Пробуждането на Атлантида

Глава 32

Вен чу писъка и се наложи да се пребори със себе си, за да не хукне с изваден нож към пещерата. Правилната стратегия при битка беше винаги да проучиш врага. Той надзърна зад ъгъла и видя Даниъл да забива зъбите си в Куин, която се биеше сякаш имаше ДНК на върколак.

Майната й на бойната стратегия. Той изтегли меча си и нападна, надавайки боен атлантски вик, който сякаш излезе от дълбините на душата му. Той съзря с периферното си зрение огромното пространство, изпълнено с множество вампири и шейпшифтъри, и в следващия миг се озова до Даниъл.

— Мръсен кръвопиец! Приготви се за истинска смърт, вампире — озъби се той, опитвайки се да намери някаква част от тялото на Даниъл, която да прободе, без да нарани Куин.

Даниъл пусна Куин и погледна към Вен.

— Не всичко е както изглежда, атланте — каза той и профуча на шест метра към другия край на помещението, като пренесе Куин, сякаш вътре нямаше петдесетина вампири и шейпшифтъри, през които се налагаше да премине Вен.

Зад него се чуха първите тонове на мрачна песен. После една светеща в червено енергийна сфера се изстреля като лъч светлина през стаята и порази един от вампирите в предната редица. Тя експлодира и разпръсна парчета разлагаща се плът, а най-близко стоящите вампири изпищяха и се отдръпнаха.

Шифтърите започнаха да се скупчват в кръг. Те не отстъпваха, но и вече не нападаха. Джъстис, Джак и Ерин застанаха от двете страни на Вен, така че четиримата образуваха солидна фронтова линия. Джак и Джъстис бяха въоръжени с оръжията от повалените шейпшифтъри, а Ерин държеше по една енергийна сфера във всяка от ръцете си.

— Не мога да се преобразя в тигър още известно време, но имам поразителни умения с ножа — каза Джак.

— По-малко приказки, повече убийства — отвърна му Джъстис.

— Сега те ще умрат — казаха Ерин и онази, за която Вен бе започнал да мисли като за другата в Ерин.

Той кимна.

— Сега те ще умрат.

След тези думи те тръгнаха към множеството, осъзнавайки безнадеждността на численото превъзходство, което имаха вампирите над тях, ако не се броеше факта, че изглежда имаха смъртоносно вбесена богиня на своя страна.

— Спрете! — чу се глас, който прокънтя с нечовешки леден тембър някъде над тях. Един вампир се спусна от въздуха надолу. Той беше най-старият от вида си, който някога Вен беше виждал, ако можеше да съди по белотата на кожата му.

— Бившият император Калигула, предполагам? — каза Вен провлачено.

— Веднъж император — завинаги император, атланте — насмешливо отвърна Калигула и после насочи погледа си към Ерин. — Най-накрая, Ерин Конърс. Ти си дори по-прекрасна от сестра си.

Повелителят на вампирите се изсмя и звукът от смеха му разтърси цялото помещение.

— Разбира се, тя изживя трудно десетилетие и се е позанемарила, както бихте казали вие човеците.

Вен вдигна меча си и пристъпи пред Ерин.

— С удоволствие ще ти създам малко трудности в атлантски стил, чудовище.

— Вен недей, той държи Диърдри — сподавено каза Ерин. В гласа й нямаше никаква следа от богинята и Вен се замисли къде ли е отишла.

— Да, така е — потвърди Калигула, като показа напълно издължените си зъби. — Искаш ли да видиш сестра си? Може да ти е леко ядосана затова, че си я оставила с мен през всичките тези години, но съм сигурен, че ти можеш да се справиш с това.

— Никога не съм знаела — изкрещя Ерин. — Мислех, че е мъртва. През всичките тези години си мислих, че всички те са мъртви. Мислех… — гласът й се изгуби в ридания.

Някъде над тях, се чу един нов глас, зловещо подобен на този на Ерин.

