2-Под този мъж

Седма глава

Замръзвам, трепвам от светлина, която блесва в очите ми, когато ги отварям. Скачам в леглото.

Къде е той?

Отмятам косата от лицето си, измъквам се бързо от леглото и хуквам към банята. Няма го там. В сляпа паника тичам надолу по стълбите и набивам спирачки на входа на кухнята.

– Добро утро! – Оставя кафето си, става от кухненския плот и тръгва небрежно към мен. Сякаш гледам съвсем различен мъж. Дали съм сънувала последните няколко дни?

Облечен е в тъмносив костюм, снежнобяла риза и бледорозова вратовръзка. Избръснат е, рошавата му руса коса е сресана настрани, а зелените му очи проблясват от задоволство. Изглежда зашеметяващо.

– Ъм... утро – запъвам се.

Обвива с ръка кръста ми и ме вдига към себе си.

– Добре ли спа? – пита и докосва устните ми.

– Мммм – мънкам. Изумена съм. Бях сигурна, че тази сутрин трябва да съм готова за битка с господин Предизвикателен.

– Виждаш ли? Точно затова те искам тук сутрин, обед и вечер – размишлява той.

– Защо? – За да може да прави това всяка сутрин? Да се преместя при него, може би все пак няма да е толкова лоша идея.

Оставя ме да се плъзна по него, после се отдръпва, за да ме огледа от горе до долу, като стисва прясно обръснатата си брадичка с болната ръка и извива вежда в лека усмивка.

„О, по дяволите! Аз съм гола!“

– Мамка му! – обръщам се и бързо се отправям към стълбите, но не стигам далеч. Джеси ме хваща по средата на пътя, обвива ръце около кръста ми и ме вдига.

– Внимавай с езика! – Връща ме в кухнята и ме поставя да седна върху плота за закуска.

– Ох! – изписквам, когато студът на мрамора прониква в голия ми задник.

Смее се и разделя бедрата ми, после се настанява между тях.

– Искам да слизаш на закуска всяка сутрин точно по този начин – казва и прокарва пръст от коляното ми до основата на бедрата ми. Вече съм повече от будна. И съм напрегната.

– Ти си уверен, че ще бъда тук всяка сутрин – отвръщам толкова небрежно, колкото би могла една жена, когато богоподобно създание леко прокарва показалец по космите на венериния ù хълм. Не може да ме кара да спазвам условия, с които съм се съгласила насред оргазъм.

Опитва се да потисне усмивката си.

– Аз съм уверен, защото ти каза „да“. Или беше... – Дълбоко замислен, той поглежда нагоре към тавана, после отново към мен. – А, спомням си. Беше: „Да, да, да, мамка му, да!“. – Ъгълчето на устата му се вдига наперено, докато Джеси пъхва пръст в мен.

– Бях хваната в момент на слабост. – Не мога да скрия страстта в гласа си. Аз съм негова.

Джеси завърта палец по клитора ми и мускулите на краката започват да ме болят. Премествам се по плота леко, за да му дам по-добър достъп. Толкова съм лесна!

– Трябва ли да ти напомня защо това е добро решение? – пита той, а после поема устните ми, заменя единия пръст с два и нахлува в мен, като помита всички разумни мисли от ума ми.

Не, няма нужда. Това няма значение, но ще приема напомнянето. Сграбчвам сакото му, стискам юмруци и стена в устата му. Усещам как се усмихва, а после освобождава устните ми и ме избутва по плота. Леденият мрамор праща пронизителни тръпки по тялото ми, но изобщо не ми пука. Нуждая се от Джеси... отново.

Очите му прогарят моите, докато разкопчава колана и панталоните си бързо, а после смъква боксерките си и дава свобода на сутрешната си ерекция. После ме хваща за бедрата и ме придърпва напред върху члена си.

– Това е още една причина – изръмжава, отдръпва се, а после се изтласква напред.

– Боже! Джеси! – Отпускам глава назад на плота и извивам гръб към него. Мили Боже, той владее невероятни движения. Започва с наказателен ритъм, който ме кара да стискам ръба на плота, за да не се плъзгам по мрамора. Дишането му е тежко и шумно и той изпуска дрезгави викове при всеки тласък.

– Мамка му! Ти си съвършена, бебче. – Отново се забива напред силно и от устните ми изригва отчаян вик.

Не знам какво да правя със себе си. Неговата мощ е безмилостна и той нахлува в мен отново и отново... и отново. Замаяна съм. Той поставя ръка на гърдата ми и я масажира грубо в ритъм със здравите тласъци.

