Съдба

Шеста глава

Кейт безстрашно си проби път през тълпата от жени, които се бутаха да заемат по-близка позиция до Маркъс Броудър. Те всички отпиваха от шампанското си „Пол Роже“ и го гледаха пламенно над ръбовете на чашите си, преструвайки се, че си говорят една с друга, изпращайки димни сигнали. Никоя не искаше да бие на очи прекалено; само някои леко подпийнали, вече омъжени представителки на хайлайфа, в действителност разговаряха с домакина.

Кейт се промъкна по-близо. Това беше Ню Йорк, а тя беше от Бронкс. В този град нямаше да стигнеш доникъде, ако си от срамежливите.

— Маркъс — каза тя, като го отърва от кокалестата хватка на шейсет и няколко годишна бостънска интелектуалка от Горен Ийстсайд, отрупана с диаманти и старомодна кожа от визон. — Кейт Фокс е.

— Знам. — Той се ухили и погледът му се прикова към прилепналата й рокля „Багдли Мишка“ в бледорозово и сребристо. — Значи вече съм „Маркъс“, така ли? Последния път, когато се видяхме, не спираше да повтаряш „господин Броудър“ и „сър“.

— Това беше в офиса. — Кейт отвърна на усмивката. — Където си мой шеф. Но сега сме на парти и аз съм твоя гостенка.

— Отлична забележка — призна той.

С крайчеца на окото си тя забеляза намръщените физиономии на другите жени наоколо. Е, ако на нея й стискаше повече, отколкото на тях, тя не беше виновна.

— Благодаря за поканата. И честит рожден ден.

— Моля. — Той наклони чашата си към нея и Кейт забеляза, че е пълна с газирана минерална вода. Маркъс Броудър предлагаше на гостите си най-отбраните вина и шампанско, но той самият се придържаше към безалкохолните. Според слуховете, мразел да е извън контрол. По това си приличаха. — Очаквах да се обадиш.

— Аз очаквах ти да се обадиш — засмя се Кейт.

— Значи излиза, че съм се издънил първи. — Още по-широка усмивка. — Битка, която съм щастлив, че съм изгубил.

— Каза, че ще се видим по-скоро, отколкото си мисля — отвърна Кейт с лек намек за укор.

— Имах предвид развода си — обясни той. — Ти ми каза, че няма да ми станеш любовница. На никаква цена. Така че нямаше много смисъл да се виждаме, докато не приключех с това. — Броудър отпи от водата си. — Което и направих, и то за рекордно време.

Тя се изчерви. Той беше толкова прям, толкова настойчив.

— Не си го направил заради мен?

— Разбира се, че не — усмихна се самодоволно. — Просто исках да съм разведен. Фактът, че тогава ти ще си на разположение, беше приятен бонус.

Кейт почувства по гърба й да преминава тръпка. Арогантността му си я биваше!

— Минаха няколко месеца. Откъде знаеш, че съм на разположение? Може да излизам с някого.

— Не излизаш с никого. Свободна си. — Каза го с равна, спокойна увереност.

— Откъде знаеш? — предизвика го тя. Усети, че я залива вълна на желание. Броудър беше като природна стихия. Кейт не можеше да реши дали той е секси, или е просто кучи син. Едно беше сигурно — младите бледи богаташки хлапета можеха само да му дишат прахта.

— Първо, ти си тук. Сама ме потърси и дойде при мен. Това означава, че не излизаш с друг мъж. Второ, откакто се запознахме, си мислиш за мен. — Тя стана аленочервена, отвори уста да отвърне. — Не си прави труда да отричаш, захарче. Познавам жените. Трето, познавам много хора в този град, които те държаха под око. Клубовете, в които ходеше, с кого се срещаше. Най-вече с приятелки. Без неженени мъже на хоризонта.

— Шпионирал си ме?

Кейт не бе сигурна как да го приеме. Но Броудър я заслепяваше с чаровната си усмивка.

— Приятелите ми разговарят с мен. Това е всичко. Виждам, че не отричаш.

Тя вдигна рамене.

— Така е. Скоро не съм излизала с мъж.

— Откакто се запознахме?

— Щастливо съвпадение — отвърна Кейт, отмятайки русата си коса. — Ще ме поканиш ли да излезем?

Броудър примигна, след което се разсмя високо.

— Не мисля, че някоя жена е разговаряла с мен така преди.

