Мис Съвършенство

31.

Ариа погледна в обектива на своята камера Сони, докато Спенсър нагласяше короната с изкуствени диаманти на главата си.

— Хей, момичета — прошепна Спенсър, като бавно се наведе над флиптелефона на Али, който лежеше на кожения диван във всекидневната на семейство Хейстингс. — Искате ли да й прочетем съобщенията?

— Аз искам! — прошепна Хана.

Емили, която седеше на облегалката на дивана, се изправи.

— Не знам.

— Хайде де, не искате ли да разберете кой й праща съобщения? — попита Спенсър. Емили, Хана и Спенсър се събраха около телефона на Али. Ариа свали камерата от стойката и се приближи към тях. Тя искаше да заснеме всичко. Всичките тайни на Али. Увеличи картината, за да получи по-добра видимост на екрана, и точно тогава от коридора се чу глас.

— Нима ровите из телефона ми? — извика Али, влизайки в стаята.

— Разбира се, че не! — извика Хана. Али погледна към телефона си, който лежеше на дивана, но след това вниманието й беше привлечено от Мелиса и Иън, които тъкмо влизаха в кухнята.

— Здравейте, момичета — каза Иън, като влезе в дневната. Той погледна към Спенсър. — Имаш много сладка коронка.

Ариа се оттегли назад към Стойката. Спенсър, Иън и Али седнаха на дивана и Спенсър започна да си играе на водеща. Внезапно една втора Али навлезе в картината. Косата й беше посивяла. Ирисите й бяха черни, а червеното й искрящо червило бе намазано по клоунски около устните й.

— Ариа — изрече двойничката на Али със заповеднически глас, като се взираше право в обектива. — Погледни. Отговорът се намира точно пред теб.

Ариа смръщи вежди. Останалата част от сцената й беше позната — Спенсър разпитваше Иън за бейзджъмпинга. Мелиса се ядосваше все повече, докато разтоварваше продуктите от торбите. Другата Али — нормално изглеждащата, която седеше на дивана — изглеждаше отегчена.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Ариа на онази Али пред обектива.

— Точно пред теб е — настоя Али. — Погледни!

— Добре де, добре — каза бързо Ариа. Тя отново огледа стаята. Спенсър се беше навела към Иън и поглъщаше всяка негова дума. Хана и Емили се бяха настанили върху бюфета и изглеждаха спокойни и хладнокръвни. Какво трябваше да види Ариа?

— Не разбирам — изхленчи тя.

— Но то е там! — извика Али. — Точно Пред Очите Ти.

— Не знам какво да правя! — безпомощно настоя Ариа.

— Просто гледай.

Ариа скочи в леглото. Стаята беше тъмна. По лицето й се стичаше пот. Гърлото я болеше. Когато изви глава настрана, тя видя Езра да лежи до нея и подскочи.

— Всичко е наред — бързо изрече Езра, като я прегърна. — Просто лош сън. Ти си в безопасност.

Ариа примигна и се огледа. Не се намираше в дневната на семейство Хейстингс, а под завивките на сгъваемото легло на Езра. Спалнята, в която се влизаше от хола, миришеше на нафталин и парфюма на някоя стара дама, както миришеха всички къщи в Стария Холис. Лек, спокоен бриз разклащаше щорите, а главата на Шекспир й кимна от бюрото. Ръцете на Езра обгърнаха раменете й. Голият му крак докосна глезена й.

— Кошмар ли? — попита Езра. — Викаше насън.

Ариа мълчеше. Дали сънят й не искаше да й каже нещо?

— Добре съм — реши накрая тя. — Беше просто един от онези странни кошмари.

— Изплаши ме — каза Езра, като я притисна силно към себе си.

Ариа изчака дишането й да се нормализира, като се вслушваше в почукването, което издаваха дървените камбанки, закачени на верандата на Езра, полюшвани от вятъра. След това забеляза, че очилата на Езра са изкривени.

— Да не би да си заспал с очилата?

Езра ги побутна с ръка.

— Сигурно — каза смутено той. — Често ми се случва да заспивам така.

Ариа се наведе напред и го целуна.

— Толкова си странен.

— Не колкото теб, кресло — подразни я Езра, като я придърпа върху себе си. — Сега ми падна в ръчичките. — Той започна да я гъделичка.

— Не! — извика Ариа, като се опитваше да се измъкне от ръцете му. — Престани!

— Ммм — измуча Езра. Но гъделичкането му лека-полека премина в галене и целуване. Ариа затвори очи и остави ръцете му да шарят по тялото й. Изведнъж Езра се отдръпна и се тръшна върху възглавницата си.

— Така ми се иска да можехме да се махнем оттук и да заживеем някъде другаде.

— Познавам много добре Исландия — предложи Ариа. — А какво ще кажеш за Коста Рика? Можем да си вземем една маймунка. Или пък на Капри. Можем да се разхождаме из Блу Грото.

— Винаги съм искал да отида на Капри — тихо каза Езра. — Можем да живеем на брега и да пишем поеми.

— Само ако маймунката ни може да пише поеми с нас — започна да се пазари Ариа.

— Разбира се — каза Езра, като я целуна по носа. — Можем да имаме колкото маймунки пожелаеш. — Лицето му придоби отнесено изражение, сякаш наистина обмисляше предложението. Ариа усети как сърцето й се разтапя. Никога не се беше чувствала толкова щастлива. Чувстваше се на мястото си. Щеше да се получи. За останалите неща в живота си — Шон, А., родителите й — щеше да мисли утре.

