Мис Съвършенство

Благодарности

„Мис Съвършенство“ беше най-трудната от всички написани досега книги от поредицата „Малки сладки лъжкини“, защото беше пълна с най-различни късчета информация, които трябваше да бъдат поставени на подходящото място, за да се получи правдоподобна история. Затова искам да благодаря на всичките си внимателни читатели, конспиратори, съставители на диаграми, нагаждани на думи и всички останали великолепни хора, които ми помогнаха в работата: Джош Банк и Лес Моргенщерн, които се запознаха с „Мис Съвършенство“ още от самото начало и с които разисквахме по цял ден процеса, довел до припадъците на Спенсър. Момчета, ужасно съм ви благодарна, че бяхте до мен. Чудесните хора в „Харпър-Колинс“, Елиз Хауърд и Фарин Джейкъбс, които си блъскаха главите над множество чернови и успяха да уловят всичките ми пропуски. Лани Дейвис от „Алой“, която чертае великолепни диаграми, винаги бе на разположение и си остана непоколебима почитателка. И накрая, но не на последно място, моите търпеливи, изключително компетентни и оригинални редактори — Сара Шандлър от „Алой“ и Кристин Маранг от „Харпър Колинс“ — чиято самоотвержена работа наистина ми помогна да събера всичко в книгата на фокус. Благодаря на всички вас за това, че познавахте героините ми толкова добре, че обичахте поредицата толкова много, колкото и аз, и наистина повярвахте в нейния успех. Ние сме един страхотен отбор „Малки сладки лъжкини“, така че защо да не сформираме и един отбор по боулинг или, може би, отбор по синхронно плуване, а защо да не се облечем всички в еднакви ризки „Лакосте“?

Големи благодарности и много целувки на Ники Чайкън за професионалните й съвети, свързани със сеансите на Спенсър и доктор Евънс. Много любов на чудесния ми съпруг Джоъл за това, че проучи точно какъв модел самолет се използва за изписването на съобщения в небето и за физиката на автомобилните катастрофи, и който не спря да чете всички чернови на тази книга — невероятно постижение! Много любов и на чудесните ми приятели и читатели, сред които и превъзходните ми родители Шеп и Минди (нито един моден бар, в който сервират червено вино, няма да изглежда съвършен, ако някой от вас липсва), моята мила и вярна братовчедка Колийн (и без теб никой моден бар няма да изглежда съвършен) и на добрия ми приятел Андрю Зийх, който, щом слезе от самолета, ми изпрати есемес, за да ми каже, че някой четял „Малки сладки лъжкини“ на височина от 20 000 фута. Благодаря и на всички вас, които ми писахте с вашите размисли и въпроси върху книгите. Страшно се радвах на писмата ви. Вие също сте част от отбора „Малки сладки лъжкини“.

Благодаря и на смешното момиче, на което е посветена тази книга — моята сестра Али! Затова, че няма нищо общо с Алисън от книгата, затова, че все още можем да обсъждаме с часове вълшебния въображаем свят на пеликани, бухали и едроглави същества, който си измислихме, когато бяхме още на шест години, защото не се ядосва, когато понякога обувам нейните струващи 380 долара дънки „Рок енд рипъблик“ и защото татуировките на врата й са много сладки — въпреки че, според мен, вместо тях трябваше да си татуира лицето на един определен мъж заедно с един огромен орел. Али означава високо качество с главно К и е най-добрата сестра, за която някой може да си мечтае.