Познай кой се върна

17. Котките не могат да водят честни битки, нали?

В сряда следобед, точно когато Хана се обърна по корем в леглото си — оказа се, че прекалено дългото лежане в едно положение води до появата на неприятни рани по тялото, които са много по-гадни дори от акнето — тя чу как някой чука по вратата. Прииска й се да си замълчи и да не отговори. Направо й се повдигаше от всичките шумни посетители, особено от Спенсър, Ариа и Емили.

— Да се приготвим за купона-а-а! — изкрещя някой. В стаята нахълтаха четири момчета: Ноъл Кан, Мейсън Байърс, по-малкият брат на Ариа, Майк, и за нейна огромна изненада, Шон Ейкърд, бившият на Хана, и както се оказа, и на Ариа.

— Здравейте, момчета. — Хана придърпа към брадичката си кашмиреното одеяло, което Мона й беше донесла от вкъщи, като остави открити само очите си. След минутка пристигна Лукас Бийти, който носеше огромен букет цветя.

Ноъл погледна към Лукас и завъртя очи.

— Да не би да избиваш някакви комплекси?

— А? — Лицето на Лукас едва се виждаше от букета.

Хана не разбираше защо той продължава да я посещава. Вярно, че бяха приятели за около минута предишната седмица, когато Лукас я разходи със своя балон и я накара да забрави за всичките си неприятности. Хана знаеше колко много я харесва — можеше да се каже, че той бръкна в гърдите си, извади сърцето си и й го предложи по време на съвместния им полет с балон над Роузууд, но Хана ясно си спомняше, че след като получи роклята на Мона по пощата, тя беше изпратила доста гадничък есемес, в който му казваше, че не е от нейната класа. Известно време обмисляше да му го припомни, но… Лукас й беше доста полезен. Той отиде до магазин „Сафора“, за да купи на Хана цяла купчина нови гримове, четеше й всички статии от „Тийн воуг“ и убеди лекарите да му разрешат да напръска стаята с ароматен балсам „Блис“, точно както го беше помолила Хана. На нея някак си й харесваше да го вижда наоколо. Ако не беше толкова популярна и великолепна, от него би излязло страхотно гадже. Определено беше сладък — дори по-сладък от Шон.

Хана погледна към Шон. Той седеше сковано в пластмасовия стол за посетители и разглеждаше множеството картички на Хана, в които й пожелаваха скорошно оздравяване. Колко типично за него — да посети Хана в болницата. Щеше й се да го попита защо са скъсали с Ариа, но внезапно осъзна, че изобщо не й пука.

Ноъл се взря в Хана с любопитство.

— Защо си се опаковала така?

— Лекарите ме посъветваха да го правя. — Хана скри дори носа си под одеялото. — За да ме предпазва от бацили. Освен това така можеш да се съсредоточиш върху красивите ми очи.

— И какво е усещането да си изпаднала в кома? — Ноъл се отпусна на леглото на Хана, като смачка плюшената костенурка, която чичото и лелята на Хана й бяха подарили предишния ден. — Прилича ли донякъде на дълго надрусване?

— А сега дават ли ти медицинска марихуана? — попита Майк с надежда и очите му блеснаха. — Обзалагам се, че болничната трева е супер.

— Не, на бас, че й дават обезболяващи. — Родителите на Мейсън бяха лекари и той винаги изтъкваше познанията си по медицина. — Пациентите в болницата винаги намазват.

— Сестрите готини ли са? — изтърси Майк. — Събличат ли се пред теб?

— Ти гола ли си отдолу? — попита Ноъл. — Дай да видим!

— Момчета! — каза Лукас с ужасен глас. Момчетата го погледнаха и изпъшкаха раздразнено — освен Шон, който, изглежда, се чувстваше също толкова неудобно, колкото и Лукас. „Той сигурно още посещава Клуба на девствениците“ — помисли си Хана с лека усмивка.

