Съдба

Двадесета глава

Кейт превъртя ключа в ключалката. Ето, беше си у дома. Апартаментът й я посрещна с хладината от коридора — поддръжката не беше на ниво и общите части не се отопляваха ефикасно на фона на ледените зими в този град. В областта на модата човек трябваше да има добро въображение, за да планува последните пролетни тенденции точно в разгара на зимата или за да избира вълнени палта и кашмирени пуловери на червени и зелени карета, когато лятната жега току започваше да превзема града. Броевете на „Лъки“ се плануваха с месеци предварително. Кейт си мислеше за копринени тениски в тъмнорозови нюанси, съчетани с металическо бежово и бледозлатисто, а междувременно редакцията бе пълна с жени, облечени с вълнени поло блузи в ярки цветове, тесни кожени панталони от „Марк Джейкъбс“ и „Миу Миу“ и боти до глезена на висок ток от „Проенца Шулер“. Тя самата носеше нещо по-удобно, но пак стилно, както трябваше да бъде облечена всеки ден: красиво скроени вълнени панталони в шоколадово от „Балмен“ със светлокафява копринена блуза, махагонови кожени ръкавици от „Ланвин“ и кестеняво кафяв кашмирен пуловер от „Мълбъри“, заедно с шал на „Ерме“ в класическо кафяво и оранжево, който подчертаваше богатата палитра на облеклото й. Ботушите й бяха „Гучи“, кожени, на стабилна платформа и придаващи сексапил на походката й. Това беше начинът да ти е топло и едновременно да бъдеш шик в този фризер Манхатън.

Но вече си беше у дома и не се налагаше да впечатлява когото и да е. С въздишка на облекчение тя съблече дрехите си и ги остави върху купчината за химическо чистене. Веднъж седмично идваше икономка, която чистеше, сменяше чаршафите на леглото и вършеше някои неща, за които на Кейт не й оставаше време. Всяка седмица дрехите й за химическо чистене като по чудо се появяваха, окачени в дрешника, подредени според установената от нея система по сезон и цвят. Тя се сети за Дейвид Ейбрамс — колко просто беше за него да се облича всяка сутрин — и се смъмри. Наистина не й трябваха никакви оправдания, за да мисли за този мъж.

След като се освободи от служебния си тоалет, Кейт се пъхна в удобен черен клин от „Ейч енд Ем“ и тениска на „Гап“ и обу прекрасно меките си пухени ботуши. Отиде до хладилника. Вътре нямаше много неща, но не й се излизаше да търси храна по това време на вечерта. Щеше да си направи сандвич с пушена сьомга, да го изяде с праскова и чаша бяло вино. Алкохолът можеше да й помогне да се изключи.

Телефонът звънна. Кейт подскочи стреснато. Много малко хора имаха този номер, а още по-малко й звъняха толкова късно.

Тя грабна слушалката.

— Да?

— Дейвид Ейбрамс е.

Сърцето й заби лудо. Жалка си, укори се тя. Време ти е да се стегнеш.

— Случило ли се е нещо?

Той никога не разговаряше с нея без присъствието на други хора. И на нея й се искаше да си остане така. Иначе бе твърде тежко, прекален тормоз.

— Трябва да обсъдим един въпрос.

— Не може ли да почака до утре? Изтощена съм. Преживях поредния дълъг ден. Освен това не искам да разговарям с теб насаме — каза тя и се изчерви. Защо изобщо го спомена, по дяволите? Защо си го призна?

— Напротив, искаш — заяви той с лекота.

— Не, не искам.

— Скъсах с Жаки Молтрано — информира я Ейбрамс. — И между другото, тя напусна и вече не работи за теб. Това е съобщението, което трябваше да ти предам.

— Защо? — едва успя да изрече Кейт.

— О, тя напусна, защото й признах, че късам с нея заради чувствата си към теб. Сега пак ли ще ми кажеш, че не искаш да разговаряш насаме с мен?

Кейт си пое рязко въздух. С усилие.

— Ти… аз… ъъъ… съжалявам — смотолеви.

— Не е вярно. Нито пък аз съжалявам.

Кейт застина. Ръката, с която държеше телефона, се навлажни от пот. Искаше да признае всичко на Дейвид. Колко често си мислеше за него, как тялото й копнееше за него. Как, докато го гледаше да работи, се изпълваше с възхищение и благоговение, които я възбуждаха неимоверно.

