Сърцебиене

8:20

Буркхард Гинстер е човек, който не би могъл да се концентрира върху нищо, ако непосредственото обкръжение накърнява странното му разбиране за естетика.

Развълнувана наблюдавам как Бурджи превръща паркинга на отбивката Щолпер Хайде/Изток в прекрасно местенце.

Разпъва бяла покривка с мостри от червени макове. Чинии, прибори, ленени салфетки. Вади пластмасова кутия, вътре с наредени различни видове сирена и друга с ростбиф и свинско печено с прегоряла кожица. Конфитюр, три вида хляб, кроасани. Към това кутийка чер хайвер и две бутилки шампанско «Вьов Килко».

Често съм била в дома на Бурджи, нападала съм го по всяко време, например, когато преди време поради раздяла с Филип имах нужда за кратко време от подслон. Тогава го хванах в момент, в който лежеше на канапето, нагъваше бонбони «Мон шери» в огромно количество и за двайсети път гледаше «Йентл» с Барбра Стрейзънд.

Не бих казала, че съм луда по тоя филм. Много ме потиска. Не харесвам филми, след които се чувствам по-зле, отколкото преди да ги гледам. Затова не разбирам много от художествено ценни филми без хепиенд, а също така и от художествено безсмислени филми без хепиенд. Просто съм твърде чувствителна. Една неочаквана смърт като тази на Шелби в «Стоманени магнолии» (между другото в него мрачната Шърли Маклейн е изключителна и няма как да не я запомниш, когато казва: «Не съм луда — просто от четирийсет години съм в отвратително лошо настроение.»), нещастна любов като тази в «Английският пациент» (Божичко, как тя там горе в студената пещера без никаква светлина изписваше последните изречения в дневника си) или пък убити невинни животни (като доверчивия вълк на име Зоке в «Танцуващият с вълци», по който безсърдечните войници организираха състезание по стрелба) — ето на такива сцени изобщо не мога да издържам.

Сърцето ми се разхлопва и на една сцена от «Докато ти спеше» със Сандра Бълок, където тя седи в леглото и казва: «Случвало ли ти се е някога в живота да се чувстваш така самотен, та цяла нощ да си прекарал в разговори с мъж, който лежи в кома?»

Веднъж, Филип бе някъде на път с група прескучни адвокати, аз се излежавах на широкото му канапе, хрупах мазен чипс «Прингълс» и шарейки с дистанционното из телевизора, попаднах на «Извън Африка».

Когато Филип се върна у дома, реши, че всичките ми приятелки са бременни или са се омъжили, без да ми съобщят.

Седях ревяща на пода и на пресекулки се опитвах да му обясня какво се е случило. Да му разкажа за фермата в подножието на планината Нгонг. За любовта между Карън и Денис. И как той й каза: «Не искам в края на живота си да установя, че съм живял нечий чужд живот.»

И как в края на краищата той избра да бъде с нея, защото тя му «развалила радостта от самотата». И после как с него се случва нещастието, а тя го погребва на хълма, където «лъвовете обичат да спят обедния си сън, държейки под око планината Нгонг».

Филип се опита да покаже разбиране към душевната ми катастрофа. Дни наред бих могла така да си страдам. Искам да кажа, че има много филми, при които започвам да рева още при началните надписи…

Как ми дойде на ум всичко това?

А, да. Това, което всъщност исках да кажа, беше, че се е случвало доста често да изненадам приятеля си Бурджи. Обаче никога досега не се е случвало в хладилника му да няма хайвер и шампанско. Винаги нещата изглеждат така, сякаш Бурджи цял живот се е подготвял за този миг, в който Амели Кукличката Щурм ще му позвъни в събота сутринта в седем и половина и ще си поръча той да я посети на паркинга на Щолпер Хайде.

Бурджи наблюдаваше с доволство творението си. Беше се сетил дори за възглавнички за сядане.

Все още не ме беше попитал за нищо. Не изрече и никакви обвинения. Какъв страхотен приятел само!

Сяда на възглавничката насреща ми, гледа ме проницателно, хваща ме за ръка и казва:

— Звездичке, няма никакво значение какво се е случило, това, от което ти имаш нужда, е нова прическа.

За съжаление думите му ме разсмяха, обаче в същото време се разревах, а пък трябваше и да се чукам с шампанското, като едновременно махам косите от челото си и ги опъвам назад, защото те наистина се бяха смъкнали върху лицето ми.

— А сега, Кукличке, разкажи ми всичко от самото начало.