Тайната на Валантайн

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

На другата сутрин Джеймс накуцваше едва-едва и дори помогна на Баджър да намести във фургона остатъците от херкулесовата трапеза, която беше донесъл в „Кандълторп“. После помогна и на дукесата да се качи върху своята кобила, целуна ръката й и ухилено я погледна, като изчакваше Маркъс да изръмжи. Той естествено не пропусна да го направи и освен това му се закани, че направо ще го размаже в калта, стига само веднъж да го види, че е оздравял.

Той и Джеси им махаха с ръце, докато те се изгубиха в края на дългата алея. Джеймс потри ръце една в друга. Беше изпълнен с енергия, нетърпелив да свърши нещо, каквото и да е, и готов да наваксва за загубените два дни. Той с изненада усети, че на закуска оглеждаше Джеси точно като вълк, който не беше ял цяла зима.

Тя обаче безспирно дърдореше, защото изглежда не си даваше сметка за непрекъснато изострящото му се похотливо желание. О, не, той нямаше да издържи още дълго. Така си причиняваше истинска болка.

— …не мислиш ли, че в такъв случай ще е хубаво да си имаме двойка пауни, Джеймс? Бих искала един такъв паун като Фред, който непрекъснато притиска своята любима към къщата или към някое дърво, за да си открадне целувчица.

— Джеси, ако искаш си вземи и четиринадесет пауна. Но сега просто мълчи и се храни, за да се погрижиш после за мен.

— Какво ще искаш да направя? — тя го погледна лукаво, като дяволче, и огнените й висулки кокетно се поклатиха, когато кривна главата си на една страна.

— Ще видиш. Свърши ли вече?

Тя тупна салфетката си на масата и му се усмихна:

— Да, свърших.

— Ела тогава с мен.

Тя го накара почти да тича до господарската спалня, защото знаеше, че той ще се мъчи като грешен дявол с този наранен глезен, но, естествено, успя да го победи. Застана в средата на огромната стая и се загледа в него, когато той влезе, затръшна вратата и превъртя ключа в ключалката.

— Ето така — каза той и се обърна към нея с мрачно изражение.

Тя започна уплашено да размахва ръце пред себе си.

— Боже мой, Джеймс, сутрин е! Дори не вали, за да с поне малко по-тъмно. Слънцето грее с всичка сила. Нали нямаш някакви похотливи желания? Горкият ти глезен, не ти ли причинява ужасна болка?

— Да, вещице малка — каза той и хвана лицето й с длани, — но какво от това?

Тя го погледна и се ухили точно като жена, която отлично знаеше какво прави, а беше наясно и с това, че го прави доста добре. Той я целуна само веднъж и я пусна.

— Джеси, ти си истински тормоз. Гленда изобщо не може да се мери с теб. Толкова си лукава, че непрекъснато ме докарваш до ръба на лудостта. Ето, сега много добре знаеш, че единственото, за което си мисля, откакто Клотилд ме ритна, е да смъкна тая твоя рокля, защото знам, че отдолу си гола, и да те целувам, докато не започнеш да крещиш и да думкаш с пети по дюшека. О, това май те улучи по слабото място, а? Ти все още не си чак толкова проклета, на колкото се правиш, нали? Вече два дни не съм ти доставял удоволствие и тази сутрин твърдо съм решил, че ще те накарам да стенеш до побъркване. Стига повече си ме дразнила. Сваляй си дрехите! Веднага!

Сърцето силно заби в гърдите й. Тя го обичаше. И не я беше грижа, ако той още не я обичаше. Той я гледаше и тя усещаше онази топлина и онзи странен трепет, който се надигаше дълбоко в нея, някъде ниско около корема й. За нея, като жена, която никога не си беше представяла подобно нещо, беше просто изумително, че изобщо можеше да съществува толкова голямо удоволствие. Тя винаги беше смятала мъжете за порочни, защото им липсваше добродетелност. Сега обаче се чувстваше по-порочна и от мъж с три любовници.