— Наистина ли не си знаела? През цялото това време, той ми казваше… аз повярвах…

— Да, ти ми повярва — каза Калигула и направи движение, наподобяващо танцова стъпки, докато все още се носеше във въздуха. — Не и в началото, дори не го направи и през първите години, но накрая започна да вярваш, че близките ти са те предали, за да спасят собствените си безполезни животи. Изпитвах истинска наслада от капитулацията ти пред лъжите ми.

Женският вампир се спусна от мястото си към тях. Когато се приближи Вен видя, че имаше същата коса като Ерин и известна прилика в лицето. Нямаше съмнение, че това е сестрата на Ерин, въпреки червения цвят на очите. Носеше дълга черна рокля, хлабаво завързана с парче въже и неприкритите емоции на лицето й сигурно бяха пронизали болезнено сърцето на Ерин.

— Диърдри, той те е излъгал — каза Ерин, а от очите й капеха сълзи. — Той уби всички тях, а мен ме остави да умра. Успях да стигна до сборището, но когато се възстанових от нараняванията си, ми казаха, че си мъртва.

Диърдри се опита да премине покрай Калигула, но той я улови за косата и я дръпна силно.

— Много трогателно, но аз не съм склонен да оставя коза си в техните ръце, ясен ли съм?

Той изтегли кинжала си и притисна острието във врата на Диърдри, докато на бялата й кожа не се появи тънка червена линия и кръвта не потече надолу по острието…

— Предлагам ти пазарлък, атланте. Даваш ми Ерин Конърс и аз убивам трима ви по изключително, изключително болезнен начин.

— Това изобщо не е пазарлък, кръвопиецо — изръмжа Джак. — Или си по добър в латинския, отколкото в английския, дори след толкова години?

— Ах, да, котенцето проговори — каза Калигула. — Ако предпочиташ латински, така да бъде. Позволи ми да ти представя ситуацията: аз държа сестрата на вещицата и ако атакувате потомството ми или моите шейпшифтъри, ще убия Диърдри. На твоята вещица не й пука за това изобщо, нали така Ерин? — Той отправи мазната си усмивка към нея. — Освен това аз държа и лидера на революционерите и моя генерал сега ще предприеме втората стъпка, за да направи кръвна връзка с нея — каза той, като посочи с ръка към Даниъл и Куин, която все още беше в безсъзнание. — Освен това, ти не можеш да направиш нищо и аз с удоволствие ще гледам как умираш. Бавно. Res ipsa loquitur.

— Какво, по дяволите, означава това? — изръмжа Джак.

— Нещата говорят сами за себе си — отвърна Вен.

Диърдри все още висеше с хваната в юмрука на Калигула коса и се смееше високо и пронизително.

— Понякога нещата пеят сами за себе си — каза тя. После разпра горната част на роклята си на две, откривайки гърдите си и скрития отдолу вързоп, който хвърли по посока на Ерин.

— Вземи това малка сестричке и се присъедини към мен в дуета.

Вен улови вързопа във въздуха, докато падаше към тях, но беше неподготвен за неговата тежест и за малко не го изпусна. Заедно с Ерин разкъсаха плата, който скриваше яркочервеното сияние на залязващата над вълните светлина. Рубинът беше във формата на огромно сърце и беше с големината на главата на Вен.

— Какво е това? — изкрещя Калигула. — Какво й даде? — Той зашлеви Диърдри толкова силно през лицето, че кръвта бликна от устната й, но тя само му се изсмя.

— Ти, суетен глупако! — Тя изплю кръвта от устата си и се изсмя отново. — Наистина ли мислеше, че можеш да ме смажеш?

Ерин притисна рубина до гърдите си и затвори очи. Когато ги отвори, богинята се беше върнала. Тя вдигна очи нагоре и преплете погледа си с този на сестра си.

— Сега ще пеем.

Когато двете сестри запяха като една и рубина поде заедно с тях, като присъедини своя бас към тяхното ясно сопрано. Симфония от чиста енергия и светлина обля пещерата, осветявайки и най-тъмните ъгли. Тя освети като с прожектори вампирите и шифтърите, които се свиха разтреперани по ъглите.

