Мис Съвършенство

32.

— И здраво се бяха награбили — Емили отпи една голяма глътка от чашата със сангрия, която Мая беше донесла от бара в планетариума. — През цялото време аз да се притеснявам, че ще ме променят, а се оказва, че цялата работа е фалшива! Настойницата ми се върна при приятелката си и край!

Мая я погледна налудничаво и я смушка в ребрата.

— Ама ти наистина ли си мислеше, че ще те променят?

Емили се облегна назад.

— Изглежда съм била голяма глупачка, нали?

— Да — усмихна се Мая. — Но аз съм много щастлива, че нищо не се получи.

Около час по-рано Бека и Уенди оставиха Емили на купона на Мона и тя бе хукнала из залите да търси Мая, ужасена, че вече може да си е тръгнала — или още по-лошо, че може да е с някой друг. Откри я да седи съвсем сама до кабинката на диджея, облечена с рокля на черно-бели райета и кожени ботуши „Мери Джейн“. Беше прибрала косата си с бели шноли във формата на пеперуди.

Двете избягаха навън на малката полянка в градината на планетариума. През прозорците можеха да виждат купонджиите, които вилнееха из двуетажната сграда, без да чуват нищо. Градината бе пълна с кичести дървета, телескопи и храсти, подстригани във формата на планети. Няколко от гостите бяха излезли отвън, седяха в другия край на верандата, пушеха и се смееха. Една двойка се беше скрила и сянката на гигантския храст във формата на Сатурн, но Емили и Мая се бяха усамотили в доста отдалечено ъгълче. Те не се целуваха, а просто седяха там и се взираха в небето. Беше почти полунощ, обичайния вечерен час за Емили, но тя се беше обадила на майка си, за да й каже, че ще прекара нощта у Бека. Тя се бе съгласила да подкрепи историята й, ако се наложеше.

— Виж — каза Емили и посочи към звездите. — Онзи звезден куп ей там, не ти ли се струва, че ако ги свържеш с линии, ще образуват буквата Е?

— Къде? — наведе се Мая.

Емили насочи брадичката й в правилната посока.

— А до тях има едни други, които образуват буквата М. — Тя се усмихна в мрака. — Е и М. Емили и Мая. Това е знак.

— Ти и твоите знаци — въздъхна Мая.

За миг двете замълчаха, наслаждавайки се на тишината.

— Страшно ти се бях ядосала — меко каза Мая. — Да скъсаш с мен по този начин. Дори да откажеш да ме погледнеш в оранжерията.

Емили стисна ръката й и се загледа в съзвездията. На хиляди километри над главите им премина мъничък самолет.

— Съжалявам — каза тя. — Знам, че не постъпих правилно.

Мая се загледа в Емили. Светлината озаряваше челото, бузите и носа й. Тя бе по-красива от всякога.

— Мога ли да поддържа ръката ти? — прошепна Мая.

Емили погледна към грубите си ръце. С тях бе държала моливи, четки за рисуване и тебешир. Беше захващала стартовото блокче преди състезание. Бе държала балон при завръщането на отбора след състезанието миналата година. Бе държала ръката на бившето си гадже Бен… бе държала дори ръката на Мая, но й се струваше, че този път беше истинско.

Тя знаеше, че наоколо има много хора. Но Мая беше права — вече всички знаеха. С трудната част бе свършено и тя беше оцеляла. Беше нещастна с Бен и не успя да заблуди никого с Тоби. Може би трябваше да продължи с това. Веднага, щом Бека го каза, Емили разбра, че е права: тя не можеше да се промени. Мисълта за това бе ужасяваща, но вълнуваща.

Емили стисна ръката на Мая. Първо съвсем леко, след това по-силно.

— Обичам те, Ем — каза Мая, като също я стисна. — Толкова много те обичам.

— Аз също те обичам — рече Емили, почти автоматично. След това осъзна, че това наистина е така. Обичаше я повече от всеки друг, дори повече от Алисън. Емили беше целунала Али, и за частица от секундата Али й беше върнала целувката. Но след това се беше отдръпнала отвратена. Веднага бе започнала да говори за някакво момче, по което страшно си падала, и името, на което така и не пожела да разкрие на Емили, защото щяла наистина „да откачи“. Сега Емили се чудеше дали наистина е имало някакво момче или Али просто го беше казала, за да омаловажи момента, когато наистина беше целунала Емили. За да каже: „Не, аз не съм лесбийка. В никакъв случай!“

През цялото време Емили си фантазираше какви щяха да бъдат нещата, ако Али не беше изчезнала, и ако онова лято и тяхното приятелство бяха следвали естествения си ход. Сега вече знаеше: нямаше да се получи. Ако Али не беше изчезнала, тя щеше да се отдалечава все повече от Емили. Но може би тя все пак щеше да открие Мая.

— Добре ли си? — попита Мая, като забеляза колко мълчалива е станала Емили.