Той я желаеше. Всичко останало — да върви по дяволите! Беше сутрин и той я искаше гола.

Така да бъде тогава. Тя се дръпна и трепна стеснително. Нека Джеймс да помисли, че се е смутила, че е свенлива. Пръстите й трепереха, докато събличаше дрехите си, но това съвсем не беше от свенливост. Тя застана пред него, а той я придърпа към себе си, после започна да я целува и накрая я занесе в леглото. Ръцете му алчно обхождаха цялото й тяло. Той погали гърди те й, притисна длани към извивките на талията й, погъделичка пъпа й с език и накрая нежно я разтвори с пръсти, след което се загледа в нея. Дълго време остана да я гледа така, при което тя едва не примря от удоволствие. Повдигна бедрата си нагоре. Той се засмя, бързо се наведе и я целуна по устните, след което прилепи устни между бедрата й. Тя изпищя.

А това беше само началото. Той я разтваряше с два пръста и с всеки натиск проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, а тя не можеше да спре неистово да се мята и огъва. Не можеше да престане и със стоновете, и с белезите, които оставяше по тялото му. Изцяло се беше отдала на екстаза от усещанията, които той вливаше у нея, и това безумно й харесваше. Старата Джеси и новата Джеси — тя не знаеше вече къде е разликата. Но пък и кого ли го беше грижа? Накрая, когато вече дишаше така, сякаш беше пробягала целия път до „Чейс Парк“ и обратно, той се надвеси над нея и я целуна. Езикът му навлезе дълбоко в устата й и тя усети собствения си вкус. За нейна безкрайна изненада пак я завладяха онези особени чувства. Тя инстинктивно повдигна бедра към него. Той тъкмо това и чакаше. Отмести се назад и само след миг вече беше дълбоко в нея. Джеси сключи глезени зад гърба му, защото така успяваше да го тласне още по-навътре. Искаше го толкова надълбоко в себе си, че да загуби представа къде започваше тя и къде свършваше той. Той продължи да се движи в нея, но този път не като обезумял. Беше по-сдържан, а това направо я влудяваше. Тя крещеше името му, стискаше го с все сила и го чуваше как се смее и стене.

Накрая Джеймс стигна до своята кулминация и провеси глава надолу, с тежко и запъхтяно дишане. След известно време я погледна в широко отворените й очи.

— По дяволите, Джеси, та ти ще ме умориш още преди да съм стигнал тридесетте!

— Обещай ми нещо — прошепна тя, после се извъртя така, че той да легне по гръб и се притисна до него с глава на рамото му и с разтворена длан върху корема му. — Знаеш ли — каза тя и той усети топлия й дъх върху тялото си, — беше толкова хубаво, Джеймс… Ти ме накара да се почувствам като звезда, която избухва в небесата. Ти ме направи жена, Джеймс. Сега съм удовлетворена и неистово щастлива.

Той я бутна отново да легне по гръб и започна да върти една от висулките около пръста си.

— „Звезда, която избухва в небесата“? Така ли каза?

— Да, с безброй искрящи светлини и буря от прекрасни порочни усещания. Аз те желаех толкова много, Джеймс, и ти ми даде всичко.

— Накарал съм те да се почувстваш жена? И сега си удовлетворена? „Неистово щастлива“, нали така каза?

— О, да. Ти си прекрасен любовник, Джеймс. Ти си повече мъж от всеки друг, когото познавам, не че познавам интимно някой друг мъж, разбира се. Аз съм истинска щастливка. — Тя му се усмихна широко и се изсмя.

Джеймс приглади косата й назад над челото. Леко плъзна пръсти по гърдите й. Кожата й беше копринено мека. Той погледна надолу, към стройното й тяло, талията й, плоския й корем, дългите й бели крака, тези прелестни червени къдрици между бедрата й. Само за миг се сети за старата Джеси и се усмихна на себе си. После обви ръце около гърлото й и леко я стисна:

— Ти си една отвратителна тормозителка, Джеси Уиндам. Истината е, че аз действително те накарах да пищиш, да блъскаш с крака и да ми правиш разни хубави неща с ръце и уста, но това не е достатъчно. Ти все още си новачка. Ти си просто само една новачка в тая работа. Но се учиш. Божичко, дали наистина се учиш? Слушай, знам, че ти се иска сега да е нощ, защото си направо изцедена. Да, но е време да си изкараш прехраната. Хайде да отиваме в конюшните. Там винаги има предостатъчно работа за вършене.

