Тайната на Валантайн

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Джеси добре умееше да се бори. Тя вдигна крака и ги стовари силно върху гърба му, после заби юмруци в раменете и гърдите му. Той обаче се изопна и се притисна още по-плътно върху нея, после я сграбчи за плитката, за да не мърда, наведе се и я целуна.

Тя рязко отмести главата си встрани и той не успя първия път. Но после я хвана за брадичката, за върха на носа и накрая се добра до устните й.

— Престани, Джеймс! Скубеш ме.

Той успя да си пъхне езика между устните й, но само за миг. Едва отърва езика си невредим. „Тя е наистина луда, помисли си той, ако сериозно има намерението да ми отхапе езика.“ Той се повдигна назад на лакти, без да се опитва да я насилва повече. Наведе се съвсем леко и се вторачи в нея.

— Косата ти мирише на лавандула и дъжд.

— Върви по дяволите, Джеймс! Не дрънкай глупости. Не знам какво си мислиш, но това е…

Той бързо се наведе и пак я целуна. Успя да разтвори краката й встрани и се разположи между тях. Затвори очи, когато я почувства под себе си. Усещаше нейната топлина дори през роклята и фустите й. Притисна се по-силно към нея и тя ахна.

— Да не би да си решил да ме изнасилиш в тая проклета библиотека, идиот такъв?

Джеймс поклати глава. Изглеждаше смаян.

— Озлочестявам те, но този път както трябва: мъжът е отгоре, опитва се да напъха езика си в устата на жената и се притиска към корема й. Да, точно такъв е правилният начин да озлочестиш една жена. Много хубаво ми е да те усещам, Джеси. На теб не ти ли е приятно да съм върху теб? Усещаш ли ме? — Беше станал по-корав дори от крака на оня лъскав стол точно на две педи от него.

— Да, и е толкова странно. Ти си точно като жребец, нали?

— В известен смисъл да, но не съвсем, за което трябва да си безкрайно благодарна. Е, Джеси, ще се омъжиш ли за мен?

— Не, нищо не се е променило. Единственото, което ти чувстваш сега, е похот. Моята майка ни е казвала, че похотта на един мъж обикновено е единственото нещо, от което може да извлича полза жената, за да получава онова, което иска. Дори след като се оженят, казва тя, тяхната похот не остава само вкъщи, където всъщност, трябва да бъде.

— Твоята майка трябва да бъде разстреляна.

— Нима не е вярно?

— Е, може би, но само донякъде. Защо според тебе Гленда винаги си оставя гърдите почти голи? Не, стига вече си се борила. Старая се да не се отпускам с цялата си тежест върху тебе. Ако се опиташ да ме нараниш, направо ще те сплескам. Искаш ли да знаеш какво още прави Гленда? Тя зяпа право в чатала на мъжете. А аз самия съм бил обект на нейното зяпане повече от който и да било друг в Балтимор. Затова стига само си нареждала как мъжете били хищниците, които постоянно дебнели за нови жени.

— Мама не е ли права?

— Често пъти не е. — Той се притисна още по-силно към нея. Вече не можеше да се сдържа. — Къде е тоя проклет звънец за слугите?

Тя го удари с юмрук в челюстта — не много силно, но все пак достатъчно, за да привлече отново вниманието му. Той се отдръпна назад, успя да сграбчи ръцете й и ги закова плътно до тялото й.

— Няма смисъл да те озлочестявам по такъв явен начин, ако няма кой да ни залови в това положение. По дяволите, къде е тоя звънец!

— Струва ми се, че вече нямаш нужда от него, Джеймс. Аз съм тук. Господин Баджър е тук. Господин Сампсън и Маги също са тук. Доволни сме.

Джеси погледна нагоре и ги видя как всичките я наобиколиха в кръг, като се усмихваха и кимаха доволно с глави.

— Можеш вече да се повдигнеш от нея, Джеймс — каза Баджър. — Работата е свършена.

— Мисля, че все още не е достатъчно добре свършена — отвърна Джеймс. — Може ли някой от вас да доведе дукесата или Негова светлост?

— Аз ще ги доведа и двамата — обади се Сампсън.

— Останете така, както сте, Джеймс. Ей сега се връщам и ще оправим работата.

— Просто не мога да повярвам, че всички вие просто си стоите така и оставяте Джеймс стоварен с цялата си тежест върху мен. Той ме целуна и дори се опита да си напъха езика в устата ми. Защо не направите нещо, за Бога?