— Има си първи път за всичко — рече Кейт.

— Така е. Шофьорът ми ще мине да те вземе утре вечер в осем. Не казвай, че имаш планове; не си падам по игричките.

Тя наклони глава.

— А сега трябва да се смеся с народа. — Броудър пое ръката й, целуна я. Отнякъде блесна светкавица на фотоапарат. — До утре, Кейт Фокс.

Кейт го загледа, когато той се отдалечи от нея и вече протягаше ръка, за да поздрави кмета и последната му жена. За секунда тя забеляза езика на тялото — как властният политик леко се поклони, свеждайки глава пред Броудър, как първата дама на града се усмихна превзето. Да, те му се подмазваха. Аурата му от неподправена власт беше невероятна. Половината от мъжете в стаята искаха да спечелят благоразположението на Маркъс Броудър. А всички жени искаха да бъдат с него.

С изключение може би на Емили, помисли си Кейт с усмивка.

Но той бе избрал Кейт. Тя отново го загледа в гръб, тесните рамене, обвити в тъмния плат на ушития по поръчка костюм. Той се ръкуваше, разговаряше. Вече бе оттеглил вниманието си от нея. Тя трябваше да си върви.

Върна се през навалицата при Емили и я целуна весело по бузата.

— Ще се свържеш с издателската тълпа, нали?

— Тук са някои от най-големите разпространители в града. — Емили кимна към една костюмирана група, застанала в един ъгъл. — Мислех да ида да разговарям с тях, ако не възразяваш.

— Няма проблем. Всъщност смятам да си ходя.

— Тръгваш си? — Емили примигна. — Но партито едва сега започва. Защо?

— Маркъс Броудър ме покани да излезем утре вечер — вдигна рамене Кейт.

— И какво? Вече мисията ти е изпълнена?

Емили се шегуваше, но не и Кейт.

— Поне за тази вечер, да, изпълнена е — отвърна тя. — Ще се видим утре, става ли?

Емили поклати глава, но Кейт не отстъпи.

— Добре.

Кейт стисна рамото на приятелката си и си тръгна, обвита в коприна. Когато след няколко минути се огледаше за нея, Броудър щеше да забележи, че си е тръгнала. Както забелязваше всичко, свързано с нея. Кейт Фокс не висеше наоколо като излишен лимон. Той я бе поканил да излязат, така че вече нямаше смисъл да остава и да влиза в разговори с кльощавите представителки на социалния елит или с по-малко богати мъже.

В таксито на връщане към дома си Кейт се облегна на разкъсаната черна кожена седалка и се усмихна. Скоро този начин на придвижване щеше да стане рядкост в живота й. Тя беше момиче, което щеше да се вози в лимузина постоянно.

Беше сигурна, че Маркъс Броудър ще се погрижи за това.

Той не си падаше по деликатностите. Това забеляза тя на първата им среща. Колата дойде да я вземе навреме в комплект с униформен шофьор и изстудена бутилка първокласно шампанско „Круг“ върху лед на задната седалка. Кейт не го докосна. Кой знае какво щеше да си помисли той за жени, които пият?

Също така тя не зададе никакви въпроси, когато лимузината излезе от Манхатън и се насочи извън града, а по-скоро се зае с имейлите на телефона си. Когато Броудър поискаше доклад от шофьора си, човекът щеше да каже, че се е държала хладнокръвно. И без това след петнайсет минути разбра къде отиват.

Пътуваха към „Титърбъро“ — малкото летище за частни самолети.

По гърба й премина тръпка на удоволствие.

Тя изглеждаше страхотно. Беше се погрижила за това. Сребриста рокля на „Бърбъри Прорсъм“, която се завързваше отпред, с квадратно деколте и малки ръкави на раменете. Дрехата се спускаше скромно малко над коляното, но се впиваше във всяка извивка от разкошното й тяло.

Дългата й руса коса беше измита и фризирана. Гримът й беше гладък — днес бе използвала основа на „Лаура Мерене“, фон дьо тен на „Боби Браун“, бронзираща пудра „YSL“ на бузите, контрастираща на металически розовите сенки и розовото сребристо червило на „Шанел“. Чантата й беше „Кейт Спейд“, обсипана с мънички седефени мъниста, а чорапите й „Уолфорд“ се стесняваха надолу към обувки с висок ток на „Маноло“. На раменете си бе наметнала мек сив шал от чиста вълна и не носеше никакъв парфюм, ако се изключеше розовата вода, с която се бе напръскала.

