Мис Съвършенство

2.

Понеделник сутринта Ариа Монтгомъри седна на чина си в кабинета по английски точно когато въздухът навън замириса на дъжд. Говорителят над черната дъска пропука и всички насочиха погледи към него.

— Добро утро, ученици. Говори Спенсър Хейстингс, вицепрезидент на ученическия съвет. — Гласът на Спенсър отекна силно и ясно. Тя звучеше наперено и самоуверено, сякаш специално бе ходила на курс за говорители. — Искам да напомня на всички, че утре Акулите на „Роузууд дей“ се изправят срещу Змиорките на академията „Дръри“. Това е най-важното състезание по плуване на сезона, затова нека всички покажем малко въодушевление и да подкрепим нашия отбор! — Последва кратка пауза. — Ура!

Няколко от децата в стаята се разхилиха. Ариа усети неприятна тръпка. Независимо от всичко, което се беше случило — убийството на Али, самоубийството на Тоби, А. — Спенсър бе президент или вицепрезидент на всеки клуб, който съществуваше в училището. Но на Ариа ентусиазмът на Спенсър й звучеше фалшиво. Тя беше виждала онази нейна страна, която другите не познаваха. Спенсър знаеше от години, че Али бе заплашила Тоби Кавана, за да го накара да си мълчи за инцидента с Джена, и Ариа не можеше да й прости, че бе пазила в тайна от тях тази толкова опасна тайна.

— Добре, ученици — каза Езра Фиц, учителят по английска литература на Ариа. Той продължи да пише на дъската, изписвайки „Алената буква“ с характерния си, ъгловат почерк, след което подчерта заглавието четири пъти.

— В шедьовъра на Натаниел Хоторн Хестър Прин изневерява на своя съпруг и целият град я принуждава да носи на гърдите си една голяма алена буква А, която да й напомня какво е направила. — Господин Фиц се обърна към класа и побутна с пръст очилата си, които се бяха свлекли до върха на носа му. — Някой може ли да се сети за други романи, в които също се разглежда темата за „тръгването по крив път“? За хора, които са били осмивани или отхвърляни заради грешките им?

Ноъл Кан вдигна ръка и ролексът му се плъзна надолу по китката.

— Онзи епизод от „Истинския свят“, където всички в къщата гласуваха за изгонването на психопатката става ли?

Целият клас се засмя, а господин Фиц го погледна озадачено.

— Деца, това би трябвало да е час по английска литература. — Той се обърна към редицата на Ариа. — Ариа? Ти имаш ли някакви идеи?

Ариа мълчеше. Животът й бе доста добър пример. Не много отдавна тя и семейството й живееха хармоничен живот в Исландия, Алисън бе обявена официално за мъртва, а А. все още не съществуваше. Изведнъж, в една ужасна поредица от събития, които започнаха преди шест седмици, Ариа се завърна в Роузууд, тялото на Али бе открито под бетонената плоча зад старата й къща, а А. издаде най-голямата тайна на семейство Монтгомъри: че бащата на Ариа, Байрън, бе мамил майка й, Ила, с една от неговите студентки, Мередит. Ила понесе тежко разкритието и веднага изхвърли Байрън от дома им. Откритието, че Ариа бе пазила тайната на Байрън цели три години, изобщо не й помогна. Оттогава връзките между майка и дъщеря не бяха особено топли.

Разбира се, можеше да бъде и много по-лошо. През последните три седмици Ариа не бе получавала никакви съобщения от А. Въпреки че Байрън най-вероятно вече живееше с Мередит, поне Ила бе започнала отново да й говори. А Роузууд не бе нападнат от извънземни, въпреки че след всичките странни неща, които се бяха случили в града, Ариа нямаше да се изненада, ако и това се случи в скоро време.

— Ариа? — повтори господин Фиц. — Някакви идеи?

Мейсън Байърс се притече на помощ на Ариа.

— Какво ще кажете за Адам и Ева, и оная змия?

— Страхотно — разсеяно отвърна господин Фиц. Погледът му остана прикован върху Ариа още няколко секунди, преди да го отмести. Тя усети как я залива топла вълна от раздразнение. Беше се запознала с господин Фиц — Езра — в колежанския бар „Снукърс“, преди който и да е от двамата да знае, че той е нейният учител по английска литература. Той сложи край на връзката им, а скоро след това Ариа разбра, че е имал и приятелка в Ню Йорк. Но тя не таеше злоба към него. Нещата с новия й приятел, Шон Ейкърд, се развиваха чудесно. Той бе мил и нежен, а освен това бе адски красив.