Ариа се притисна към Езра. Отново задряма, като си мислеше за танцуващи маймунки и пясъчни плажове. Изведнъж някой почука на входната врата. Преди Ариа и Езра да реагират, вратата се отвори и двама полицаи връхлетяха вътре. Ариа изпищя. Езра стана и придърпа долнището на пижамата си, на което бяха нарисувани яйца на очи, кренвирши и кексчета. На пояса беше изписано „Вкусна закуска!“. Ариа се скри под завивките — тя бе облечена с една от разпуснатите тениски на Езра, която едва покриваше хълбоците й.

Ченгетата влязоха в дневната на Езра и след това в спалнята. Осветиха с фенерчетата си първо Езра, след това и Ариа. Тя се уви в чаршафите и погледна към пода в търсене на дрехите и бельото си. Те липсваха.

— Вие ли сте Езра Фиц? — попита едното ченге, едър мъж с ръце като на Помпай моряка и мазна черна коса.

— Ъ… да — заекна Езра.

— И преподавате в училището „Роузууд дей“? — попита Попай. — Това ли е момичето? Вашата ученичка!

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Езра.

— Вие сте арестуван. — Попай свали чифт белезници от колана си. Другото ченге, което беше по-ниско и по-дебело, с блестяща кожа, чийто цвят Ариа можа да определи единствено като цвят на шунка, издърпа Езра от леглото. Той повлече след себе си овехтелите, посивели чаршафи, като разкри голите крака на Ариа. Тя изпищя и се свлече от другата страна на леглото, за да се скрие. Откри долнището на една карирана пижама, свито на топка под радиатора. Напъха краката си в него колкото се може по-бързо.

— Имате право да запазите мълчание — каза Шунката. — Всичко, което кажете, ще бъде използвано срещу вас в съда.

— Чакайте! — изкрещя Езра.

Но ченгетата не го слушаха. Шунката го завъртя с гърба напред и закопча китките му с белезниците. Погледна с отвращение към леглото. Дънките и тениската на Езра се търкаляха на топка до краката му. Ариа внезапно забеляза, че дантеленият черен сутиен, който бе направен по поръчка в Белгия, се бе усукал около една от тръбите. Тя бързо го дръпна към себе си.

Полицаите изтикаха Езра към дневната и след това го изведоха от апартамента през входната врата, която висеше на едната си панта. Ариа хукна след тях, без да си прави труда да облича карираната си блуза, която лежеше на купчина пред телевизора.

— Не можете да постъпвате така! — извика тя.

— С теб ще се разправяме по-късно, момиченце — измуча Попай.

Тя се спря колебливо в мрачния, слабо осветен коридор. Ченгетата държаха Езра така, сякаш той бе психически болен пациент. Шунката непрекъснато го настъпваше по босите крака. Това накара Ариа да заобича Езра още повече.

Докато те го отвеждаха през входната врата на блока, Ариа усети, че освен нея в коридора има още някой. Устата й увисна от изненада.

— Шон — избъбри тя. — Какво… какво правиш тук?

Шон стоеше облегнат на пощенските кутии и гледаше Ариа с отвращение и разочарование.

— Ти какво правиш тук? — попита я той, като гледаше обвинително към голямата пижама на Езра, която заплашваше да се свлече в краката й. Тя бързо я придърпа нагоре.

— Всичко ще ти обясня — избъбри тя.

— Така ли? — сопна й се Шон и сложи ръце на хълбоците си. Тази вечер той изглеждаше много сериозен и зъл. Не нежният Шон, когото познаваше. — От кога си с него?

Ариа заби поглед в касовата бележка от близкия супермаркет, която се въргаляше на пода.

— Събрах ти багажа — продължи Шон, без дори да изчака отговора й. — Оставил съм го до портата на двора. Няма начин повече да стъпиш в моя дом.

— Но… Шон… — каза Ариа със слаб гласец. — Къде ще отида?

— Това не е мой проблем — рязко отсече той и тръгна бързо към изхода.

Ариа се почувства ужасно замаяна. През отворената врата виждаше как ченгетата отвеждат Езра по градинската пътечка и го вкарват в една полицейска кола. След като затръшнаха вратата, Езра обърна глава към сградата. Погледна Ариа, после Шон, после отново нея. На лицето му бе изписано отчаяние.

В главата на Ариа светна крушка. Тя последва Шон до градинската порта и го хвана за ръката.

— Ти си се обадил на полицията, нали?

Шон скръсти ръце и отмести поглед. Тя се почувства замаяна и нещастна, и протегна ръце, за да се хване за ръждясалата порта.

— Веднага, щом получих това. — Шон измъкна телефона си и го приближи към лицето на Ариа. На екрана имаше снимка на Ариа и Езра, които се целуваха в неговия кабинет. Шон натисна бутона за превъртане. Появи се друга снимка на тяхната целувка, но от друг ъгъл. — Реших, че трябва да уведомя властите за това, че един учител е с една от ученичките си. — Устните му се свиха при произнасянето на думата ученичка, сякаш тя му бе безкрайно отвратителна. — И то на училищен терен — добави той.

— Не исках да те нараня — прошепна Ариа. След това забеляза съобщението, което придружаваше последната снимка. Сърцето и почти спря.