Мис Съвършенство

11.

Минутки по-късно Ариа блъсна вратата със запотено стъкло, която водеше към басейна, и се присъедини към Спенсър и Хана, които тихо разговаряха край автоматите за сладкиши и кафе.

— Горката Емили — прошепна Хана на Спенсър. — Ти знаеше ли за… това?

Спенсър поклати глава.

— Нямах никаква представа.

— Помниш ли, когато се промъкнахме в басейна на Кан, докато те бяха на почивка, и се къпахме чисто голи? — промърмори Хана. — Помниш ли колко пъти сме се преобличали заедно в съблекалнята? Никога не съм се чувствала странно.

— Нито пък аз — обади се Ариа, като се отмести леко, за да може един първокурсник да си вземе газирана вода от машината на Кока Кола.

— Мислиш ли, че си е падала по някоя от нас? — Хана разшири очи. — Но тогава аз бях много дебела — додаде тя с леко разочарование в гласа.

— А. е разпространил тези снимки — каза Ариа на Хана и Спенсър. Тя посочи към басейна. — Сигурно е някъде вътре.

И трите надникнаха в залата. Състезателите бяха застанали на местата си и чакаха. Талисманът акула обикаляше напред-назад край басейна. Пейките все още бяха препълнени с народ.

— Какво очакваш да направим? — попита Хана, като присви очи. — Да спрем състезанието ли?

— Нищо няма да правим. — Спенсър дръпна ципа на анорака си до брадичката. — Ако започнем да търсим А., той може да се разсърди… и да направи нещо още по-лошо.

— А. Е Тук… — повтори Ариа. — Това може да е големият ни шанс!

Спенсър погледна към тълпата от деца във фоайето.

— Аз… Аз трябва да тръгвам — каза бързо тя, изстреля се през входната врата и тичешком прекоси паркинга.

Ариа се обърна към Хана.

— Спенсър избяга толкова бързо оттук, сякаш самата тя е А. — пошегува се тя.

— Чух, че е финалистка в някакъв голям конкурс за есета. — Хана измъкна от чантата си шишенцето с Шанел и леко се мацна по шията. — Нали знаеш, че направо пощурява, когато стане въпрос за конкурси. Сигурно се е прибрала вкъщи да учи.

— Така е — тихо каза Ариа. Може би Спенсър бе права — може би А. щеше да направи нещо ужасно, ако започнат да претърсват пейките.

Внезапно някой й дръпна качулката изотзад. Ариа рязко се обърна.

— Майк! — ахна тя. — Изкара ми акъла!

Брат й се ухили.

— Видя ли снимката с лесбийския екшън? — Той се престори, че облизва снимката с Емили и Мая. — Можеш ли да ми дадеш телефона на Емили?

— Абсолютно невъзможно. — Тя огледа брат си. Синьо-черната му коса бе сплескана от спортната шапка с козирка и той бе облякъл анорак в синьо и бяло — цветовете на отбора по лакрос на „Роузууд дей“. Не го беше виждала от предишната вечер.

— И така — Майк сложи ръце на кръста. — Разбрах, че снощи са те изритали от къщи.

— Не са ме изритали — опъна се Ариа. — Просто реших, че ще бъде по-добре, ако известно време не живея у дома.

— И се местиш у Шон?

— Да — каза Ариа. След като Ила й бе казала, че е по-добре да се махне, Ариа се обади на Шон, изпаднала в истерия. Тя не се опитваше да си изпроси покана, но Шон просто й предложи, като каза, че няма никакъв проблем.

Ченето на Хана увисна.

— Ще се местиш при Шон? В неговата къща?

— Хана, не съм го искала — бързо каза Ариа. — Просто така се наложи.

Хана отмести поглед.

— Както и да е. Не ми пука. Резултатът няма да ти хареса. Всички знаят, че заживееш ли с приятеля си, това ще сложи край на връзката ви. — Тя се врътна и пое към вратата, разблъсквайки всички по пътя си.

— Хана! — извика Ариа след нея, но Хана не се обърна. Ариа хвърли гневен поглед към Майк. — Защо ти трябваше да казваш, че ще се местя там? Никакво чувство за такт ли нямаш?

Майк сви рамене.

— Съжалявам, не ви разбирам предменструалния синдром. — Бръкна в джоба си, извади едно десертно блокче и го захапа, без да си направи труда да предложи на Ариа. — Ще ходиш ли на купона у Мона?

Ариа сви устни.

— Не знам. Не съм мислила по въпроса.

— Да не би да си изпаднала в депресия? — попита Майк с пълна уста.

На Ариа не й се налагаше да мисли дълго за отговора.

— Донякъде. Татко си тръгна. Ти как се чувстваш?

Изражението на лицето му се промени от открито и весело в грубо и предпазливо. Той пусна листа със снимката на пода до крака си.

— Снощи зададох на мама няколко въпроса. Тя ми каза, че татко се е виждал с това момиче още преди да отидем в Исландия. И че ти си знаела за това.

