Край на всичко това. Времето на инсценираните самоизтезания, на оргиите от преливаща мъка в осветената от свещи вана отмина. CD-плеърът в главата ми точно върти Ар Кели в дует с Бой Джордж, около сломеното ми сърце блещукат свещи, но аз изправям рамене, поглаждам кучето си по гънките, топвам блините в хайвера и се опитвам да застана върху сгъваемия стол като кралица на трона си.
Сега ще се опитам да се разсея. Ако не се получи, винаги имам възможност да се отдам на интензивни занимания с любовната си мъка. Няма начин да не стане.