Мис Порочна

25. На скрито… но разкрита

Щом Емили и Айзък паркираха колата си на алеята пред дома на семейство Хейстингс, към тях се завтече един охранител и ги попита за имената им.

— Искаме да направим списък на всички присъствали — каза той. Емили забеляза, че на кръста му виси кобур с пистолет.

Айзък погледна пистолета, след което се обърна към Емили и я докосна по ръката.

— Не се притеснявай. Иън сигурно вече е на другия край на света.

Емили се опита да прикрие треперенето си. Иън го нямаше вече цял ден. Емили беше казала на Айзък, че е била една от най-добрите приятелки на Али и вчера е присъствала на процеса — разбира се, пропусна да му разкаже за есемесите от новия А. — за който беше убедена, че е Иън. За съжаление Емили знаеше много добре, че Иън не е на другия край на света, а е все още в Роузууд, усърдно ровейки за някаква голяма тайна, която смяташе, че ченгетата укриват.

Част от Емили беше безумно ядосана на Спенсър за това, че не им беше разказала по-рано за визитата на Иън предишната вечер. В същото време напълно я разбираше защо го е премълчала. Спенсър им беше показала есемеса, който Иън й беше изпратил след като напусна къщата й, същия, в който я заплашваше, че ще пострада, ако разкаже за това на някого. Пък и нали самата Емили не беше разкрила кой знае какво от собственото й съобщение, в което беше заплашена, че ако каже на някого за А., той ще разкрие на Айзък миналото й. Изглежда Иън беше също толкова коварен, колкото и Мона, и знаеше точно как да ги накара да мълчат.

Въпреки това, веднага, след като Спенсър им призна истината, момичетата се опитаха да се свържат с някой полицай и да му разкажат какво се е случило, но целият полицейски участък на Роузууд беше тръгнал по следите на Иън. Родителите на Спенсър дори обмисляха отмяната на тазвечерната благотворителна сбирка, но после решиха просто да проявят изключителна предпазливост. Предишната вечер Спенсър се беше обадила на Емили и останалите си стари дружки и ги беше умолявала да дойдат на събирането, за да бъдат заедно и да се подкрепят психически.

Емили подръпна ръбовете на роклята, която беше взела назаем от Карълайн, и излезе от волвото. Къщата на Спенсър беше осветена като торта за рожден ден. Полицейската кола на Уайлдън беше паркирана пред входа, а няколко други охранители упътваха новопристигналите. Когато Айзък я хвана за ръката, Емили забеляза Сет Кардиф, най-добрият приятел на бившето й гадже Бен, да излиза от колата си, паркирана зад тяхната. Раменете й се напрегнаха и тя се вкопчи в ръката на Айзък.

— Оттук — изрече бързо и го поведе по алеята. Тогава забеляза Ерик Кан, който стоеше до входната врата. Щом Ерик беше тук, значи и Ноъл се въртеше някъде наблизо.

— Ъ-ъ-ъ, почакай малко. — Тя изтика Айзък до едно сенчесто местенце, близо до заснежените шубраци, и се престори, че търси нещо в сребристата си чантичка. Вятърът клатеше клоните на големия бор, който се издигаше до тях. Внезапно Емили се запита дали не се е побъркала, щом стои там, в тъмното, когато един луд убиец е на свобода.

Айзък се засмя смутено.

— Какво има? Да не би да се криеш от някого?

— Разбира се, че не — излъга Емили. Най-накрая Ерик Кан влезе вътре. Емили се изправи и отново тръгна по алеята. Пое си дълбоко дъх и отвори предната врата. Отвътре ги заля ярка светлина. Започва се.

Единият ъгъл на стаята беше зает от струнен квартет, който изпълняваше нежен менует. Жени, облечени в коприна и украсени парти рокли, се смееха заедно с мъже в изтънчени, тъмни костюми. Една сервитьорка се плъзна покрай Емили и Айзък, носейки голям поднос, пълен с чаши шампанско. Айзък грабна две чаши и подаде едната на Емили. Тя отпи една глътка, опитвайки се да не се задави.