Докато галеше своя черен жребец Хесиан, той вече беше измислил как ще накара сладкодумната си съпруга да си плати за своите хитрости.

— Още сол, ако обичате, госпожо Катсдор. Да, така е по-добре. Така ще й хареса повече. — Джеймс остави лъжицата на масата. Супата от свински бут вече беше идеално подправена.

— Но, господарю Джеймс, аз…

— Просто искам лично да обслужа съпругата си, госпожо Катсдор. Вие с Харлоу вече можете да вечеряте.

На път към трапезарията Джеймс добави дори още сол към супата.

— А, ето те и теб, Джеси. Приеми ме за твой слуга тази вечер. Супа, скъпа? Госпожа Катсдор я прави много вкусна. Ето една хубава голяма купа за теб. И чаша от най-хубавия ми портвайн. Силен е, знам, но върви идеално със супата от свински бут. Рецептата е на Баджър.

Той я наблюдаваше как сръбна една лъжица супа.

— Доста е солена — леко се намръщи тя, взе чашата и си пийна от силния портвайн. — Баджър също ли слага толкова много сол в нея?

— Разбира се. Той казва, че така бутът почти подскача из устата с целия си аромат. Още вино, Джеси?

Петнадесет минути по-късно тя вече беше забравила, че той не бе опитал дори и една лъжица от тази вкусна супа, защото, както й беше казал: „Свинският бут не ми понася. После ме боли коремът.“ Затова пък за Джеси това беше най-вкусната супа от свински бут, която някога беше опитвала.

Джеймс си седеше облегнат на стола, с ръце, скръстени на корема, и я наблюдаваше как ту си хапва супа, ту отпива от това опасно червено вино. Той пък си сръбваше само водица и бавно унищожаваше едно дебело парче топъл хляб.

— Казвал ли съм ти как веднъж си откраднах целувка от Маргарет Титълмор? В обора на баща й, точно когато едно теле мушеше глава в крака ми.

— Маргарет Титълмор? Джеймс, та тя сега е омъжена и има четири деца! Откраднал си си целувка?

— Ние и двамата бяхме на четиринадесет, а трябва да ти кажа, Джеси, че тя имаше най-сладката устица — една такава розова и вечно намусена. Както и да е, след като си откраднах целувката, тя ми зашлеви шамар — не много силен, защото и на нея й беше вкусна тази целувка, — но аз не го очаквах, така че това ми беше достатъчно, за да загубя равновесие. Паднах върху телето, което измуча толкова силно, че докара майка й. Тя така добре ме цапардоса, че ме прати право в купата сено зад мен. За нещастие някой от помощниците в обора беше забравил да махне греблото и аз се приземих право върху зъбците му. После цели два месеца си носих четири прекрасни дупки на задника.

Тя се разсмя и остави Джеймс да й налее допълнително във вече празната й чаша, след което го пресуши за миг.

— А какво правеше Маргарет, докато се случваше всичко това?

— Ами просто си стоеше там, държеше се за бузите и си умираше от смях. Аз доста харесвам Маргарет. Родила е хубави деца.

Джеси не спираше да се кикоти. Пийна още малко вино. Той я наблюдаваше със задоволство и броеше чашите й, които тя пресушаваше. Не му се искаше обаче на другия ден да повръща. Той мина покрай масата, измъкна стола й и сложи ръце на всяка от дръжките. Приведе се и допря устни до нейните:

— Как се чувстваш, Джеси?

