Глава 12

Дворецът, Атлантида

Вен седеше до леглото на Ерин, в стола, който беше довлякъл от другия край на стаята, и я гледаше как спи. Светлината на атлантската луна бродираше сребърни дантели по деликатните й черти. Бе стоял тук с часове, след като почти обезглави Конлан, задето бе предложил да я остави за малко, за да си почине.

Пръстите му копнееха да погалят косата й, но той не искаше да рискува да я събуди. Металният вкус на мъката се надигна в гърлото му като жлъч при спомена за припадъка й. Всичките му инстинкти викаха да обходи цялото й тяло с ръце, за да се увери, че е жива. Макар че, кого заблуждаваше, мечтаеше да обходи тялото й с ръце, откакто я видя за пръв път.

Затвори очи, облегна се назад и се опита да се отпусне, да си спомни някоя техника за дълбока медитация, която беше научил през дългите години на военното обучение. Трябваше му нещо, каквото и да е, което да го спре да разкъса дрехите си и да й се нахвърли. Доста му трябваше.

Приливът на адреналин от припадъка й, смесен с огромното облекчение, когато тя дойде в съзнание и отвори очи, го бяха напомпали с породен от кризисното състояние тестостерон и безумна, притискаща тестисите му, похот.

Само докато свали обувките, пуловера и дънките й, се разтресе от желание. В бялата си тениска и дантеленото бельо тя цялата бе меки извивки и нежна, гладка кожа, а това, което успя да зърне, преди да я завие, го накара да се зачуди къде ли е най-близкият леденостуден душ. По дяволите, той беше принц на Атлантида — можеше да поръча леденостуден водопад на място в стаята.

Стисна челюсти, отвратен от себе си. Тя едва бе оживяла, а той мислеше само как да си го мушне в тялото й. Беше боклук, не, по-долен и от боклук.

Ето това беше магистралата за Ада. Добре би му дошла класиката на „Ей Си/Ди Си“ сега. Или може би Елвис. Елвис винаги е подходящ. Кралят бе символът на идеологията „без обвързване, без уловки, само забавление“ на свободните мъже.

По дяволите, Елвис ми липсва.

Тя се помръдна насън — може би беше доловила нотите на „А Little Less Conversation“6 която звучеше в главата му. Не изглеждаше като четец на мисли, но имаше някои странни таланти в музикално отношение. По дяволите, с такава жена би се притеснил да пее дори под душа.

Не успя да се сдържи и се разсмя на глас при мисълта за това как Ерин критикува граченето му, след това запуши устата си с ръка да заглуши звука. Обаче беше късно — тя отвори невероятните си сини очи и му се усмихна, и той бе загубен.

Сбогом, Елвис.

— Дълго ли спах? — прошепна тя.

— Няколко часа. Запивай, още е тъмно — отговори той, като най-сетне се предаде на желанието си нежно да отмести светлите кичури коса от лицето й. Дългите вълни се плъзнаха между пръстите му като най-чиста атлантска коприна, а усещането го прониза като гореща мълния. Той се размърда в стола, като се надяваше тя да не е забелязала колко е жалък, затова че се възбуди само от докосването на косата й. Добре де, че се възбуди още повече от преди.

Магистрала към Ада.

Тя обаче не сваляше поглед от лицето му.

— Не съм сънувала, нали? Вен, чух музиката ти — каза тя с пропит от почуда и благоговение глас. — Чух музиката в душата ти.

— Горката. Сигурно е било доста страшно. Как звучеше? Леко по вагнеровски? Или като гаражен метъл от бездарни гимназисти?

Тя поклати глава и се усмихна на жалкия му опит да се пошегува и после се опита да се изправи в леглото. Той я повдигна, за да може да се облегне на възглавниците, след което се насили да я пусне, за да седне на стола си и да се прави на равнодушен. Сякаш докосването до нея не му действаше. Якия пич. Нехайника.

Господин Тъпанар.