Ариа пъхна края на един кичур в устата си и впери поглед в синьото кошче за боклук в ъгъла. Някой бе нарисувал цици на капака му.

— Да.

— Защо не си ми казала за това?

Ариа го погледна.

— Байрън ми каза да не го правя.

Майк яростно отхапа от десертчето.

— Но това не ти попречи да кажеш на Алисън Дилорентис. Нито й попречи да го каже в клипа, който бе излъчен по всички новини.

— Майк — каза Ариа. — Аз не съм й казвала. Тя беше с мен, когато това се случи.

— Няма значение — измуча Майк и се втурна към вратата към басейна, като пътьом се сблъска с талисмана-акула. Ариа се накани да хукне след него, но се отказа. Внезапно се сети за онзи път в Рейкявик, когато трябваше да остане вкъщи с Майк, но вместо това отиде на геотермалния спа извор „Синята лагуна“ със своя приятел Халбьорн. Когато се върна, цялата миришеща на сяра и покрита с лековити соли, тя откри, че Майк е подпалил половината дървени решетки в задния двор. Ариа здраво го отнесе тогава, но честно казано, вината си беше нейна. Преди да тръгне към лагуната, тя бе забелязала как Майк жадно гледа към кухненския кибрит. Бе имала възможност да го спре. Може би бе имала възможност да спре и Байрън.

— Значи тази е твоята? — каза Шон, като поведе Ариа по облицования с махагонови плочи, безупречно чист коридор към една голяма бяла спалня. Тя имаше панорамен прозорец с място за сядане пред него, прозрачни бели завеси и ваза с букет бели цветя на масата.

— Страшно ми харесва. — Напомняше й за стаята в онзи бутиков парижки хотел, където бяха отседнали, когато баща й бе поканен на интервю за телевизията, като експерт по гномите. — Сигурен ли си, че няма проблем да остана?

— Разбира се. — Шон я целуна сдържано по бузата. — Ще те оставя да се настаниш. Ариа погледна през прозореца към розовеещото следобедно небе и не можа да се сдържи да не сравни изгледа с този от дома си. Домът на семейство Ейкърд се намираше навътре в гората и бе обграден от поне десет акра необработена земя. Най-близкото имение, замъкоподобен монолит с кули в средновековен стил, се намираше на разстояние от поне три футболни игрища. Къщата на Ариа се намираше в красив, но доста разтурен квартал в близост до университета. Единственото нещо, което виждаше през прозореца си, бе дворът на съседа и несполучливата му колекция от басейнчета за птици, каменни животни и градински джуджета.

— Стаята добре ли е? — попита госпожа Ейкърд, мащехата на Шон, когато Ариа слезе в кухнята.

— Страхотна е — каза Ариа. — Много ви благодаря.

В отговор госпожа Ейкърд сладко й се усмихна.

Тя бе руса, леко дундеста, с любопитни сини очи и уста, която изглежда се усмихваше при всеки удобен случай. Когато Ариа затваряше очи, за да си представи как би трябвало да изглежда една майка, госпожа Ейкърд до голяма степен покриваше представите й. Шон й беше казал, че преди да се омъжи за баща му, тя работила като редактор в едно филаделфийско списание, но сега си беше просто домакиня, която се грижеше гигантската къща на семейство Ейкърд да изглежда винаги като на снимка. Ябълките в дървената купа на кухненския плот нямаха грам натъртено, предните корици на всички списания във всекидневната бяха обърнати в една посока, а пискюлите на огромния ориенталски килим бяха толкова прави и равни, сякаш бяха ресани с гребен.

— Готвя равиоли с гъби — каза госпожа Ейкърд, като подкани Ариа да се приближи и да помирише соса. — Шон каза, че си вегетарианка.

— Така е — каза меко Ариа, — но не е задължително да го правите заради мен.

— Няма проблем — каза топло госпожа Ейкърд. На масата имаше още картофени формички, доматена салата и един самун от скъпия хляб от седем вида брашно на „Фреш фийлдс“, на който Ила винаги се подиграваше, като казваше, че всеки, който плаща по десет долара и деветдесет и девет цента за брашно смесено с вода, трябва да иде да си прегледа главата.

Госпожа Ейкърд извади дървената лъжица от купата и я остави на плота.

— Двете с Алисън Дилорентис бяхте добри приятелки, нали? Видях вашето филмче в новините.

Ариа наведе глава.

— Точно така. — Усети как гърлото й се затъква. Али изглеждаше толкова жива в този клип и мъката по нея отново заля Ариа.

За нейна изненада госпожа Ейкърд я прегърна през раменете и лекичко я стисна.

— Толкова съжалявам — промърмори тя. — Не мога да си представя какво чувстваш.

Очите на Ариа се насълзиха. Колко хубаво бе да те прегърнат майчини ръце, нищо че не бяха на нейната майка.

