Познай кой се върна

1. Дзен по-могъщ е и от меч

Ариа Монтгомъри се събуди насред едно мощно изхъркване. Беше неделя сутринта и тя се беше свила в едно покрито със синя изкуствена кожа кресло в чакалнята на роузуудската болница „Мемориъл“. Всички останали — родителите на Хана Мерин, полицай Уайлдън, най-добрата приятелка на Хана — Мона Вандерваал и Лукас Бийти, едно момче от нейния клас, което, изглежда, бе дошло току-що — се бяха вторачили в нея.

— Изпуснах ли нещо? — изграчи Ариа. Усещаше главата си така, сякаш бе натъпкана със захарен памук. Когато погледна към стенния часовник над входа на чакалнята, видя, че е едва осем и половина. Беше задрямала само за петнайсет минути.

Лукас седна до нея и взе един брой на списанието „Медицинските прибори и протези днес“. Според надписа на корицата в този брой бяха представени последните модели катетри. На кого му беше хрумнала блестящата идея да сложи списание за медицински прибори и протези в чакалнята!

— Току-що пристигам — каза той. — Разбрах за инцидента от сутрешните новини. Видя ли Хана вече?

Ариа поклати глава.

— Все още не ни пускат вътре.

Двамата млъкнаха. Ариа огледа останалите. Госпожа Мерин носеше намачкан сив кашмирен пуловер и чифт прилепнали изтъркани дънки. Тя бърбореше нещо в „хендс фри“ устройството на малката си моторола, въпреки че сестрите изрично им бяха казали да не използват мобилни телефони в чакалнята. Полицаи Уайлдън беше седнал до нея с разкопчано до средата на гърдите полицейско яке, изпод което се подаваше протрита бяла тениска. Бащата на Хана се беше свлякъл в стола, който се намираше най-близо до двете гигантски врати, водещи към интензивното отделение, левият му крак нервно се плъзгаше напред-назад. Облечена с бледорозов анцуг и чехли, Мона Вандерваал изглеждаше необичайно разрошена, с подпухнало от плач лице. Когато Мона вдигна глава и видя Лукас, тя му хвърли толкова раздразнен поглед, сякаш искаше да каже: Това е само за близките приятели и семейството. Ти какво търсиш тук? Ариа не можеше да обвинява никого за това, че е раздразнителен. Тя бе тук от три часа сутринта, след като линейката дойде на паркинга на основно училище „Роузууд дей“ и откара Хана в болницата. Мона и останалите бяха пристигнали по-късно, когато новината започна да се разпространява. Последните новини от лекарите бяха, че Хана е преместена в интензивното отделение. Но това беше станало преди три часа.

Ариа си припомни ужасните подробности от предишната нощ. Хана й се беше обадила, за да й каже, че знае кой е А., жестокият изпращач на есемеси, който бе тормозил Хана, Ариа, Емили и Спенсър през последния месец. Хана не пожела да даде подробности по телефона и помоли Ариа и Емили да се срещнат с нея на люлките в двора на „Роузууд дей“, някогашното им специално местенце. Ариа и Емили пристигнаха точно навреме, за да видят как един черен ван блъсна Хана и избяга. Ариа бе наблюдавала в пълно вцепенение как парамедиците идват, слагат ограничаваща яка на шията на Хана и внимателно я поставят на носилка, която вкарват в линейката. Когато след това силно се ощипа, тя не усети болка.

Хана беше все още жива… на косъм. Имаше вътрешни наранявания, счупена ръка и натъртвания по цялото тяло. Сблъсъкът бе причинил травма на главата и сега тя беше в кома.

Ариа затвори очи, готова отново да избухне в сълзи. Най-невъобразимото нещо, което се случи след инцидента с Хана, бе съобщението, което получиха Ариа и Емили. Тя знаеше твърде много. Изпращаше го А. Което означавате, че… А. е знаел, че Хана знае. Също както знаеше всичко останало — всичките им тайни, фактът, че точно Али, Ариа, Спенсър, Емили и Хана са ослепили Джена Кавана, а не доведеният й брат Тоби. А сигурно знаеше и кой е убиецът на Али.

Лукас потупа Ариа по ръката.

— Ти си била там, когато колата е ударила Хана, нали? Успя ли да видиш човека, който го направи?