Калигула изпищя и пусна Диърдри, за да запуши с ръце ушите си, когато песента на рубина затанцува и се уви около него, изпълвайки го с чиста и невинна червена светлина, която беше в ярък контраст с гниещото в него зло.

Песента на рубина улови древния вампир в един затвор от кристално сияние, изградено изцяло от светлина и музика. Калигула неуспешно се блъскаше в трептящите стени, осъзнавайки че не може да избяга. Музиката заглушаваше звука на неговите крясъци, но разтворената му уста и опънатите жили на врата му говореха ясно за неговия плен. Вълна от ожесточена радост премина през Вен при тази гледка.

Диърдри се спусна на земята точно пред Ерин и двете се прегърнаха. Отдръпвайки се малко назад, Ерин без усилие издигна щит над двете им и се обърна към Вен:

— В безопасност съм, воине мой. Вече спокойно можеш да ме оставиш.

— Стой в безопасност! — отвърна той пламенно. — Остани зад този щит, независимо какво ще се случи.

Тя кимна и после прегърна сестра си отново и двете се обърнаха към Калигула, който продължаваше да стои в капан. Успокоен, Вен вдигна меча си и погледна към своите братя по оръжие.

— Сега!

Той, Джак и Джъстис тръгнаха напред към множеството стенещи и ревящи вампири и шифтъри. Въпреки всичко те не бяха твърде зашеметени, за да отстъпят и битката тепърва предстоеше. Посичайки всичко, което се изправеше пред него, Вен си проправи път към мястото където Даниъл стоеше наведен над Куин.

Но закъсня. Докато забиваше сребърното острие на кинжала си в сърцето на напълно трансформиран върколак, той видя как Даниъл вдига китката си и прави разрез през нея и как след това я притиска към разтворените устни на Куин.

— Не! — Вен се хвърли към него, но отново закъсня. Куин вече бе повдигнала глава и бе сграбчила с две ръце китката на Даниъл, докато пиеше от вената му.

Предателското копеле беше завършило кръвната връзка помежду им и по този начин се бе свързал с Куин завинаги и щеше да има власт над нея. Вен вдигна меча си, когато си спомни един решаващ факт. Кръвната връзка се прекъсваше със смъртта на вампира, който я създаваше.

— Ще изпитам истинско удоволствие да изтръгна сърцето от гърдите ти — изръмжа той.

Даниъл вдигна глава, а в очите му се четеше неописуема умора.

— Тя умираше, Вен. Беше слаба от предната битка и изцелението, а аз трябваше да взема твърде много кръв от нея. Ако не бях осъществил преливането, щеше да умре, защото наоколо няма никакви болници.

Вен видя истината в очите на вампира и бавно отпусна меча си. Куин най-накрая пусна китката на Даниъл и погледна към Вен. На устните й блестяха мънички капчици кръв.

— Мъртви ли сме вече?

— Не, но може би сме се озовали в ада.

Даниъл погледна открито Вен.

— Аз съм спартанец, воине. Ние сме измислили ада.

Той се изправи и вдигна Куин в ръцете си.

— Ще я изведа на повърхността или поне достатъчно далеч, преди слънцето да изгрее и да ме спре. Успех със задачата ти, атланте.

— Ако тя умре или ако я нараниш по някакъв начин, ще те намеря и ще те набуча на кол пред слънцето — отвърна Вен, а в гласа му прозвуча зловещо обещание.

— Тя ще започне да ме презира, веднага щом дойде на себе си — каза Даниъл мрачно. — Мислиш ли, че да срещна слънцето може да бъде по-лошо? Отляво зад теб!

С тези думи Даниъл се изстреля във въздуха към тавана на пещерата, по посока на това, което Вен предположи, че е единственият изход на вампирите. Той се обърна с лице към налитащата от ляво заплаха и разсече с меча си вампира през устата, като почти отсече горната част на черепа му. Когато той падна на земята, Вен издърпа меча си от устата му и го наряза на парчета, за да довърши започнатото.

Отстъпвайки назад от локвата разлагащо се вампирско тяло, той моментално се увери, че щита на Ерин е непокътнат, а после се спусна към мелето.

Един падна, оставаха няколко дузини за довършване.