— Какво беше онова място? Какво ми се случи? Чух една жена… Вен, тя ми пееше. Беше толкова прекрасно, почти не можех да го понеса. Спомена нещо за това как трябва да се върна при нея. Чу ли я?

— Да. Ерин, мисля че това беше богинята на нереидите. Трябва да е била тя. Мари също я чу и тъй като е главна девица, я е чувала и преди, но само три пъти, така каза — той протегна ръка да вземе нейната, защото имаше нужда от допира й.

Тя уви пръсти около неговите и погледна събраните им ръце.

— Вен, какво е това между нас? Защо връзката е толкова силна, след като току-що се запознахме? Как така чуваш как пеят скъпоценните ми камъни?

— Де да знаех — издърпа внимателно ръката си той, стана и закрачи из стаята в опит да балансира несигурността, която чувстваше. За момент си помисли да избегне въпроса, но тя не заслужаваше това.

Накрая спря до леглото й, привлечен към нея от сила, по-мощна от волята му и използва истината като щит:

— Ерин, не знам как да ти отговоря. Аз служа като Отмъщението на краля и съм се заклел да защитавам брат си с живота си. Това е моята чест и мой дълг и за мен е привилегия да правя това за Райли и нероденото им дете.

Нещо припламна и угасна в кристалното синьо на очите й.

— Райли е доста важна за теб, а? Ти… влюбен ли си в нея?

— В Райли ли? Не, не я познавах, преди двамата с Конлан да се обрекат един на друг, въпреки че мина време, докато го признаят. Тя ми е като сестра, каквато никога не съм имал — той седна на ръба на леглото и отново хвана ръката й. — Интересно е, че питаш обаче — добави ухилен.

Тя се изчерви и дори на слабата светлина от прозореца се виждаше как вратът и лицето й стават морави.

— Не ревнувам, ако това си мислиш. Ама че абсурд.

— Ами на мен пък ми се прииска да забия Джъстис в земята, когато му се усмихна. Дали е абсурд или не, изглежда няма значение.

Устните й се разтвориха и той трябваше да стисне челюсти и да стегне рамене, за да овладее импулса си да се наведе и да я целува, докато тя го замоли да влезе под завивките при нея; да я обладае, а след това пак, и пак, докато навлезе толкова дълбоко в нея, че тя да запее отново. Да запее само за него.

Тялото му запя собствена песен при тази мисъл, която обаче беше по-скоро каруцарско тананикане. Трябваше да се помести в стола си, за да облекчи напрежението в отеснелите си панталони.

Отново.

— Какво ще кажеш да захвърлим трезвия разум за малко? — прошепна тя. — Какво би отвърнал, ако те помоля да ме прегръщаш — само да ме прегръщаш — до сутринта?

В него пламна глад и поиска той да я покори, а тя да се предаде. Воинът у него, с който бе роден и за който бе обучен, желаеше да я плячкоса. А мъжът, който той искаше да бъде — заради нея, поне за малко — изтласка глада и отчаяно се мъчеше да се овладее.

— Ерин, ако искаш да те прегърна, ще го сторя с най-голяма радост. Нещо повече, ако трябва да съм честен, откакто за пръв път те докоснах, не мога да мисля за нищо друго.

Тя му се усмихна колебливо, отметна копринените завивки и протегна ръце към него.

— Тогава ме прегърни, Вен. Върни ми спокойствието.

Внимателно, много внимателно, той се качи на леглото при нея и я взе в прегръдките си, и това го накара да осъзнае, че той се предава, не тя. Когато тя настани глава на гърдите му, музиката им се надигна между тях, пулсиращо гореща и настоятелна. Той успокои дишането си и се опита да мисли за нещо, за каквото и да е, стига да не е неумолимото желание, което го разяждаше.

Взе ръката й в своята и разгледа пръстените на дългите й пръсти.

— Опалът е, нали? Опалите и смарагдите пеят, когато сме заедно.