На вечеря Шон седеше до Ариа и всичко бе пълна противоположност на онова, което ставаше в кухнята на Ариа. Семейство Ейкърд разгъваха салфетките върху скута си, наблизо не бърбореше включен телевизор и господин Ейкърд, който бе висок и оплешивяващ, но имаше чаровна усмивка, не четеше вестник на масата. По-малките близнаци Ейкърд, Колин и Ейдан, не облягаха лактите си на масата и не се мушкаха с вилиците си — Ариа можеше само да си представя какви ужасии би вършил Майк, ако имаше близнак.

— Благодаря — каза Ариа, след като госпожа Ейкърд й наля още мляко, въпреки че Байрън и Ила винаги казваха, че млякото съдържа синтетични хормони и причинява рак. Ариа бе разказала на Езра за отричането на млякото от нейните родители онази вечер преди няколко седмици, която бе прекарала в неговия апартамент Езра се бе засмял, и бе казал, че й неговото семейство е преживявало подобни странни периоди.

Ариа остави вилицата си на масата. От къде на къде Езра се бе набъркал в спокойните й мисли? Тя хвърли бърз поглед към Шон, който тъкмо пъхаше в устата си няколко картофа, набодени на вилицата му. Тя се наведе към него и го докосна по китката. Той й се усмихна.

— Шон ни каза, че посещаваш часовете за напреднали — рече госпожа Ейкърд, като си бодна едно морковче.

Ариа сви рамене.

— Само по литература и изкуство.

— Аз изучавах английска литература в университета — възкликна ентусиазирано госпожа Ейкърд. — Какво четете в момента?

— „Алената буква“.

— Обожавам тази книга! — извика госпожа Ейкърд, като си доля малко червено вино. — В нея много точно се описват ограниченията на пуританското общество. Горката Хестър Прин.

Ариа се ухапа от вътрешната страна на бузата. Само да бе имала възможността да поговори с госпожа Ейкърд, преди да дамгоса Мередит.

— Алената буква — господин Ейкърд постави показалец на долната си устна. — Не я ли бяха направили на филм?

— Аха — рече Шон. — С Деми Мур.

— Онзи, в който един мъж се влюби в много по-млада жена? — додаде господин Ейкърд.

— Какъв скандал.

Ариа затаи дъх. Тя се почувства така, сякаш всички бяха вперили очи в нея, но всъщност само Шон я гледаше. Очите му бяха широко отворени, с тъжно изражение. Изражението на лицето му казваше съжалявам.

— Не, Дейвид — тихо каза госпожа Ейкърд, а тонът на гласа й подсказваше, че донякъде е наясно с положението на Ариа. — Това е Лолита.

— А, да, вярно. — Господин Ейкърд сви рамене, очевидно, без да знае, че е направил гаф. — Непрекъснато ги обърквам.

След вечеря Шон и близнаците се качиха на горния етаж, за да си напишат домашните, и Ариа ги последва. Стаята й бе тиха и гостоприемна. По някое време госпожа Ейкърд се бе качила в стаята и бе оставила кутийка със салфетки и ваза с лавандула на нощното й шкафче. Ароматът на цветята изпълваше цялата стая. Ариа седна на леглото, пусна си местните новини по телевизията, отвори лаптопа си и провери пощата си в Гугъл. Имаше ново писмо. Името на подателя бе смесица от цифри и букви. Ариа усети как сърцето й спира и кликна върху писмото, за да го прочете.

Точно в този момент централното отопление се изключи, и Ариа се напрегна. Отвън изпука клонче. После още едно. Някой я наблюдаваше.

Тя се промъкна до прозореца и надникна отвън. Боровите дървета хвърляха тежки сенки върху тенис корта. Охранителната камера, сложена на покрива, бавно се завърташе от ляво на дясно. Видя леко проблясване и после нищо.

Когато отново погледна към вътрешността на стаята, нещо на телевизора привлече вниманието й. Натрапникът отново е забелязан, гласеше надписът в дъното на екрана.

— Получихме съобщение, че няколко хора са видели роузуудския воайор — казваше репортерът, докато Ариа засилваше звука. — Останете с нас за повече подробности.

Пуснаха кадри с полицейска кола, спряла пред една грамадна къща с кули в средновековен стил. Ариа отново се обърна към прозореца — ето ги там. И наистина синята светлина на полицейския буркан се виждаше сред боровете.

Тя излезе в коридора. Вратата на Шон беше затворена; през вратата се чуваше музиката на „Блок парти“.

— Шон? — тя бутна вратата на спалнята му. Учебниците му бяха разпилени по бюрото, но столът му беше празен. Хлътналото място на леглото му показваше къде е лежал. Прозорецът му бе отворен и в стаята нахлуваше студен бриз, който караше завесите да танцуват като призраци.

Ариа не знаеше какво да прави, затова се върна в стаята си и отиде при компютъра. Тогава забеляза, че има нова поща.