Съдба

Епилог

Те се бяха сгушили в леглото на Ейбрамс и гледаха спортния канал по телевизията. Предаването беше „Бейзболна вечер“ — единственото място, където никой нямаше да говори за тях.

— Успя да ми спечелиш много пари. — Дейвид я целуна по челото. Бяха правили любов три пъти и засега, само засега, той беше заситен. — Акциите ми не са били толкова високо от пет години.

— Радвам се. — Тя се сгуши в него. — Знаеш ли, може би трябва да напусна. Не мисля, че съм създадена за това, Дейвид. Имам предвид — да работя за теб. Мисля, че просто искам да те обичам.

— Но ти се справяш чудесно.

— Мога да се справям чудесно и някъде другаде. От „Конде Наст“ ми се обадиха. Смятат, че съм новата Тина Браун.

— Не. — Той се засмя. — Не ти напускаш, а аз.

— Какво?

Кейт се надигна, а той се наведе и целуна всяка от гърдите й. За секунда тя усети, че се възбужда. Боже, възможно ли беше? Отново?

— В края на деня получих предложение. Не враждебно. За цялата ми компания. От голям конгломерат с медийни интереси. И те държат да си част от пакета. — Той се усмихна нежно. — Сумата е добра. Сериозно обмислям въпроса. Просто да продам цялото проклето нещо и може би да започна отново. Недвижимите имоти ми се струват по-забавни. С едно голямо гърне пари мога да свърша интересни неща.

Кейт се усмихна.

— Ще бъдем двойка с две отделни кариери. Харесва ми.

— Ще бъдем съпрузи с две отделни кариери — каза той тихо.

Тя примигна, но сърцето й се разтуптя.

— Какво? Това е лудост. Излизаме едва от…

— Зарежи откога излизаме. От достатъчно дълго си в живота ми. От мига, в който влезе в оня скапан малък офис долу, мисля, че вече знаех.

— Бързо е… — възрази тя, но сърцето й казваше друго.

— Обичам те — призна той простичко. — Обичам куража ти. Страстта ти. Умът ти. И задника ти в това число. Казвал ли съм ти, че имаш страхотен задник?

— Около петдесет пъти тази вечер. — Тя обхвана лицето му с двете си ръце и го покри с целувки. — Дейвид, на мен наистина ми харесва да правя каквото правя… искам да работя… аз съм кариеристка.

— Знам — отвърна той. — И това е една от причините да те обожавам. Защото момиче като теб е истинска награда. И да ти кажа, Кейт, мисля, че днес прекалено строго осъди брака си по сметка. Защо да не се пробваш пак?

— Ще си помисля. — Тя го целуна, протегна надолу ръка, погали го и почувства възбудата му. Притисна тялото си към неговото, преизпълнена с радост, с надежда, с любов. — Но точно сега ще ти се наложи да направиш предложението си малко по-привлекателно.

— Аха, ще ми се наложи, нали? — каза той, като отново застана върху нея, притисна я към устните си, в обятията си, в целувката си и остави любовта да ги залее като вълна, заличаваща всичко останало.