— Емили. — Пред нея застана Спенсър, облечена с къса черна рокля, поръбена с пух и невероятно високи обувки с каишки до коляното. Погледът й попадна върху ръката на Айзък, който беше хванала нейната. Веждите й се вдигнаха.

— Ъ-ъ-ъ, Айзък, това е Спенсър. Родителите й организират сбирката — обясни бързо Емили, измъквайки бавно ръката си от неговата. — Спенсър, това е Айзък. — Тя искаше да добави „приятелят ми“, но наоколо имаше твърде много хора.

— Рик Колбърт, чиято фирма се грижи за кетъринга, ми е баща — обясни Айзък, протягайки ръка на Спенсър, за да се ръкуват. — Срещали ли сте се?

— Не съм участвала в подготовката — отвърна кисело Спенсър. Тя се обърна към Емили. — Уайлдън обясни ли ти правилата? Не ни е разрешено да излизаме навън. Ако някой иска да отиде до колата си, трябва да се обади на Уайлдън. А когато решите да си тръгнете, той ще ви изпрати до колата.

— Леле. — Айзък прокара ръце през косата си. — Изглежда приемате това много на сериозно.

— То е сериозно! — сопна му се Спенсър.

Когато се обърна да си върви, Емили я хвана за ръката. Искаше да попита Спенсър дали е разказала на Уайлдън за посещението на Иън, както беше обещала. Но Спенсър се дръпна рязко.

— Не мога да говоря сега — рече рязко тя и изчезна в тълпата.

Айзък се залюля напред-назад на токовете си.

— Определено се държи приятелски. — Той се огледа наоколо, забелязвайки безценния ориенталски килим в огромното фоайе, каменните гравюри по стените и портретите на предците на семейство Хейстингс, окачени по стените в коридора. — Значи така живеят учениците от твоето училище, а?

— Не всички — поправи го Емили.

Айзък се приближи до масата и прокара пръсти по богато украсения сервиз за чай на „Севр“. Емили искаше да го отдалечи от него — Спенсър често казваше на Емили и другите си приятелки, че някога е принадлежал на Наполеон, — но не искаше Айзък да си помисли, че му се кара.

— Обзалагам се, че живееш в нещо дори по-голямо от това — подразни я той. — Имение с деветнайсет спални и вътрешен басейн.

— Бъркаш — леко го смушка Емили. — Има два вътрешни басейна — един за мен и един за сестра ми. Не обичам да споделям нещата си.

— И кога ще мога да видя твоята великолепна къща? — Айзък хвана Емили за ръката и я залюля напред-назад. — Все пак аз те поканих в моята. И те запознах с майка ми. За което се извинявам, между другото.

— О, моля те. — Когато Емили беше отишла по-рано вечерта да вземе Айзък от дома му, майка му се беше появила с чиния домашни сладки и започна да им прави снимки. Госпожа Колбърт напомняше на Емили за собствената й майка. И двете колекционираха фигурки на Хумел и носеха еднакви бледосини чехли „Крокс“. Можеха да станат най-добри приятелки. — Тя беше толкова сладка — каза Емили. — Също като теб.

Айзък се изчерви и я придърпа към себе си. Емили се захили, развълнувана от усещането да е притисната към него, облечен в изискания си костюм, нищо че го беше взел назаем от баща си. Той ухаеше на сандалово дърво и канелена дъвка и тя изведнъж изпита желание да го целуне пред очите на всички.

Тогава чу смях зад гърба си. Ноъл Кан и Джеймс Фрийд влизаха през сводестата врата от всекидневната. И двамата бяха облечени в скъпи черни костюми и синьо-червените им раирани вратовръзки висяха отпуснати на вратовете им.

— Емили Фийлдс! — изграчи Джеймс. Той огледа отгоре до долу Айзък и на лицето му се изписа изненада. Сигурно първоначално си беше помислил, че това е някоя мъжкарана в костюм.

— Здрасти, Емили — поздрави я Ноъл с ленивия маниер на богаташко хлапе, без да сваля очи от Айзък. — Виждам, че си довела приятелче. Или пък това е новият ти кавалер?

