Сърцебиене

16:30

Мамка му! Напълно блокирах.

До вчера, когато живеех в двойка, всеки час ми идваха наум поне двайсетина причини, според които е по-добре да останеш сам. Няколко пъти седмично се замислях сериозно за раздяла. Това бе за мен постоянен източник на занимание и вътрешно безпокойство. Защото никак не обичам да не правя нищо. А понякога честно съм се питала за какво ли ще си говоря с Ингеборг вечер след работа, ако Филип не ме изправя пред толкова много и така интересни проблеми.

За политика? Ибо се оправя добре в политиката. Преди време дори беше активен член на зелените, но от протест към нещо си напусна. Срещу какво е протестирала, днес тя изобщо не помни, но преживяването било чудесно.

Когато с искрящи очи тя ми разказва за демонстрацията в Брокдорф[45], все се питам в какво ли съм си пропиляла времето, когато съм била млада и пълна с енергия. Тогава съм имала време да се ангажирам с нещо, което не е свързано директно с мен.

Не, политиката не е най-силната ми страна. А откакто лично се запознах с Улрих Викерт[46], не мога да се накарам дори да погледна новините по телевизията. Казвам ви, който веднъж в живота си е стоял на парти близо до Викерт и е чул смеха му, години наред ще бъде преследван като фобия от зловещото преживяване. «Харрр хохохо харрр.» Горе-долу така звучи смехът му. И днес само при мисълта за този звук ми настръхва кожата.

Но пък затова с часове мога да се отдам на междуличностните отношения и смущенията при тях. Аз съм много добра слушателка, когато става дума за любовна мъка, мисли за раздяла, съмнения в партньорството като цяло и конкретно с определен човек. Няма такъв проблем, който да не бих могла да си представя. Нощи наред с Ибо сме обсъждали нашите отношения, анализирали сме неосъзнати изказвания и жестове, говорили сме за тактики за възвръщане на загубеното самочувствие, на изгубения партньор или за това как да възстановим отново мира у дома. Оплаквали сме се една на друга от усещане на лошо отношение или липса на внимание.

Сещам се за една забележителна вечер с Ибо в «Царството небесно». Последните клиенти отдавна си бяха отишли, бяхме заключили вратата и седяхме на любимата ни маса до прозореца, като помежду ни имаше бутилка «Просеко» и препълнен пепелник. Бях пропита от мекота и нежност, тъй като съвсем неочаквано Филип ми беше изпратил пролетен букет чрез службата за куриерски услуги, така че нямах никакъв повод за оплакване. Има такива фази на хармония, които за щастие по някое време съвсем хармонично стигат до края си.

Но онази вечер Ибо беше в лошо настроение.

— Какво става с теб?

— Конрад отново ми досажда. Нямаш представа какво е.

— Отново ли?

— Искаш да кажеш: продължава ли.

— Ах, Ибо, ти пък си прекалено взискателна.

Не е в стила ми да защитавам мъж, още по-малко мъжа, който тормози най-добрата ми приятелка. Но понякога наистина ми дожалява за Конрад. От половин година се мъчи да угоди на Ибо.

Запознаха се в сауната на «Меридиан». В този момент Ибо се беше настроила да лови мъже и се остави Конрад да я покани на бара на чаша прясно изцеден плодов сок. Разбира се, че тогава — в края на краищата и двамата бяха по хавлии — тя нямаше как да разбере що за вкус на обличане има той. Защото иначе при всички случаи охранителната й система щеше да сигнализира за наличието на проблем. Но когато след време тя откри, че Конрад има склонност към ризи с цвят на патладжан и каубойски ботуши, вече бе твърде късно.

Не искам да кажа, че Ибо има безупречен вкус. Това обаче не й пречи да изпитва смут при вида на модните залитания у другите. Така че тя беше изумена от гардероба му, когато за първи път го видя облечен. И, както след това се изясни, дрехите не бяха единственото, което не я задоволяваше.

Конрад и Ибо не си пасваха в нито едно отношение. Ибо обича спагети. Конрад предпочита равиоли. Ибо обича — което е рядкост при жените — филми, в които се пролива много кръв и падат трупове. Конрад иска да гледа комедии. Ибо е крайно неподреден човек, Конрад обратното. Конрад обича да си поспива сутрин, Ибо става рано. Откъдето и да го погледнеш има несъответствия, но въпреки това помежду им властва странна сила на привличане.

— Харесва ми, защото е така различен — беше казала Ибо в началото на връзката им.

Но не след дълго различията им почнаха да й досаждат. Всъщност — ако се опитам по изключение да бъда коректна — Конрад не беше виновен, че има предпочитания, различни от тези на Ибо. Да не си подхождаш с някого, може да се случи на всеки, и никой не е виновен за това. Но Ингеборг виждаше нещата по друг начин.

— Знаеш ли какво направи той вчера? Посред бял ден пусна щорите, за да гледа «Формула 1». Каза, че слънцето му пречело. Не можел да се наслаждава на състезанието, ако нещо непрекъснато му напомня, че навън времето е хубаво.

— Разбирам го. Аз също предпочитам да гледам телевизия, когато навън е навъсено.

Опитах се да изгладя конфликтите. Което не ми е в характера.

— Така е. Само че разликата се състои в това, че в прекрасен летен ден ти няма да седнеш да гледаш телевизия. Не е нормално. Двайсет и пет градуса на сянка, и то в Хамбург. Събитието на века. Другите двойки излизат да карат кану, лежат край брега на Алстер, отиват на открит басейн или пък сядат край Елба и пият вино. Какво прави в това време Конрад? Пуска щорите. Струва ми се, че си измислям, толкова е невероятно.

— Така си е.

Звучи банално, но не е. Понякога човек трябва да се съобразява с другите и да постига целта си с тактика и педагогика.

— Какво искаш да кажеш? Сякаш ти не се опитваш постоянно да промениш Филип. Та ти си специалистката по «да не приемаме мъжете такива, каквито те са»!

Това, разбира се, е вярно. Но за разлика от Ибо аз вече имам няколко забележителни успеха.

— Има неща, с които или свикваш, или не им обръщаш повече внимание и ги оставяш такива, каквито са. Няма никакъв смисъл от непрекъснатото мрънкане. Ако искаш мъж, с когото да караш кану при хубаво време, просто си намираш някой друг.

— Но аз този си го харесвам.

— Понякога това не е достатъчно. Има двойки, които се обичат повече от всичко на света и въпреки това не могат да са заедно, защото нощем единият иска да спи на отворен прозорец, а другият на затворен. Понякога компромисите не са възможни. Прозорецът винаги е или отворен, или затворен.

Струва ми се, че обобщих проблема както философски, така и погледнат от практическата му страна. Облегнах се назад и засмуках дълбоко от цигара, като след това се опитах да изпусна пушека далеч в пространството по възможно най-интелектуален начин.

— Добре — изпъшка Ибо. — Ще му дам още един шанс. В края на седмицата искаме да отидем до Балтийско море. Да видим какво ще излезе.

— Ибо, трябва да ми обещаеш нещо — погледнах я аз строго. — Мрънкането е забранено. Вземи се в ръце. Този път го остави на мира. Като му мрънкаш, това го прави несигурен в себе си и още по-лош за изтърпяване, отколкото и бездруго намираш, че е.

Ибо ме погледна умислена.

— Искаш да кажеш, че трябва да го игнорирам?

Безсмислено е да казвам, че в момента двамата отдавна вече не са заедно.