Тя потрепери в ръцете му и зарови лице в гърдите му. Ароматът на цветя и пролет от косата й разруши още малко здравия му разум и той не можа да се сдържи да я вдиша дълбоко. Да потрие лице в косата й.

Да я бележи, жигоса и обяви за своя.

— Да — отговори тя, а гласът й беше заглушен от ризата му. — Те пеят… смарагдите и опалите, точно така.

Думите й отвлякоха мислите му от пламналите нервни окончания из тялото му за малко.

— Ерин, какво означава това? Защо и аз ги чувам? Всички ли ги чуват?

Тя си пое дълбоко дъх и го погледна.

— Не. Всъщност през тези десет години след шестнайсетия ми рожден ден, когато се прояви дарбата ми, никой, освен теб не беше чувал камъните ми да пеят. А смарагдите… смарагдите не пееха, преди да те срещна. Не пееха дори на мен.

Той я притисна малко по-силно. Значи пеят само за него. Както той искаше да накара и нея да запее. Нещо дълбоко в него надигна глава и изрева. Дишането му се ускори и той се отдръпна малко от нея в опит да запази дистанция между тях и да не й се нахвърли като хищник — какъвто беше.

Камъните. Говорехме си за камъните. Съсредоточи се!

— Какво ти пеят? — попита я. — Песните значат ли нещо? Сега защо са се смълчали? Не искам да прозвучи грубо, но в момента сме кожа до кожа. Мислех, че ще се скъсат от пеене.

Тя се гушна в него и нейното дишане също се ускори и накъса.

— Можем да експериментираме по малко с допира на кожа до кожа по всяко време. Сега обаче се мъча с всички сили да ги държа под контрол.

Ръцете му се затегнаха около нея и той не успя да спре думите, които излязоха от устата му. Вече не можеше да се бори.

— Ерин, отпусни се. Да видим какво ще стане.

Тя лежеше неподвижна в ръцете на Вен, смразена от думите му. Да се отпусне ли? Да се отпусне, когато цялата й снага сякаш щеше всеки миг да се подпали от допира до твърдото му, мускулесто тяло? Жегата от привличането между тях навярно би взривила купола над Атлантида, ако се отпусне и остави магията да излети. Като стана въпрос за жега, този човек беше същинска пещ, а двамата бяха толкова близо един до друг, че тя усещаше всяко стягане на мускулите му.

Господин воинът с всички сили се опитваше да държи устоите на самообладанието си. С една много дяволита част от съзнанието си Ерин се чудеше колко трудно би й било да ги събори.

За щастие, благоразумната част от съзнанието й надделя над дяволитата.

— Не мога да се отпусна. Боя се от последствията — прошепна тя, трепереща. — Ами ако без да искам отново стана проводник за Стихийна магия? В Атлантида по някаква причина магията ми се увеличава. Ами ако се отпусна и шоковите вълни предизвикат земетресение или нещо подобно?

— Шшш — успокои я той, като я галеше по гърба и ръката и докосваше косата й. Поне се опитваше да я успокои. Някак си да лежи полугола в прегръдките на мъж, който сякаш е излязъл от най-възбуждащите й секс фантазии, не беше точно успокояващо. Той ухаеше на кожа и подправки, на сила и на истински, мощен мъжкар и тя искаше цялата да се отърка в него. Зърната й се втвърдиха при тази мисъл.

Дъхът на Вен спря. Божичко мили, дали е усетил?! Ерин пламна цялата, като си го представи, но тогава той разтърка тила й, тя потръпна и се предаде. Притисна гърди към тялото му и триенето от контакта почти я накара да простене.

Почувства как горещата влага се насъбира в самата й сърцевина, как тялото й се разтваря и става готово, усети неотложната потребност да го има дълбоко в себе си, горещ и твърд. Опита се да изтласка желанието. Да се успокои. Осъзна, че устата на Вен се движи и от нея излизат думи, но тя чуваше само дивия, пронизителен звук на смарагдите си, които се опитваха да се освободят от наложения им затвор.