— Ние вече правим нещо — отвърна Баджър с мазна усмивка. — Аз например приготвих и малко пържена риба-треска със сос от стриди, за да отбележим случая с празнична вечеря.

— О, успях да ги опитам — обади се Маги, като потупваше по френския килим с виолетовата си пантофка.

— Господин Баджър, вие отново сте надминал себе си.

— Джеймс, остави ме да стана, проклетнико!

— Джеси, такъв език от твоята уста едва ли ще се хареса на бъдещия ти съпруг — отбеляза Маги, като отдръпна красивата си сатенена рокля встрани от ботуша на Джеймс. — Моят Гленроял — това е първото име на господин Сампсън, твърди, че някоя и друга пояснителна дума би могла да се приеме от време на време, в моменти на крайно раздразнение, но сега случаят не е такъв.

— Да, Маги, права си — каза Спиърс. — Струва ми се, че чувам стъпките и на двамата. Джеймс, може би ще е добре да подсилиш драматизма на гледката.

Джеймс се ухили на Джеси, а после целуна плътно затворената й уста. Той все още я целуваше с нарастващ ентусиазъм, когато дукесата и Маркъс прекрачиха прага на библиотеката.

— Хей, Джеймс! — Дукесата затвори кръга, който заобикаляше двойката на килима. — Скъпи, струва ми се, че не си оставил възможност на Джеси дори да диша.

— Повдигни си малко устата, Джеймс — обади се напътствено Маркъс, като приклекна до тях. — Спомням си как и аз трябваше да уча дукесата правилно да се целува. Доста време ми отне, но сега е супер в това отношение. Преди обаче тя посиняваше в лицето, точно както е посиняла сега Джеси.

Джеймс се надигна на лакти, като продължаваше да я гледа:

— Е, Джеси, достатъчно добре ли си озлочестена сега?

— Ще те убия, Джеймс! Да ми докараш такъв ужасен срам!

— О, тя още диша, Маркъс — каза Джеймс и отново се приведе към главата й. Тя се опита да се дръпне, но той накрая успя да стигне до устата й и жадно я зацелува отново.

— Изглежда, че диша през носа — изкоментира Баджър. — Ние всички уверявахме Джеймс, че Джеси си я бива — добави той, като се обърна към дукесата, — че тя ще бъде чудесна съпруга за него.

Джеси сега направо стана тъмносиня, но не от липса на въздух, а от гняв. Тя отново започна да се съпротивлява и трябва да признаем, че този път го свари неподготвен. Той беше толкова увлечен да се наслаждава на нейния вкус, че за момент забрави да я държи здраво. Тя успя да освободи едната си ръка и го удари силно по лявото ухо. Джеймс нададе болезнен вой и се изтърколи от нея.

Тя моментално скочи на крака и се втренчи в него, като беше вдигнала крак да го изрита, но в последния момент се размисли и само изкрещя:

— Жалък лъжец! Нали ми каза, че не били говорили с теб да се ожениш за мен. Те обаче са те притиснали и са те принудили, нали? Възползвали са се от чувството ти за вина и са ме изкарали някаква жалка, покъртена женица, която сигурно ще си загуби ума и ще вземе да се хвърли от някоя скала. Да те вземат дяволите, Джеймс! Защо ме преметна, че това било само твое решение!

— О, Господи — обади се Баджър. — Съжалявам, Джеймс. Точно в този случай не трябваше да се изпускам с необмислени приказки. Надявам се все пак, че сега, при това положение, горката ми пържена риба със сос от стриди няма да остане незачетена.

— Не е нужно пътят към истинската любов непременно да бъде покрит с листенца от рози — каза Маги. — Само погледнете Негова светлост и дукесата.

— Аз все пак бих предпочела да има поне едно — две розови листенца, Маги — отбеляза дукесата, на което нейният съпруг отвърна:

— Това не е никак лоша идея, дукесо. Представям си те как пристъпваш към мен през нашата спалня, без да си покрита с абсолютно нищо, а под белите си стъпала усещаш ласките на няколко от розовите листенца на Маги. Какво ще кажеш?

— Струва ми се, милорд — обади се Спиърс, — че Вашата несериозност е изключително неподходяща в този момент. Джеймс има проблем заради злополучната грешка на господин Баджър. Джеси не е щастлива с него.

Джеймс се изправи на ръце и колене, клатейки глава.

