Мис Съвършенство

8.

Около час и половина по-късно Ариа паркира колата до модернистичната си къща. Сложи своя Трио до ухото си, изчака автоматичното съобщение на Емили да свърши и след сигнала каза:

— Ем, обажда се Ариа. Ако наистина смяташ да разкажеш всичко на полицай Уайлдън, моля те, обади ми се. А. е способен… на много повече неща, отколкото предполагаш.

Тя натиска бутона за край, изпълнена с тревожно усещане. Не можеше да си представи какви ли тъмни тайни можеше да знае А. за Емили, които да разкрие в случай, че тя разкаже всичко на полицията, но от опит знаеше, че всичко е възможно.

Ариа въздъхна, отключи входната врата и изтропа тежко по стълбите, подминавайки спалнята на родителите й. Вратата бе широко отворена. Леглото на родителите й бе оправено — всъщност то не беше ли вече само на Ила? Тя го беше покрила с ярка покривка в розово-оранжев цвят, която обожаваше, а Байрън ненавиждаше. Беше струпала всичките възглавници от нейната страна. Леглото изглеждаше като метафора на развода.

Ариа остави учебниците си, безцелно се замота по стълбите и влезе в кабинета, а заплахата на А. се въртеше в главата й като центрофугата, която използваха в лабораторията по биология. А. все още беше тук. Както и убиецът й, според Уайлдън. Може би А. беше убиецът на Али и се опитваше да навлезе и в техния живот. Ами ако Уайлдън беше прав и убиецът на Али наистина искаше да нарани и други хора? Ами ако убиецът на Али не бе само неин враг, а и на Ариа, Хана, Емили и Спенсър? Това означаваше ли, че някоя от тях е следващата жертва?

Кабинетът бе тъмен, като се изключи блещукащия телевизор. Когато Ариа видя отпуснатата на облегалката ръка, тя подскочи. След това се появи познатото лице на Майк.

— Идваш тъкмо навреме — той посочи към телевизионния екран. — Следва неизлъчван досега домашен клип на Алисън Дилорентис, заснет седмица преди убийството й — каза той, имитирайки по идеален начин тона на говорителката.

Стомахът на Ариа се сви. Уайлдън говореше точно за този клип. Преди няколко години Ариа се беше побъркала по снимането на филми и запечатваше на лента всичко, което можеше, от охлювите в задния двор до най-добрите й приятелки. Обикновено филмчетата бяха къси и Ариа често се опитваше да ги направи по-артистични и пикантни, като фокусираше камерата върху ноздрите на Хана или ципа на бодито на Али, или върху нервните пръсти на Спенсър. Когато Али изчезна, Ариа предаде своята видеоколекция в полицията. Ченгетата ги изследваха под лупа, но не откриха никакви следи към това, къде може да е изчезнала Али. Оригиналите все още бяха у Ариа, в лаптопа й, въпреки че тя не ги бе разглеждала от много дълго време.

Ариа се тръсна на дивана. Когато рекламата на мерцедес свърши и новините продължиха, Ариа и Майк се стегнаха.

— Вчера анонимен източник ни изпрати този клип на Алисън Дилорентис — обяви водещият. — Той ще ни покаже колко смразяващо невинен е бил животът й дни, преди да бъде убита. Нека да видим.

Филмчето започна с поклащаща се картина на кожения диван в дневната на Спенсър.

— И защото носи дрехи нулев размер — се чу гласът на Хана зад кадър. Камерата показа една по-малка Спенсър, която бе облечена с розово поло и долнище на пижамка до коленете. Русата й коса падаше върху раменете и тя бе сложила блестяща корона от изкуствени диаманти на главата си.

— Изглежда страхотно с тази корона — ентусиазирано възкликна Майк, разпечатвайки огромен плик с доритос.

— Ш-ш-шт — изсъска Ариа.

Спенсър посочи към телефона на Али, който лежеше на дивана.

— Искате ли да прочетем съобщенията й?

— Аз искам! — прошепна Хана, която изведнъж се появи в кадър. След това камерата се завъртя към Емили, която изглеждаше почти по същия начин, както и сега — същата червеникаворуса коса, същите големи тениски с щамповани плувни лозунги, същото приятно, но разтревожено изражение на лицето. Ариа внезапно си припомни онази нощ — преди да включат камерата, Али бе получила някакво съобщение на телефона си и не им беше казала от кого е. Всички се бяха подразнили от това.

Камерата показа Спенсър, която държеше телефона в ръка.

— Заключен е — последва замъглен кадър на дисплея.

