Сърцебиене

5:55

Телефонът! Моля? Телефонът!

Планирам вълнуващото си бягство, търкайки лицето си с четката «Шисейдо», за да отделя мъртвите кожни клетки, и точно в тоя момент звъни проклетият мобилен телефон на Филип фон Бюлов?

Панически се опитвам да определя откъде идва звънът. Къде ли пичът си е оставил телефона? Днес вече правят проклетите апарати така мъндзърки, че по невнимание можеш да ги вдишаш и след това дълго да се чудиш защо звънтят бронхитите ти.

Тръгнах на пръсти, колкото се може по-бързо, от стая в стая.

«Дюдю дю дю дю дю дю дюдю.»

Мелодията на «We are the champions» сякаш извира отвсякъде, като единствената й цел е да ме подлуди. Винаги съм казвала на Филип, че намирам този звън за смехотворен, но явно всеки път, използвайки го, той искаше да обърне вниманието ми към ненакърненото му самочувствие. А това повече не може да се търпи.

We are the Champions, my friend!

Къде ли е телефонът!? Къде? Ако Филип се събуди, целият ми план отива на кино! Не долавям ли вече ядосано мъркане откъм спалнята? Стъпки в посока на коридора?

And we’ll keep on fighting ’till the end

Ето го! Най-после!

Откривам дребосъчестия уред в джоба на сакото му. Измъквам го доста непохватно — не и без да откъсна малко от пълнежа на подплатата — и натискам върху зеленото копче за приемане на разговора. В същия миг звъненето е задушено. Пускам телефона и едва поемайки си въздух, се подпирам на стената.

Дали Филип е чул нещо?

Дали пък няма да провали бягството ми?

Дали пък няма да прецака великия ми номер, като се появи от спалнята, търкайки очи, и ме попита: «Кукличке, ще донесеш ли „Зюддойче“, или аз да отида?»

Дълго се ослушвам.

Нищо.

Навсякъде цари тишина.

Само Марпъл шляпа по коридора, търсейки ме, и страшно са зарадва, когато ме открива цялата плувнала в пот в гардеробната.

— Всичко е наред, мъничката ми дебелана — казвам й аз, когато я виждам да маха с опашка срещу ми. За щастие тя няма навика да лае, за да обръща внимание върху усещанията си. Точно обратното на мен.

Навеждам се надолу към Марпъл, обвивам ръцете си около й и в същия момент чувам мобилния на Филип да ми говори.

«Нови съобщения в гласовата ви поща.»

«Нови съобщения в гласовата ви поща.»

«Нови съобщения в гласовата ви поща»