Ариа не познаваше Лукас твърде добре. Той бе от типа момчета, които обожаваха училищните мероприятия и клубовете, докато Ариа бе от онзи тип момичета, които гледаха да стоят колкото се може по-далеч от всякакви такива занимания. Тя не знаеше каква е връзката му с Хана, но беше много мило от негова страна да дойде тук.

— Беше твърде тъмно — промърмори тя.

— Имаш ли някаква представа кой би могъл да бъде?

Ариа силно прехапа долната си устна. Уайлдън и две други роузуудски ченгета бяха дошли предишната вечер, след като момичетата получиха съобщенията от А. Когато Уайлдън попита момичетата какво се е случило, всички казаха, че не са видели лицето на шофьора или номера на вана. И няколко пъти се заклеха, че става въпрос за инцидент — че нямат никаква представа кой би направил нещо такова нарочно. Може би не беше редно да крият тази информация от полицията, но всички бяха ужасени от представата за онова, което А. им готвеше в случай, че кажат истината.

А. ги бе предупредил да си мълчат, а и вече бе наказал Ариа и Емили заради това, че бяха пренебрегнали заплахите му. А. бе изпратил на Ила, майката на Ариа, писмо, в което й съобщаваше, че бащата на Ариа има любовна връзка с една от студентките си, и че Ариа знае тайната му. След това А. разкри пред цялото училище, че Емили се среща с Мая, момичето, което се бе нанесло в старата къща на Али. Ариа погледна към Лукас и безмълвно поклати глава.

Вратата на интензивното се отвори и д-р Гайст се втурна в чакалнята. Със своите пронизващи сиви очи, римски нос и рошава бяла коса, той приличаше на германеца Хелмут, собственик на къщата, която Ариа и семейството й бяха взели под наем в Рейкявик, Исландия. Д-р Гайст ги изгледа със същия преценяващ поглед, с който Хелмут бе изгледал Майк, брата на Ариа, когато разбра, че Майк държи Диди, домашната си тарантула, в празната керамична саксия, в която Хелмут отглеждаше лалета.

Родителите на Хана нервно се изправиха и се приближиха към лекаря.

— Дъщеря ви е все още в безсъзнание — каза тихо д-р Гайст. — Почти нищо не се е променило. Наместихме счупената й ръка и в момента проверяваме какви са вътрешните й наранявания.

— Кога ще можем да я видим? — попита госпожа Мерин.

— Скоро — каза д-р Гайст. — Все още се намира в критично състояние.

Той се обърна, за да си тръгне, но госпожа Мерин го улови за ръката.

— Кога ще се събуди?

Д-р Гайст повъртя в ръце бележника си.

— Дъщеря ви има мозъчен оток, затова на този етап е трудно да се предвиди степента на уврежданията. Може да се събуди съвсем наред, но може да има и усложнения.

— Усложнения ли? — Госпожа Мерин пребледня.

— Чувал съм, че хората, изпаднали в кома, имат все по-малък шанс да се възстановят, ако това им състояние продължи дълго — каза нервно господин Мерин. — Вярно ли е това?

Д-р Гайст потри ръце.

— Така е, наистина, но нека не прибързваме с изводите, става ли?

Из чакалнята се разнесе мърморене. Мона отново избухна в сълзи. На Ариа й се прииска да се обади на Емили… но Емили беше на самолета за Де Мойн, Айова, без да й обясни причината за това — каза й само, че А. е направил нещо, за да я изпратят там.

Съществуваше и проблемът със Спенсър. Преди Хана да им се обади, Ариа бе открила нещо ужасяващо за Спенсър… и когато я зърна да се крие между дърветата, треперейки като диво животно точно когато ванът удари Хана, това само потвърди най-лошите й страхове.

Госпожа Мерин вдигна от пода огромната си кожена кафява чанта, като откъсна Ариа от мислите й.

— Отивам да си взема кафе — каза меко майката на Хана на бившия си съпруг. След това целуна полицай Уайлдън по бузата — едва тази вечер Ариа разбра, че между тях има нещо, — и се изгуби по коридора към асансьора.

Полицай Уайлдън отново се свлече в стола си. Една седмица по-рано той бе посетил Ариа, Хана и останалите, беше им задавал въпроси за подробностите около изчезването и смъртта на Али. По средата на разпита А. бе изпратил на всички есемес, в който пишеше, че ако посмеят да кажат нещо за съобщенията, които получават, горчиво ще съжаляват за това. Но само защото Ариа не можеше да каже на Уайлдън за онова, което А. може би бе причинил на Хана, това не означаваше, че не може да сподели с него за ужасното нещо, което бе разбрала за Спенсър.