— Знаеш ли й паролата? — чу Ариа собствения си глас.

— По дяволите! Това си ти! — възкликна Майк.

— Опитай с рождения й ден — предложи Хана.

Камерата показа как пухкавите ръце на Хана се пресягат и взимат телефона от Спенсър.

Майк сбърчи нос и се обърна към Ариа.

— Това ли правят момичетата, когато са сами? Аз си мислех, че ще видя бой с възглавници. Момичета по гащички. Целуване.

— Бяхме в седми клас — тросна се Ариа. — Това беше много гадно от твоя страна.

— Няма нищо гадно в седмокласнички по гащички — рече Майк с тъничък гласец.

— Какво правите, момичета? — чу се гласът на Али. След това лицето й се появи на екрана и очите на Ариа се напълниха със сълзи. Това лице със сърцевидна форма, тези блестящи тъмносини очи, широката уста — беше ужасно призрачно.

— Да не сте ми ровили из телефона? — попита Али с ръце на кръста.

— Разбира се, че не! — извика Хана. Спенсър отскочи назад, като се хвана за главата, за да не падне короната.

Майк пъхна пълна шепа доритос в устата си.

— Мога ли да стана твой любовен роб, принцесо Спенсър? — каза той с фалцет.

— Според мен тя едва ли излиза с пубертетчета, които още спят с детските си пижамки — изръмжа Ариа.

— Хей! — изкрещя Майк. — Това не е никаква пижамка, а късметлийската ми тениска!

— Още по-лошо — рече Ариа.

Али отново се появи на екрана, изглеждайки жизнена, пращяща от здраве и безгрижна. Как можеше да е мъртва? Убита?

След това край камерата минаха по-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, и приятеля й Иън.

— Здравейте, момичета — каза той.

— Здрасти — поздрави го Спенсър на висок глас.

Ариа се усмихна на телевизора. Беше забравила колко си падаха по Иън. Той бе един от хората, на които понякога се обаждаха с фалшиви съобщения — както и на Джена Кавана, преди да ослепее. На Ноъл Кан, защото беше сладък, и на Андрю Кембъл, защото според Спенсър той бе много досаден. Например, когато звъняха на Иън, те се преструваха, че са момичетата от секстелефона.

Камерата улови Али, която стрелна Спенсър с яден поглед. После Спенсър се намръщи зад гърба й. Нищо чудно, помисли си Ариа. В нощта, когато Али изчезна, Ариа не беше хипнотизирана и чу караницата между нея и Спенсър. Когато двете избягаха от хамбара, Ариа изчака една-две минути и хукна след тях. Извика ги няколко пъти, но никой не отговори. След това се върна вътре, като се чудеше дали Али и Спенсър просто не са ги зарязали и не са отишли на някой по-готин купон. Но накрая Спенсър връхлетя в стаята. Тя изглеждаше толкова изгубена, сякаш бе изпаднала в транс.

На екрана Иън се тръсна на дивана до Али.

— С какво се занимавате, момичета?

— О, нищо особено — каза Ариа иззад камерата. — Снимаме филм.

— Филм ли? — попита Иън. — Може ли и аз да участвам?

— Разбира се — отговори Спенсър, като седна до него. — Това е токшоу. Аз съм водещата. Ти и Али сте моите гости. Първо ще интервюирам теб.

Камерата се насочи към дивана и се фокусира върху телефона на Али, който лежеше до ръката й. Тя се приближаваше все повече, докато мъничкият му дисплей не зае целият екран. И до днес Ариа не знаеше кой бе пратил 5 МЗ на Али през онази нощ.

— Питай го кой е любимият му учител в „Роузууд дей“ — се чу по-младият и леко по-висок глас на Ариа иззад камерата.

Али се захили и погледна точно в обектива.

— Добър въпрос, Ариа. Трябва и да го питаш с кой от учителите си би предпочел да се натиска. На някой празен паркинг.

Ариа рязко си пое дъх и чу как нейното по-младо аз прави същото на екрана. Наистина ли Али бе казала това? Пред всички тях?

И тогава клипчето свърши.

Майк се обърна към нея. Устата му бе изцапана с яркооранжеви трошички от доритос.

— Какво искаше да каже тя с това? Изглежда говореше само на теб.

Ариа се прокашля с дрезгав глас. А. беше казал на Ила, че през всичките тези години Ариа е знаела за аферата на Байрън, но Майк все още не бе разбрал това. Той щеше да бъде толкова разочарован от нея.

Той се изправи.