— Не бива да правим това — прошепна тя.

— Кейт — каза Дейвид и в гласа му се долови онази самоуверена, арогантна развеселеност, онзи присмехулен тон, които й въздействаха, сякаш той стоеше точно пред нея, сякаш можеше да види през телефона зачервеното й лице и разтворените устни. — Искам да си признаеш. Мислила си за нас. От онази нощ насам. Както аз мисля. Сега бъди добро момиче и кажи истината.

Обзе я толкова силно желание, че чак й се зави свят.

— Така е — промърмори тя.

— Аз също. Какво ще кажеш за това? Не искаш ли най-после да направим нещо по въпроса? Не смяташ ли, че е по-трудно да се преструваш, че нищо не се е случило, отколкото предполагаше?

— Току-що се преоблякох — каза немощно Кейт. — Не съм в подходящ вид за излизане.

— Добре. Аз ще дойда при теб.

— Да говорим по работа ли?

Тя почти успя да го види как свива пренебрежително рамене.

— Първо работата. Това ще отнеме пет минути. Ще кажеш дали си съгласна, или не. И в двата случая след това ще се любим. Без оправдания, Кейт, няма къде да се скриеш. Идвам при теб, за да те имам. Но само ако ме поканиш. За работа можем да говорим и утре в заседателната зала, ако е необходимо. В компанията на другите. Разбираш ли?

Тя облиза устни. Той беше безмилостен, напълно прям.

— Да — промълви тя.

— Каниш ли ме у вас? Бъди категорична, Кейт. Писна ми от игрички.

И така, тя се предаде — всичката болка и целият страх се изпариха и тя пое риска.

— Да, ела, искам да те видя. — Смесица от радост и страх се надигна у нея и Кейт с изумление усети, че очите й са се насълзили.

— Това е хубаво — отбеляза Ейбрамс и тя чу дълбокото удовлетворение, триумфа в гласа му. — Добро момиче. Не мърдай от там. Идвам след двайсет минути.

Докато го чакаше, Кейт едва не се побърка. Крачеше из апартамента си, чудейки се дали да се преоблече, да се гримира повече, да направи нещо, да си сложи халат…

Но нямаше време. Във всеки случай тя не беше типът, по който си падаше Ейбрамс. А и всъщност бе прекалено нервна, за да взема каквито и да е решения. Стомахът й се обръщаше от страст и очакване, дланите й се потяха, сърцето й препускаше…

Едва имаше време да изпие чаша студена вода в напразен опит да се успокои. И след това той дойде и се разнесе звънът на звънеца…

— Качвай се. Аз съм в 10 Е. — Кейт натисна копчето и го пусна в сградата. Господи! Най-доброто, което можа да направи, беше да изуе ботушите си. Сега беше боса, облечена в стегнат клин, който не оставяше нищо на въображението.

Но какво от това. Той и бездруго бе видял всичко. Беше я обладал по гръб и по корем, беше я накарал да увие здраво краката си около него — като борец — в отчаяната си нужда да го усети по-навътре в себе си. Беше видял гърдите й от всеки възможен ъгъл, беше ги докосвал, милвал, целувал… той се бе наслаждавал на всеки сантиметър от тялото й, сякаш го притежаваше, сякаш тя вече беше негова…

Да, Ейбрамс беше прав. Кейт не бе забравила онази нощ. Опита се, но се провали с гръм и трясък. А сега той идваше при нея.

Тя закърши пръсти. И после се почука на вратата.

Кейт отвори. Той носеше тъмен костюм, същия, с който го бе видяла за кратко в офиса преди часове. Дори тогава сърцето й бе забило малко по-учестено.

А сега то беше напълно извън контрол.

Тя погледна надолу. Дейвид държеше малък куфар в едната си ръка.

— Нося си несесера — обясни той. — И дрехи за преобличане.

— Ясно — прошепна тя.

Това беше. Той се бе подготвил, щеше да остане. Щеше да преспи у тях. Адреналинът я завладя.

Ейбрамс повдигна вежди.

— Може ли да вляза?

— О. Разбира се. Абсолютно. — Кейт се изчерви и се отмести встрани. Той се приближи към нея, затвори вратата след себе си, остави куфара. После разтвори обятията си, прегърна я и я притегли към себе си, успокоявайки я като плашлив кон.