— … и Аларик защити с магия тази стая — продължаваше Вен. — Той… се притесняваше да не се появят някакви странични ефекти от процеса на изцеление, докато си почиваш и затова… какво да ти кажа, Аларик си е Аларик.

Тя се засмя насила.

— Да, господин Смъртна присъда. Бас държа, че няма да му мигне окото, ако трябва да пусне тока или гилотината, или каквото използвате тук.

Вен повдигна брадичката й с пръст и обърна главата й към себе си така, че двамата бяха само на един дъх разстояние.

— Това, че мислиш за друг мъж, докато си с мен в леглото, ми размазва самочувствието — заяви той и изви опасните си устни в секси усмивка, но очите му бяха неподвижни и бдителни.

— Но…

— После ще ми кажеш — прекъсна я той и покри устните й със своите. В този миг всички опити за разумна мисъл излетяха от главата й. Беше бавна, търпелива целувка, сякаш Вен можеше да вкусва устните й до края на времето. Езикът му я дразнеше, докато тя не се отвори за него и той задълбочи целувката, продължавайки нежно да изследва устата й.

Тя вдигна ръце, обви ги около врата му и от гърлото й се откъсна тих стон на удоволствие — жужащ звук, който той пое с устата си и внезапно целувката вече не беше нежна, нито внимателна. Той се премести така, че тя бе наполовина покрита от дългото му, твърдо тяло и топлината, и тежестта му я притиснаха към възглавниците. Тя се сгуши в него, отвърна на целувката и вдиша топлия му, силен аромат. Не й стигаше.

Той отдръпна глава, задъхан, и се вгледа в очите й.

— Ти искаше да те прегърна. Искаше да си върнеш спокойствието, а аз се възползвам от това. Моля те, Ерин, прости ми. Не знам как…

Тя го прекъсна, като отново придърпа главата му до своята и промълви:

— Струва ми се, че аз се възползвам от теб. Вен, целуни ме пак. Имаме само това кратко време, преди да се върнем в действителността. Целуни ме пак и да видим колко добре се е справил Аларик със задачата си да защити стаята.

В очите му пламнаха страст и изненада и той се усмихна — убийствено триумфална усмивка и почти варварско чувство за владение, което сигурно щеше да я уплаши, ако не се чувстваше по същия начин. После отново пое устата й и тя бе погубена.

Ерин отпусна здравия контрол от магията си, от скъпоценните си камъни, от страстта, туптяща из цялото й тяло. Всеки сантиметър от нея оживяваше под ръцете му. Зърната й се свиха болезнено под дантелата на сутиена й и тя почувства как топлината и желанието пронизват тялото й и се събират с туптеж между краката й. Обходи твърдите му като камък бицепси с ръце, плъзна ги по ръцете и раменете му, удивлявайки се на мускулестия релеф на гърдите и цялото му тяло.

Камъните по пръстите й, освободени от притъпяващата сила, която им бе наложила, запяха щастливо. Песните на смарагдите и опалите се сляха в мощна симфония на радостно желание, която зазвуча в преплетените им тела. При първите ноти Вен изстена и зарови пръсти в косата на тила й. Премести се леко и горещата му твърдост внезапно се оказа между бедрата й и тя почувства влажното приветствие на тялото си в отговор.

Без да спира да я целува, той докосна врата й, рамото, след това ръката му нежно се плъзна отстрани на гърдата й и тя се отказа да се бори, предаде се. Край на играта, до тук с разумната Ерин. Притисна се в него и отърка всеки сантиметър от тялото си о неговото с гърлени стонове от удоволствието, породени от напрежението, от жегата и от чистата, кънтяща жажда.

Смарагдите завибрираха остро и се сляха с общата мелодия, когато усещанията, залели Ерин, завладяха чувствата й. Когато той прокара палец по набъбналото й зърно, през тялото й премина електричество и тя изви гръб към него, като повтаряше името му без мисъл, стенеше, молеше.