– Спомни ли си вече? – пита той, но аз не мога да отговоря. Напълно съм загубила дар слово. С всеки мощен тласък той ме приближава все по-близо и по-близо до ръба. Вдишвам и задържам дъха си, когато стигам докрай. – Отговори на въпроса, Ава! – настоява той. – Сега!

– Да!

– Ще останеш ли при мен? – Захватът му върху гърдите ми се стяга, а тазът му неуморно се движи напред.

– Боже! Боже! Джеси!

– Отговори на шибания въпрос, Ава! – Неотслабващите му удари ме подлудяват, главата ми се върти, а сърцевината ми трепери яростно.

– Да! – крещя и рязко издишвам, докато летя към небето в едно неземно чувство на задоволство. Вибрирам цялата от глава до пети, гърбът ми се извива и тялото ми се гърчи в спазми.

– О, да! – Джеси се срива върху мен и ме приковава върху плота.

Пльосвам ръце над главата си с изтощена въздишка и оставям мускулите си естествено да се свиват около него, докато лежим, дишаме тежко и се потим на плота. Аз съм напълно и съвършено разбита. Мога да се върна в леглото, но трябва да отида на работа, въпреки че никак не ми се иска. Не че ще го призная на Джеси, но предпочитам да ме отнесе горе и да ме люби цял ден, а може би и по-дълго.

Вдига глава и ме поглежда.

– Боже, обичам те, мамка му.

– Знам. Обръснал си се – казвам. Въздишам. Наистина мога да се върна в леглото. Имам чувството, че съм била на един от мъчителните му маратони.

– Искаш ли да пусна брадата си пак?

Посягам и прокарвам длан по свежо изгладеното му лице.

– Не. Харесва ми да те виждам целия.

Той обръща лице към дланта ми и я целува, после се отдръпва, целува корема ми, откъсва се от мен и си оправя панталоните.

Взира се в мен, докато закопчава колана си, после изтрива влажните си, сочни устни с опакото на ръката си.

– Трябва да тръгвам. Махай се от очите ми, преди да съм те обладал отново! – Сграбчва ръцете ми и ме издърпва от плота, след което залепва дълга, чувствена целувка на устните ми. – Веднага!

Обмислям дали да не остана точно където съм – искам още. Но той изглежда решен да продължи деня си без мен, а това сигурно е за добро. Не искам да го отклонявам, затова тръгвам бавно гола и съм напълно наясно, че ме гледа. Спирам при вратата и се обръщам към него. Той стои с ръце в джобовете, а очите му проблясват. Изучава ме внимателно.

– Приятен ден! – казвам, усмихвам се, пресягам се надолу и прокарвам пръст по мократа си цепка, а после го пъхам в устата. О, наистина съм малка изкусителка.

– Чупката, Ава! – предупреждава.

Ухилвам се и се извъртам, за да се кача по стълбите. Такава съм уличница! Но не ми пука. Приятно съм изненадана от щастливото му настроение тази сутрин. Бях се подготвила за предизвикателство, докато се опитвам да се измъкна от апартамента без него. Това е прогрес. Доволна съм.

Понеделник е и ме чака много работа. Чувствам се силна и трябва да се облека подобаващо, за да подсиля самоувереността си. Слава Богу, че Кейт е поела инициативата да ми опакова някои дрехи за работа, както и... моята черна тясна рокля без ръкави.

Вземам душ и правя най-доброто, което мога с косата си, след което се напъхвам в роклята и грабвам червените обувки с токчета, но при вратата спирам рязко.

Мамка му!

Не съм си взела колата, а някои от папките, които ми трябват, са там. Излизам от апартамента бързо и тичам надолу. Откривам Клайв да приема доставка извън фоайето. Излизам на слънчевата светлина при него, докато си слагам очилата.

– Клайв, трябва ми такси.

– Ава, как си тази сутрин? – пита и ми се усмихва. – Транспортът ти е тук.

– Моят транспорт?

Посочва ми черен автомобил „Рейндж Роувър“ и виждам Джон, който говори по телефона си, облегнат на капака. Носи обичайните си тъмни очила и черен костюм и ми кимва с обичайния си поздрав.

Тръгвам към него, но си спомням нещо и се извъртам отново към Клайв.

– Джеси говори ли с теб за посетителката от вчера?

– Не, Ава. – Клайв се връща на бюрото си.

Хммм... Така си и мислех. Продължавам напред и щом приближавам до Джон, хващам края на разговора му.

– Тя е тук, Джеси. Скоро ще дойда. – С този боботещ глас винаги изглежда така, сякаш е в лошо настроение. Затваря и кимва към колата. Това е неговият знак, че иска да се кача, затова обикалям и се покатервам вътре. Ако не бързах толкова, вероятно щях да се оплача.