— Ето — каза той, като постави едната си ръка върху разтуптяното й сърце. — Всичко вече е наред. Тук съм. Всичко ще бъде наред, Кейт. — Целуна я лекичко — просто една нежна целувка, обещание за повече. — Ще бъде страхотно.

Тя се развълнува. Почувства се слаба от желание, от нужда. Коленете й се огъваха под нея, но силните ръце на Ейбрамс бяха там, притискаха я и я повдигаха. Той я целуна отново, по-решително, езикът му проучи устата й нежно, настойчиво. Кейт отвори собствените си устни да го приеме, усещането от целувката я възбуди толкова силно, че едва можеше да диша.

Останаха й сили само колкото да оформи една мисъл в главата си: Боже мой, влюбвам се в него…

Те се целуваха и стояха здраво прегърнати, докато постепенно тя започна да се успокоява и сърцето й забави ритъма си, нервността й се изпари и сега бяха само двамата заедно и светът се въртеше около тях.

Най-накрая той спря да я целува. Кейт леко отдръпна назад глава и вдигна пръсти, за да докосне устните си. С учудване.

Ейбрамс гледаше надолу към нея и погледът му я изгаряше.

— Погледни ме.

Тя повдигна глава за секунда, после пак я сведе. Сякаш желанието й бе изписано навсякъде по нея. Просто не можеше да срещне погледа му.

— Ще имаме много проблеми във връзката си, ако не можеш дори да ме гледаш в очите — каза той.

— Знам. Ще се опитам. — Тя погледна право към него и бузите й мигновено се оцветиха.

— Господи, колко си страстна — изуми се той. — В офиса не личи да ти е трудно да ме гледаш. Изобщо.

— Това е различно. — Споменаването на работата я стабилизира за момент. — Когато е по работа.

Той я целуна отново, но кратко, по устните и прокара ръка по гърба й.

— Да си поговорим по работа — предложи той. — Да ни се махне този въпрос от главите.

— Добре. — Кейт го поведе към малката си кухня. — Искаш ли кафе? Нямам кой знае какви марки.

— Ще ти поръчам кафе с канела — рече Ейбрамс. — Може би без кофеин. Късно е.

— Мога да направя. — Тя се зае да приготви кафето. Изпита удоволствие, че прави това за него, че му сервира по домашному, макар и нещо толкова дребно.

— „Лъки“ върви страхотно.

— Така е, нали? — съгласи се Кейт. Нямаше смисъл от фалшива скромност; скъсваше си задника от работа.

— Ти си роден талант. Но има две неща, които не са наред в картинката от моя гледна точка, и искам да ги оправя и двете.

— Добре — каза тя предпазливо.

— О, и Кейт? — Ейбрамс лекичко се усмихна. — За мен няма значение дали ще кажеш да, или не. Имам предвид, що се отнася до нашите отношения. Ще започна да излизам с теб. Така че няма правилен или грешен отговор.

— Хубаво. — Тя избра две чаши и взе захарта.

— „Лъки“ е собственост, от която корпорация „Ейбрамс“ притежава петдесет процента. Не се продава най-добре в сравнение с останалите ни издания и вероятно никога няма да надмине „Модел“ или „Бюти“. Но всички говорят само за него. Планът ми успя, ти отново привлече вниманието към издателския ми отдел.

— Дотук добре. — Тя му подаде едната чаша кафе.

— Тъкмо това е проблемът ми. Няма да стане по-добре. Освен ако не получа „Лъки“, цялото издание. Искам твоите петдесет процента.

— В никакъв случай. — Кейт бурно поклати глава. — Даже всъщност си мислех да поискам пари от банките и да направя офертата на теб. „Лъки“ е моя рожба…

— Знаеш ли какво? Искаш ли един урок?

Кейт вдигна рамене и се усмихна. Той се хилеше срещу нея. За пореден път. Дейвид Ейбрамс, издателската легенда, легендарният кучи син. Толкова адски арогантен и точно под носа й.

— Разбира се — предизвика го тя. — Дай ми един урок. Накарай ме да ти го продам.

— Какво, смяташ, че не мога ли? — Той скръсти ръце и я погледна с изписано на лицето си удоволствие. Кейт не можа да се сдържи; една малка точка от топлина започна да гори между краката й. Той беше толкова уверен, че ще спечели. И стомахът й се преобърна от вълнение, защото и тя смяташе, че е способен на това. Но нямаше да му се предаде, да го улесни. Някъде в дъното на душата си тя искаше да се противопостави на Дейвид Ейбрамс с всички възможни средства. Да се бори с него с всяка частица от силата и интелигентността си. И ако той се озовеше на върха, тогава щеше да го приеме.