— Няма значение.

Ариа разбираше, че Майк се опитва да се държи така, сякаш това не го засяга, но той изхвърча от стаята, като пътем перна с ръка поставената в рамка и закачена на стената снимка с автограф на Лу Рийд — рок героят на Байрън, който бе единственото негово нещо, което Ила не беше изхвърлила. Тя го чу как изтрополи по коридора, влезе в стаята си и затръшна силно вратата.

Ариа подпря главата си с ръце. За трихиляден път си пожела да бъде в Рейкявик, да обикаля глетчера, яхнала исландското си пони Гилда, да се разхожда по пресъхналото вулканично легло или дори да яде китова мас, която изглежда всички в Исландия обожаваха.

Тя изключи телевизора и в къщата настъпи зловеща тишина. Когато чу тракането на вратата, тя скочи. В коридора видя майка си, натоварена с няколко пазарски чанти от органичния магазин на Роузууд.

Ила забеляза Ариа и се усмихна изморено.

— Здравей, миличка.

Откакто бе изхвърлила Байрън от къщата, Ила изглеждаше по-рошава от обикновено. Черната й прозрачна туника бе по-размъкната от всякога, на копринените й панталони с широки крачоли имаше петно от сос тахини, а дългата й, чернокестенява коса бе навита на размъкнат кок върху главата й.

— Дай да ти помогна — Ариа грабна няколко чанти от ръцете на Ила. Те влязоха в кухнята заедно, сложиха торбите на плота и започнаха да разопаковат.

— Как мина денят ти? — попита Ила.

Изведнъж Ариа се сети.

— О, Боже! Няма да повярваш какво направих днес! — възкликна тя след моментно замайване. Ила я погледна, преди да се наведе, за да прибере органичното фъстъчено масло. — Днес ходих в Холис, защото търсех. Нали се сещаш. Нея — Ариа не искаше да произнася името на Мередит. — Тя преподаваше в някакъв курс, а аз се втурнах в стаята, грабнах една четка и нарисувах едно червено А. на гърдите й. Нали се сещаш, като на онази жена в „Алената буква“? Беше невероятно.

Ила замря за момент, държейки в ръка пакетче с пълнозърнести спагети. На лицето й бе изписана погнуса.

— Не разбра откъде й е дошло — продължи Ариа. — И тогава аз казах: Сега всички ще разберат какво си направила. — Тя се усмихна и разпери ръце. Та-даам.

Очите на Ила шареха напред-назад, докато осмисляше казаното от Ариа.

— Ти осъзнаваш ли, че Хестър Прин всъщност е положителен герой?

Ариа замръзна. Тя бе стигнала едва до осма страница в книгата.

— Направих го заради теб — тихо обясни тя. — За отмъщение.

— Отмъщение? — гласът на Ила потрепери. — Благодаря. Това ще ме направи да изглеждам много нормална. Сякаш понасям всичко добре. И без това ми е достатъчно тежко. Не разбираш ли, че така си я направила да изглежда като… като мъченица?

Ариа пристъпи към Ила. Изобщо не се бе замисляла за това.

— Съжалявам.

Тогава Ила се облегна на кухненския плот и заплака. Ариа стоеше неподвижно. Усещаше крайниците си вдървени и безполезни. Тя не можеше да проумее какво преживява майка й, бе отишла там и бе влошила нещата още повече.

През кухненския прозорец видя как едно колибри кацна на имитацията на китов пенис, който Майк бе купил от музея в Рейкявик. При други обстоятелства Ариа щеше да му обърна внимание — колибритата се появяваха много рядко тук, особено такива, които да кацат върху фалшиви китови пениси — но не и в този ден.

— Дори не мога да те гледам — заекна Ила.

Ариа се хвана за гърдите, сякаш майка й я бе промушила с един от кухненските ножове.

— Съжалявам. Исках Мередит да си плати за онова, което е сторила. — Когато Ила не отговори, ужасното чувство в стомаха на Ариа се засили. — Тогава може би трябва да се махна за известно време оттук, щом дори не можеш да ме гледаш.

Тя замълча в очакване Ила да скочи и да каже, не, не искам това. Но Ила остана безмълвна.

— Да, може би това е добра идея — най-накрая се съгласи тя.

— О — раменете на Ариа увиснаха и устната й затрепери. — Тогава аз… Утре няма да се прибера след училище. — Тя нямаше представа къде ще отиде, но точно в момента това изобщо не я интересуваше. Единственото, което имаше значение, бе да направи така, че майка й да се почувства щастлива.