Сърцебиене

23:15

Не може да е истина. Защо? Защо, по дяволите, непрекъснато ми се случват такива неща?

Спомням си всички ония неприятни моменти от живота, които напразно съм искала да затрупам с пластове забрава.

Колко много са хората, които, без да искам, съм обидила?

Колко много са безценните вещи, които съм повредила по невнимание?

Колко много вицове, разказвани от други хора, съм развалила?

Колко много шеги, дори и в момента в някои весели компании, се сипят за моя сметка?

Как можах дори и за секунда да си помисля, че раздялата ми с Филип ще протече без никакви проблеми? Нищо в моя живот досега не е минавало без проблеми.

Дори и тръгването ми на училище. И аз, както всички останали, се забавлявах, като плюех от училищния прозорец на двора. Само че моята плюнка — трябва да обясня, че бях малко настинала, което правеше храчката ми особено гъста и жилава — кацна направо на челото на директора, който точно в този миг погледнал нагоре.

Когато за първи път сама опитах да си боядисам косата, се наложи четири седмици подред да ходя с кърпа на главата, тъй като обещаните на опаковката многоцветни слънчеви отблясъци при мен имаха вид на развалено сирене горгонцола. Основният гланц пък се разнасяше из прическата ми като мухлясал ореол.

При първата си целувка с език върнах в устата на момчето изпитото вече — беше или полусухо шампанско или бира?

При първото си контролно по математика паднах от стола, когато се опитах да се обърна към съседа си, значително по-надарен в математиката от мен.

При първата си конфирмация се задавих от комката така, че майка ми трябваше да ме изведе навън и след това още веднъж специално да измолим благословията.

При първия ми фестивал на открито банда пияни преобърна химическата тоалетна, в която случайно в този миг се намирах аз.

При първия ми секс моят креватен спътник ме попита никога ли не си свалям чорапогащите. Оттогава започнах да си бръсна краката.

Истинско чудо е, че изобщо продължавам да живея. След четирийсет и пет минути ще стана на трийсет и две години. Трябва ли от срам да се стопя във въздуха. Ето какво ми предлага животът:

Амели Кукличката Щурм виси с размазано червило и със сандалите си с високи токчета в ръка пред вратата на някаква чужда къща. Тя е отвън, сутиенът й и пръстенът й «Булгари» са вътре. Вратата е заключена, не може и да става дума да се позвъни. До нея стои едно куче, което също изглежда загрижено и явно не знае как точно да се държи. Чуват се стъпки. Кукличката уплашено вдига глава. Вече е твърде късно, за да се скрие.

— Добър вечер, госпожо Щурм. Каква изненада. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

Оливер и аз полежахме известно време на пясъка, както обикновено се прави, когато ти се иска да се отдадеш на секса, но заради добрите нрави оставяш да изтече още малко време. Гледаме — това също е характерно за случая — към звездното небе и аз се оставям да ми се обясни къде е Голямата мечка и как оттам лесно да намеря северната звезда.

Честно казано, вече толкова много пъти съм оставяна на разни мъжлета да ми обясняват къде е Голямата мечка, че бих могла да я открия и със затворени очи. Но водачеството е мъжки приоритет, също както притежанието на сандъче за инструменти, мотори или играчки-модели на автомобили. Правиш добро впечатление, когато приемеш това разпределение на ролите, поне що се отнася до някои свети за мъжете неща, защото така им вдъхваш самочувствие, че без техните експертизи, анализи и съвети ще си напълно загубен в този свят.

От опит знам, че е много важно да покажеш на мъжете, особено ако имаш намерение да спиш с тях, че вярваш в тяхната мъжественост. По-рано са бляскали със саби, днес обясняват на женорята къде е Голямата мечка. Времената се менят, но някои неща си остават все същите.

Беше много романтично. Море от звезди над мен, придружено от нежен плисък на вълни. От време на време на хоризонта се появява кораб, а аз си представям, че това е богът на моретата Посейдон, който там в далечината запалва свещичка заради мен.