Той спря целувката и изрече името й с толкова копнеж и отчаяно желание, което я накара да потрепери под него. Опалите й пееха, пееха и на него, на двамата; пееха соната на радост и близост. А смарагдите биеха бурния си пулс на копнеж и желание над и около нея и Вен, докато не й се стори, че вселената ще се взриви, ако той не потъне в нея веднага, веднага, веднага.

Той избута леко тениската й нагоре, без да откъсва очи от нея, сякаш искаше разрешение. Тя си пое дъх на пресекулки и постави ръката му върху гърдите си. Вен затвори очи за миг, като нежно я галеше през сутиена, а след това отново ги отвори и я озари с дяволита усмивка.

— Не бива да постъпваш така с един мъж, Ерин. Защото си толкова красива, мамк… мътните го взели и да докосна гърдите ти е като да получа най-хубавия подарък на света.

Тя го погледна, но беше твърде дълбоко потънала в жадуване и копнеж, за да се опитва да отвърне на шеговития му тон.

— Не знам защо, но се нуждая от теб точно в този миг. Тялото ми е пламнало, Вен, и имам нужда да ме докоснеш. Толкова отдавна не са ме докосвали… нуждая се от теб.

Гласът й пресекна и тя се изненада, че не се срамуваше от неприкритата молба в думите си. Но не усещаше срам. Летеше, изгаряше и щеше да умре, ако той не освободеше експлозивното напрежение, което се насъбираше в нея.

Но… О, Богиньо, трябваха им предпазни средства.

— Чакай! Аз нямам, тоест, трябват ни предпазни средства! — силно се изчерви тя.

Той я разбра веднага.

— Няма нужда. Посейдон не позволява воините му да създават деца, докато не ги благослови с ритуала за плодовитост.

Тя прехапа устна.

— Добре, но ако… тоест, аз съм чиста, но…

— Атлантите имат имунитет към човешките болести, както и вие към нашите, ми амара. Няма от какво да се боим.

По лицето й пробяга палава усмивка и тя хвърли многозначителен поглед надолу към сплетените им тела.

— Да бе, няма от какво да се боим, лесно ти е на теб. Казано с воински термини, които би разбрал, мен ме чака огромен меч, който се готви да се намести в ножницата ми.

Той избухна в смях, тя също и чудото на смеха им възпламени страстта. Но усмивката бавно изчезна от лицето му и на нейно място се появи нещо по-тъмно. По-мощно. Иззад синьо-зелените пламъци в очите му я наблюдаваше хищник и за миг дъхът й спря.

— Думите и желанието ти са неизразима чест за мен, ми амара — обяви той дрезгаво и обгърна лицето й с ръце. — Но все пак ще кажа това. Искам да постъпя почтено и да ти кажа, че ще се отдръпна и само ще те прегръщам, но самообладанието ми се разпада. Никога за моите почти петстотин години не съм желал друг човек или друго нещо, както желая теб в момента. Кажи ми не или да, но което и да кажеш, искам да си напълно сигурна. Защото имам нужда да бъда вътре в теб повече, отколкото се нуждая от дъха си.

Тя застина за един дълъг миг, но тялото и песента в душата й взеха решението вместо нея.

— Да.

Той спря за миг, кимна и се вгледа в нея с целенасочена съсредоточеност, която отново й напомни за хищник, преследващ плячката си.

— Сега — изхриптя той, — сега.

Преди Ерин да успее да си поеме дъх, той сграбчи деколтето на тениската й и я разкъса през средата. Неочакваният звук от раздрания плат я стресна. Големите му ръце учудващо ловко разкопчаха сутиена й отпред и той го отметна настрани и се взря в гърдите й с толкова интензивно чувство за притежание, врязано в чертите на лицето му, че тя потрепери леко. Друг мъж не я беше гледал по този начин — сякаш не иска нищо друго на света, освен нея. Сякаш не се нуждае от нищо друго. Желанието му й подейства като афродизиак, завихри я още по-надълбоко в безпаметната й физическа жажда.