— Всичко е наред — каза тя. — Ще се справя. — Всъщност присъствието на момчетата, които подхвърляха неприлични коментари, й действаше много освежаващо. Всички останали, които я посещаваха, бяха адски сериозни. Когато момчетата се събраха около нея, за да се подпишат на гипса й, Хана се сети нещо и седна в леглото. — Момчета, вие нали ще дойдете на купона ми за добре дошла в петък? Спенсър и Мона го уреждат, така че съм убедена, че ще е страхотен.

— Не бихме го пропуснали за нищо на света. — Ноъл погледна към Мейсън и Майк, които гледаха през прозореца и обсъждаха кои крайници ще счупят, ако вземат да скочат от балкона й, който се намираше на петия етаж. — Какво става между теб и Мона, всъщност? — попита Ноъл.

— Нищо — трепна Хана. — Защо?

Ноъл завъртя в ръцете си един химикал.

— На рождения й ден се дърпахте като котки. М-р-р-р-мяу.

— Така ли? — попита безизразно Хана. Лукас се прокашля притеснено.

— Ноъл, изобщо не беше м-р-р-р-мяу — Мона влетя в стаята. Тя прати въздушни целувки на Ноъл, Мейсън и Майк, усмихна се ледено на Шон и тръсна една огромна папка на леглото на Хана. — Това беше най-обикновено сдърпване между най-добри приятелки.

Ноъл сви рамене. Той се присъедини към момчетата при прозореца и започна да се закача с Мейсън.

Мона завъртя очи.

— Чуй ме, Хан, току-що говорих със Спенсър, и двете направихме задължителния списък за купона. Искам да обсъдя детайлите с теб. — Тя отвори своето тефтерче. — Ти, естествено, ще имаш последната дума, преди да уговоря събитието. — Мона наплюнчи пръста си и обърна страницата. — Добре. Салфетките с цвят на порцелан или на слонова кост?

Хана се опита да се съсредоточи, но думите на Ноъл се бяха отпечатали в съзнанието й.

— За какво сме се карали? — изведнъж изтърси тя.

Мона млъкна и отпусна тефтерчето в скута си.

— Наистина, Хан, за нищо. Помниш ли предишната седмица как се скарахме? Заради самолета и надписа? Наоми и Райли?

Хана кимна. Мона беше поканила Наоми Шиптър и Райли Улф да станат част от обкръжението й по време на купона за седемнайсетгодишния и рожден ден. Хана заподозря, че така Мона си отмъщава за проваленото отпразнуване на тяхната Приятелница.

— Е, ти се оказа абсолютно права — продължи Мона. — Тия двете са големи кучки. Вече не искам да се занимаваме с тях. Съжалявам, че дори за миг съм ги допуснала до вътрешния кръг, Хан.

— Няма нищо — каза Хана със слаб гласец, като леко живна.

— Както и да е. — Мона извади две изрезки от списание. Едната беше на дълга, бяла рокля с плисирана пола и копринена розетка на гърба, а другата бе на щампована, свободно падаща върху бедрата, рокля.

— Плисирана рокля на Филип Лим или мини рокля на „Нийвс Лави“?

— „Нийвс Лави“ — отговори Хана. — Тя е с лодка-деколте и е къса, така че ще показва краката ми и ще отвлича вниманието от ключицата ми. — Тя отново придърпа одеялото до носа си.

— Като говорим за това — изчурулика Мона, — виж какво съм ти донесла!

Тя бръкна в чантата си с карамелен цвят и измъкна изящна порцеланова маска. Беше във формата на красиво момичешко лице с изрязани скули, красиви нацупени устни и нос, който определено можеше да се включи в списъка за най-желаните форми на някой пластичен хирург. Тя беше толкова красива и сложна, че изглеждаше почти като истинска.

— Точно тези маски са били използвани миналата година на дефилето за висша мода на „Диор“ — пое си дъх Мона. — Мама има познат от рекламната компания на „Диор“ в Ню Йорк и ни я докараха тази сутрин.

— О, Господи! — Хана се пресегна и докосна маската. На допир бе като смесица от мека бебешка кожа и сатен.