– Защо си тук? – питам, докато се настанявам на седалката.

– Джеси ме помоли да те закарам на работа. – Не изглежда впечатлен.

– Трябва да взема колата си. Имаш ли нещо против? При Кейт е, а тя живее в Нотинг Хил.

Кимва, че е разбрал, сваля прозореца си и обляга ръката си на рамката. Изглежда като доста гадно копеле.

– Оправихте ли портите? – питам.

Лицето му бавно се обръща към мен и виждам, че челото му е леко набръчкано – признак, че е намръщен. Издържам погледа му, но той все пак не отговаря.

– Портите на имението – напомням. – Бяха се развалили миналата неделя.

Започва да кима и обръща лице отново към пътя.

– Всичко е оправено, момиче.

Обзалагам се. Дребнавата нужда да разчепквам е вбесяваща, но ако знам едно нещо за Джон, то това е, че не говори много.

Пътуваме в мълчание, като се изключи тананикането на Джон. Той ме оставя пред Кейт.

– Благодаря, Джон – подвиквам, докато изскачам от колата му.

– Всичко е наред – избоботва той и изчезва.

Осем часът е. Имам време, затова притичвам по пътеката до къщата на Кейт.

Влизам направо и я заварвам да бърка огромна купа със захар и масло.

– Хей! – Топвам пръст в купата ù.

Тя ме плясва с бъркалката.

– Вън! Имам толкова много работа. Не свърших абсолютно нищо вчера. – Наистина е разтревожена, а това е на светлинни години от обичайната ù спокойна и хладнокръвна фасада.

– Така ли? – подхилвам се.

– Много смешно! – сопва се и изсипва брашно на кухненската везна. Вземам разумното решение да оставя нещата така. – Как е брат ти? – пита.

– Добре е. – Няма да навлизам в подробности.

– Джеси? – пита и езикът ù висва навън, докато се навежда над везната.

– Бива – пльосвам се в един от столовете.

Кейт се изправя и ме поглежда въпросително. Нямам много време сега, за да навлизам в детайли. Прекалено много неща имат нужда от нейното мнение.

– Ава?

Въздъхвам.

– Иска да се пренеса при него. Казах „да“, но само защото той ми начука малко „разум“, след като казах „не“. Последва го с напомнящо чукане тази сутрин. – Кейт ме зяпа.

– Еха!

Смея се.

– Да.

– Не е ли малко рано?

Въпросът ме шокира, но съм доволна, че е на същото мнение като мен.

– Така мисля. Но той ме иска денем и нощем... и малко по средата. Вече е достатъчно лош с всички негови искания, контрол и тревоги.

– Каза ли му го? – Хвърля брашното в купата и отново започва да бърка.

– Не. Хей, какво стана в имението в събота вечерта и защо не отговори на обажданията ми?

Тя ме поглежда със сините си очи.

– Нищо! – изстрелва защитно. – Забравих да ти се обадя.

– Говорех за идването на полицията – казвам с вдигната вежда.

– О! – Тя подновява бъркането на тортата малко прекалено бързо. – Не знам. Джеси се появи и полицаите си тръгнаха скоро след това.

– Хей, пиленце!

Веселият глас на Сам идва от вратата и двете с Кейт едновременно поглеждаме нагоре. Сам е напълно гол, като се изключи една от миниатюрните престилки на „Кат Кидстън“. Докато минава покрай мен, очите ми се отклоняват и виждам стегнатия му гол задник.

Започвам да кашлям и да гледам навсякъде другаде, само не и към Сам.

– Здрасти! – махвам с ръка в неговата посока и усещам как лицето ми пламва, когато поглеждам отчаяно към Кейт и безмълвно я моля да направи нещо за безочливия мръсник.

– Самюъл, сложи си някакви дрехи! – укорява го тя с лека усмивка.

– Дойдох да помогна – хленчи той.

– Вече изостанах много заради теб – простенва Кейт и удря голото му дупе с шпатула, пълна с тесто за торта.

– Надявам се, че сега ще изхвърлиш това – смея се. Кейт свива рамене и ухилена започва да облизва шпатулата.

Сам се обръща към мен с най-широката усмивка на дръзкото си лице. Очевидно и той се забавлява с моето неудобство. После се навежда леко и навира задник в лицето на Кейт.

– Сега ще трябва да оближеш всичко.

Скачам от стола истински смутена.

– По-добре да тръгвам – изтърсвам, а гласът ми е изтънял и писклив. Не искам да ставам свидетел на операцията по почистването на голия задник на Сам.

– Ще се видим по-късно – казва Кейт и се смее, докато бягам, без да се осмеля да погледна назад от страх какво може да видя. Главата ми се върти от резкия отговор на Кейт за станалото в имението. Дори не искам да мисля това, което си мисля.

Пристигам в офиса навреме и откривам огромен букет от калии да лежи на бюрото ми. Как е успял да уреди цветя толкова бързо?

Намирам картичката.

Ти си дивачка и дразнителка.

Подлудяваш ме.

Обичам те.

Дж. х

Аз го подлудявам? Той е заблуден. Пускам му бързо съобщение.

Знам, че ме обичаш. Цветята са красиви. Благодаря за прекарването... до работа.

А. х

Настанявам се на бюрото и отварям имейла си и списъка с неща, които трябва да правя, но скоро се разсейвам. Спомням си, че не съм си изпила хапчето. Грабвам чантата си от пода и ровя в нея. След няколко минути безуспешно търсене я обръщам върху бюрото и всичко се пръска навсякъде.

– Мамка му, мамка му, мамка му! Моля те, не отново!

– Добро утро, цвете! – Патрик влиза в офиса.

– Утро. – Не вдигам поглед от пръснатите си принадлежности. Заслужавам медал за това, че съм толкова скапано безгрижна.

– Хубави цветя. – Не пропускам въпросителния му тон.

– О, да. От брат ми – изтърсвам бързо.

– Колко прекрасно! – възкликва. Усмихва се и тръгва към кабинета си.

Телефонът ми започва да танцува по бюрото, предупреждавайки ме, че имам съобщение.

ТИ си красива и знам, че знаеш. Дръзка си! Липсваш ми.

Дж. х

Разтопявам се на бюрото си. И той ми липсва, но точно сега се ужасявам, че ще трябва да отида при д-р Монро за трети път. Това е нелепо.

Държа телефона в ръка и решавам, че мога да звънна на Мат въпреки нежеланието си. Набирам го и телефонът му иззвънява два пъти, преди да отговори.

– Ава? – изглежда се радва, че ме чува.

– Бих могла да си прибера нещата – минавам направо на въпроса. Ако не се нуждаех от тях, нямаше изобщо да му се обаждам. Дори само от разговора с него кожата ме досърбява. А бяхме заедно четири години. Как се случи това?

– Разбира се.

– Мога да мина в четвъртък след работа. Да кажем към шест?

– Добре. Ще чакам с нетърпение – отговаря весело.

Искам да изсъскам в телефона: „Защо се обади на родителите ми, червей такъв?“, но знам, че вероятно очаква някаква подобна реакция от мен. Няма да му угодя.

– Супер. Ще се видим тогава. – Защо казах това? Изобщо не е супер.

– Да, ще се видим – звучи почти самодоволен.

Потрепервам и затварям. Ако можех, щях да пратя Кейт да ми вземе нещата, но знам, че това ще свърши със сълзи и вероятно с полицейска намеса. Ще вляза и ще си тръгна за десет минути. Мога да устоя на порива да го фрасна за толкова кратко време.

– Искаш ли кафе, Ава?

Поглеждам нагоре и виждам Сали, която си играе с конската си опашка. Има нещо различно в нея.

– Да, моля. Добре ли прекара уикенда, Сал? – Тя се спира и се изчервява в десет оттенъка на кървавочервеното. После забелязвам, че високите яки на блузите ù са заменени с кръгло деколте. Еха! Сал има страхотни цици! Кой би си помислил?

– Да. Благодаря, че попита, Ава. – Измъква се към кухнята.

Усмихвам се на себе си. Нашата скучна и мрачна Сал може да се е порадвала на малко мъжко внимание през уикенда. Оставям телефона и започвам да работя по папките, готова за срещата с господин Ван дер Хаус в сряда.

Наближава десет и половина и аз събирам нещата си, за да посетя няколко обекта.

– Сал, кажи на Патрик, че отивам по обекти! Ще се върна около четири и половина.

– Разбира се – припява тя ентусиазирано, докато попълва фактури. Да, определено е получила мъжко внимание. Мъжете наистина ли имат такова влияние върху жените?

Подминавам Виктория и Том при вратата.

– Скъпа, как мина уикендът ти? – изпява Том.

– Страхотно – казвам и приемам въздушната му целувка. – Трябва да бягам. Ще се върна около четири и половина.

– Извинете! – Виктория се вмъква покрай мен.

– Какво ù е? – питам Том.

Том извърта очи.