Той я взе в ръцете си и отново я целуна. Горещи, настоятелни целувки, които почти я нараняваха с ненаситността си, се редуваха с дълги и бавни милувки на устните му, които гонеха всички мисли от главата й и я караха да се притиска в него, здраво хванала раменете му.

Вен спря за миг, за да се изправи и да свали дрехите си. Накрая застана до леглото, горд в своята голота, а ерекцията му стърчеше пред него огромна като цялото му тяло. Жаждата й нарасна и тялото й се подчини; през нея преминаха горещи пламъци и влажно желание я подготви за влизането му.

— Да — каза тя. — Сега. Моля те.

Вен издърпа бельото й надолу по краката и го захвърли през рамо, като едновременно е това я целуна по стомаха, а коремните й мускули се свиха в отговор. През Ерин преминаха тръпки електричество от тържествуващия му вид, когато я хвана за раменете и без усилие я вдигна при себе си и отново я целуна. Галеше гърба и ръцете й, обхващаше задника й, притискаше и разтриваше, докато тя вече не издържаше. Имаше нужда да го почувства до себе си. Ерин скочи и обви крака около кръста му.

Той се изсмя гръмко и й каза нещо. Думите потекоха от устата му, с пламенността на прекрасния му език, който тя не разбираше. Вен се обърна с нея на ръце, отиде до най-близката стена и я облегна там, така че тя се оказа притисната между стената и двуметров, мускулест, гол атлантски воин. Потърка тялото си в неговото и простена, без да я е грижа, че почти е стигнала „безсрамна“ по скалата на покварените вещици, знаеше само, че иска твърдата му мъжественост, притисната до най-чувствителните й места. Допирът на зърната й до гърдите му, докато той се движеше, я подлудяваше и тя отново простена, подивяла от жажда.

— Вен, нуждая се от теб. Знам, че е лудост и не ме интересува, не ми пука, просто имам нужда от теб — каза тя, забравила всякакво неудобство или преструвка. — Имам нужда да си в мен, сега.

Вен чу думите й и си помисли, че сънува някаква фантазия за планината на боговете. Най-интригуващата жена, която бе познавал, жената, чиято смелост, красота и магия бяха пленили душата му, го искаше.

Искаше го в себе си.

Искаше го сега.

Да се свети името на посейдоновите топки!

Той плъзна ръка между телата им, за да провери дали и тя е готова за него, както той бе за нея и усещането за влажната й топлина по пръстите му изпрати мълния от гореща страст през цялото му тяло до члена му. Вен пъхна два пръста в нея възможно най-дълбоко и изръмжа предупредително, когато тя се загърчи в отговор. Звярът в него, повече животно, отколкото човек, който се беше бил и бе убивал векове наред, я предупреждаваше да не се опитва да бяга. Но тя му отвърна, задъхана:

— Да, още, да!

Това го убеди, че не се опитва да се измъкне и звярът се успокои, отстъпи на човека. Вен почти успя да се замисли какво по дяволите му се случваше, когато го заля нова мощна вълна похот и той изстена, тялото му се стегна, а бедрата му неволно се надигнаха.

Велики Посейдон, тя яздеше пръстите му и притискаше гърдите си към него. Той трябваше да влезе в нея преди да е умрял. Вен сгъна колене, наведе глава и хвана едно втвърдено, съвършено зърно в устата си, което засмука жадно, докато пръстите му още бяха в нея. Намери клитора й с палец и започна да го масажира в унисон с движенията на пръстите, които бяха вътре в нея. Реакцията й бе да сграбчи косата му и да изкрещи името му.

