Мис Съвършенство

30

В събота вечерта Емили затегна връзките на кънките си за лед толкова здраво, че почти не усещаше краката си.

— Не мога да повярвам, че трябваше да обуем три чифта чорапи — се оплака тя на Бека, която седеше до нея на пейката и завързваше връзките на белите кънки, които си беше донесла.

— Така е — съгласи се тя, като нагласяше лентата си за коса. — Но така краката ти няма да изстинат.

Емили завърза връзките на фльонга. На пързалката сигурно беше около десет градуса, но тя бе само по тениска с къси ръкави. Тя бе толкова вцепенена, че студът изобщо не й правеше впечатление. Докато пътуваха насам, Емили каза на Бека, че първият й сеанс в „Дървесна корона“ е в понеделник. Бека изглеждаше изненадана, но после се зарадва. Емили не каза нито дума повече. Единственото, за което можеше да мисли бе, че предпочита да е с Мая.

Мая. Всеки път, когато затвореше очи, Емили виждаше гневното изражение на Мая в оранжерията. Мобилният й телефон цял ден не бе звънял. Част от нея искаше Мая да се обади и да се опита да си я върне. И, разбира се, другата част не го искаше. Тя се опита да гледа позитивно на нещата — сега, когато родителите й виждаха, че тя наистина взима насериозно „Дървесната корона“, те бяха по-мили с нея. На тренировката по плуване в събота треньорката Лорън й беше казала, че треньорът по плуване от университета в Аризона все още иска да се срещне с нея. Момчетата от отбора по плуване продължаваха да я ухажват и да я канят на купони с джакузи, но това беше много по-добре, отколкото да й се присмиват. А когато се прибираха с колата от тренировки, Карълайн беше казала „Харесвам този диск“, когато Емили пъхна в плейъра някакъв стар албум на „Ноу Даут“. Все пък беше някакво начало.

Емили впери поглед в ледената пързалка. След Онова с Джена, двете с Али идваха тук почти всеки уикенд и почти нищо не се беше променило оттогава. Все същите сини пейки, на които всички сядаха, за да си завържат кънките, машината за горещ шоколад, който имаше вкус на аспирин, грамадната пластмасова полярна мечка на входа, която посрещаше хората. Всичко това навяваше такава носталгия, че Емили почти очакваше да види Али на леда да упражнява заден скок. Тази вечер, обаче, пързалката бе почти празна — имаше групички деца, но нито едно не бе на възрастта на Емили. Най-вероятно бяха отишли на купона на Мона — в един паралелен свят Емили сигурно също щеше да бъде там.

— Бека?

Емили и Бека вдигнаха глави. Едно високо момиче с къса тъмна къдрава коса, топчест нос и лешникови очи ги гледаше. Тя бе облечена с розова рокля, бял клин, нежна перлена гривна и розово червило. В ръката си носеше чифт бели кънки с пъстроцветни връзки.

— Уенди! — извика Бека и се изправи. Тя се накани да прегърне Уенди, но изведнъж се усети и се върна на мястото си. — Ти си… Ти дойде!

На лицето на Уенди грееше широка усмивка.

— Уха, Бекс! Изглеждаш… страхотно!

Бека се усмихна смутено.

— Ти също. — Тя я гледаше невярващо, сякаш Уенди бе възкръснала от мъртвите. — Отрязала си си косата.

Уенди смутено се попипа по главата.

— Да не е много къса?

— Не! — бързо отговори Бека. — Много е сладка.

Двете продължиха да се усмихват и да си бъбрят.

Емили се прокашля и Бека я погледна.

— О! Това е Емили. Моята нова приятелка от „Дървесна корона“.

Емили разтърси ръката на Уенди. Късо подрязаните й нокти бяха лакирани в перлено розово, а на палеца бе сложила ваденка от Покемон.

Уенди седна на пейката и започна да обува кънките.

— Често ли идвате да се пързаляте? — попита Емили. — И двете си имате лични кънки.

— Преди идвахме — каза Уенди, като погледна към Бека. — Заедно взимахме уроци… така да се каже.

Бека се захили и Емили я погледна объркана.

— Какво?

— Нищо — отговори Бека. — Просто… помниш ли стаята за кънки под наем, Уенди?

— О, Господи! — Уенди притисна ръка към устата си. — Какво изражение на лицето имаше онзи тип!

Дообре. Емили отново се прокашля и Бека веднага спря да се смее, сякаш осъзна къде се намира — или, може би, коя беше.

Когато Уенди завърза кънките си, трите излязоха на пързалката. Уенди и Бека веднага се завъртяха и започнаха да се пързалят с гърба напред. Емили, която можеше да се пързаля само напред и то доста тромаво, се чувстваше несръчна и некадърна край тях. Известно време се пързаляха мълчаливо. Емили се заслуша в звуците, които издаваха плъзгащите се кънки.

— Все още ли излизаш с Джереми? — попита Уенди.