— Великолепно. О, Джеймс, езикът ти погъделичка долната ми устна. Направи го пак. — Тя се изкиска и той усети как топлият й дъх премина през него като мощна вълна. Тя въздъхна тежко, когато пак я целуна, но този път езикът му се плъзна между устните й.

Когато я понесе нагоре по широкото стълбище, Джеймс беше убеден, че госпожа Катсдор ги наблюдава. Наведе глава и целуна жена си по ухото.

— Как се чувстваш, Джеси?

— Искам да те целуна! — Тя се повдигна към него и така го сграбчи за раменете, че насмалко не го събори по стълбите.

— Само след миг ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш — отвърна той и се затича. Хитростта му започваше да се обръща срещу него самия.

Когато я съблече гола и я сложи да легне по гръб върху широкото легло, той смъкна също дрехите си и застана над нея, потръпвайки от нейната мекота и топлина, от допира на ръцете й, които нежно пълзяха нагоре-надолу по гърба му.

— Джеймс — прошепна тя и се изви нагоре. Той я целуна и заедно с това се триеше в тялото й, притискаше се към корема й.

— Не бързай толкова — отвърна той и я облиза по устната, след което захапа възглавничката на ухото й.

Хареса й, когато започна я да целува и да масажира гърдите й, да трие брадичка в меката й плът. Тя вдигна глава и го захапа за врата.

Той й се ухили, бутна главата й обратно с брадичка и започна да я облизва и хапе по шията. Тя се смееше, гърчеше и подръпваше ухото му.

— Искам да виждаш светлини. Искам да крещиш, че си жена, че си щастлива, че си видяла небесата…

— Всичко това?

— О, Джеси, направи го!

Тя го гледаше немигащо, после започна да го целува с отворена уста, намери езика му със своя и му прошепна в устата:

— Знам, че може би не трябва да ти казвам колко си прекрасен, но то е вярно. Ти си невероятен, Джеймс, просто невероятен. Боли ме, някъде дълбоко в корема, боли ме, но не искам тази болка да минава. Накарай я да продължи, Джеймс. Направи същото като преди. Това бялата светлина ли е, което виждам?

— Викай, Джеси!

Когато пръстите му заопипваха, за да я намерят, тя наистина изкрещя така, че щеше да му пръсне тъпанчетата. Задъхваше се от страст, подскачаше и се извиваше към него. Той знаеше, че трябва да се сдържи. Тя ту го сграбчваше така, че и двамата не можеха да си поемат въздух, ту започваше да го удря по хълбоците, като се смееше и целуваше раменете и гърдите му.

Портвайнът беше чудна отвара. Но беше станал излишен. Сега в главата му нямаше вече никакви хитрини, беше останало само желанието да дава, да взима и с цялата си душа да се наслаждава на това удоволствие.

Джеймс вече едва успяваше да се сдържи. Но нямаше да влезе в нея, докато не й достави удоволствие. Целуваше я по устните, по гърдите и през цялото време ги гладеше, милваше, натискаше. Когато тя, вече почти в несвяст, се вкопчи в косата му, цялата извита нагоре, той знаеше, че трябва да бъде най-щастливият мъж на земята. Тя беше подивяла от удоволствие, усукваше крака около неговите, тласкаше се нагоре и го притискаше към себе си така, сякаш без него не можеше да съществува. Той все повече натискаше, даваше й всичко, което може, и когато накрая проникна в нея, тя изстена леко и прошепна:

— Ти си направен за мен, Джеймс. Точно за мен.

Той беше съгласен. Но не му остана много време да помисли над думите й. Само след секунди вихърът на страстта го погълна с цялата си мощ — той се тласкаше дълбоко в нея и над нея, стенеше като убит и се потеше като звяр. Когато най-накрая свърши, просто се свлече върху нея.

— Джеймс?

Беше почти като мъртъв. Не искаше да говори. Не искаше да мисли. Искаше да изкара жив поне още няколко минути. Беше се любил като бесен и на нея това й хареса. И ето, сега гласът й беше толкова нежен, че го накара да потръпне отново, точно както тя потреперваше под неговите тласъци и издаваше онези кратки, задъхани възклицания някъде дълбоко в гърлото си. Джеси не преставаше да целува раменете му и да притиска силно хълбоците му с ръце, за да го вкара още по-навътре в себе си, от което той просто обезумяваше. Всъщност и двамата бяха като обезумели. Беше по-силно от виното, по-силно дори от най-смелите му мечти.

Това, което Джеси изпита, надминаваше всичките му досегашни преживявания. Той й беше доставил огромно удоволствие. Беше я накарал съвсем да загуби връзка с действителността. Беше просто един щастлив мъж.

— Джеймс?

Как изобщо тя беше в състояние да говори? Как изобщо намираше сили да произнесе дори една единствена дума? Той почти беше загубил разума си, а ето че тя изричаше името му така, сякаш това беше най-лесното нещо на света. Помисли си, че все пак е длъжен да й отговори по някакъв начин. Успя обаче само да изсумти.

Тя се изсмя.

— Аз се чувствам прекрасно. Но на теб какво ти става? Дадох ти прекалено много удоволствие, така ли? Кажи ми, Джеймс, ти видя ли белите светлини? Чувстваш ли се удовлетворен като мъж? Ще ме почиташ ли, докато си жив?

Той простена и се опита да се вдигне на ръце, за да я освободи от тежестта си, но пак се свлече върху нея.

— Мисля нещо. Остави ме само за малко.

Тя обви ръце около него и му призна:

— Чувствам се малко пийнала. Е, не чак толкова, колкото в сватбения ни ден, но достатъчно, за да разбера, че когато жребците покриват кобилите, те със сигурност не могат да изпитат такова удоволствие, каквото изживявам аз. Докато си вътре в тялото ми, х-м-м, е, да, всъщност ако бях пийнала още една чаша вино… или може би две… щях да мога да се изразя малко по-прилично.

— Та ти изобщо не си казала нищо благоприлично. Майка ти щеше добре да те подреди за подобно държание. Гленда би ти зашила плесница. Що се отнася до моята майка, само Бог знае какво щеше да направи пък тя…

— О, той говори — каза тя и се разсмя, докато целуваше ухото му. — Той говори, при това доста. Значи сърцето му вече се е успокоило.

— Ще оживея. Бях почти на ръба, но сега съм сигурен, че ще ми се размине.

Най-накрая успя да се повдигне на лакти. Видя под себе си едно лице, което познаваше от шест години и което някога беше лице на младо девойче. Но не и сега. Сега тя беше жена и негова съпруга, а той беше в нея.

— Изражението на лицето ти, когато стигна до върха… то ми достави страхотно удоволствие, Джеси. Ти все още изглеждаш малко объркана й изпълнена с безкрайно желание това, което ти се случва, непременно да продължава все така да ти се случва. То стана, наистина. И винаги ще продължава да става между нас. Приятно ли ти беше?

— И ти не лежеше като пребито куче, Джеймс. На теб сигурно ти е доставило точно толкова удоволствие, колкото и на мен. Ти се потеше повече, а и издаваше повече звуци.

Той я целуна.

— Да, може би малко повече. Прекрасен любовник ли съм?

— Най-прекрасният. Ами аз най-добрата твоя любовница ли съм?

Тя съжали за думите си още в мига, в който, без да иска, ги изрече. Глупачка! Тя не беше нищо друго, освен глупачка и сега той трябваше да я излъже или да й каже истината, което сигурно щеше да бъде още по-лошо. Помисли си за Кони Максуел, за безбройните други жени, които беше познавал, включително и за първата му съпруга, Алиша. Защо просто не си бе държала устата затворена?

Той придоби замислен вид. Размърда се малко над нея, за да се намести по-добре. Все още беше вътре в нея.

— Трудно е да се каже — призна й той накрая и се приведе, за да захапе възглавничката на ухото й. — Ти все още не знаеш толкова много неща, но въодушевлението ти е направо оглушително. Тъпанчетата ми все още бучат. Хареса ми, като изпищя.