Когато Ерин експлодира около пръстите му, трепереща в ръцете му, той извика в знак на триумф и собственост, след което се обърна и прекоси стаята на една крачка, докато все още я носеше на ръце. Преди да успее да размисли или да дойде на себе си и да осъзнае, че един загрубял от битки воин никога нямаше да й бъде достатъчен, той я положи на леглото и рязко разтвори краката й. Постави ръце в долната част на бедрата й и я задържа така разкрита пред себе си. Вгледа се в гладките й, набъбнали дипли и тихо обеща, че скоро ще я вкуси. Че ще зарови лице и устни в меда й и ще я вкусва, докато тя не закрещи и не свърши в устата му.

Тя потрепери от думите му и той загуби дар слово.

Опита се да й каже колко е красива, колко е специална.

Но единствената дума, която излезе от устата му, беше:

— Моя.

Тя вдигна удавен в страст поглед към него, задъхана от оргазма, а в прелестното синьо на очите й още блещукаше желание.

— Вен?

— Моя — повтори той, неспособен нито да изговаря думи, нито да ги разбира. Тя защо бе запазила дар словото си?

Ерин помръдна, вдигна ръка да отмести кичур коса от лицето си и движението й предизвика хищника, покорителя у него, който искаше Вен да маркира тази жена.

Неговата жена.

— Моя. Сега — изръмжа той и се намести върху нея, като я погледна в очите още веднъж. Здравият му разум се опита да надигне глава, честта му — да й даде последна възможност да размисли.

Но тя му се усмихна и кимна и изрече най-красивата дума, която той беше чувал:

— Да.

Тогава той се измести така, че вече не стоеше точно пред прозореца и луната освети тялото й, разтворено пред него, като отново я превърна в богинята, която бе пред Храма на нереидите.

Той спря за миг, дълъг колкото един удар на сърцето, разбирайки на някакво примитивно ниво, че ще прави любов с богиня, превърната в човек. Без да го интересува каква цена ще трябва да плати за това.

Моя.

С един мощен тласък Вен навлезе с целия си член вътре в гладката й топлина и отново извика, извика името й, изкрещя победния си вик на древен атлантски — единственият език, който мозъкът му си спомняше.

Тя се стегна около него, обви краката си около кръста и заби пети в задника му — не го отблъсваше, а го притегляше към себе си, което той искрено приветства, о, Посейдоне, благодаря ти.

— Ерин, ако го направиш отново, ще свърша веднага като някакъв проклет младеж — предупреди я той задъхано, като спря за миг, след което осъзна, че е изрекъл думите на родния си език и ги повторила английски.

— Ами тогава ще трябва да повторим, нали така? — отговори тя, като прехапа устни, за да спре усмивката си.

Той се наведе към нея и отново намери устата й. Целува я, докато не започна да вдишва дъха й, музиката й, душата й.

— Ерин, кажи името ми. Кажи, че ме желаеш — поиска той, като бавно излезе от нея, след което отново се гмурна, и после пак, като ускоряваше ритъма в отговор на тихите стонове и въздишки, които тя издаваше под него.

— Ис… да. Вен — прошепна тя. — Искам те, о Богиньо, Вен, искам те така, както не съм искала нищо друго в живота си.

Някакъв примитивен инстинкт дълбоко в първичните води на родословието му изрева тържествуващо. Всеки мускул в тялото му се стегна при звука на името му, произнесено от напевния й глас. Членът му растеше и се втвърдяваше, докато търкането от тясната й и влажна ножница го влуди с наситеното си усещане.

Музиката й отново бликна; песните на смарагдите и опалите се извиха през стаята и през тях двамата, вплетени един в друг, съединени в телата си. Вен навлизаше все по-надълбоко и по-силно в нея и с всеки тласък потъваше все по-навътре. Внезапно Ерин пое рязко дъх, впи нокти в гърба му и се стегна около него, когато се взриви, викайки името му. Силата на оргазма й го пречупи и той навлезе колкото можа по-навътре в нея и застина, хванал я здраво в ръце, докато пулсираше в тялото й. След това рухна до нея и я издърпа със себе си, така че остана вътре, като внимаваше да не я затисне с тежестта си.