Видът й беше трепач. Очите на шофьора едва не изскочиха от орбитите си, докато тя се вмъкваше грациозно на задната седалка на колата. Обличането на тази рокля се равняваше на слагането на военна броня. Срещата беше важна и Кейт Фокс отиваше на битка.

Маркъс Броудър я чакаше на пистата до един блестящ бизнес самолет „Гълфстрийм IV“. Тя тръгна към него със самоуверена усмивка, а чантичката й се полюшваше в ръката й. Той вдигна леко ръцете си, все едно се предава.

— Изглеждаш очарователно — рече оценяващо. — Роклята си я бива.

— И срещата си я бива. — Кейт не направи никакъв опит да скрие колко е впечатлена. Броудър не обичаше игрички, вече й го бе казал. — Харесва ми превозното средство.

Той се засмя, но му беше приятно.

— Това е самолетът на компанията.

— Това бизнес среща ли е? — пошегува се тя.

— Аз съм изпълнителният директор. Правя каквото ми харесва. Полетът е кратък; отиваме в къщата ми в Нантъкет20.

— Звучи супер — отбеляза Кейт. — Нямаше нужда да се изхвърляш заради мен, Маркъс.

— Такъв съм си — каза той и добави: — Ако наистина харесвам момичето.

Първата среща беше прекрасна. Сякаш всички мечти на Кейт се бяха сбъднали. Частният самолет ги отведе гладко до брега и след още едно кратко пътуване с лимузина пристигнаха в огромното имение на Маркъс на океанския бряг, оборудвано с частен плаж. Беше й трудно да не гледа като зашеметена, да не й потекат лигите — тя преливаше от възторг. О, боже! Това беше, това беше всичко, което бе очаквала, всичко, за което бе мечтала майка й преди всички тези години в Бронкс! И ето че сега беше близо, толкова близо до него!

Прислужници подредиха масата за вечеря върху голяма тераса с изглед към океана: местен омар, малко шампанско, зрели ягоди, шоколадови бонбони от „Дебов и Гале“, ямайско кафе „Блу Маунтин“. Кейт се наслаждаваше на блясъка на изключителното представление. Фокусира вниманието си най-вече върху Маркъс, като го разпитваше за хобитата му, за образованието му, за историята на живота му, и успя да изслуша отговорите му, сякаш те бяха най-увлекателното нещо, което някога бе чувала. Смееше се на шегите му, държеше се жизнерадостно и свежо. Ако Маркъс я попиташе нещо, тя отвръщаше кратко. И като край на перфектната вечер той дори не се опита да я вкара в леглото си.

Кейт слезе от самолета, изпълнена с триумфално чувство, и се качи в лимузината, която я отведе обратно вкъщи. Маркъс бе харесал каквото бе видял. И не беше избързал, което означаваше, че гледа на нея в перспектива, като на същинска приятелка, а не само на лесна свалка. Първото препятствие беше преодоляно. И макар тя да не бе кой знае колко въодушевена от разговорите им, какво от това? Постепенно щеше да се приспособи към него. Щеше да се приспособи към живота му наистина много лесно. Удоволствието за нея се състоеше във факта, че бе оценена от Маркъс Броудър.

Великият познавач я бе одобрил. И вече я бе поканил на втора среща…

Кейт планираше всичко до най-малките подробности, макар понякога да й се струваше, че той я повлича след себе си. Срещаше се с него винаги, когато той поискаше, когато й се обадеше, придружаваше го на изложби в частни галерии, на благотворителни балове, политически вечери. И в същото време тя продължаваше с работата си. Мърморенето и шушуканията в офиса достигнаха трескави величини за около седмица — Флор и всички останали й хвърляха най-отровни погледи — но след това нещата се уталожиха. Кейт се усмихна вътрешно. Точно така, всички започнаха да се безпокоят, нали? Ами ако Маркъс Броудър наистина я харесваше? Ами ако решеше да се ожени за нея? Тогава никой от тях нямаше да може да си позволи да я обиди.

Идеята хрумна на целия офис горе-долу по едно и също време. Гадните погледи бяха заменени с топли усмивки. Кейт беше канена на повече съвещания и й бе позволено да избира задачите си за всеки брой. Колегите й започнаха да й правят кафе. Статиите й получаваха видно място в новия брой на списанието. Флор й възложи два значими материала, истински статии, а не просто поредното сравняване на цени.

