Сърцебиене

16:07

Дебел зауерландски боквурст. Е, браво. След като на половин дузина шофьори им писна от чакането и избраха да свият по първата отбивка, аз застанах точно зад висок колкото къща камион. С надпис «Дебели заурландски боквурстове». И отдолу напълно реалистична рисунка на товара. Ама че отврат! Когато вместо глад усещаш любовна мъка, няма по-неподходящо място от това, което съм заела в момента.

Зауерландският камион в отвратителна последователност изплюва от ауспуха си направо към моята вентилация дебели, черни, миризливи облаци. Поглъщам тия остатъчни газове, стоя без никакво мърдане в задръстването, изгубила съм земното си щастие и на всичкото отгоре се потя в сянката на някакъв дебел боквурст. Ако на секундата не се сетя как да прекарам времето си в задръстването, депресията ми ще вземе да се превърне в агресия и ще нападна както ядящия сандвич с шунка до мен, така и дебелия боквурст пред мен, пък ако ще и да ме арестуват. За да си запълня времето с нещо, но също така и за да прогоня тъжните мисли от главата си, които вече усилено ме нападат, казвам единственото стихотворение, което знам наизуст. Хайнрих Хайне. Винаги правя впечатление с него.

Не се утешавам. Нищо вече не се харесва на моето сърце. Ох, каква отвратителна, отвратителна гадост!