— Да. Смятам, че не можеш — отвърна тя.

— Тогава трябва да разбереш, че „Лъки“ не е твоя рожба. Ничия не е. То е просто списание — едно списание.

— Списанието на приятелката ми Емили.

— Тя го е правела с удоволствие. Обичала е работата си. Но то пак е било само едно списание. След известно време тя щеше да го разбере. Емили беше социална активистка по сърце, точно както на теб списанията са ти страст. Тя щеше да промени попрището си и да се захване с политика. А ти ще започнеш да се занимаваш със списания, Кейт. Не само с едно.

— Продължавай — каза тя бавно.

— „Лъки“ беше началото. Щом успя да преобразиш това списание, длъжна си пред себе си да продължиш с повече от едно. Ние искаме изданието, за да стане то изцяло част от нашия отдел, луксозната звезда сред останалите ни списания. Трябва да ръководиш група от другите ни списания. Да откриеш дали разбираш съвременния американски издателски пазар. Имам издание за фитнес, готварско списание, имам дори библия за домакини за по-възрастните дами. Продажбите на тези три са стабилни. Дори Айрис твърди, че не може да повиши продажбите на „Модел“.

— Това са глупости — рече веднага Кейт. — Продажбите му са стабилни, защото тя не опитва нищо ново. Явно не й пречи посредствеността. Както и на теб всъщност.

Той вдигна ръце.

— Така че единственият въпрос е — готова ли си да продължиш напред? Притежаваш петдесет процента от едно, както стана ясно, много популярно имущество. Аз ще купя твоя дял. Той не е толкова ценен за никой друг купувач, защото е само петдесет процента, но за мен е придобивка от сто процента, която ще те направи богата.

— Богата?

Дейвид сви рамене с широка усмивка.

— Горе-долу. Принципно става въпрос за дребни пари. Но във всеки случай по-богата, отколкото си сега.

— Дребни пари — повтори тя.

— Четири милиона долара. И не се опитвай да преговаряш. Популярна си, но продажбите ти все още не са главозамайващи. Четири милиона е добра цена. Както казах, всеки друг може да купи само петдесет процента.

Кейт ахна от изумление. Не беше способна да се преструва на спокойна.

— Четири милиона долара?

— Да, мадам. Но продаваш списанието без уговорки. Аз получавам пълен контрол, редакторски и всякакъв. И тъй като компанията ми купува и самата идея на „Лъки“, за да подпомогнем издателския си отдел, ще има една твърда клауза в договора, според която няма да можеш да работиш за друга компания или да основеш своя за период от цели пет години.

— Това вече звучи сериозно.

— Аз не пилея милионите си, скъпа.

— Може би харесвам списания. Може би обичам да ръководя „Лъки“.

— Ето и втората част от предложението. Продаваш ми изданието и подписваш клаузата. Но получаваш нов живот в корпорацията. И това е сериозно. Ще те направя старши вицепрезидент в „Ейбрамс“. Позицията е на едно и също ниво с Айрис и точно под Тим Рейнълдс. Получаваш място в управителния съвет.

Кейт зяпна от изненада.

— Още дори не съм навършила трийсет години.

— Мислиш, че си твърде млада? Аз бях председател на управителния съвет, преди да стана на трийсет. Най-вече защото аз основах компанията. Работата ти ще бъде практична — да държиш редакторите ми на ниво. Искам малко от тази магия на „Лъки“ да се разпространи из другите ми издания.

— Айрис ще напусне — предупреди Кейт.

— Ами да напусне — отвърна веднага Ейбрамс. — Това е бизнес. Аз не пренасям пътници. Усещането ми е, че ти ще се справиш по-добре. — Той отпи продължителна глътка от кафето си. — Сделката е комплексна, госпожице Фокс. Продаваш ми списанието, подписваш клаузата, ставаш играч в моята компания. Най-лошото, което може да се случи, е да напуснеш и да си седиш на задника в продължение на пет години в компанията на само четири милиона долара.

Кейт се изсмя.

— Предложението си го бива, Дейвид.

— Значи го приемаш?

Тя махна с ръце.

— Да, разбира се, че приемам. Благодаря ти.