Кейт само се усмихваше невъзмутимо и не казваше нищо.

Също така се държеше перфектно с пресата. Те се тълпяха край апартамента й, чакаха я пред нощните клубове, звъняха на мобилния й телефон, докато не й се наложи да си смени номера. Но тя не удостои папараците дори и с бегъл поглед, не каза на светските хроникьори нищо, дори и „без коментар“. Вместо това тя просто не коментираше. Чакаше.

И резултатите не закъсняха. След един месец Маркъс премина към следващата стъпка — секса. След удовлетворително порядъчен период.

Когато на Маркъс Броудър му омръзна да чака, той го показа ясно. Бяха излизали заедно много пъти, той я показа пред обществото, представяше я на вечери и обеди. Имаше частни самолети, изключителни островни курорти, най-добрите маси в най-изисканите нюйоркски частни клубове. Но Кейт отказваше всякакви подаръци, които той се опитваше да й направи, дори когато бяха опаковани в малки светлосини кутийки, вързани с бяла панделка с логото на „Тифани“. Инстинктите й настръхваха, предупреждаващи за опасност; можеше да приеме гостоприемството му, й казваха те, но не и подарък, нищо, което да задържи, нищо със стойност. Опитваше се да не мисли за диамантените обеци и перлените гривни, от които се отказваше. Една истинска ловджийка щеше да се цели в крайната награда.

Броудър беше тази награда. Кейт Фокс се целеше в големия дивеч.

Но той се отнасяше към нея с уважение. А тя се държеше на ниво, като не му даваше повод да си мисли, че я е купил. На Кейт й беше ясно, че Маркъс не е привърженик на идеята „без секс преди брака“. По-скоро беше от типа „опитай, преди да купиш“. Тя трябваше да приеме това и след като минаха две седмици от първия му намек за секс, засили флиртовете си. И когато той показа признаци на нетърпение, тя си позволи да бъде прелъстена и му предложи да вечерят в дома му.

— Къде по-точно? — попита той с широка усмивка. — Нантъкет? Хемптън?

— Нямаш ли нещо в града? — попита невинно Кейт. Сякаш не знаеше.

Маркъс се изсмя гръмогласно, продължавайки играта.

— Разбира се. Повече от едно нещо. Главната ми квартира е апартаментът ми на „Сентрал Парк Уест“. Устройва ли те?

— Устройва ме чудесно — каза весело Кейт. — Навсякъде, където можем да се усамотим. Сега трябва да тръгвам. Имам да предам една статия. Обади се по-късно.

Изпрати му целувка и затвори.

Получаваше се. Тя го виждаше, усещаше го във вените си. Той беше като голяма риба на корда, която тя навиваше много бавно и много внимателно. Държеше точната доза напрежение. Не позволяваше нищо да се обърка. Балансираше, все едно играеше на някакъв психологически шах. Мъже като Маркъс не искаха златотърсачка, но искаха тя да остане впечатлена. Искаха да се изфукат. И работата й беше да влезе в ролята на признателна публика, на лъскаво огледало, което отразяваше Маркъс Броудър — мъжа, който той беше, който той искаше да бъде. Тя никога не се престори на преситена от състоянието му, но пък и не си даваше вид, че го преследва. Кейт беше заета с приятелите си, с малката си работа, със собствения си живот. И на Броудър това му харесваше.

А сега искаше да спи с нея. И Кейт беше готова. От седмици се подготвяше психически. Тя бе имала много мъже и срещи, но нямаше голям опит със секса. Винаги беше много предпазлива, като рядко се бе раздавала докрай.

Но не беше девствена. И макар че избягваше да си го признае, да погледне истината в очите, бе научила това-онова за мъжете, особено за властните заможни мъже, тези, с които се появяваше по партитата. Сексът не беше достатъчен за мъже като тях — но беше задължителен. Имаше просто прекалено много конкуренция там навън, прекалено много секси мадами, които бяха готови да се отзоват при най-малкия сигнал. Когато се появеше точният мъж, той щеше да иска секс. И то много секс.

Кейт обмисляше как ще се държи с Маркъс. И да беше неопитна, той нямаше да разбере. Тя трябваше да е дама пред обществото, но между чаршафите да кипи от страст. Беше чела книги, бе разговаряла с момичета от офиса, бе прекарала няколко срамни часа в интернет, припомни си преживелиците си от предишните си връзки; Маркъс щеше да има нужда от ентусиазъм, умения, чувство за забранено и щеше да го иска често. Днешната трофейна съпруга вероятно беше различна. Не можеше да си пълна празноглавка. Но едно нещо никога нямаше да се промени. Госпожа Маркъс Броудър определено трябваше да е прелъстителка от световна класа. Иначе нямаше начин да влезе през вратата.

Така че тази вечер тя беше готова. Наля си една изстудена чаша шампанско за успокоение на нервите. Само една обаче — пияните жени не бяха секси. Но имаше нужда да се отпусне. Това трябваше да е представлението на живота й и започваше от момента, в който лимузината я оставеше пред жилището му.

Кейт се появи на срещата във впита по тялото рокля от тъмнорозова коприна, която изглеждаше почти като излята върху загорялата й кожа. Тя се възхити на просторния му апартамент с неговите огромни довоенни прозорци и извисяващи се тавани, с хилядата квадратни метра — колкото широчината на сградата — първокласен нюйоркски хоризонт, със зеленината на Сентрал Парк, простираща се под тях, и с всички най-съвременни удобства, зазидани в стените и скрити под дъсчения под и зад напречните греди. Мястото изглеждаше антично, но със сигурност функционираше по съвременен начин. По дяволите, не се налагаше да симулира захласа, в който бе изпаднала. Апартаментът беше наистина поразителен. Това е най-хубавата любовна игра, каза си тя. И когато икономът на Маркъс им сервира вечеря a deux21 — стриди, свежа салата от раци, перфектно шампанско „Шабли“ и италиански сладолед, поръчан специално от най-доброто местенце в Рим: с вкус на круша и ябълка и лека заливка от черен шоколад — Кейт се постара да обърне внимание на всичко — от вкусовете до европейските сребърни прибори от осемнадесети век.

Тя изпи още една чаша вино, сервирана с основното ястие, последната за вечерта — колкото да не се опияни, но достатъчно да я накара да се отпусне, да се отърве от задръжките си и да се фокусира върху Маркъс Броудър. Той беше привлекателен по онзи хищен, арогантен начин. Може би нещо липсваше наистина, но Кейт бе склонна да си затвори очите за подобни дреболии. Никой не беше съвършен. Маркъс беше малко по-кльощав за вкуса й, но тя се опита да си каже, че всъщност е слаб и жилав. Като гладка и гъвкава пантера, която я дебнеше. Лицето му излъчваше сила и целеустременост, очите му бяха приковани в нея. И той знаеше точно каква награда представлява. Когато я заведе в спалнята — още една великолепна огромна стая, украсена с ренесансови гоблени и безценни антики, тя свали бавно шала от раменете си, усмихна се и разкопча ципа на малката си копринена рокля, при което тя се плъзна по тялото й и се свлече на купчинка около обувките й „Лубутен“.

Разкри пълната й голота. Нямаше бельо. Нищо.

Броудър се стъписа. За миг Кейт почувства прилив на абсолютен триумф. Наистина го беше изненадала. Той не можеше да помръдне, не можеше да говори. Тя изправи гръб — линията на гърдите й бе красиво издигната, а твърдият й закръглен задник леко се издаваше — и като вдигна арогантно единия си крак, изрита роклята настрана и застана така. Гола. Високи токчета. Дълга руса коса, спускаща се по гърба й.

— Света Дево — изпъшка Маркъс Броудър. Той беше възбуден. Личеше си и през дрехите му. — Желая те. Трябва да те имам.

Кейт събу обувките си и се покачи върху покривката от китайска коприна, която покриваше английското легло с балдахин. Легна по гръб и разтвори краката си.

— Чудесно. Ела и ме вземи.

Той го направи. И след това нищо не можеше да ги спре.

Кейт мислено описа онова, което почувства, като незначително. Всъщност у Маркъс нямаше нищо нередно — никакви деформации, никакви недостатъци. Тя може и да не усети кой знае какво, но какво от това? Щеше да го преживее. Страхотният секс вероятно беше мит, каза си, фантазия, измислена от мъжете за порнофилмите, в които на жените им харесваше толкова, колкото и на мъжете. Тя се опита да пренебрегне чувството на облекчение, което изпита, когато Маркъс изпъшка от удоволствие и приключи. Имаше много вълнуващи утешения, за които можеше да се сети — завистта в погледите на другите жени, лимузините и частните самолети, разкошните жилища и първокласното шампанско, подаръците във вид на скъпи бижута от „Тифани“ и „Даус Масо“, които той се опитваше да й подари и които тя винаги отказваше. Това беше животът, за който винаги бе копняла, за който майка й бе мечтала, струваше си всички усилия, които бе вложила. Включително изпълненията в спалнята.