Господи! Точно в този момент Оливер ме сграбчи, придърпа ме към себе си и решително заби език в ухото ми.

Това ми напомни за уроците, които взимах по «Първа помощ». Партньорката ми в упражненията ме събори в стабилна странична позиция, след което хвана със зъби маркуча, с който бях вързана, и започна да го дърпа като бойно куче. Накрая попита: «Ако имаме такъв случай, при който поради злополуката си загубила ръцете си — как мога да те обърна в стабилната странична позиция?»

При Оливер беше ясно — иска да ми покаже, че е як, наблъскан с тестостерон пич. Още при първата целувка започна да стене много по-силно от мен, когато съм се схванала в кръста, а пък искам да се наведа и да си завържа обувките. Беше леко отблъскващо, но толкова бързо не исках да се отказвам.

— Искаш да ме убиеш или да ме съблазниш? — попитах го аз, като го погалих леко по раменете.

Оливер дишаше така тежко, сякаш е минал без кислородна маска последните метри до Монт Еверест. Беше ми някак неприятно, тъй като още съвсем не бях започнала да се възбуждам. Представата какви ли шумове ще издава, когато приложа програмата си за напреднали, бе потискаща.

Нямам нищо против мъже, които по време на акта държат да бъдат акустично забелязани. Но както при много неща в живота и тук значение има мярката. Мъжът, който не издава нито един звук в леглото, не е особено приятен, тъй като по този начин показва, че или е заял, или пък иска да го приемат като страшен пич. Мъжът, който по звуците, които издава, наподобява порнозвезда, също с неприятен, тъй като така иска да изземе шоуто, което по правило жените владеят по-добре. Такива мъже не представляват особено хубава гледка.

Оливер сладострастно ме захапва за рамото — което пък аз изобщо не мога да търпя. Хапането и щипането са някъде на първите места в списъка ми на забранените неща. Малко след кискането по време на оргазъм.

— Какво ще кажеш да идем у нас? — каза Оливер със съзаклятническо изражение.

— Баща ти не е ли у вас?

— Мисля, че не. А пък и да е. Времената, в които влизаше неочаквано в стаята ми, отдавна минаха. При теб обаче трябва да внимавам да не ми се яви като конкурент.

Тъй като бащата на Оливер явно бе старец, изобщо не възприех думите му като комплимент.

— Добре, да вървим — съгласих се въпреки всичко. Приближихме се към вилата с тръстиковия покрив откъм страната на плажа. Вътре никъде не се виждаше да свети.

— Никой ли няма? — попитах аз.

— Може баща ми вече да е заспал. А може и да се върне чак утре сутринта.

Почувствах се дяволски млада, защото нощите, в които се вмъквах по чуждите къщи, внимавайки да не разбудя нечии родителите, отдавна бяха потънали в миналото. Изхилих се като четиринайсетгодишна.

Качихме се по една стълба, преминахме по дълъг коридор и влязохме в помещение, което Оливер представи така:

— Тук е моето царство. Чувствай се като у дома.

Веднага разбрах, че на това място никога няма да стигна до оргазъм.

Отдясно на леглото имаше цвете, високо до тавана, с дебели месести листа. Винаги се чувствам заплашена от подобни създания. Вляво на леглото имаше стойка за дискове, която също стигаше до тавана. Всеки разумен човек знае, че не съществуват хубави етажерки за дискове. Тази тук например наподобява Емпайър стейт билдинг. Мисля, че няма какво повече да добавя.

Въпреки това все още бях готова да дам шанс на моя малък принц, като приема ужасното съоръжение като грях от младежките му години и да не обява за привършил експеримента «секс вместо любовна мъка».

Пуснах якето си сладострастно да се спусне по тялото ми и да падне на земята, измъкнах се из обувките и се отпуснах върху леглото, сякаш бе покрит с коприна диван, а не изкуствен матрак, облечен с хавлиен чаршаф с цвят на зелена ябълка.

Хвърлих фриволен поглед към Оливер, който точно се беше навел, за да подреди обувките ми една до друга.

— Обичаш реда, така ли? — попитах го с лек подигравателен оттенък в гласа. Човек, който подрежда обувките като в казарма, със сигурност използва отделен конец за чистене на всяко различно пространство между зъбите си.

— Около леглото — да — отвърна Оливер. — В леглото обаче нещата стоят по съвсем друг начин.

Докато говореше, той съблече ризата и панталона си, провеси ги на облегалка на стола, а прекрасния си часовник IWC[41] постави на нощното шкафче. Аз обаче го взех, сложих го на моята ръка и изведнъж почувствах как стойността ми нараства.

Олеле! Оливер се хвърли отгоре ми с точно прицелен скок. Пръхтейки и със скоростта на вятъра, сякаш след пет минути бе следващата му среща, той смъкна дрехите и сутиена ми и възторжено захапа лявата ми гърда. Едва не припаднах.

Когато след изпитателен поглед към бедрата ми установи, че все пак си има работа с една по-зряла жена, той заби още един зъб в мен. Може би някой неопитен глупак да му е казал, че старото месо по-трудно се дъвче.

— Оливер? — опитах се да потърся съчувствие.

— Оливер!

Трябва съвсем да се е отнесъл, задълбочавайки се в проекта «Как да задоволя една възрастна жена, грухтейки без прекъсване като пощръклял глиган?»

Дааа, това са моменти от живота на всяка една жена, за които по-късно тя изобщо не иска да си спомня. Бях така безкрайно разочарована. А експериментът ми достигна до пълен провал. Докато Оливер, който изобщо не забеляза липсващия екстаз в очите ми, продължаваше да пъха езика си в пъпа ми, аз спонтанно реших да разваля цялата конфигурация.

Сексът с този тежко дишащ рибок съвсем няма да ме отклони от страданието ми по Филип, даже напротив — ще го направи още по-непоносимо. Учтивостта да понеса всичко това само защото вече веднъж сме започнали, се изпари. Да, тук и сега, аз ще отнема разрешението за кацане на един, понесъл се към първия си полет креватен пилот. Не си спомням вече как ми дойде на ум точно това е равнение с въздушния полет. Вероятно, защото бащата на Оливер притежавал собствен самолет.

Докато момчето ми шепнеше в ухото някакви думи, които за своите сладки двайсет и четири години може би намираше за похотливи, аз се приготвих да му кажа истината: «Съжалявам, съкровище, но не искам да имам нищо общо с лаици.»

Или: «Ще ти попреча ли, ако погледам малко телевизия?»

Или кратко и ясно: «Писна ми.»

Оливер вече се добра до бикините, но аз бях така потънала в мислите си, че почти не го забелязах. Странно, че в този миг изведнъж бях облята от гореща вълна, тъй като се сетих, че отзад на бикините ми от тъмночервен сатен има дупчица, мъничка колкото два пфенига. Появи се, когато се опитвах да откъсна етикетчето. Половината от бикините ми имат дупки на това място поради същата досадна причина. Още едно доказателство, че не се уча от грешките си. Но пък Филип намираше продупчените ми гащички за много вълнуващи.

«Ако искам да те опиша без думи, — беше казал той веднъж — ще наредя всичките ти гащи с дупчица едни до други.»

Бях така развълнувана от обичта на приятеля си, който може да харесва дори и недостатъците ми.

Оливер не знае нито един от недостатъците ми. Това момче ми е напълно чуждо. А аз сигурно съм му още по-чужда, тъй като явно ме взима за някоя, която не съм. Сигурно си мисли, че е на път да обладае Саския Юргенс, мъжетрепачката от рекламния бизнес, онази, дето обича да примамва млади момчета по плажа и след това да се вмъква в къщите на богатите им татковци.

Но тук няма никаква Саския Юргенс!

Хе! Плътно затисната и цялата олигавена на леглото лежи Амели Кукличката Щурм.

Амели Кукличката Щурм, която си умира от срам заради дупката на долните й гащи.