— Не си спомням да съм пищяла.

— Не си добър лъжец, Джеси. Я по-добре се откажи. Харесва ми да те усещам. Всеки ден, всяка нощ, може би след следобедния чай, може би точно преди обяд, а освен това…

„Това е чудесно начало“, помисли си тя.

— Нарочно ме накара да пия повече, нали?

— Ти изтрезняваш прекалено бързо. Да, исках просто да омекнеш напълно в ръцете ми, Джеси, и ти го направи. Фактът, че и аз се размекнах заедно с теб, този факт означава, че ние сме създадени един за друг. Обичам да те слушам как се смееш тихичко или с цяло гърло. Любенето трябва да е забавление. Искам винаги да ти доставя удоволствие.

— Ти си сложил солта в супата, нали?

— Позна.

— Утре пак ли ще ми се иска да умра?

— Не, сега не си пила толкова много. Този път внимавах колко алкохол ще поемеш.

— Ти си все още в мен, Джеймс.

Той потрепери, втвърди се отново и влезе по-навътре. Тя помръдна и вдигна бедра към него, като го пое още по-дълбоко в себе си.

— Джеси, пак ли ме искаш?

— Мисля, че да. Знаеш ли, утре ще те накарам да съжаляваш, задето си ми направил номер.

— Ако ще ме наказваш утре, тогава сега си ми дай моето. — Той приведе глава и я целуна точно когато се изнесе назад, след което проникна в нея — силно и надълбоко.

Събуди се от писък. Скочи в леглото и разтърси глава. Нов писък. Джеси отново сънуваше кошмар.

Той леко разтърси раменете й. Беше на зазоряване и виждаше лицето й. Тя изпищя отново.

— Джеси, събуди се.

Очите й останаха затворени. Тя мяташе глава наляво-надясно върху възглавницата. После каза съвсем отчетливо:

— Не, махнете се от мен. Не, спрете, господин Том! Божичко, не, не правете това!

В името на всичко свято, това не беше гласът на Джеси. Всъщност гласът беше нейният, но нейният глас отпреди много време, когато беше просто момиченце, явно уплашено до смърт. Какво ставаше тук? Гласът й беше звучал така и първия път, когато Джеймс я бе чул че сънуваше този „господин Том“.

— Джеси!

Той я разтърси, докато тя отвори очи. Погледна го но не него виждаше, не и в този момент. Опита се да се отскубне от ръцете му.

— Джеси, недей, успокой се. Просто сънуваше кошмар. Вече всичко е наред. Аз съм тук. Аз съм Джеймс.

— Естествено, че си Джеймс. Ти да не мислиш, че съм откачила?

Това вече беше неговата Джеси, слава Богу.

— Пак сънуваше онзи сън. Трябва все пак да поговорим за това. Кой е този господин Том? Ти говореше с гласа на малко момиченце, така, сякаш той се опитваше да ти причини нещо лошо. Да те изнасили ли се опитваше, Джеси?

— О, Джеймс… — изстена тя и в следващия момент вече беше заспала.

Той се вторачи в нея, леко поглади веждите й с пръст и целуна отпуснатата й уста.

„Утре — обеща си той, — утре ще разбера всичко за тоя кучи син.“

Но на сутринта Бертрам ритна Есмералда, която пък го ухапа по врата и двамата заедно събориха преградите на отделенията си. Джеймс скочи от леглото и се втурна към конюшните, оставяйки Джеси сънливо да си навлича дрехите.

Джеси не можа да повярва на ушите си.

— Кой, казахте, е дошъл, госпожо Катсдор?

— Барон Хюс, госпожо Джеймс. Довел е със себе си и една млада дама — изрече тя с предупредителен тон, което подсказа на Джеси, че това нямаше да й хареса.

— Мисля, че просто нямаме избор. Моля, поканете ги, госпожо Катсдор. Джеймс някъде наоколо ли е?

— Ще пратя Харлоу да го доведе, а междувременно ще донеса чай и малко от лимонения кейк на господин Баджър, който той ми остави.

