Сърцебиене

20:29

Времето ми в Занзибар изтича. От осем и половина нататък дори мизерният ми сгъваем стол е зает. Как изобщо може да има резервация за такова нещо…

Първо гаврътнах половината шампанско. Останалото ще допия на плажа, ще си пусна в уолкмена касетата на Бурджи за случаи на любовна мъка и ще се оставя едно хубаво да ми е кофти.

Не, силата ми не е в отвличането на вниманието. Опирането на нещо хубаво също не върви. Гледам натъжена в празната си купичка за хайвер. Червеният залез така кичозно лакира небето, че то заприличва на фотомонтаж.

Е, прекрасно. Около мен всичко прилича на пощенска картичка от Зюлт, а вътре в мен е като мрачен ноемврийски ден в румънска индустриална зона.