— Може ли да поговоря с теб? — произнесе само с устни тя. Уайлдън кимна и се изправи. Те излязоха от чакалнята и се спряха в малката ниша с надпис НАПИТКИ И ДЕСЕРТИ. Там бяха наредени шест автомата за напитки и десерти, които предлагаха широк набор от газирана вода до полуготова храна, сандвичи от нещо неопределимо и овчарски пай, който напомняше на Ариа за буламачите, които баща й Байрън готвеше за вечеря, когато майка й Ила трябваше да работи до късно.

— Виж какво, ако става въпрос за твоя приятел, учителя, пуснахме го да си ходи. — Уайлдън седна на пейката до микровълновата фурна и пусна на Ариа една престорено свенлива усмивка. — Не можахме да го задържим. И да знаеш, че не сме раздухвали историята много. Няма да го наказваме, освен ако не искаш да повдигнеш обвинения. Но може би трябва да кажа на родителите ти.

Кръвта се отдръпна от лицето на Ариа. Разбира се, че Уайлдън ще знае за онова, което се беше случило предишната вечер с нея и Езра Фиц, нейната голяма любов и неин учител по английски. Сигурно всички в полицейския участък на Роузууд обсъждаха как двайсет и две годишният учител се гушка с непълнолетна — и че точно гаджето на тази непълнолетна ги е изпяло в полицията. Клюката за тях сигурно се обсъждаше и в „Хутърс“, който се намираше до полицейското управление, на порция пилешки хапки, панирани кашкавалчета и мацки с големи цици.

— Не искам да повдигам обвинения — избъбри Ариа. — И, моля те, не казвай на нашите. — Последното, което й трябваше, бе една голяма, безполезна семейна дискусия.

Ариа се отпусна върху другия си крак.

— Както и да е, не исках да говорим за това. Аз. Мисля, че знам, кой е убил Алисън.

Уайлдън повдигна вежда.

— Слушам те.

Ариа си пое дълбоко дъх.

— Първо, Али се виждаше с Иън Томас.

— Иън Томас — повтори Уайлдън с ококорени очи. — Гаджето на Мелиса Хейстингс?

Ариа кимна с глава.

— Забелязах нещо в клипчето, което се появи в пресата миналата седмица. Ако го изгледаш внимателно, ще видиш как Иън и Али докосват ръце. — Тя прочисти гърлото си. — Спенсър Хейстингс също си падаше по Иън. Али и Спенсър бяха съпернички и онази нощ, когато Али изчезна, двете се скараха жестоко. Спенсър изтича след Али, когато тя излезе от хамбара, и се забави навън поне десет минути.

Уайлдън я гледаше със скептичен поглед.

Ариа си пое дълбоко дъх. А. й бе изпращал най-различни улики за убиеца на Али — че е някой, който е наблизо, някой, който иска нещо, което принадлежи на Али и някой, който познава всеки сантиметър от задния двор на Али. Щом съпостави всички тези улики и щом осъзна, че Иън и Али са заедно, логичният заподозрян беше Спенсър.

— След известно време излязох да ги потърся — каза тя. — Никакви ги нямаше… и аз просто имам ужасното предчувствие, че Спенсър…

Уайлдън се отпусна назад.

— Спенсър и Алисън имаха почти еднакво тегло, нали?

Ариа кимна.

— Така мисля.

— Ти би ли могла да завлечеш някой с твоите мерки до някоя дупка и да го бутнеш вътре?

— Аз… Не знам — заекна Ариа. — Може би? Ако съм страшно ядосана?

Уайлдън поклати глава. Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Тя си спомни зловещата тишина през онази нощ. Али се намираше само на неколкостотин метра от тях, а те не чуваха ни звук.

— Освен това Спенсър е трябвало да се успокои достатъчно, за да не изглежда подозрително, когато се върне при вас — додаде Уайлдън. — Трябва да си адски добър актьор, за да постигнеш това — а не момиче в седми клас. Очевидно онзи, който го е извършил, е бил наблизо, но за цялата работа му е било необходимо повече време. — Той повдигна вежди. — С това ли се занимават напоследък роузуудските момичета? Да натопяват старите си дружки за убийство?

Ариа зяпна, изненадана от заядливия тон на Уайлдън.

