег на брадичката й, зловещият Иън не беше пуснат навън под гаранция, нямаше никакви нови съобщения от някакъв си фалшив А. Хана и Мона все още бяха най-добри приятелки, оглеждаха се в античните огледала, които висяха над умивалниците, и отправяха влюбени погледи към новите броеве на списанията „Ел“ и „Ю Ес Уийкли“.

Тя беше идвала в „Рив Гош“ и след Мона, разбира се — Лукас работеше тук през уикендите и винаги черпеше Хана с малък ром и диетична кола. Но тази вечер до нея не стоеше Лукас. Тя вървеше заедно с… Кейт.

Кейт изглеждаше добре — великолепно дори. Черна копринена панделка придържаше лъскавата й кестенява коса. Беше облечена с яркочервена вталена рокля и носеше тъмнокафяви ботуши „Льофлер Рандъл“. Хана беше обула любимите си черни боти „Марк Джейкъбс“ с високи токчета, кашмирена блуза с качулка и тесни дънки, а устните й блестяха с любимото й ултрачервено червило „Нарс“. Двете заедно изглеждаха милиард пъти по-добре от Наоми и Райли, които се бяха свили като два грозни градински гнома край масата, на която по принцип сядаше Хана.

Хана се намръщи. Адски късо подстриганата коса на Наоми и късият й, дебел врат я правеха да изглежда като костенурка. Плъховидният нос на Райли помръдна, когато онази избърса ужасно тънките си устни със салфетка.

Кейт погледна към Хана, засичайки намръщения й поглед.

— Те вече не са ти врагове, не го забравяй! — прошепна тя с ъгъла на устата си.

Хана въздъхна. На теория подкрепяше плана на Кейт „щом не можеш да ги победиш, съюзи се с тях“. Но в действителност…

Кейт се обърна към Хана. Тя беше с три инча по-висока от нея, затова се налагаше да навежда глава, когато й казва нещо.

— Имаме нужда от приятелки като тях — произнесе спокойно Кейт. — Силата ни е в бройката.

— Да, просто…

— Имаш ли дори причина да ги мразиш? — изстреля бързо Кейт.

Хана сви рамене. Мразеше ги, защото бяха кучки… и защото Али също ги мразеше. Само че Али така и не им беше обяснила какво са направили Наоми и Райли, за да ги зареже така безцеремонно. Пък и Хана не можеше просто ей така да ги попита за това. Али беше накарала Хана и останалите да обещаят, че никога повече да не говорят с Наоми и Райли.

— Хайде. — Кейт сложи ръце на хълбоците си. — Дай да го направим.

Хана простена и изгледа намръщено бъдещата си доведена сестра. В единия ъгъл на устата й имаше някакво мъничко петно. Хана не беше сигурна дали беше пъпка… или нещо друго. От ума й не излизаше загадъчната тайна, за която Кейт беше намекнала предишния ден на закуска — че беше спала с някакво момче и това беше довело до усложнения. Херпесът си беше усложнение, нали? А от него не се ли получаваха мехури по кожата?

— Хубаво, да вървим — изсумтя Хана. Кейт се усмихна, хвана я за ръката и я поведе към масата на Наоми и Райли. Момичетата ги забелязаха, махнаха на Кейт, но Хана изгледаха подозрително. Кейт се запъти право към пейката и се тръшна върху червената възглавничка.

— Как сте, мацки? — изписка тя, раздавайки въздушни целувки.

Наоми и Райли се умилкваха известно време около Кейт, възхищавайки се на роклята й, на гривната и ботушите, побутваха пълните си чинии с пържени картофи към нея. След това Наоми погледна към Хана, която продължаваше да стои права до количката с десерти.

— А тази какво прави тук? — попита тя с нисък глас.

Кейт пъхна едно пържено картофче в устата си. Хана беше забелязала, че тя е от момичетата, които можеха да погълнат тонове храна, без да наддадат и един килограм. Кучка.

— Хана дойде, защото иска да ви каже нещо, мацки — обяви Кейт.

Райли повдигна извитите си вежди.

— Така ли?

Кейт кимна и скръсти ръце.

— Иска да се извини за всички гадости, които ви е причинила през годините.

Какво? Хана беше прекадено зашеметена, за да издаде и звук. Кейт беше казала, че просто ще се държат мило, не че ще се подмазват. Защо й е да се извинява на Наоми и Райли? Те й бяха причинили също толкова гадости, колкото и тя на тях.

Кейт продължи:

— Иска да започне на чисто с вас, мацки. Каза ми, че дори не се сеща за причината, поради която сте се скарали.

Хана хвърли такъв поглед към Кейт, който би стопил и замръзнала лава.

— Добре де — промърмори накрая, навеждайки очи. — Съжалявам.

— Чудесно! — изграчи Кейт. Тя погледна другите момичета окуражаващо. — Значи мир?

Наоми и Райли се спогледаха и се усмихнаха.

— Мир! — извика гръмко Наоми и всички, които седяха на околните маси, се обърнаха раздразнено към тях. — Мона прецака и нас. Правеше се на наша най-добра приятелка, а после ни заряза след катастрофата с теб. Без каквато и да е причина!

— Е, всъщност вече знаем причината — поправи я Райли, вдигайки показалеца си. — Заряза ни, за да се върне при теб и по-късно, когато никой не е подозирал, да те блъсне с нейната кола.

— Боже. — Райли притисна ръка към гърдите си. — Толкова е зла.

Хана примигна. Точно за това ли трябваше да говорят сега?

— Наистина се чувстваме ужасно заради това, което трябваше да преживееш, Хана — усмихна се престорено Наоми. — Освен това съжаляваме много, че се карахме. Така че мир, определено! — Тя се изправи развълнувано и отново седна.