Амели Кукличката Щурм, която се е отнесла в мислите си някъде другаде. Която тръпне за своя мечок. Която си представя как се люби с него и как след това нежно отдръпва от челото му едно от онези бебешки фини кичурчета и му казва: «Сексът с теб продължава да е така вълнуващ, сякаш ти изневерявам с някой друг.»

Той проявява разбиране към странния й начин да прави комплименти. Замърква като котарак в рекламата на «Уискас», угася лампата и преди да заспи, пъха големия си нос във врата й.

Хе! Тук лежи Амели Кукличката Щурм!

Но това няма да е още дълго!

Оливер трябва да бъде спрян чрез нетипичното изричане на някоя истина. И то много бързо.

Но женският ми инстинкт ме кара в края на краищата да се спра на някоя по-мека форма на полуистината. Все пак това си е петдесет процентов прогрес.

— Чакай!

Оливер вдигна стреснато глава, сякаш внезапно в стаята се е появил някой неканен гост.

— Ммммм.

— Искаш ли да си направим една игричка?

— Кажи, съкровище. Твой съм.

Оливер се опитва да гледа като мъжкар, видял какво ли не в леглото, което му придава вид на човек, забравил някъде очилата си.

— Ела, ще ти покажа нещо хубаво. Легни по гръб, затвори очи и не се движи.

Оливер послушно следва указанията ми, разчитайки, че една истинска и добре обучена жена го повежда към Олимп на практическите сексуални науки.

Изхързулвам се от леглото и тихичко отварям вратата на гардероба. Слава Богу, попаднала съм на примерно момче: вътре е пълно с вратовръзки. Взимам една и му завързвам очите. За кратко се замислям дали не трябва да му вържа ръцете и краката, но си казвам, че ще бъде прекалено.

— А сега — нареждам със заповеднически тон — се отпусни. Ей сегичка ще се върна при теб.

Оливер ми отговоря с едно напълно дезориентирано мъркане. Тялото му трепери от възбуда и, да си кажа право, в този момент ми домъчня за него. Целунах го по челото, както правят майките, които приспиват малките си, настинали деца, след като са ги разтрили с камфоров спирт.

Безшумно си облякох роклята, взех обувките и сутиена и дадох знак на Марпъл да се готви за оттегляне.

Стигнах на пръсти до пътната врата и тихо я затворих подире си.

По дяволите всичко! Не може да е вярно! Видях суперскъпия часовник IWC на Оливер, който продължаваше да се мъдри на китката ми.

Бедничкият, и без това имаше достатъчно основателни причини да ми е ядосан. Убедена съм, че нито един мъж не заслужава да, бъден оставен сам с ерекция и завързани с вратовръзка «Хермес» очи. Ако Оливер заедно с достойнството си загуби и часовника, едва ли ще осъмне без тежка невроза. А пък наистина не го заслужава. Все пак момчето не е направило нищо лошо. Но за съжаление и нищо хубаво.

Въпреки опънатите ми нерви разумно премерих действията си. Завих часовника в сутиена си — небесносин с банели и връх, който ни най-малко не пасва на тъмночервените ми бикини, които по щастливо стечение на обстоятелствата бях запазила отгоре си — и се опитах да напъхам малкото вързопче през процепа за вестници на вратата. Става дума за един от онези отвратителни екземпляри пощенски кутии, чиито метални похлупаци се затварят с невероятна сила. С удоволствие бих направила за Sat 1 филм на ужасите, в който главно действащо лице ще бъде пощенският процеп на вратата. Напълно незаета пазарна ниша.

Но капакът се затвори сърдито и ми прищипа пръстите. Когато най-после измъкнах ударената си ръка, от другата страна на вратата се чу леко дрънчене. След което нещо се изтърколи по пода.

Да, оттатък нещо се изтърколи по пода.

Погледнах наранената си ръка и тутакси ми стана ясно какво се е изтърколило.

Облегнах се на вратата и затворих очи.