— Аз просто…

— Спенсър Хейстингс е раздразнително момиче със състезателен дух, но нещо не я виждам като убийца — прекъсна я Уайлдън. След това се усмихна тъжно на Ариа. — Ясно, разбрах. Сигурно ти е много трудно — ти просто искаш да разбереш какво се е случило с приятелката ти. Обаче аз не знаех, че Алисън тайно се е виждала с гаджето на Мелиса Хейстингс. Това вече е интересно.

Уайлдън кимна леко на Ариа, изправи се и тръгна по коридора. Ариа остана при автоматите за храна, забила поглед в покрития със зелен балатум под. Тя се чувстваше прегряла и дезориентирана, сякаш бе прекарала твърде много време в сауна. Може би трябваше да се чувства засрамена, че е обвинила приятелката си. Освен това пропуските в теорията й, посочени от Уайлдън, имаха смисъл. Може би бе проявила глупост, като се довери изцяло на уликите, подхвърлени от А.

Тя усети, че настръхва. Може би А. нарочно й бе изпратил тези улики, само за да я изкара от релси — и да отклони вниманието от истинския убиец. И може би, само може би, истинският убиец беше… А.

Ариа бе потънала в мислите си, когато изведнъж усети нечия ръка върху рамото си. Тя трепна и се обърна с разтуптяно сърце. Зад нея, облечен с дънки, продупчени на левия преден джоб, и раздърпан пуловер с емблемата на колежа „Холис“, стоеше баща й Байрън. Тя се почувства неловко и скръсти ръце на гърдите си. От няколко седмици не беше разговаряла с него.

— Господи, Ариа, добре ли си? — избъбри Байрън. — Видях те по новините.

— Добре съм — сковано отвърна тя. — Хана пострада, не аз.

Докато баща й я придърпваше към себе си, за да я прегърне, тя се чудеше дали да го притисне силно към себе си, или да остави ръцете си да висят край тялото й. Откакто преди месец той се изнесе от дома им, тя остро усещаше липсата му. Но Ариа бе ужасно вбесена от това, че едва този смъртоносен инцидент и появата й по телевизията го бяха накарали да остави Мередит сама, за да отиде при собствената си дъщеря.

— Тази сутрин се обадих на майка ти, за да я питам как си, но тя ми каза, че вече не живееш при нея. — Гласът на Байрън потрепери от тревога. Той прокара ръка през косата си, като я разроши още повече. — Къде живееш сега?

Ариа се взираше със замъглен поглед в яркия плакат, илюстриращ метода на Хаймлих1, който висеше на стената над автомата за кока-кола. Някой бе нарисувал цици на човека, който се беше задавил, и позата изглеждаше така, сякаш онзи, който прилагаше техниката на Хаймлих, опипва пострадалия. Доскоро Ариа бе живяла в къщата на гаджето си Шон Ейкърд, но той беше пределно ясен, че тя повече не е добре дошла в дома му, след като прати полицията в апартамента на Езра, докато Ариа беше в леглото му. Кой ли бе казал на Шон за връзката на Ариа с Езра? Зън, зън, зън! А.

Не бе имала достатъчно време да обмисля къде ще живее занапред.

— В кръчмата „Стария Холис“? — предположи тя.

— В стаите й има плъхове. Защо не останеш при мен?

Ариа яростно разтърси глава.

— Ти живееш с…

— Мередит — твърдо заяви Байрън. — Бих искал да я опознаеш.

— Но… — възпротиви се Ариа. Баща й, обаче, я гледаше с класическия си поглед на будистки монах. Ариа познаваше този поглед много добре — вече го беше виждала, когато отказа да я пусне на летния арт — лагер в Бъркшир, а за четвърто поредно лято я прати в лагера „Три пъти ура за Холис“, което означаваше да прекара десет дълги седмици в изработване на кукли от хартиени пликчета и участване в състезания за носене на яйце в лъжица. Отново видя този поглед, когато го помоли да й позволи да завърши училище в Американската академия в Рейкявик, вместо да се връща в Роузууд заедно със семейството си. Погледът бе съпроводен от една поговорка, която Байрън бе научил от един монах, с който се запознал по време на специализацията си в Япония:

В смисъл, че онова, което не успее да убие Ариа, ще я направи по-силна.

Но когато си представи, че ще живее с Мередит, тя се сети за един много по-подходящ цитат: