Пробуждането на Атлантида

Глава 26

Хижата, Маунт Рейниър

Бен изчака докато Джак и Куин излязоха навън, за да патрулират по периметъра, след което взе недокоснатата чиния с храна от ръцете на Ерин.

— Ще пакетираме това в една от онези здрави найлонови торбички от шкафа, за да го вземем с нас — каза той. — Определено няма да го изхвърляме в националния парк.

— Наистина ли се тревожиш за боклука? — попита изморено Ерин. — Може дори да не оцелеем. Кой ще носи найлоновата торбичка тогава?

— Това, върху което сега трябва да се фокусираме, е да си починем. Сигурно си изразходила силите си, когато се изправи срещу Лилиан.

Тя поклати глава и светлината от огъня докосна златистите нюанси в русите й къдрици, което го накара да жадува да докосне косата й. Да докосне всяка част от нея.

— Не. Не съм — отрече тя. — Канализирах Стихийна магия и за пръв път, изобщо, не се провалих с това. Не съм сигурна дали да съм благодарна или да се страхувам.

Той седна до нея и взе ръката й, изпитвайки нужда от някаква форма на контакт. Нужда да докосва кожата й, дори на толкова малко място.

— Кажи ми. Кажи ми за Стихийната магия и защо е забранена. Не разбирам, защо не използваш всяко състояние на магията, с което разполагаш, за да се защитиш.

Тя мълча дълго време и той предположи, че няма намерение да му отговаря.

— Това някакъв вид вещерска тайна ли е? Ваш супер магически обет, който не ти е позволен да споделяш с външен човек? — Той се ухили. — Заклевам се, обещавам, че мога да пазя тайна.

Лека усмивка се появи на лицето й, но бързо угасна.

— Не е това. Не е тайна. Просто започвам да мисля, че традиционното мислене по този въпрос е грешно. Основната причина никога да не се използва Стихийна магия е, че това е черна магия. Използването й може да отвори вратата на тъмни сили, които са в състояние да отнемат силата на вещицата.

Той се наведе и затъкна самотна къдрица зад ухото й, докато обмисляше думите й.

— Вече не вярваш ли в това? — попита най-накрая той.

— Не знам в какво да вярвам. Знам, че намеренията ми са добри. Знам, че ще се боря срещу черната магия с всяка частица от съществото ми. Но също така знам, че — правилно или грешно — просто убих човешко същество. Жена, която ми беше като семейство.

— Това беше самозащита. Тя щеше да те убие. Каза, че ще те убие. Уби сестра ти. Също така уби Беренис — жертва я заради смъртоносна магия. Няма нищо тъмно в теб, Ерин. — Той се помъчи да се сети за друг аргумент, но не знаеше как да я убеди в това което знаеше, че е истина. Най-основният закон на природата — убий или ще бъдеш убит — я беше улучил по брутален начин и емоциите й блокираха действителността, за да я защитят.

Това беше разумно, но не особено полезно, предвид обстоятелствата.

Тя издърпа ръката си от него и скочи, след което започна да крачи из малкото пространство.

— От къде знаеш? Аз от къде да знам? Как мога някога да знам? Това не е ли като умопомрачение? Истински лудите хора никога не предполагат, че са изгубили допир с реалността, нали? Така че може би никога няма да разбереш, че мрака те е обзел докато напълно не си потънал.

— Или може би е по-друг начин. Може би гадаенето дали си луда или си се предала на тъмната страна на магията е осезаем знак, че не си — възрази той.

Тя спря и се обърна с лице към него.

— Не знам, Вен. Знам само, че се давя и изглежда не мога да намеря пътя си към повърхността. Всичко, което някога съм искала, е да унищожа Калигула и да получа отмъщение за това, което е направил на семейството ми. Сега най-накрая ще се изправя срещу него и на карта е заложено толкова повече от преди. Той получи сестра ми. Може да има „Сърцето на нереидата“, от което се нуждая, за да помогна на Райли и бебето. И внезапно, аз насочвам вид магия, която ми е било забранено да използвам през целия ми живот. Играя шах срещу майстор стратег и всички правила се промениха.

— Може би. Може всичко, което казваш, да е истина. Но сега имаш мен. Аз ще бъда конят за твоята царица. А имаме и Джак и Куин за пешки. Или офицери. Съмнявам се, че Джак ще се съгласи да е проста пешка — каза той, представяйки си лицето на момчето от джунглата, ако чуеше да бъде наричан така. — Имаш нужда от почивка, Ерин. Ще тръгнем след него на сутринта — на дневна светлина. И ще успеем.

Той прекоси стаята и я издърпа в прегръдката си.

— Ще успеем, защото нямаме друг избор. Сега трябва да си починем, докато стане мой ред да застъпя на пост. Не искам нищо повече от това да те държа докато спиш. Ще ми направиш ли този подарък?

Тя наведе глава назад и го озари с пакостлива усмивка.

— Наистина? Не би искал нищо повече от това?

Той изстена, постави ръцете си върху бедрата й и я притисна още по-близо до себе си, демонстрирайки твърдото доказателство за ефекта, който тя имаше върху него.

— Мисля, че знаеш по-добре. Но имаш нужда да поспиш, а съществува и проблемът, че някой бунтовнически лидер и шейпшифтър-тигър могат да минат през вратата всеки момент. Веднага след като спасим сестра ти, върнем си рубина и излекуваме Райли, ще те заведа благополучно обратно в Атлантида. Тогава ще ти покажа какво точно би ми харесало повече от всичко друго. Всъщност, мисля че ще ти го показвам няколко последователни дни и нощи.

Звукът от тихия й смях притегли нещо в гърдите му, нещо, което беше изтласкал от ума си. Ерин се нуждаеше от воин. Той беше един от най-добрите.

Просто.

Всичко, което не беше просто, можеше да почака докато имаше изключителното удоволствие да отсече от тялото главата на Калигула. Вен зарови глава в косата й, за да не види тя кръвожадното изражение на лицето му. Той може и да беше чудовище, но трябва да използваш чудовище, за да победиш друго. Щеше да намери нежни думи, кротко изражение и всичко, което тя можеше да поиска, когато мисията му приключеше и неговата жена беше в безопасност.

Той я вдигна в ръцете си и тръгна обратно към постелята. Когато тя се сви до него под одеялата, Вен осъзна неоспоримата истина: нямаше значение кого трябва да убие, за да я защити, без значение беше какво трябва да направи, за да я предпази, никога нямаше да я остави да си отиде.

Куин потрепери от смразяващия до кости студ, който сковаваше тялото й.

— Виж, Джак, аз нямам кожено палто и това яке с гъши пера не ми помага. Мисля, че им дадохме достатъчно време да си докосват краката под масата, да говорят за това, което стана или каквото имат нужда да правят. Нека да оставим атланта да патрулира за малко. Вероятно поне може да използва супер магичната си водна сила, за да стопи снега и да направи гореща вана или нещо такова.

Тигърът я смушка с голямата си глава, след което тръгна напред и заблещука докато приемаше обратно човешкия си облик. Гледката все още я изпълваше с благоговение. Естествената магия никога нямаше да стане обичайна за нея, въпреки че постоянно я виждаше.

— Много хленчиш за бунтовнически лидер, който рита безпощадно задници, жено — изръмжа към нея Джак. Тембърът на гласа му все още носеше намек за животинската му форма. И в двата си облика, той беше истински хищник.

— Аха, както и да е. А аз все още искам да знам къде отиват излишните килограми. Ти си плюс-минус двеста и тридесет килограма, когато си във формата на тигър… и колко… — Тя го измери с поглед от главата до петите, по дългото му вероятно малко над метър и деветдесет тяло. — Може би сто и петнадесет килограма в човешка?

— Сто и двадесет, според последния път, когато се мерих — провлачено каза той, а едната му вежда се повдигна. — Каква ти е мисълта?

Тя забърза, за да го настигне, докато той вървеше към хижата.

— Това е мисълта ми. Къде отидоха останалите сто и десет килограма? Ако разберем как го правиш и го бутилираме, можем да направим състояние.

Той забави крачка, докато тя не влезе в ритъма му, макар че правеше две стъпки на всяка негова.

— Куин, нямам идея за какво говориш. Да бутилираме какво? Да направим състояние как?

— Тайната за загубата на тегло!!! Някой използва нашата патентована формула „Супер магическо сваляне на килограми по тигърски“ и магически трансформира тялото си, така че да тежи двадесет килограма по-малко — обясни тя, като захапа вътрешната страна на бузата си, за да не избухне в смях.

Точно тогава той извика:

— Луда ли си? Първо на първо те трябва да бъдат шейпшифтъри. Второ…

Куин не успя да се спре и избухна в смях. Просто той изглеждаше толкова дяволски разгневен.

Джак наклони глава настрани и погледна към нея.

— Страхотно. Страхотно. Наблюдаваме за вампири, точно след като повалихме половин дузина шифтъри и се изправихме пред нещо, което имаше всички признаци на самоубийствена мисия, а ти си правиш шеги — оплака се той.

През нея премина болка, която помете всяка следа от смях.

— Да не мислиш, че не знам пред какво сме се изправили, Джак? Да не мислиш, че не правя всичко, което мога, за да не се разпадна? Животът на сестра ми и детето й зависят от нашия успех. Не мисли, че забравям за това дори за секунда. — За нейно пълно унижение гласът й се пречупи, докато изричаше думите. — Понякога малко глупав черен хумор е единственото, което ме поддържа нормална.

Джак обви ръка около нея и несръчно я прегърна.

— Съжалявам, Куин. Понякога забравям, че нашият безстрашен лидер е също така момиче.

Добрината в гласа му заплашваше да мине през защитата, която беше издигнала върху емоциите си и тя беше ужасена, че ако започнеше да плаче, може да не успее да спре за много дълго време. Така че прибягна до обичайната си защита — грубост.

Тя се отдръпна от него и започна да ходи по-бързо.

— Да, добре, опитай се да не изоставаш, котенце. И ако те чуя да ме наричаш момиче още веднъж, ще ти разбия косматите топки.

— Благодаря за предупреждението — отвърна сухо той. — Доста държа на топките си, космати или не.

Продължиха тихо към хижата, като непрекъснато оглеждаха земята, небето и дърветата за някаква заплаха. След няколко минути, Джак прочисти гърло:

— Така. Аларик. Трябва ли да го премахна заради теб?

Тя се препъна, очевидно искреното му предложение я хвана неподготвена.

— Не, нямам нужда да се опитваш да убиеш върховния атлантски жрец заради мен, Джак. Мисля, че може да го приемат доста зле. Вероятно ще се създаде някакъв вид международен конфликт.

Той сви рамене.

— Все едно ме е грижа за политиката.

— Много смешно. Забрави, Джак. Не съм момиче и мога да се грижа за себе си — оплака се тя.

Той спря, хвана ръката й и я дръпна да спре. Тя погледна учудено към него и беше шокирана от свирепата ярост във внезапно издължените му тигърски очи.

— Ти си ми партньор, Куин, и не, не си момиче. Ти си жена. Вече знаеш, че ще убия за теб… или за твоята кауза. Може би трябва да знаеш, че също така ще умра за теб. Ако жреца ти създава неприятности, дай знак и ще сторя най-доброто от себе си, за да съм сигурен, че никога повече няма да го направи.

Преди Куин да успее да измисли отговор, той пусна ръката й и отново се отправи напред, като мърмореше нещо тихо под носа, което тя беше сигурна, че не иска да чуе. Отне й минута, за да продължи. Джак не й беше говорил като на партньор. Беше й говорил като на жена.

Тя почувства ударните вълни на емоционалното земетресение, което разтърси умствената й същност, докато го наблюдаваше как се отдалечава от нея. Някак си през всичкото това време, през което работеха, правеха планове и се биеха заедно, тя беше забравила едно нещо за Джак.

Той не й беше само партньор. Той беше мъж.

Все още смаяна от внезапния обрат в темата на разговора, Куин беше хваната неподготвена, когато резкият спад на вече ниските температури беше единственото предупреждение преди Джъстис да се появи между нея и Джак. Тигърските сетива на Джак трябваше вече да са го алармирали за присъствието на атланта, защото се завъртя, наведе се ниско и се протегна за един от ножовете, които винаги носеше, преди да осъзнае кой е това и усмири ръката си.

Куин се втурна напред.

— Джъстис, какво става? Новини от Райли? Тя по-зле ли е?

Той се наведе леко в кратък поклон, а лунната светлина нашари косата му със сребристо среднощно синьо и черно.

— Не, и съжалявам, че присъствието ми те накара да се притесниш за нейното състояние. Няма промяна, доколкото ми е известно. Обаче има други новини.

Той им разказа за атаката и това, което бяха казали Калигула и Даниъл.