Езра бе най-добрият учител по английски, който Ариа бе имала. За един месец, откакто бяха започнали училище, той им бе дал за домашно да прочетат четири превъзходни книги и освен това бе организирал пиеса — пародия на „Сандъче с пясък“ на Едуард Олби. Скоро класът щеше да направи интерпретация в стил „Отчаяни съпруги“ на гръцката пиеса „Медея“, в която една майка убива децата си. Езра искаше от тях да мислят оригинално, а оригиналността бе стихията на Ариа. Вместо да продължи да я нарича Финландия, съученикът й Ноъл Кан вече й бе измислил нов прякор, Подмазвачката. Въпреки това тя бе започнала отново да се чувства добре в училище и на моменти дори забравяше, че някога е имала сложни отношения с Езра.

Докато той не й се усмихна с позната си крива усмивка. Сърцето й се разтупка и тя не можеше да направи нищо по въпроса.

Хана Мерин, която седеше точно пред Ариа, вдигна ръка.

— Ами онази книга, в която две момичета са първи приятелки и внезапно едната става зла и отмъква приятеля на другата?

Езра се почеса по главата.

— Съжалявам. Мисля, че не съм я чел.

Ариа стисна юмруци. Тя знаеше много добре какво има предвид Хана.

— За последен път ти казвам, Хана, не съм ти откраднала Шон! Вие вече бяхте скъсали!

Класът избухна в смях. Раменете на Хана се вкочаниха.

— Някой мисли само за себе си — промърмори тя, без да се обръща към Ариа. — Някой да е казал, че говоря за теб?

Но Ариа бе сигурна в това. Когато тя се върна от Исландия, с изненада установи, че Хана се е превърнала от пухкавия, свит лакей на Али в слаба, красива, облечена винаги по последната мода богиня. Изглежда, че Хана имаше всичко, което някога бе желала: двете с най-добрата й приятелка, Мона Вандерваал — също преобразена смотанячка — властваха в училището, Хана дори ходеше с Шон Ейкърд, момчето, по което си падаше от шести клас. Ариа се бе насочила към Шон чак след като разбра, че Хана го е зарязала. Но съвсем скоро разбра, че всъщност е станало обратното.

Ариа се беше надявала, че старите приятелки отново ще се съберат, особено след като всички започнаха да получават съобщения от А. Но те дори не си говореха — нещата се върнаха в същата точка, от която започнаха онези странни, тревожни седмици след изчезването на Али. Ариа дори не им разказа за това, което А. бе причинил на семейството й. Единствената й бивша приятелка, с която Ариа поддържаше що-годе приятелски отношения, бе Емили Фийлдс — но разговорите им се състояха обикновено от постоянното хленчене на Емили за това колко виновна се чувства за смъртта на Тоби, докато Ариа не й казваше, че вината не е нейна.

— Така — рече Езра, като постави по една купчина книги пред учениците на първите чинове, които трябваше да се предадат назад. — Искам тази седмица всички да прочетете от първа до пета глава и до петък да ми напишете есе от три страници върху всяка тема, която според вас е засегната в началото на книгата. Ясно ли е?

Всички започнаха да се възмущават на висок глас. Ариа пъхна книгата в кожената си чанта. Хана се пресегна да вдигне раницата си от пода. Ариа докосна тънката й, бледа ръка.

— Виж, съжалявам. Наистина.

Хана дръпна ръката си, сви устни и без да промълви ни дума пъхна „Алената буква“ в чантата си.

От говорителя се разнесе класическа музика, която отбелязваше края на часа. Хана се изстреля от мястото си, сякаш столът й се бе подпалил. Ариа се изправи бавно, прибра тетрадката и химикала в чантата си и тръгна към вратата.

— Ариа.

Тя се обърна. Езра се беше облегнал на дъбовото си бюро, притиснал коженото си куфарче към бедрото.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Съжалявам за случилото се — каза тя. — Двете с Хана имаме някои неразрешени проблеми. Повече няма да се повтори.

— Няма проблем — Езра остави чашата чай с мед на бюрото. — Всичко друго наред ли е?

Ариа прехапа устни и се замисли дали да не му разкаже всичко. Но защо? Доколкото знаеше, Езра бе съшият мръсник като баща й. Ако наистина имаше приятелка в Ню Йорк, значи я беше мамил, когато се хвана с Ариа.

— Всичко е наред — успя да каже най-накрая.

— Добре. Отлично се оправяш в час. — Той се усмихна, като разкри две редици бели зъби.

— Да, наистина ми е интересно — каза тя, като пристъпи към вратата, но се спъна с ботушите си на високи токчета и залитна към бюрото на Езра. Той я хвана през кръста, за да я задържи, и я придърпа към себе си. Тялото му бе топло и твърдо, той ухаеше приятно на пури и стари книги.

Ариа бързо се отдръпна.

— Добре ли си? — попита Езра.

— Да — тя започна да придръпва ученическата си униформа. — Извинявай.

— Всичко е наред — отговори Езра, като пъхна ръце в джобовете си. — Значи до следващия път.

— Да. Довиждане.

Ариа излезе от стаята, като дишаше бързо и плитко. Може и да беше полудяла, но бе повече от сигурна, че Езра я бе задържал няколко секунди повече, отколкото бе необходимо. И бе сигурна, че това й бе харесало.