Барон Хюс застана на вратата на гостната и изгледа Джеси така, сякаш му се искаше да я застреля още същия миг. Направи един подигравателен поклон и каза:

— Добър ден, госпожо Уиндам. Бих искал да ви запозная с моята племенница, Лора Фротингил, дъщеря на по-малкия ми брат.

Лора Фротингил се беше втренчила в нея и зорко я преценяваше, поне на Джеси така й се стори.

— Вие сте от Колониите — направи тя извода си.

— Да, точно както и Джеймс.

— Джеймс е потомък на превъзходна английска кръв, и не е мелез с неустановен произход — отвърна баронът.

— Сигурен ли сте, че искате да бъдете в една стая с някакъв си мелез, сър?

— Не се опитвайте да ме вземате на подбив, госпожичке!

— Ще се опитам. Няма ли да влезете и да ми кажете защо сте отделили от ценното си време, за да дойдете в „Кандълторп“.

— Исках да покажа на Лора с какво нещо е заменена моята Алиша.

Баронът беше точно като чистокръвния кон на баща й, Гален, на когото му кръвясаха очите само като видеше друг състезателен кон на по-малко от метър до себе си.

Значи тя беше „нещо“, не някой. Добре, така да бъде. Усмихна се и подаде ръка на Лора Фротингил, която се втренчи в дланта й така, сякаш Джеси беше болна. Домакинята отдръпна ръката си и каза кротко:

— Вие сте просто очарователна, госпожице Фротингил.

— Само ако Джеймс се беше запознал с нея, сега тя щеше да му бъде съпруга — изкоментира злобно барон Хюс.

— Съмнявам се — отвърна Джеси със същия кротък глас, — не и ако види изражението на лицето й точно в момента.

— Какво искате да кажете с това? Та аз съм красива!

— Не, в момента не сте. В момента приличате на злата кобила, която видях веднъж. Тя ритна една ограда, счупи собствения си крак и после трябваше да я ликвидират.

— Замълчи, уличница такава!

— Просто се сетих — продължи Джеси със същия кротък, спокоен глас, — че това е моят дом. Вие и двамата сте невероятно груби. Бих искала да напуснете дома ми.

— Не и преди Джеймс да се запознае с Лора.

— Вие все още настоявате да го накарате да съжали, че се е оженил за мен?

— Той наистина ще съжали, дяволите да те вземат! После просто ще се погрижи за теб така, както заслужаваш!

— Е, добре, да речем, че се окажете прав, сър. И какво ще направи тогава той с мен? Ще се разведе? Или може би ще ме удуши?

Баронът буквално изскърца със зъби. Лора Фротингил обаче внезапно се почувства притеснена.

— Чичо Линдън — каза тя и го дръпна за ръкава, хайде да си тръгваме. Тя е права. Нищо не може да се направи.

— Той не може да бъде твой, жалка кучко такава! Аз няма да го оставя на теб, чуваш ли ме? Ще те убия със собствените си ръце!

Той скочи към нея с освирепял вид. Лора изпищя. Джеси се дръпна встрани, но не беше достатъчно бърза. „В собствената ми гостна, помисли си тя, когато ръцете му стиснаха гърлото й, ще ме удушат в собствената ми гостна.“ Лора продължаваше кански да пищи.

Джеси омаломощена се отпусна. Ужасният натиск върху гърлото й леко понамаля. Тогава тя вдигна ръце и ги стовари с все сила върху ушите му. Той диво изкрещя и я пусна, залитайки леко назад, но веднага след това сграбчи Джеси за косата и я захвърли към камината. Главата й глухо изкънтя в ръба на полицата.

Чул три ужасяващи писъка, всеки от който по-силен от предишния, Джеймс буквално се смрази от ужас. Миг след това госпожа Катсдор изкрещя откъм вратата на гостната:

— Млъкни, глупачка такава! Какво си направила с мъничката ми господарка?

Каква мъничка господарка? О, Боже, Джеси!