Бека захапа вълнената си ръкавица.

— Вече не.

— Кой е Джереми? — попита Емили, като заобиколи едно русо момиче в скаутска униформа.

— Едно момче, с което се запознах в „Дървесната корона“ — отговори Бека. Тя погледна Уенди с неудобство. — Излизахме заедно около два месеца. Нещо не се получи.

Уенди сви рамене и прибра един кичур коса зад ухото си.

— Да, и аз излизах с едно момиче от класа по история, но и ние не стигнахме до никъде. Следващата седмица имам среща с непознат, но не съм сигурна дали искам да отида. Очевидно тя си пада по хип-хопа — Уенди сбърчи нос.

Емили внезапно осъзна, че Уенди каза тя. Преди да успее да попита нещо, Бека се прокашля. Лицето й имаше напрегнато изражение.

— Аз също може да пробвам среща с непознат — каза тя по-силно от обичайното. — С едно друго момче от „Дървесна корона“.

— Ами желая ти успех — тросна се Уенди и се засили напред. Само че не сваляше очи от Бека, и Бека не сваляше очи от нея. Бека се плъзна след нея, хванала ръце зад гърба си.

Светлината на лампите намаля. Едно диско кълбо се спусна от тавана и множество цветни светлинки хукнаха по пързалката. Всички, освен няколко двойки, тръгнаха да излизат.

— Танц на двойките — се чу глас като на Айзък Хейс от тонколоните. — Хванете човека, когото обичате.

Трите момичета се стовариха на близката пейка, докато от тонколоните се лееше „Unchained Melody“ на Райтъс Брадърс. Веднъж Али каза, че й е омръзнало да седи, докато двойките се пързалят.

— Защо просто не се пързаляме заедно, Ем? — предложи тя, като й подаде ръка. Емили никога нямаше да забрави какво бе усещането да прегърне Али. Да усети сладкия ябълков аромат на шията й. Да стисне ръцете и, когато Али изгуби равновесие, случайно да докосва голата й кожа.

Емили се зачуди дали следващата седмица ще възприема тази случка по различен начин. Дали в „Дървесна корона“ ще изтрият тези чувства от съзнанието й така, както машината за почистване лъсва идеално леда и премахва всички белези от кънките?

— Ей сега се връщам — промърмори Емили, като тръгна тромаво към тоалетната, все още с кънките на краката си. Щом влезе вътре, тя подложи ръце под струята гореща вода и се погледна си в запотеното огледало. „Записването в програмата «Дървесна корона» беше правилното решение“, каза тя на отражението си. То беше единственото решение. След това тя сигурно щеше да започне да излиза с момчета, точно като Бека. Нали?

Когато се върна на пързалката, тя видя, че Бека и Уенди вече не седят на пейката. Емили реши, че са отишли да си вземат нещо за хапване, седна на пейката и се загледа в слабо осветената пързалка. Видя двойките, хванати за ръце. Други се опитаха да се целунат, докато се пързаляха. Една от двойките дори не беше стигнала до леда — просто стояха и се целуваха до единия вход. Момичето бе заровило ръце в тъмната къдрава коса на момчето.

Бавната песен изведнъж спря и ярката светлина отново заля площадката. Емили разшири очи, като видя по-ясно двойката до входа. Косата на момичето беше вързана с познатия дантелен ластик за коса. И двамата бяха обути с бели кънки. Момчето имаше пъстроцветни връзки. И беше облечен… с розова рокля.

Бека и Уенди видяха Емили едновременно. Устата на Бека оформи едно „О“, а Уенди извърна поглед. Емили усети, че трепери цялата.

Бека се приближи и застана до нея. От устата й излизаше пара.

— Изглежда трябва да обясня, а?

Ледът миришеше на студено, като сняг. На съседната пейка някой бе забравил една детска червена ръкавичка. Едно хлапе се стрелна по леда и извика:

— Аз съм самолет!

Емили гледаше Бека и усещаше някакво стягане в гърдите.

— Помислих, че програмата е имала резултат — тихо каза Емили.

Бека прокара ръце по дългата си коса.

— И аз така си мислех. Но след като видях Уенди. Сигурно вече си наясно. — Тя пъхна ръце в ръкавите на пуловера си. — Може би човек не може да се промени.

Емили усети как в стомаха й се заражда едно топло усещане. Мисълта, че „Дървесната корона“ ще може да промени нещо толкова фундаментално в живота й, я плашеше. Това изглеждаше толкова много против принципите на… човешкото съществуване, може би. Но не можеше. Мая и Бека бяха прави — не можеш да промениш същността си.

Мая. Емили сложи ръка на устата си. Трябваше веднага да говори с Мая.

— Ъъъ, Бека? — рече тихо тя. — Ще ми направиш ли една услуга?

Погледът на Бека омекна.

— Разбира се.

Емили започна да се плъзга към изхода.

— Искам да ме откараш до едно парти. Веднага. Трябва да се видя с един човек.