Не беше ли това, което жените винаги правеха? Не беше ли това великата негласна тайна на живота? Сексът представляваше билетът, цената на приемането. И умната жена я заплащаше, без да се оплаква. Нямаше никакъв смисъл да се мечтае за нещо по-добро.

Маркъс имаше нужда тя да бъде страстна и Кейт не обърна внимание на опасенията си. Тя изпълни всичко, което се очакваше от нея. Изигра ролята си на сексбогиня. Хей, може би един ден и на нея щеше да започне да й харесва толкова, колкото на него. Но засега, каза си, щеше просто да се придържа към ролята си…

Тя го изненадваше на обществени места. Появяваше се на благотворителни балове, след което го повличаше в някоя тоалетна, където го задоволяваше. Навеждаше се към него по време на някоя скучна благотворителна вечеря и прошепваше някаква фантазия в ухото му, след която той не смееше да стане от мястото си. Готвеше му вкъщи, а после, докато Маркъс унесено се занимаваше с телефона си, тя се събличаше и му сервираше храната чисто гола. Винаги измисляше нещо ново, нещо свежо. Той беше очарован, задоволен, впечатлен. Тя влагаше въображение във всичко. И Маркъс Броудър й отвръщаше подобаващо. Появяваше се в офиса й, за да я заведе на вечеря — със самолет в Париж. Напълни апартамента й с жълти рози, когато тя му бе споменала мимоходом, че те са любимите й цветя. Тъй като Кейт не приемаше бижута, той й изпращаше многозначителни малки подаръци — книги, парфюми, дузина гевречета от любимия й магазин в комплект с пушена сьомга, пристигнала същата сутрин директно от Шотландия. Той беше внимателен към нея и в леглото, играеше си с нея, галеше я, прегръщаше я, когато свършеха. И Кейт никога не му отказваше. Беше на разположение и се стараеше да изглежда ентусиазирана. Все пак това беше огромна възможност — всеки път, щом той се протегнеше към нея — и тя я сграбчваше.

Кейт действаше не само на територията на спалнята. Тя се запозна с майката на Маркъс, единствения му родител, настанена в елитен старчески дом в Бевърли Хилс; възрастната дама беше резервирана и само кимаше срещу Кейт, сякаш почти не й обръщаше внимание.

— Тя не е съвсем с всичкия си — обясни Маркъс. Беше нервен, сякаш нямаше търпение да си тръгнат. — Умът й блуждае. Няма да разбере коя си. И мен не разпознава през половината от времето.

— Често ли я посещаваш? — попита плахо Кейт.

— Идвам всеки сезон. — Лицето му показваше, че тази задача не му е много по сърце. — Истината е, че тук е щастлива. Плащам за денонощни грижи, тя има приятели. Има лекари, които я посещават, проверяват обслужващия персонал. Поначало никога не сме били близки.

— Трудно детство ли си имал?

— Баща ми беше счетоводител. Мама се занимаваше повече с него, отколкото с мен. — Той вдигна рамене. — Всичко беше нормално, предполагам. Но никога не сме били кой знае колко сплотено семейство, нали разбираш?

— Можем да идваме по-често. Мога да летя дотук…

— За нея е изморително. Изтощително. — Кейт погледна възрастната жена, която вече говореше на една от сестрите. — Истината е, че не обичам да я виждам такава. За мен е болезнено. Не знам дали има полза за някого от тази работа.

— Разбирам — кимна Кейт.

Маркъс за първи път й говореше толкова емоционално и тя не бе съвсем сигурна как да реагира.

— Е, поне на теб никога няма да ти се наложи да се запознаеш с нашите — пошегува се тя, когато шофьорът потегли по алеята между перфектно обработените ливади от двете страни. Връщаха се на летището след само една нощ в Ел Ей.

— Точно така. Ти си сираче. — Маркъс повдигна чашата си с вода „Евиан“ към нея. — Това е плюс.