Емили отстъпи назад. Ноъл и Джеймс облизаха устни като хищни вълци. Несъмнено и двамата прехвърляха в мислите си списъка с гадории, които можеха да й подхвърлят: Тази вечер си я подкарала с момчета, а? Внимавай, пич, Емили Фийлдс е обратна! Току-виж те завлякла в някой лесбийски стриптийзьорски клуб! Колкото по-дълго мълчаха, толкова по-ужасяващи щяха да са думите им.

— Трябва да… — избъбри Емили. Завъртя се рязко, като едва не се сблъска с директора Епълтън и госпожа Хейстингс, които отпиваха от коктейлите си. После се запрепъва като сляпа през фоайето, опитвайки се да се отдалечи колкото се може повече от Ноъл и Джеймс.

— Емили? — извика Айзък зад гърба й. Тя продължи да върви. Пред себе си виждаше тежката врата на библиотеката. Побърза да я отвори и се шмугна вътре, дишайки тежко.

В библиотеката беше топло и миришеше на смесица от стари книги и скъпи кожени обувки. Зрението й се замъгли, след което се проясни. Стомахът й се разбунтува от ужас. В стаята беше пълно с ученици от „Роузууд дей“. Наоми Циглър клатеше дългите си крака, които беше преметнала през облегалката на един кожен фотьойл, бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт, се беше разположила царствено на дивана. Мейсън Байърс и още няколко момчета от отбора по лакрос се въртяха край рафтовете с книги, очевидно търсеха книгите с френски фотографии, събирани от бащата на Спенсър, които съдържаха предимно еротични снимки на голи жени. Майк Монтгомъри и една красива брюнетка споделяха чаша вино, а Джени Кестлър и Кирстен Кълън хрупаха препечен хляб със сирене.

Всички се обърнаха и погледнаха към Емили. А когато Айзък връхлетя след нея и обгърна с ръка голите й рамене, те направо го изпиха с погледи.

Емили се чувстваше така, сякаш някаква зла магия беше забавила времето около нея. Беше решила, че ще успее да издържи, но щом се изправи пред всички… всички, които знаеха тайната й, всички, които бяха там, когато А. разпространи снимката на целуващите се Емили и Мая, осъзна, че не можеше да го понесе.

Дори не намери сили да погледне Айзък, когато се обърна и излезе от библиотеката. Ноъл и Джеймс стояха облегнати на стената и си подаваха един на друг бутилка текила „Патрон“.

— Ти се върна! — извика ликуващо Ноъл. — Какъв е тоя пич с теб? Ако си решила отново да играеш за нашия отбор, защо не покани първо мен?

Емили прехапа устни и продължи да върви с наведена глава. Трябваше да се махне оттук. Трябваше да избяга. Но не можеше да намери Уайлдън да я ескортира до колата й, а не искаше да излиза сама навън. Тогава зърна дамската тоалетна до кухнята. Вратата беше леко отворена и вътре беше тъмно. Емили връхлетя вътре, но когато се накани да затвори вратата, нечий крак се пъхна и й попречи.

Айзък влезе след нея.

— Хей! — Гласът му прозвуча раздразнено. — Какво става тук?

Емили изписка тихичко и се свря в ъгъла, обвила ръце около тялото си. Тоалетната беше по-голяма от обичайното, с малко диванче, огледало с орнаменти и отделна кабинка за самата тоалетна. Във втръсналата й тежка миризма на жасмин се долавяше лек примес на повръщано.

Айзък не се приближи до нея. Той остана изправен до вратата.

— Държиш се много… странно — каза той.

Емили седна на оранжевото диванче и се втренчи в една тънка бримка на чорапа й. Беше твърде нервна, за да му отговори. Тайната й пулсираше болезнено в нея.

— Не ти ли е приятно да те виждат с мен? — продължи Айзък. — Заради това, че казах на Спенсър, че фирмата за кетъринг е на баща ми? Не трябваше ли да го казвам?