— Маги, това беше най-ужасната метафора, която някога съм чувал. Истинска любов и розови листенца? Що се отнася до твоето отклонение за спалнята, Маркъс, то си е точно в твой стил. Предполагам, че следващата ти стъпка ще бъде да похапнеш от розовите листенца, които са полепнали по стъпалата на дукесата. Що се отнася пък до теб, Джеси, от твоя удар сега ухото ми пищи. — Той леко разтри ухото си с ръка. — Какво ще кажеш за това?

Джеси вече се беше изправила и гърбом бавно се отдалечаваше.

— Аз си тръгвам. Това тук е истинска лудница. Джеймс не желае да се жени за мен. Защо всички вие просто не искате да проумеете това? Явно сте го накарали да се почувства толкова виновен, че се е принудил да ми направи предложение. Когато му казах „не“ и го спасих от собствената му глупост, той се насили да легне върху мен и да не ме пуска. Дори се принуди да ме целува, докато престана да се съпротивлявам.

— Дяволите да те вземат, Джеси! Как си обясняваш ти факта, че станах по-корав от решетката на тази камина, ако не ми е било приятно?

— Съжалявам за твоята пържена риба, Баджър. — Тя изтича към стъклените врати, отвори ги и се втурна навън в бурята.

— О, небеса — изруга Джеймс, — пак ще трябва да я гоня. Тя е светкавично бърза дори в тези фусти. Баджър, приготви малко горещ чай. Тя е само по ония дамски пантофки. Краката й сигурно вече са прогизнали.

— Мокрите дрехи — отбеляза Негова светлост, докато гледаше как американският му братовчед изхвръкна навън в бурята — и тяхното задължително сменяване впоследствие най-често водят до интересни следобедни развлечения.

— Ще видим, милорд — каза Спиърс. — Господин Баджър, хайде да приготвим малко одеяла и горещия чай. Надявам се никой от двамата да не се разболее от целия този прекален изблик на емоции.

— Но Джеси ще си съсипе висулките — отбеляза Маги и докосна с пръсти меките къдрици, които се виеха над белите й уши.

Той я догони чак в конюшните на имението, където тя се мъчеше да постави седло върху широкия гръб на Кланси. Не че седлото беше прекалено тежко. Кланси беше висок към метър и седемдесет и тя просто не можеше да го качи на гърба му. Изпусна го веднъж, тропна с крак и изруга. Що се отнасяше до Кланси, този ужасен жребец, който беше хвърлял графа от гърба си поне дузина мъти в изблици на засегнато честолюбие, сега тихичко цвилеше и побутваше с муцуна Джеси по рамото — изобщо държеше се като влюбен ерген или като раболепен галеник. Джеймс си помисли, че този жребец, ако имаше достатъчно мозък в главата си, щеше да застане на колене, за да може тя да го прегърне по-добре.

— Няма да ходиш никъде, Джеси. Защо взимаш Кланси? Той е такава гад, че може дори да те убие, ако си науми да го направи. На всичкото отгоре ти дори не можеш да поставиш седло на гърба му. Само погледни какво си направила с него — направо си го разнежила. Ами да, още малко и ще започне да ти ближе лицето. Погали го за последно и тръгвай да се връщаме в къщата.

— Няма да стане.

— Джеси, ще направиш, каквото ти казвам! Уморих се да те гоня. Бях забравил, че ти си като дива коза. Наистина се уморих. Затова просто престани с всичките тези драми и се върни обратно с мен.

— В това огромно, проклето жилище? В него има повече стаи, отколкото в цял квартал от Балтимор.

За миг той я зяпна объркано, а тя продължи:

— Що се отнася до Кланси, той е истински сладур.

— Точно това казва дукесата и за Маркъс. Божичко, да не си се опитвала да яздиш Кланси?

— Естествено, че съм го яздила. Правили сме си чудни разходки двамата. Той ми показа тукашните околности.

— Да не искаш да ми кажеш, че Маркъс е разрешил това?

— Той не знае. Ламбкин ме посъветва, че е по-добре да не предизвикваме гнева на Негова светлост.

— Джеси, цялата си вир-вода. Аз също. Няма да ходиш никъде. Хайде, тръгвай с мен.

— Ще се опитваш ли пак да ме притиснеш на пода?

— Не, не на пода. Следващия път ще бъде в легло.

Тя грабна седлото и го метна по него, но не го достигна само за няколко педи.