— Не ми благодари. Сделката е страхотна и за двама ни. Имам планове за издателския отдел и ти ще ми помогнеш да ги осъществя. — Той я видя да си топли ръцете около чашата с кафе. — Това ще го пиеш ли?

— Защо? — попита тя, отново обзета от нервност.

— Защото приключихме с бизнес делата, нали?

Кейт беше като замаяна.

— Но това е толкова важно нещо, такава гигантска стъпка.

— Да, така успяват хората в този свят. Колкото е по-голяма стъпката, толкова по-просто трябва да е вземането на решения.

— Ти така ли работиш?

Той кимна.

— Никога не се колебая в преценките си. Понякога може и да греша, но вземам решенията бързо и след това се придържам към тях. Ако опиташ нещо и то не се получи, значи е време да го промениш. А не да се тресеш от страх, докато решиш дали да изпробваш разни неща. Трябва да се довериш на интуицията си. Но стига толкова по този въпрос, да преминем към следващия.

— И какъв е той по-точно?

Той се огледа из кухнята.

— Яла ли си?

Кейт поклати глава.

— Нямам апетит — прошепна.

— Обикновено бих поспорил. — Той се приближи и я придърпа към себе си. — Не и днес обаче.

Кейт вдигна глава. Силните му ръце бяха около нея и я притегляха по-близо, успокоително, просто я държаха. Сърцето й отново препусна. Сега вече тя почти трепереше от желание.

— Това е различно, нали? — попита го.

Дейвид едва не се засмя.

— А ти как мислиш? Опитах се наистина. Опитах се да те превъзмогна. Доводите ти бяха толкова основателни. Това, че не си подхождаме, и онази работа с Маркъс…

Тя се скова, но той отново я целуна.

— Успокой се. Преодолях го. Никой не е идеален. Очакваме момичетата да са перфектни, но те не са. Ти работи изумително усилено, ти си независима жена. Познавам златотърсачките, скъпа. Познавам трофейните съпруги. Ти не си нито от едните, нито от другите. Ако беше, сега щеше още да си с Маркъс. А бог е свидетел, че той е по-богат от мен. Знаеш това, нали?

Кейт се усмихна широко. Облекчението, което изпита от думите му, беше невероятно. Все едно той се бе пресегнал и със силата на ръцете си бе повдигнал огромен камък от плещите й. Предишният й живот, грешките й — бяха заличени. Дейвид Ейбрамс й вярваше. Така че повече нямаше значение, дори всички други неженени живи мъже да не й вярваха. Той беше светът за нея. Не можеше повече да се бори с чувствата си, а и не искаше.

— Нямам нужда от никого. Имам повече от четири милиона долара — пошегува се тя.

— Както казах, това са дребни пари. — Той я целуна плътно по устните. — Ще стигнат за половината от къщата ни на плажа, какво ще кажеш? Не става въпрос за пари. А за нас. — Направи пауза. — Не мога да спра да мисля за теб. Това е всичко.

— Дейвид… Господи — каза тя. — Това означава всичко… ти означаваш всичко…

Той я вдигна в обятията си леко, без усилие, и я отнесе в спалнята. Кейт нямаше сили да се съпротивлява — едва можеше да помръдне. Ейбрамс я постави долу нежно, като съблече дрехите й и ги пусна на пода. Той самият не чака твърде дълго, преди да свали своите; все още облечен, се приведе над нея. Тя изстена, а усмивката му се разшири.

— Достатъчно дълго те чаках. — Хвана я за китките с всяка ръка и я прикова към леглото. — Така ли е, Кейт Фокс? Признаваш ли?

Тя кимна с въздишка.

— Да! Да, о, Дейвид…

Разлюляха я вълни на страст. Тя разтвори краката си, готова за него, и той се наведе, като я целуваше, смучеше, милваше, прегръщаше, докато накрая със замах се освободи и от собствените си дрехи. Кейт се повдигна към него и когато той я облада, тя беше толкова разпалена, толкова възбудена, че буквално не можеше да се сдържа и оргазмът й започна — безмилостен, разтърсващ, огромен, сладка стена от напрежение, която накрая, щом тялото й се изопна безпомощно под неговото, експлодира през нея, замъглявайки съзнанието й, свивайки света й, така че в него останаха само двамата с Дейвид. Той се движеше на тласъци в нея, викаше името й, докато най-после усещането утихна и тя целуваше и ближеше силните мускули на гърдите му, когато той я хвана по-здраво за гърба, изстена в блаженство и изригна в нея.