Емили закри очите си с длани. Не можеше да повярва, че Айзък се смята за виновен за поведението й. Отново. Пелена от страх постепенно се спусна върху раменете й. Дори да успееше да се измъкне днес, подобни ситуации щяха да се появяват непрекъснато. И най-накрая, след като всичко се изреди, ще се появи А… Иън. А сега, след като беше избягал, той беше способен на всичко. Нека това послужи като предупреждение, беше написал той, след като Мая се появи в китайския ресторант. Емили се беше озовала точно там, където Иън искаше.

Освен ако тя не успееше да оправи нещата.

Със свито гърло Емили вдигна глава към Айзък. Трябваше да се справи с проблема бързо, като светкавично отлепване на лейкопласт от кожата.

— Помниш ли онова момиче от китайския ресторант? — попита тя. Айзък я погледна безизразно и сви рамене. Емили си пое дълбоко дъх. — Преди двете е нея бяхме… двойка.

Всичко останало се разви със светкавична бързина. Тя разказа как в седми клас целунала Али в къщичката на дървото. Как веднага си паднала по Мая, омагьосана от дъвката й с бананов аромат. Разказа му за есемесите на А., за това как се опитала да излезе с Тоби Кавана, за да си докаже, че харесва момчета, как снимката, на която двете с Мая се целуват, е била разпространена по време на състезанието по плуване и как цялото училище разбрало за тях. Каза на Айзък за „Дървесна корона“, програмата за преобръщането на гейове, в която я бяха записали родителите й, както и че истинската причина да замине за Айова бе неспособността на родителите й да я приемат такава, каквато е. Освен това призна, че в Айова е срещнала момиче на име Триста, с което също се е целувала.

Когато свърши, погледна към Айзък. Той беше позеленял и нервно потропваше с крак по пода… А може би гневно.

Емили наведе глава.

— Ще те разбера, ако повече не желаеш да говориш с мен. Не исках да те нараня — просто реших, че когато научиш всичко, ще ме намразиш. Но въпреки всичко, което ти разказах, искам да знаеш, че чувствата ми към теб са истински, че наистина искам да си моето гадже, че наистина те харесвам. Смятах, че повече никога няма да харесам момче, но изглежда съм грешала.

В малката стая настъпи тишина. Дори партито отвън като че ли поутихна. Айзък приглади вратовръзката си с ръка.

— И какво означава това, че си… би?

Емили заби нокти в пухкавите копринени възглавнички на дивана. Щеше да е много по-лесно просто да каже, че е хетеро, и че при случилото се с Али, Мая и Триста просто е била объркана. Но тя знаеше, че това не е така.

— Не знам каква съм — тихо отвърна тя. — Ще ми се да знаех, но не е така. Може би просто… харесвам хората. Може би просто зависи от човека, а не от пола му.

Айзък наведе очи и въздъхна тихичко, Когато Емили го чу да се обръща, сърцето й се сви от отчаяние. След миг той ще натисне бравата, ще излезе навън и ще изчезне завинаги. Емили си представи майка му, която стои до входната врата, в нетърпеливо очакване да разбере как е минала срещата им. Лицето й ще се сгърчи, когато Айзък й разкаже истината. Емили е „каква?“ ще ахне тя.

— Хей. — Горещият му дъх опари главата й. Айзък се беше навел над нея с неразгадаемо изражение на лицето си. Той я прегърна безмълвно. — Всичко е наред.

— К-какво? — ахна Емили.

— Всичко е наред — повтори тихо той. — Приемам го. Приемам и теб.

Емили примигна недоверчиво.

— Наистина… ли? — заекна тя.

Айзък изсумтя.

— Май не съвсем, а? — Той я прегърна и я целуна по главата.

Докато се прегръщаха, Лейни Айлър, една от съотборничките на Емили, влезе в тоалетната, мислейки, че е свободна.

— Опа — каза тя. Когато видя, че вътре е Емили, която се прегръща с момче, се ококори. Но на Емили вече й беше все едно. Нека да видят, помисли си тя. Нека Лейни отиде и разкаже на всички. На безкрайната поредица от тайни беше сложен край.