— О, Боже мой! — изпищя Ариа. Двете с Емили се бяха навели над изтерзаното тяло на Хана и започнаха викат:
— Хана! О, Господи! Хана!
— Тя не диша — изпищя Емили. — Ариа, тя не диша.
— Носиш ли си телефона? — попита Ариа. — Обади се на 911.
Емили протегна треперещите си ръце към телефона, но той се изплъзна от пръстите и, падна на асфалта и се плъзна до разпиляната чантичка на Хана. Емили бе започнала да се паникьосва, още когато взе Ариа от закусвалнята и тя й разказа всичко — за съобщенията на А., за сънищата й, за Али и Иън, и затова, че може би Спенсър е убила Али.
В началото Емили отказваше да повярва, но след това на лицето й се изписа ужас и разбиране. Тя каза, че малко преди да изчезне, Али беше признала, че се вижда с някого.
— Сигурно е казала на Спенсър — рече Ариа. — Може би точно за това се караха през всичките тези месеци преди ваканцията.
— 911, какъв е случаят? — чу Ариа глас през говорителя на телефона на Емили.
— Една кола току-що блъсна приятелката ми! — извика Емили. — Намираме се на паркинга на детската площадка в „Роузууд дей“! Не знаем какво да правим!
Докато Емили разказваше подробностите през сълзи, Ариа притисна устни към ханините и са опита да й направи изкуствено дишане, както я бяха учили в курса за спасители в Исландия. Но не знаеше дали го прави както трябва.
— Хайде, Хана, дишай — извика тя, като стисна носа на Хана.
— Не затваряйте телефона, докато не дойде линейката — чу Ариа гласа на диспечерката. Емили се наведе и докосна избелялото горнище на Хана. След това рязко се отдръпна назад, сякаш се страхуваше от нещо.
— О, Господи, моля те, не умирай. — Тя погледна към Ариа. — Кой ли й причини това?
Ариа се огледа. Люлките се люлееха напред-назад на лекия бриз. Знамето на пилона се вееше. Дърветата край площадката се бяха надвесили над тях тъмни и плътни. Внезапно Ариа видя една фигура, която стоеше до едно дърво. Тя имаше тъмноруса коса и носеше къса черна рокля. Лицето й имаше див и объркан вид. Гледаше я право в лицето и Ариа отстъпи назад към улицата. Спенсър.
— Виж! — изсъска Ариа, като посочи към дърветата. Но точно когато Емили вдигна глава, Спенсър изчезна в сенките.
Сепна я бръмчене. Мина доста време преди Ариа да осъзнае, че това е телефонът й. Веднага след това светна и мобилният на Емили. На екрана се изписа „имате едно ново съобщение“. Двете се спогледаха с познатия неспокоен израз в очите. Ариа бавно извади своето трио от чантата си и погледна към екрана. Емили се наведе към нея да погледне.
— О, не — прошепна тя.
Вятърът изведнъж спря. Дърветата замръзнаха като статуи. В далечината се чуха сирени.
— О, Боже, не! — проплака Емили. Съобщението съдържаше само четири смразяващи думи.
Тя знаеше твърде много.