— За нещастие, неживият император изглежда е осъзнал, че Ерин е на път за насам.

— Ерин вече е тук — каза Джак. — Тя и Вен си почиват в хижата. Минаха през малко вълнения.

Джъстис повдигна вежда и Джак му каза за Лилиан и шейпшифтърите.

— Не изглеждаше Калигула да има някаква представа за плановете на Лилиан — каза Джъстис. — Нямаше да дойде в Сиатъл след Ерин, ако имаше. Дракос също не го спомена.

— Като говорим за това, ти как ни намери? — попита Куин.

— Ние от Атлантида можем да комуникираме по споделен начин и дори когато пазим тишина по връзката, от страх кой или какво може да ни чуе, имаме способността да се усещаме един друг на определено разстояние.

— Нека да продължим разговора вътре — каза Джак, — на Куин й замръзна задника.

Джъстис бързо плъзна оценяващ поглед по тялото на Куин и тя за миг зърна колко точно неустоимо секси щеше да бъде воина за всяка нормална жена, преди да съсредоточи погледа си отново върху пътя.

Ето я отново тази дума. Нормална. Нещо, което никога не можеше да бъде. Тя изпусна въздишка и тежко запристъпва към хижата.

— Да, нека да влезем вътре. Все пак защо дойде тук отвън, вместо да се отправиш към Вен, щом можеш да го проследиш?

— Усетих движение в района и исках да разузная дали си приятел или враг — каза Джъстис.

Куин внезапно замръзна, посред крачка, и отпусна ръце върху дръжките на пистолетите си.

— Като говорим за врагове — прошепна тя.

Джъстис моментално измъкна меча си и зае стойка за битка, а Джак заблещука и се преобрази за секунда. Но точно преди да вземе пълния си облик на тигър, във въздуха засвистя градушка от стрели, които го удариха силно, като пронизаха дебелата му козина. Тигърът изрева гнева и яростта си и се завъртя в напразен опит да избегне малките снаряди.

Куин почти се замая, докато гледаше как Джак рие във въздуха и ръмжи на жилещите стрели. Ако те съдържаха отрова, той можеше да умре. Мъжът, който се биеше на нейна страна, който беше спасявал живота й прекалено много пъти, за да ги брои и беше предложил да се бие с могъщия върховен атлантски жрец, само защото Аларик може да й създава неприятности, можеше да умре пред нея.

В сърцето й се зароди ужасна болка и се разпростя по цялото й тяло. Ако той умреше, те щяха да си платят. Всички.

— Джъстис! — Куин издаде заповед с нисък, но настоятелен глас. — Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук, за да предупредиш Ерин.

— Няма да те оставя без защита, Куин — изръмжа той и се завъртя рязко в кръг, за да види тайните им нападатели.

— Проклет да си, нямам нужда от помощта ти, но мисията на Ерин е жизненоважна. — Тя издърпа пистолетите си и заставайки с гръб към Джъстис, заоглежда района. Гръмогласното ръмжене на Джак бавно заглъхна и той се строполи тежко на земята. Сърцето на Куин се вледени, когато тя не откри никакъв знак, че той все още диша.

— Тогава двамата ще я предупредим — каза Джъстис. — Приготви се да защитаваме позицията си и твоя тигър.

Нов глас, който би смразил и мъртвите, се разнесе из въздуха:

— О, твърде късно е за това, атланте. Ще вземем тигъра с нас за забавление на Калигула.

Вампирът, който пристъпи на открито иззад прикритието на дърветата не беше някой, който Куин беше виждала преди. Но те едва ли все пак излагаха свои снимки в разни сайтове за кръвопийци. Той имаше дълга, рошава кафява коса, която падаше върху скелетоподобни кльощави рамене и същите искрящи, червени очи, които беше толкова отвратена да види отново.

— Ще трябва да минете през мен, за да стигнете до него — решително каза тя. — А тези пистолети са заредени със сребро. Знам, че то няма да ви убие, но със сигурност ще ви забави.

Вампирът потрепери при думата сребро, но след това оголи зъби в гротескна пародия на усмивка.

— Признавам, че среброто е неприятно, но вие сте само двама.

Джъстис вдигна меча си.

— Ела да си поиграем. Ще се бия с една ръка вързана зад гърба ми, за да се изравним, ако искаш — студено каза той.