Той се прилепи назад до стената, като внимаваше да не дразни коня, който въртеше облещено очи при вида на това хвърчащо седло, и каза:

— Я виж какво си направила със себе си. Облече рокля — и загуби цялата си сила. Висулките ти са провиснали, жалки и мокри. Горната част на роклята ти пък се е сплескала върху гърдите ти. Всъщност гледката не е никак лоша. Защо да не те попритисна върху тази стена тук?…

Той направи крачка към нея с лукава физиономия. Тя се промуши под Кланси и излезе от другата страна.

— Ти да не си се побъркала, по дяволите! Кланси може да те нарани. Хайде, стига вече, тръгвай, писна ми да стоя в тази конюшня.

Тя и без това вече беше решила да направи същото. Знаеше, че Кланси я харесва, но знаеше също, че понякога той намира хората за доста досадни същества. Опашката му вече беше започнала нервно да потрепва. Тя го потупа по врата и се измъкна от конюшнята, а Джеймс веднага я последва.

Хвана я за ръката преди да се втурне да тича.

— Достатъчно — каза той и я придърпа плътно до себе си. Тя трепереше — несъмнено от мокрото и от студа. Той прокара силните си ръце по гърба й. Не можеше да се каже, че ребрата й се броят. Това някак го смути. Гърдите й също не бяха като на кльощаво момиче.

Той пое дълбоко въздух, за да усети аромата й, и прилепи устни към ухото й. Една мокра висулка почти влезе в устата му, когато той каза:

— Омъжи се за мен, Джеси. Хайде просто да го направим.

Тя плачеше. Ето значи защо трепереше. Той повдигна с пръсти брадичката й:

— Защо?

Тя не издаде нито звук. Само сълзите бликаха от очите й и обливаха страните й надолу, чак към шията й.

— Добре плачеш, Джеси, но ми кажи защо? Защото се предаваш? Трябва ли да приемаш предположението ми така, сякаш аз съм победителят, а ти — губещата? Всъщност ние и двамата печелим от това, ако само малко премислиш нещата.

Тя облегна чело върху рамото му. Беше спряла да плаче и просто стоеше съвсем неподвижна. После тихичко промълви върху мократа батиста на ризата му:

— Джеймс, ти си единственият мъж, който някога ме е целувал.

Той се усмихна и притисна с длани мократа й глава.

— Ако ми позволиш, бих те целувал, докато и двамата не се задушим от целувки.

Тя отстъпи назад и го погледна:

— Ще ти позволя. Но първо искам да се съгласиш с нещо.

Той замълча за момент. Не мислеше, че онова, което щеше да чуе, ще му хареса.

— Да се съглася с какво?

— Ти си като куче с кокал в устата и няма да мирясаш, докато не сдъвчеш този кокал — или мен — докрай. Сега гледаш на цялото положение като на състезание, което трябва да се спечели. Ти трябва да ме победиш, да ме накараш да отстъпя. Вече няма значение дали действително смяташ, че онова, което вършиш, е правилно. Нещата са по-различни. Трябваше веднага да ти кажа „да“. Тогава сигурно щеше да пребледнееш, да почнеш да ми заекваш, че си направил ужасна грешка, и да офейкаш. Но аз не постъпих така. Аз отхвърлих предложението ти и сега ти не можеш да понесеш това.

— По дяволите, Джеси, накъде биеш? С какво искаш да се съглася?

Тя пое дълбоко въздух, отметна от бузата си една къдрица и каза:

— Аз гледам на брака като на нещо вечно, Джеймс. Знам, че и мъжете го приемат така, но те не са способни да останат верни на една жена, и по-точно — на съпругата си. Тъй като не ме обичаш, аз бързо ще ти омръзна, и тогава ще ти се прииска да се върнеш при Кони Максуел или при някоя друга жена. Нямам нищо против да приема това, ако и ти се съгласиш да ми окажеш същото благоволение: когато ми омръзнеш, да мога да си имам любовници. Не искам да има никакви лъжи помежду ни.

— Прекалено много неща ми надрънка, Джеси. Но нека да започна първо с най-главното. Ти не можеш да имаш любовници. За разлика от един мъж, можеш да забременееш. Аз обаче няма да приема детето на чужд мъж.

— О, не бях помислила за това. Няма ли начин да се предпазваш от зачеване?

— Да, има, и то няколко начина.

— Е, тогава?

— Няма да разбереш, даже и да ти обясня.

— Значи искаш да кажеш, че жените, с които ти ще правиш секс, ще знаят как да се предпазват, за да не заченат?

— Да, но понякога стават злополуки.