Мона поднесе маската към лицето на Хана, което все още бе покрито от одеялото.

— Ще скрие всичките ти отоци. Ще бъдеш най-прекрасното момиче на своето парти.

— Хана и без това си е прекрасна — обади се Лукас, който се появи иззад медицинските машини. — Дори и без маска.

Носът на Мона се сбърчи, сякаш Лукас току-що й беше казал, че ще й пъхне термометър в дупето.

— О, Лукас — произнесе тя с леден глас. — Не видях, че си тук.

— През цялото време бях тук — отсечено рече той.

Двамата се изгледаха намръщено. Хана забеляза как за миг по лицето на Мона премина безпокойство, но то бързо изчезна.

Мона подпря маската на вазата с цветя така, че да е обърната към нея.

— Това ще бъде куполът на годината. Хан. Направо нямам търпение.

След тези думи Мона й изпрати въздушна целувка и с танцова стъпка излезе от стаята. Ноъл, Мейсън, Шон и Майк я последваха, като казаха на Хана, че ще дойдат пак на следващия ден и очакват от нея да сподели с тях част от медицинската си марихуана. Остана само Лукас, облегнат на стената до плаката на поле, покрито с глухарчета, който й действаше много успокоително. На лицето му се изписа разстроено изражение.

— Та това ченге, Уайлдън… Преди два дни, докато те чакахме да се събудиш, той ме разпитваше за човека, който те е блъснал и избягал — каза тихо Лукас, като седна на оранжевия стол до леглото на Хана. — В смисъл, дали съм те виждал в нощта, когато това се е случило. Дали си се държала странно, дали си била разтревожена. Струваше ми се, че той не смята инцидента за обикновена катастрофа.

Лукас тежко преглътна и погледна към Хана.

— Нали не смяташ, че това е същият човек, който ти изпраща онези странни есемеси?

Хана седна в леглото. Тя беше забравила, че е разказала на Лукас за А., докато заедно летяха в небето с балона. Сърцето й затупа лудо.

— Нали не си споменал за нищо на Уайлдън?

— Разбира се, че не съм — увери я Лукас. — Просто… Тревожа се за теб. Това, че някой те блъсна, си е доста страшничко.

— Не се тревожи — прекъсна го Хана, като скръсти ръце на гърдите си. — И моля те, моля те, не казвай нито дума за това на Уайлдън, става ли?

— Става — кимна Лукас. — Разбира се.

— Добре — излая Хана. Тя отпи голяма глътка от чашата с вода, която стоеше на шкафчето до леглото й. Всеки път, когато се замислеше дали А. я е блъснал, съзнанието й сякаш се затваряше и не й позволяваше да продължи нататък.

— Какво ще кажеш? Не е ли много мило от страна на Мона да ми организира парти? — Хана се опита да смени темата. — Тя е чудесна приятелка. Всички така казват.

Лукас си играеше с бутоните на часовника си „Найк“.

— Не съм сигурен, че трябва да й се доверяваш — промърмори той.

Хана повдигна едната си вежда.

— За какво говориш?

Лукас се поколеба за няколко секунди.

— Хайде де — каза троснато Хана. — Какво?

Лукас се присегна и дръпна надолу одеялото на Хана, като разкри лицето й. Той я погали по бузата и я целуна. Устните му бяха меки и топли, и прилепнаха идеално към нейните. По гръбнака й пробягаха тръпки.

Когато Лукас се отдалечи, те впериха погледи един в друг в продължение на седем дълги бийпвания на кардиомашината на Хана, като дишаха тежко. Хана беше повече от сигурна, че на лицето й е изписано учудване.

— Спомняш ли си? — попита Лукас с широко отворени очи.

Хана се намръщи.

— Да си спомням… какво?

Лукас остана така известно време, без да сваля очи от нея. След това се извърна.

— Аз… Аз ще тръгвам — промърмори той и излезе от стаята.

Хана го проследи с поглед, подутите й устни все още горяха от целувката му. Какво се беше случило току-що?