— Страхотно! — извика Кейт. Тя прегърна Хана и Хана също се опита да изобрази усмивка.

— Сядай, Хана! — каза Наоми. Хана седна предпазливо, чувствайки се като чихуахуа, което е навлязло в двора на някой ротвайлер. Всичко й изглеждаше твърде лесно.

— Тъкмо разглеждахме новия „Тийн воуг“. — Райли побутна списанието към тях. — Нали благотворителната среща е този уикенд. Трябва да бием всички кучки с най-хубавите рокли.

Хана повдигна вежди, забелязвайки датата на корицата на списанието.

— Мислех, че този брой ще излезе чак след няколко седмици.

Райли отпи глътка от боровинковия си сок.

— Братовчедка ми работи в редакцията на списанието. Това е просто макет, но броят вече е даден за набор. Праща ми ги предварително. Понякога дори получавам покани за разпродажби, до които обикновените клиенти нямат достъп.

Сините очи на Кейт се опулиха.

— Супер!

Райли прехвърли няколко страници от списанието и посочи една кокетна черна коктейлна рокля.

— Божичко, толкова ще ти отива, Хана.

— На кого е? — наведе се напред с любопитство Хана.

— А тази страхотно ще ти подхожда на очите, Кейт. — Наоми посочи една синя тясна рокля на „BCBG“. — „Прада“ имат едни прелестни сатенени пантофки в същия цвят. Посетихте ли вече магазина им? Ей го там. — И тя посочи с пръст.

Кейт поклати глава. Наоми сложи ръка на устата си и ахна ужасена.

Кейт се засмя и отново погледна към списанието.

— Сигурно трябва да водим и кавалер на тази среща, нали? — попита тя, докосвайки лъскавите страници. — А аз дори не познавам нито едно момче тук.

— Няма за какво да се тревожиш. — Наоми завъртя очи. — Всички момчета в училище говорят за теб.

Райли обърна страницата.

— А Хана вече си има кавалер.

Хана веднага се напрегна. Сарказъм ли долови в гласа на Райли? И каква беше тази грозна усмивка на лицето на Наоми? В този миг я осени — канеха се да се изгаврят с Лукас. С манията му да ходи на разни клубни сбирки след училище, може ли, или пък с гейския потник, който трябваше да облича на работа в „Рив Гош“, или с това, че не играе лакрос. Из училище се носеше нелепият — и абсолютно неверен — слух, че няколко години по-рано Али била казала, че Лукас е хермафродит.

Хана сви юмруци в очакване. Знаеше си, че цялата „да простим и да забравим“ работа е твърде хубава, за да е истина.

Но Наоми просто й се усмихна меко. Райли цъкна с език.

— Късметлийка.

Слабата като манекенка сервитьорка остави в ъгъла на масата тефтерче със сметката. В другия край на залата една млада двойка около двайсетте седеше под любимия на Хана стар френски постер — зелен дявол, който танцува прегърнал бутилка абсент. Хана погледна към Наоми и Райли, момичетата, които й бяха врагове откакто се помнеше. Нещата, заради които двете с Мона им се подиграваха, вече като че ли не струваха. Любовта на Райли към клиновете всъщност се оказа предвестник на модата — тя беше започнала да ги носи още преди Рейчъл Зоуи да ги избере за Линдзи Лоън. А новата прическа на Наоми всъщност я правеше да изглежда шик, и тя наистина заслужаваше признание за това, че се е осмелила да се хвърли в тази авантюра.

Хана отново погледна към списанието, внезапно изпълнена с великодушие.

— Райли, ще изглеждаш зашеметяващо в тази „Фоули и Корина“ — рече тя, сочейки една смарагдово зелена рокля.

— И аз си мислех същото! — съгласи се Райли и плесна одобрително ръката й. Изведнъж на лицето й се изписа лукаво изражение. — Знаете ли, до затварянето на мола остава един час. Да отскочим ли до „Сакс“?

Хана внезапно се почувства така, сякаш някой я беше наметнал е голям, мек кашмирен шал. Тя отново седеше в „Рив Гош“ с група момичета, готови да полетят към любимите й магазини. Всичките й тревоги отлетяха за миг. Че кой ще хаби време в тревоги и съжаления, когато може да отиде на пазар с новите си най-добри приятелки? Тя си спомни за съня си в болницата, докато още беше в кома след инцидента. Тогава Али се беше навела над болничното й легло и й беше казала, че всичко ще бъде наред. Може би Али от сънищата й говореше точно за този момент.

Докато протягаше ръка, за да вземе чантата си и да тръгне след останалите, тя забеляза, че на дисплея на блекбърито й примигва съобщение за нов есемес. Хана бързо погледна към момичетата. Кейт тъкмо обличаше кожухчето си, Наоми подписваше сметката, а Райли си слагаше червило. Сервитьорките обикаляха из „Рив Гош“, вземаха поръчки и поднасяха чинии. Тя отметна коса през раменете си и отвори съобщението.

— Хана?

Хана бързо покри дисплея на телефона си с ръка. Кейт се беше приближила на няколко крачки и я чакаше, облегната на мраморния бар.

— Наред ли е всичко?

Хана си пое дълбоко дъх и постепенно черните точки пред очите й започнаха да се разсейват. После бавно пусна телефона обратно в чантата си. Голяма работа. Майната му на тоя измислен А. — всеки може да е чул за малкото прасенце и инцидента. Тя отново беше на върха, където й беше мястото, и нямаше да позволи на някое глупаво хлапе да й съсипва живота.

— Всичко е наред — изчурулика тя, дръпвайки ципа на чантата. После се втурна през ресторанта и се присъедини към останалите.