Тя знаеше, че ще й предложи. Още преди дори да се е случило. Той бе организирал да заминат заедно на почивка за цяла седмица в луксозен курорт в Коста Рика. Беше резервирал най-скъпия хотелски апартамент и нае корпоративния самолет да ги закара дотам. Радарът на Кейт беше нащрек. Тя си взе най-хубавите рокли — дълги, прилепнали, копринени, впити, с марка „Гучи“ или „Азедин Алая“, микроскопични плажни рокли от „Гап“. И бански… цели, с подплънки, за разходки по плажа, миниатюрни прашки „Мисони“ за собствения им частен басейн. Понеже не бе сигурна къде точно ще й предложи, всеки тоалет трябваше да е перфектен. Тя запланува външния си вид до най-малката подробност. На границата на приличието, ако беше само с него в стаята, или секси, но недостижима, ако бяха на публично място.

— Той ще го направи — заяви тя на Емили по телефона.

— Не е сигурно — каза Емили. — Не възлагай прекалено големи надежди…

— Сигурно е — прекъсна я Кейт. — Никога не сме заминавали надалеч за повече от един уикенд. Пресата не е тук, не може да ни се пречка. Непрекъснато ми хвърля странни погледи. Преди две седмици ме попита какво мисля за предбрачните договори и аз отвърнах, че според мен всяка модерна двойка трябва да има такъв.

— Романтично — отбеляза сухо Емили.

— О, стига. Той струва стотици милиони и се е развеждал три пъти. Няма начин да се ожени без предбрачен договор, така че това е най-важният въпрос, нали?

— Сигурно.

— Да ме пита за това, е все едно да ми казва, че ще ми предложи. Аз се засмях и казах, че никоя жена не бива да възразява срещу такъв договор, освен ако не е златотърсачка. Той се усмихна. Мисля, че преминах теста. И след една седмица той резервира тази ваканция. — Кейт взе телефона в ръка и се приближи до огромните еркерни прозорци на оборудвания им с климатик апартамент. Някъде долу Маркъс имаше частен урок по тенис с бивш двукратен шампион от „Уимбълдън“. — Той пръсна луди пари по тази почивка, Ем.

— Това едва ли е толкова необичайно.

— Да, но този път направо се е побъркал. Дойдохме с корпоративния самолет. И всичко е за сметка на корпорация „Броудър“. — Кейт поклати глава. — Видях го как размята наляво-надясно черната фирмена кредитна карта „Американ Експрес“. Направо я прави луда.

— Сигурна съм, че финансовият му директор ще е във възторг.

Кейт се изкикоти.

— Не ставай критична, Ем. Компанията си е негова.

— Но има и акционери — отбеляза меко Емили.

— Е, Маркъс прави каквото си иска. Третира този самолет като лична лимузина. Гледам го как пише корпоративните чекове. Хей, всички го обичат, нали?

— Със сигурност така изглежда.

Кейт насочи поглед надолу към гледката пред себе си. Беше запленена от начина, по който Маркъс разполагаше с парите на компанията, сякаш бяха негови; отнасяше се с целия свят, сякаш беше негова собственост, сякаш всичко му принадлежеше. Дори понякога реалните приходи на корпорация „Броудър“ да изглеждаха доста тънки — за което съдеше от вестниците, които Маркъс разхвърляше из стаята, и от имейлите, които изпращаше от леглото им, докато лежеше до нея нощем, след като бе свършил да я чука. Все едно нищо нямаше значение. Тя отбелязваше фактите наум; животът беше като едно гигантско прасе-касичка за този тип и в края на краищата той я канеше да сподели част от плячката.

Коста Рика се простираше пред нея, зелена и тучна, огряна от слънчева светлина, надолу до лазурното море, проблясващо брилянтно в нажежената до бяло горещина. Бяха много далеч от Флатбуш авеню22, това беше сигурно.

— Наистина ли го искаш? — попита Емили. — Честно?

Кейт се огледа около себе си. Мекият снежнобял килим, дебел и приятно топъл под голите й ходила. Леглото, покрито с китайска коприна и бледозлатиста сатенена покривка. Ореховата тоалетна маса, телевизорът с плосък екран, закачен на стената, аквариумът, който се простираше по цялата дължина на всекидневната. Всеки възможен лукс и всичко това — само на една ръка разстояние.

— О, да — каза тя твърдо. — Искам го.