Сега.
За «сега» има само една песен и тя е «Розова луна». Вярвам, че мъдрият, рано починал Ник Дрейк я е написал точно за мен. А не за рекламата на голф кабрио, където я употребиха преди няколко години. Няма начин той да не си е казал:
«Все някога една жена ще застане на Червените скали и ще си представя как лети над морето право към луната, с която отдавна поддържа приятелски отношения. Тя ще бъде тъжна и ще остават още точно две минути до полунощ. До нейния рожден ден. А с всеки рожден ден започва нещо ново. Този път то ще бъде нещо съвсем специално. Затова ще напиша песен, която трае две минути. Точно две минути. Една песен, с която тя да може да лети и да отиде на гости при старата си приятелка, луната. Розова луна. Честит рожден ден, Кукличке Щурм.»
И запява:
I saw it written and I saw it say
Pink moon is on its way.
And none of you stand so tall
Pink moon gonna get ye all
And it’s a pink moon
Yes, a pink moon.