Един поглед към Джъстис и силната концентрация, видима в твърдите извивки на тялото му, увериха Куин, че той е същият хищник като Джак. Внезапно беше дяволски благодарна да го има на своя страна, макар че корема я заболя при мисълта за Ерин и Вен, които вероятно бяха заспали и безпомощни в хижата.

— О, нещата са такива, каквито аз искам, атланте — отговори грубо вампирът. Той махна с ръка почти небрежно и дузина тъмни фигури се изсипаха върху сечището иззад дърветата. Някои очевидно бяха вампири, защото луната отразяваше яркостта на пепеляво-бялата им кожа. Други се движеха като шейпшифтъри и може би бяха роднини на вълците от по-рано.

Още по-лошо — много, много по-лошо — поне двама от тях бяха вещици. Куин отвори емоционалните си щитове достатъчно широко, за да разкрие намеренията им. Но беше прекалено късно. Докато се целеше с пистолетите си директно към лицето на лидера — вампир, от дърветата падна тежко голяма мрежа върху Джак, и пет или шест от атакуващите, които съскаха, ръмжаха и придържаха друга мрежа високо между тях, се отправиха към нея и Джъстис.

— Стреляй и приятелят ти тигър ще умре — извика вампирът към нея. През Куин премина облекчение. Джак трябваше да е все още жив.

Тя погледна настрани и видя, че кръвопийците бяха заобиколили Джак, който лежеше, без да помръдва върху снега. Тя свали пистолетите си.

— Сега! Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук веднага — изкрещя тя на Джъстис, без да я е грижа, че вампирите могат да я чуят.

Но преди той да може да помръдне, свистящ звук оповести приближаването на още две стрели, които го прободоха в гърба. Вбесен, той се опита да ги измъкне от плътта си. Тя се втурна да му помогне, но твърда като бетонен блок ръка я удари в гърдите и я захвърли назад, далеч от него. Куин се препъна и почти падна, но вампирът я хвана и тя можеше само да гледа безпомощно как Джъстис се мяташе насам-натам, а ръцете му се тресяха и извиваха във въздуха по странен начин.

Но беше прекалено късно. Ръцете на Джъстис паднаха до тялото му, а меча се изплъзна от пръстите му. Докато тя викаше и се опитваше да мине покрай вампира, очите на Джъстис се завъртяха и той падна по лице на снега.

Двама от по-високите мъже, които със сигурност бяха шейпшифтъри, хванаха ръцете й и я издърпаха на крака. Друг взе пистолетите й и три от ножовете й. Докато тя се надяваше, че няма да направят по-обстойно претърсване, предводителят им бавно тръгна към тях.

— Чудех се за това — каза той и пламтящите му червени очи проследиха Джъстис, който лежеше тихо на земята, — дали кетамина, който действа толкова добре върху животни, ще има ефект върху атлантите. Очевидно има.

— Не си знаел? Може да си го убил — извика тя към него.

Той се засмя.

— Казваш го така, сякаш трябва да съм загрижен за тази възможност. Дозата във всяка стреличка е достатъчна да повали върколак по време на пълнолуние, така че може би това ще го убие. Предполагам, че ще го повлачим с нас и ще видим.

Той й обърна гръб, направи знак на другите, които бяха повдигнали Джак и Джъстис, и ги последва. Куин беше страшно доволна, че трябваха половин дузина, за да повдигнат отпуснатата фигура на Джак.

Куин забеляза гневните погледи разменени между двамата шейпшифтъри, които я държаха, и се насили да се усмихне фалшиво.

— Интересен избор на дозировка използва вампирът, нали? Чудя се върху кого от вас, така наречени съюзници, ще използват следващия път тези стрелички?

Един от тях я удари по лицето с голямата си длан, и разцепи устата й. Когато кръвта потече по брадичката й, тя почувства горчиво задоволство от съмнението, което видя на лицата им.

Несъгласие и недоволство между редиците може би? Ще видим как можем да го използваме в наша полза.

Куин се помъчи да се успокои, за да намери вариант. Беше изпадала и в по-лоши ситуации, но страхът от това какво може да са сторили на Джъстис и особено на Джак, заплашваше да превземе разума й. Опита се да забави дишането си, но главният вампир насочи червеният си поглед към нея.

— Не ми харесва звукът от устата на тази — каза водачът и се приближи. Той повдигна едната си ръка и последното нещо, което Куин видя, беше как юмрукът му приближава лицето й.