Чии грехове всъщност изплащам в момента? Никога през живота си не съм правила чак пък толкова лошотии, че да бъда наказвана по такъв суров начин от съдбата. Хей, вие, богове на отмъщението и лошите шеги! Нямам нужда от тема за разговор, от гротескови преживелици, от абсурдно заплитане на интригата. Имам достатъчно за разказване. Благодаря, натрупала съм поанти за три живота напред!

Изгубих — о, мили Боже, как може изобщо да си го представя — пръстена си «Булгари», когато се опитвах да си измъкна ръката обратно. Проклетият процеп лапна диаманта ми! Просто ми отмъкна най-скъпоценната вещ! Пръстенът, който нещастният Филип ми връчи тържествено преди три месеца, положен в розово кадифе. Широка златна халка с вмъкнат осмоъгълен диамант и инкрустиран надпис във формата на сърце «Кукла & Кукличка».

Прекрасната вещ сега лежеше на хладния мраморен под във входното антре на вила в Зюлт, в която едно момче със завързани очи и спадаща ерекция все още чакаше да се появя и вероятно вече започваше да се пита, къде, по дяволите, съм се изгубила.

Кукла & Кукличка. Не бяхме планирали раждането на дете. Още не. Филип е един прекалено разумен човек.

Затова пък аз съм прекалено неразумна. И двете качества се изпречваха на пътя за създаването на потомство.

— Ти имаш своето кафене, аз моята кантора. Кой от нас двамата би оставил професията си заради едно дете? — казваше той винаги.

— Ах, Филип, знам, че е така. Но ако се появи, тогава, сигурна съм, ще се намери някакво решение.

— Разбира се, че винаги ще се намери решение. Но първо трябва да се съберем и след това да мислим за дете.

— Филип?

— Моля?

— Напълно си прав. Ако обичаш, затваряй си устата.

— Хм?

— Не искам да си мисля за никакво дете. Просто искам малко да си помечтая. Мечтите не те събуждат по пет пъти на нощ. Нямат колики. Не плачат при появата на първите зъбчета. Освен това не трябва да се съобразяваш с тях, като си планираш отпуската. Приятно ми е да си те представям като баща на моите деца.

Той заби нокти в гърба ми.

— Струва ми се, че ще бъдеш страхотна майка.

— Наистина ли?

— Да. Във всеки случай не би глезила ненужно децата. Твърде много си заета със себе си.

— Страшна смешка, глупако.

— Изобщо не го казвам като смешка.

По този или по подобен начин протичаха разговорите, отнасящи се до нашето бъдеще с деца. И двамата не бяхме истински против, но и не бяхме истински за това да имаме деца.

Познавам жени, които след раждането на първото си дете мутират към обществено непоносими майчища. Които натоварват бездетните си приятелки с разговори за стомашни разстройства, несъобразени с екологията играчки или пък лошо зараснали разрези на перинеума. Те престават да се гримират, да си бръснат краката или пък да ходят редовно на фризьор, защото не са вече жени, а майки. По време на телефонни разговори започват изведнъж така силно да крещят «Еееее! Дайййгонамамааа! Веднагааа!», та чак да ти спукат тъпанчето.

Но има и други примери. Например моята вече спомената приятелка от детството Кати, която заедно с възпитанието на детето намираше време и да изневерява на съпруга си. Изключителна жена.

Или пък Патриция, нашата чистачка в «Царството небесно». Тя работи при нас само за да може да си позволи момиче по програмата Au-pair за близнаците си, които шеговито нарича Елмекс и Аронал[42].

А това, че мъжът я напусна точно заради едно такова момиче от програмата Au-pair, си беше истинско нещастие. Но пък в противовес могат да се намерят други ободряващи примери. Бих могла да посъветвам всяка една жена: вземи си момиче от програмата Au-pair. Само не от Скандинавия. Те са блондинки, упорити са и застрашават всяка връзка. Лично аз бих се постарала да намеря някое пуберче англичанче. Във Великобритания момичетата изглеждат като Сара Фъргюсън или кралицата. Никой не би те напуснал заради такава жена.