— Да. — Те поседяха няколко минути в тишина, като се държаха за ръцете. След това Мая вдигна глава и се намръщи на нещо, което видя в планетариума. Емили проследи погледа й към някаква тъмна фигура, която ги гледаше. Тя почука по стъклото и накара Емили да подскочи.

— Кой беше това? — промърмори Емили.

— Който и да е — отговори Мая, — той идва при нас.

Косата на Емили буквално се изправи. А? Тя отстъпи назад. След това чу един твърде познат глас.

— Емили Катрин Фийлдс! Веднага ела тук!

Мая зина от изумление.

— Мили Боже!

Майката на Емили излезе на светло. Косата й беше разрошена, тя не носеше никакъв грим, беше облечена с една стара тениска, а връзките на маратонките й бяха развързани. Изглеждаше ужасно смешно сред всичките нагласени купонджии. Няколко деца й се присмяха на глас.

Емили тромаво се приближи към нея.

— К-какво правиш тук?

Госпожа Фийлдс я сграбчи за ръката.

— Не мога да повярвам. Преди петнайсет минути ми се обадиха по телефона, че си с нея. А аз не им повярвах! Каква съм глупачка! Не им повярвах! Казах, че лъжат!

— Мамо, мога да ти обясня!

Госпожа Фийлдс млъкна и започна да души около лицето на Емили. Очите й се разшириха.

— Пила си! — изкрещя разярена тя. — Какво става с теб, Емили? — Тя погледна към Мая, която седеше на тревата, без да помръдва, сякаш госпожа Фийлдс я бе замразила. — Ти вече не си моя дъщеря.

— Мамо! — изкрещя Емили. Чувстваше се така, сякаш майка й бе забила нажежено желязо в окото й. Думите й звучаха толкова… окончателни.

Госпожа Фийлдс я завлече към малката порта, която водеше към задната алея и изведе на улицата.

— Щом се приберем, ще се обадя на Хелена.

— Не! — Емили се откъсна от ръката й и я погледна в очите така, както сумистите се гледат преди схватка. — Как можа да кажеш, че не съм ти дъщеря? — извика тя. — Как можеш да ме отпратиш надалеч?

Госпожа Фийлдс отново я сграбчи за ръката, но Емили се спъна нещо. Падна на тревата по гръб и си удари гръбнака, като болката направо я заслепи.

Когато отвори очи, видя майка си, надвесена над нея.

— Ставай. Да вървим.

— Не! — изкрещя Емили. Тя се опита да се измъкне, но майка й заби нокти в ръката й. Емили се изви настрани, но знаеше, че няма смисъл. Тя погледна още веднъж към Мая, която не бе помръднала от мястото си. Очите й бяха огромни и пълни със сълзи, а тя изглеждаше малка и самотна. Може би повече няма да я видя, си помисли Емили. Това е краят.

— Какво лошо има в това? — изкрещя тя на майка си. — Какво лошо има в това да си различна? Как може да ме мразиш заради това?

Ноздрите на майка й се разшириха. Тя сви юмруци и отвори уста, готова да изкрещи нещо в отговор. После сякаш изведнъж се отказа. Обърна се с гръб към нея и изпръхтя. Внезапно придоби изключително изморен вид. И изплашен. И засрамен. Без грим и облечена в своята пижама, тя изглеждаше толкова уязвима. Под очите й имаше тъмни кръгове, те бяха толкова червени, сякаш бе плакала дълго време.

— Моля те, нека си вървим.

Емили не знаеше какво друго да направи, освен да се изправи. Тя последва майка си по тъмната пуста пътечка до паркинга, където Емили видя тяхното волво. Охраната на паркинга погледна майка й в очите и изсумтя осъдително към Емили, докато госпожа Фийлдс му обясняваше защо е паркирала там и е извлякла Емили от купона.

Емили се тръшна на предната седалка. Очите й се спряха на ламинираното колело „Избери си хороскоп“, което беше пъхнато в джобчето на вратата. Колелото изкарваше хороскопите на всички зодии за цялата година, така че Емили го измъкна, завъртя го на телец, нейната зодия, и погледна към октомврийското предсказание. Любовните ви отношения ще станат по-пълноценни и задоволителни. В миналото връзката ви може да е ви е причинявала трудности, но от сега нататък всичко ще бъде наред.

Ха, помисли си Емили. Тя изхвърли колелото с хороскопите през прозореца. Вече не вярваше в тях. Нито на картите таро. Нито на каквито и да било знаци или предзнаменования, или на всичко останало, според което за всяко нещо си има причина. Каква бе причината всичко това да се случва?

Прониза я хлад. Преди петнайсет минути ми се обадиха по телефона, че си с нея.

Тя бръкна в чантата си с разтуптяно сърце. В телефона й имаше едно ново съобщение. Беше пристигнало преди близо два часа.

Емили закри очите си с ръце. Защо А. просто не я беше убил?