— Вен, аз… — започна тя, но внезапно издаде особено тихо възклицание и музиката, която изпълваше стаята, избухна в главата му. Дъга от музика, изгрев от мелодии, концерт на ангели и нереиди звучеше, носеше се, извиваше се из стаята и вътре в тях. Силата им блъсна Вен назад във възглавниците, все още с Ерин в прегръдките му, а доволството отстъпваше на нова вълна невъзможно силен, пороен глад.

Внезапно обаче великолепието и силата на музиката разбиха психическите му защити, а може би и нейните, защото той я погледна в очите и видя дълбините на душата й.

Видя убийството на семейството й — тя беше станала негов свидетел. Беше наблюдавала всичко, беше се опитала да го спре, бяха я били и намушкали, Калигула и слугите му я бяха оставили, смятайки я за мъртва.

Всичко премина през главата му като филм, изпълнен с насилие, заедно със саундтрак сякаш от най-дълбоките двери на ада. Как майка й и сестра й плачат и крещят, докато умират.

Ерин се е довлякла до сборището, ранена, полумъртва и е поискала да я обучат, въпреки че е била само на шестнадесет години.

Той видя силата й, самотата, отчаянието. Движещата я необходимост да отмъсти за семейството си. Видя себе си и удивлението й от тази осезаема, мощна връзка с мъж, с когото току-що се беше запознала.

Видя душата й и пропадна в бездната. Силният, неустрашим воин Вен внезапно почувства страх, какъвто не бе познал за целия си петстотингодишен живот, защото осъзна, че щом той е надникнал в душата й, окъпана в смелост и светлина, беше много вероятно и тя да е видяла черните и изкривени ъгли на неговата. Нож, по-остър от всяка кама, се заби в корема му и той затвори очи.

Край на играта.

Тя по никакъв начин нямаше да го иска вече.

Ерин се размърда до него и той потисна импулса да отвори очи, защото се страхуваше, че тя става от леглото, за да избяга колкото може по-бързо и по-надалеч. Не че нямаше да е оправдано. Ако не види как си тръгва, може би няма да го боли толкова.

— Вен? Вен, знам че си буден. Погледни ме.

Той усети допира й по лицето си, мек и нежен.

Отвори рязко очи, но не каза нищо. Не можеше.

Очите й бяха големи, огромни. Синева, в която да се удавиш. Вен си помисли, че може да падне в дълбините им и никога да не изплува. Но все още не можеше да проговори.

— Вен, видях те отвътре — каза тя с леко разтреперан глас. — Видях какви страшни неща е трябвало да вършиш. Ужасни неща, толкова дълго време. Да танцуваш със смъртта толкова пъти, за да защитиш семейството си и останалите воини. Но най-вече да защитиш човечеството — сълзите преляха през миглите й и се затъркаляха по лицето й. — Вен, майка ти… родителите ти… толкова съжалявам.

Той се опита да прекара думите през бодящото го гърло. Опита се да измисли някакво оправдание, което да я накара да забрави за миг чудовището, което е трябвало да бъде в миналото, и да види мъжа, който можеше да бъде.

Опита се да й обясни, че никога няма да остави да й се случи нещо, както бе станало с майка му. Или с Конлан.

Опита се да намери думите, които да я задържат при него.

Но преди да успее да намери някакви думи, Ерин се сгуши до него и вдигна завивките върху двама им.

— Сега съм с теб — прошепна. — Остави болката си и позволи да те прегърна.

Вен я притисна по-силно в безмълвна молитва на облекчение. Той никога не беше искал някоя като нея — човек, певица на скъпоценни камъни и вещица.

Но всъщност тя беше всичко, от което се нуждаеше той.

Дълго след това — дълго след като тя заспа, изтощена от деня и от любовта им — той я прегръщаше и наблюдаваше съня й.

Загрузка...