— Ами тогава всеки любовник би трябвало да проявява същата загриженост, като теб. Нормално е да се предполага, че мъж, който изневерява на жена си, не би искал любовниците му да раждат негови копелета.

— Ти няма да имаш любовници, Джеси.

— Ако ти няма да имаш, само тогава.

Джеймс прокара пръсти през мократа си коса.

— Проклятие, просто не мога да повярвам! Сигурно съм адски луд, за да стоя и да слушам тия глупости, които извират от невежата ти уста. Стига, Джеси, просто замълчи. Остави ме да ти кажа за Кони Максуел. Тя нямаше да ми е любовница, ако бях женен. Учудва ли те това?

— Да. Ако бях на нейно място, смятам, че нямаше с мека ръка да се откажа от тебе и просто да те отпратя.

Дъхът му направо секна, сякаш му забиха юмрук в корема.

— Млъкни! Не мога повече да слушам брътвежите ти. И двамата сме вир-вода. Не бих искал някой от нас да получи белодробно възпаление. Хайде сега да се връщаме при другите.

Тя мълчаливо тръгна до него. Дъждът все още валеше, но вече се бе превърнал в леко ръмене. Разстла се мъгла. Сякаш избликваща от недрата на земята, тя забули всичко с нежен, сив воал. Те чуха крякането на Фред, което той сигурно смяташе за прекрасен любовен зов. Приличаше на предсмъртните крясъци на мишелов.

Джеси се разсмя.

Джеймс я погледна, но тя не му даде никакво обяснение. Тогава той взе ръката й в своята и двамата продължиха да вървят към къщата, хванати ръка за ръка.

Когато влязоха в кухнята, съдебните заседатели вече ги очакваха, подготвени за всякакви изпитания.

— Ето ви и вас — каза Баджър. — Решихме, че първо ще дойдете в кухнята. Приготвили сме ви сухи халати. Джеси, иди ти първа в кухненската пристройка и си свали мокрите дрехи. После и ти, Джеймс. Накрая ще получите топъл чай и порция вкусни ябълки по португалски — рецепта, която съвсем наскоро получих по пощата от мой колега, главен готвач на жабарите в един хотел в Руен.

— После ще обсъдим вашата сватба — добави Спиърс. — Негова светлост ще говори с господин Бейгли, помощника на нашия енорийски свещеник. О, Боже, ами нали трябва да се обявят имената на младоженците поне три седмици предварително в църквата. Никой от нас не би искал да чакаме толкова дълго.

— Джеймс, с помощта на Негова светлост може да бъде осигурено разрешение за брак, без да се обявяват имената ви в църквата — категорично изрече Баджър.

— Аз вече говорих с дукесата за сватбената ти рокля, Джеси — обади се и Маги.

Сампсън подаде глава през вратата на кухнята:

— Току-що предупредих Негова светлост и дукесата, че и двамата сте тук.

Графът надникна над рамото на Сампсън:

— Е? Ще трябва ли да търсим господин Бейгли?

— Да — отвърна Джеймс.

— Да — повтори след него Джеси.

— Може би — обърна са Маркъс към Джеймс — ще ми кажеш как успя да спечелиш? Нещо елегантно и романтично ли направи? Или може би си я налегнал в мократа трева и си я учил как да си поема дъх? А може би си я пазил от дъжда и през цялото време си я галил, докато тя се е задъхала от желание по тебе?

— Скъпи мой съпруже — каза дукесата и се промъкна покрай него и Сампсън, — мисля, че от тези приказки Джеси сигурно е пламнала цялата. Ти никога не успяваш да сдържаш мислите си, а понякога те са доста похотливи.

— На нея й харесва — отвърна графът. — Само я погледни. Виж как е кръстосала очите, зяпайки право в Джеймс. Давай да ги оженим колкото се може по-бързо, преди да го е съборила на пода в кухнята, за да си прави с него, каквото поиска.

— Нужно ни е специалното разрешение за брак, за да не обявяваме имената си в църквата — припомни Джеймс. — Кажи ми само какво трябва да направя, Маркъс, и аз ще се погрижа за всичко.

— Докато ти и Джеси си облечете сухите халати, ние ще обсъдим какво точно трябва да се направи — му отговори Спиърс. След това ще ви кажем.

Джеймс метна една кърпа по Спиърс, който се направи на страшно обиден. Графът се разсмя:

— Аз съм гладен, Баджър. Не са ли ти останали от обяд малко от онези кнедли със стафиди?