Когато в средата на април казах на Филип, че е възможно да съм бременна, отначало сякаш го удари гръм. Седна до масата в кухнята и дълго време нищо не каза. Бях леко разочарована, тъй като от най-ранно детство си представях по друг начин реакцията за моята бременност. Откакто гледах «Сиси — момичешките години на една кралица», нося в сърцето си ясна представа как трябва да изглежда този момент:

Как младата кралица влита в работния кабинет на своето величество, облечена в дълга, шумяща роба и прекъсвайки важен разговор, бързо казва:

— Хей, Франц, трябва спешно да говорим!

Министрите напускат на секундата. А Франц Йозеф, императорът на Австрия, казва:

— Кажи, Сиси, какво толкова се е случило?

Тя се спуска връз него, обвива ръце около врата му и извиква:

— Францко, ще си имаме бебенце!

Той я вдига във въздуха, целува я и шепти:

— Моля? Така ли, Сиси! О, аз съм тъй щастлив, тъй неимоверно щастлив!

Вероятно Филип не е гледал този филм или пък не го е възприел като пример за подражание. Каза само:

— Какво стана с твоята диафрагма?

— Май нещо не е наред.

Той ме погледна и сви лицето си в гримаса, сякаш бе направено от тесто за пици.

— Не се ли радваш? — попитах го аз обидено.

— Още не съм сигурен какво изпитвам. А ти радваш ли се?

Честно казано, аз също не бях сигурна радвам ли се, или не, но реших, че е по-разумно да запазя за себе си колебанията и да дам по-дипломатичен отговор:

— Не мога да се радвам самостоятелно и независимо от теб. Ако не искаш детето, тогава няма да има дете.

Драматична формулировка, но пък пасваща към ситуацията. Щом първата ми бременност не може да започне като при Сиси, то поне нека бъде достойна за филм. Няма нищо по-омразно от вълнуващите, съдбоносни моменти в живота на човек, при които той след това да не може да се сети какво точно е казал. Разбира се, и за секунда не съм мислила, че мога да махна детето. Бременна след трийсетте, и то от обичан и при това добре печелещ мъж със сигурна професия. Не, това дете — вече почти го усещах как ме рита отвътре по корема — със сигурност ще се яви на белия свят. И аз според излишната, но все пак съществуваща традиция в семейство Бюлов, ще го кръстя с име, започващо с П. Паулине фон Бюлов? Петер? Памела? Патрик? Пичкатилелина? Хихихи.

— Ще махнеш нашето дете? — Филип ме погледна обезкуражено.

— Не — отвърнах аз. И се разплаках.

След това всичко тръгна като на кино. Филип ме прегърна, изтри сълзите ми, погали корема ми и попита дали не бих искала да си сложа краката нависоко.

В този момент вече съжалявах, че бременността трае само девет месеца. Прекрасно състояние. Ядеш, каквото ти се иска, тъй като фигурата ти и бездруго ще се развали. Прощава ти се всяка промяна в настроението, изпълняна ти се всяко едно желание. Имаш нужда от непрекъснато съчувствие, постоянно внимание, правят ти с часове масажи на краката и гърба, можеш да изгледаш на видео всичките филми на «Дисни» и при това да ревеш по време на прожекциите, без някой да те погледне накриво. Все пак причината е в хормоните.

Две вечери по-късно — беше вторник, но въпреки това Филип пристигна специално в Хамбург — той ми подари този пръстен.

— Толкова много се радвам — рече той и ми подаде кутийката.

Кукла & Кукличка

Безумно трогната гледах към камъка на «Булгари». Пръстенът ми бе съвсем точен, стоеше перфектно. Всичко щеше да бъде перфектно, ако… да, ако не бях объркала цветовете при теста за бременност.

