6:30

Бавно затварям вратата подире си.

Навън съм.

Всичко е вече минало.

Така да се каже — без мен и сбогом.

Вдигам напред и нагоре брадичката си и се опитвам да изпъна тялото така, че да изглеждам добре, докато влача надолу по стълбите тежкия куфар, огромната пътна чанта и две найлонови торби. Марпъл подскача свободно покрай мен и така енергично маха с опашка, сякаш иска да се освободи от нея. Както винаги в края на гладкия каменен коридор от превъзбуда тя изгубва равновесие, завърта се веднъж около себе си и се плъзга едновременно с четирите си крака, опънати напред, към изходната врата.

Трааан.

Всеки път едно и също. Марпъл е свикнала и отбелязва сблъсъка с онова типично «Пффффшхххююю». Шум, който се чува, когато на много надута гума изведнъж й се изпусне въздухът.

Колата ми е паркирана точно пред вратата. Натъпквам куфара и чантите в багажника, смъквам покрива и слагам Марпъл отпред на мястото до шофьора. Карам небесносин металик фиат спайдър. Не какъв да е «спайдър», а първият, чийто дизайн е дело на Пипин Фарина, прекрасен и единствен по рода си малък кабриолет със забележителни дръжки на вратите и приличащи на език извивки по предния капак.

Купих го по време на втората година от самостоятелния ни бизнес с Ибо, когато печалбите бяха много добри, дори повече от добри. На предната дясна врата е написано с червени букви www.cafe-himmelreich.de. Намирам го за добра реклама, тъй като небесносиният фиат спайдър за мен е най-подходящата кола за жена, която дори и на токчета не става по-висока от един и седемдесет.

Колата ми е като плюшено мече за гушкане, което притискаш до себе, ако си извън дома си и не можеш да заспиш. Тя е моето убежище, моята утеха, моето парченце родина в тежките времена, когато съм далеч от нея.

Не познавам много жени, които да имат толкова емоционално отношение към колите си, както аз към моята. В колата на Ибо например трябва да си повдигна крачолите на панталона, когато сядам до шофьорското място. От всичко, което тя прави в този автомобил, остават следи. Преглежда си пощата, докато стои на червен светофар. Докато кара, яде банани, бонбонки за възпалено гърло и шоколади. Пликове за писма, сметки, пощенски картички, обелки от плодове, хартийки от бонбони — всичко това тя изхвърля на земята до себе си.

Освен това Ибо оставя в багажника разни неща, за които вече не се намира място в дома й. Ролерите й например, дванайсет тома от речника «Майер», както и мултифункционалният кухненски робот, който получи като подарък за Коледа от тъпата си кръстница. И когато е в задръстване — а Ибо стои всяка сутрин в задръстване, — обръща огледалото за обратно виждане към себе си и започва да си скубе веждите.

Крайно отвратително! Където и да се облегнеш в колата й, веднага по пръстите ти залепват косъмчетата от бившите вежди на Ибо. Или пък, докато сядаш, в задника ти се забива пинсетата й, която стои винаги на седалката до шофьора, готова да влезе в употреба при първата хрумка на Ибо.

— Казвам ти, Кукличке, скубането на веждите може да се превърне в мания — твърди Ибо.

Откакто самата почнах да го практикувам, знам, че тя има право. Значи в това отношение мога да я разбера. Иначе изобщо не я разбирам. Обичаме се от все сърце, но сме коренно различни. Освен това много ме боли, като гледам колко малко внимание обръща на истински ценните неща в живота: дрехите, индекса на теглото, мъжете, клюките и имиджа.

Така че колата идеално й пасва. Погледнато по-надълбоко, Ибо даже не кара истинска кола, а някаква си опел астра.

— Важното е, че се движи и завива наляво, когато аз искам да завие наляво — казва тя винаги.

Може би жените избират мъжете си по също така скромни критерии. Ето затова много от връзките се провалят.

Във всеки случай аз забраних на Ибо също да сложи реклама на нашето кафе «Царството небесно» на вратата на колата си. Стига ни, че кафенето има за собственичка шофьорка на опел астра. Не искам сред клиентелата ни да има шофьори на опел астра.

За Ингеборг автомобилът няма значение и затова тя съвсем не е размислила както трябва, преди да го купи.

Все пак по-добре е от това, което правят някои — дълго да мислиш и накрая пак да купиш грешната кола. Като например крантите с лифтинг на лицето, които идват в офиса на Филип, за да се оплачат от неизпълнение на брачния договор, защото мъжете им ги напуснали заради други жени, които след десет години също ще се появят в офиса на Филип като кранти с лифтинг на лицето, за да се оплачат от неизпълнение на брачния договор.

Тия са така скъпо облечени, че ако се случи нещо и експлодират, със сигурност ще причинят щети за 80 000 марки. Прекарали са часове в бутиците, където са се информирали за модните тенденции на различните фирми, и дълго са преценявали дали цветът на дамската им чантичка пасва на гардероба, а гардеробът от своя страна на цвета на очите им. Тия непрекъснато мислят за това как изглеждат и въпреки всичките усилия изглеждат крайно посрано.

Не, не бих могла да упрекна Ибо точно за това. Тя не губи времето си, за да изглежда след това зле.

Поемам дълбоко въздух, завъртам ключа и си казвам, че оттук насетне ще правя всичко по съвсем различен начин от този, на който съм свикнала.

Какво ли пък ме е карало да правя нещата така, както съм свикнала?

Виждам се принудена в нечовешки ранния час да си обирам парцалките. Обидена, смазана, наранена, обществено опасна. Твърде дълго проявявах разбиране. Човек може да се разбере с мен. Аз съм така естествена. И открита. Също така и любезна.

Аз съм пълна глупачка.

Но на всичко това, приятелки, му теглихме чертата. Имам своята най-добра приятелка, фантастичен фризьор, притежавам половината от едно добре печелещо кафе, имам куче китайски шарпей и небесносин кабриолет фиат спайдър. Няма да позволя на никого повече да ми нарежда.

Слагам край на естествеността си.

Ставам лоша.

Загрузка...