Но сега съвсем честно: как човек, намиращ се в крайна превъзбуда, може да разбере всичките сложни и объркани упътвания? Прекъснатото висше образование не може да ти е от полза. По принцип аз никога не мога да се справя с каквито и да е упътвания. Най-често им хвърлям бегъл поглед, след което се осланям на интуицията — която винаги ми изневерява, щом става дума за правопис, мъжка психика и най-новите технически нововъведения от рода на wap при мобилните телефони, DVD плейъри или системата ISDN.

Кое е по-трудно за употреба — един мъж или записвачка на CD? Не знам. И с двете се оправям частично, стига ми да усвоя само стандартните им функции.

Опитвам се, колкото мога по-внимателно, да съобщя на Филип, че все още няма да става баща.

— Пръстенът е прекрасен — започвам аз, — обаче не мога да го приема.

— Това пък сега защо? Не е в твоя стил да отклоняваш подаръци.

— Ами… как да ти кажа, мечока ми… обстоятелствата малко се попромениха.

— Престани с този мечок. Не разбирам какво искаш да ми кажеш. Можеш ли да се изразяваш по-ясно и да ми го кажеш в прав текст? Какви обстоятелства се промениха? Да не би детето да не е от мен?

Той се изправи заплашително, погледна ме с полустрог, полуужасен вид и прехапа долната си устна — което прави винаги, когато е нервен или напрегнат.

Почувствах се изключително засегната, но и в същата степен поласкана, че изобщо такова нещо може да му мине през ум. Но пък и в душата ми се появи малка надеждица, че ще го понесе, защото, когато някой предвижда най-лошото, оттук насетне приема всяко признание като облекчение.

— Как изобщо можеш да предположиш такова нещо? Разбира се, че детето е от теб. Искам да кажа, ако трябва да съм по-точна: детето, което ще нося, когато наистина забременея, естествено, ще бъде от теб.

Може би се изразих прекалено сложно. Филип замълча. Оставих му няколко секунди, за да може да схване думите ми и започнах всичко още веднъж отначало.

— Филип, не съм бременна. Заблудила съм се с този тъп тест. Но указанието за употреба наистина беше много неразбрано написано.

Филип пое дълбоко въздух и погледна към тавана.

— Мече мое, моля те, извинявай, съжалявам.

Измъкнах пръстена от ръката си и го плъзнах бавно през масата. Той погледна първо към пръстена, после отмести поглед към мен и избухна в силен смях.

— Филип?

Продължаваше да се смее и когато малко по-късно стана, донесе шампанско от хладилника, отвори го с гръм и напълни две чаши.

— Кукличке, мила моя, отново никой няма да ми повярва. Нека да се чукнем за здравето на най-хаотичната и най-мила жена, влязла в живота ми.

Боже, колко се зарадвах. Всичко мина много добре. Отпих голяма глътка шампанско, тъй като в бременността си до този миг бях отказала напълно алкохола.

— А това тука — Филип взе пръстена и отново ми го сложи на ръката, — ако обичаш, задръж. Приеми го като обещание за бъдещето.

— Какво обещание?

— Че следващият тест за бременност ще бъде проверен и от двамата. Аз ще се погрижа за писмената, а ти за практическата част.

Замълчах трогната. Понякога мълчанието е много по-изразително от думите. Познание за живота, което рядко ми се случва да приложа на практика. Най-често, когато нямам какво да кажа, не избирам да мълча. Но този път обаче думите действително ми бягаха.

— Кукличке Щурм, много те обичам.

— Филип фон Бюлов, аз пък в теб се вричам.

Животът изглежда чудесен, когато можеш да го опишеш в рими.

От този ден непрекъснато нося пръстена. Карал ме е да се чувствам щастлива, изпълвал ме е с благодарност и с предчувствие за радостни преживявания. Понякога и несполучливият тест за бременност може да има добри страни. «Обещание за бъдещето…»

Бъдеще. Каква хубава дума, ако има с кого да го споделиш. С Филип винаги трепетно съм очаквала това, което предстои. Утре и вдругиден. Цялото време, що е пред нас.

Колко наивна съм била. И все още съм.