– Да пукна, ако знам. Звъня ми в събота и заяви, че е влюбена, после я видях тази сутрин и лицето ù изглежда като напляскан задник.

– Дрю?

Том свива рамене.

– Не иска да говори за това. Не е добър знак. Ще видя дали мога да изтръгна някаква информация от нея. Ще говорим по-късно.

Тръгвам към метрото и спирам до аптеката, за да заменя свършилия гланц за устни. Привлечена съм от витамините. Спомням си, че четох за недостиг на витамини, когато правех проучването за алкохолизма. Изчитам около един милион надписа, после решавам да се посъветвам с аптекаря.

След един неясен разговор той препоръчва няколко неща, но силно ме съветва да потърся лекарска помощ, ако съм разтревожена. Разтревожена ли съм? Джеси настоява, че не е алкохолик и че със сигурност не изпитва непреодолимо желание да пие, когато види някаква напитка. Все пак купувам витамините. Не могат да навредят.

Докато вървя по „Кенсингтън Хай“6, чувам от чантата ми Бил Уинтърс да пее „Няма слънце“. Усмихвам се и дори не се замислям, преди да отговоря. Няма нужда да изпада в паника заради няколко пропуснати обаждания и да ме обстрелва по време на срещите с клиенти. Искам да остане стабилен и ако това означава бърз телефонен разговор, така да бъде.

– Здрасти! – приветствам го.

– Боже, липсваш ми – звучи отчаяно. Минали са едва четири часа, откакто ме беше проснал на кухненския плот.

– Къде си? – питам.

– В имението. Всичко е под контрол. Нямат нужда от мен тук. Ти нуждаеш ли се от мен?

Не мога да го видя, но знам, че се цупи.

– Винаги. – Знам, че иска да чуе точно това.

– А сега? – пита с надежда.

– Джеси, на работа съм – отвръщам. Мъча се да не звуча уморено, но ме очаква ужасно тежък ден.

– Знам – оплаква се обезсърчено. – Какво правиш точно в този момент?

– Отивам при клиент и тъкмо пристигнах, така че ще трябва да затварям. – Може да нямат нужда от него на работата му, но аз трябва да спазвам график.

– О, добре – звучи толкова нещастен, че се чувствам виновна, задето го зарязвам.

Спирам пред адреса, на който отивам, и поглеждам към небето.

– Ще остана в „Луссо“ довечера – казвам, като се надявам това да го успокои.

– Надявам се. Ти живееш там!

Извъртам очи. Разбира се.

– Ще се видим по-късно.

– Със сигурност. По кое време? – настоява.

– Около шест.

– Около – прошепва. – Обичам те, жено.

– Знам, че ме обичаш. – Затварям и тръгвам нагоре по стълбите към входната врата на новия дом на господин и госпожа Кент.

– Хубави цветя.

Вдигам глава и виждам Виктория да стои до бюрото ми. По-малко оранжева е, но изобщо не е по-малко нещастна, отколкото беше сутринта.

– Добре ли си? – питам и се чудя дали Том е успял да измъкне някаква информация.

– Никак.

– Искаш ли да споделиш? – подканям я.

Тя свива рамене.

– Никак.

Опитвам се да не изглеждам досадна, но е адски трудно. Нямам енергията да изтръгвам информация от нея. Ставам и се отправям към кухнята, за да си взема бисквити. Нуждая се от захар.

Откривам Сали да мие.

– Здрасти, Ава! – казва тя щастливо.

Сега наистина съм подготвена да притисна Сали за информация. Умирам си да разбера какво е докарало тази огромна усмивка на лицето ù и е провокирало появата на кръглите деколтета.

– Какво прави този уикенд, Сал? – питам небрежно, докато бъркам в кутията с бисквити. Зървам как тя отново се изчервява. Определено съм напипала нещо. Ако каже, че е бродирала и е мила прозорци, ще се обеся.

– А, ами знаеш... Излязох за едно питие – опитва се да звучи небрежно, но се проваля ужасно.

Знаех си!

– Чудесно. С кого? – питам. Имитирам липса на интерес. Трудно е. Отчаяно искам да открия дали нашата Сал – скучната секретарка, вечно облечена с карирани поли и блузи с висока яка – е господарка или нещо такова.

– Имах среща – казва тя, като се опитва несполучливо да поддържа небрежния тон.

– Наистина ли! – изтърсвам. Това прозвуча толкова неподходящо. Нямах намерение да изглеждам шокирана, но съм.

– Да, Ава. Запознах се с него по интернет.

Интернет запознанства? Чувала съм само лоши неща за тях. На профилните снимки изглеждат като модели на бельо, но на живо са повече като серийни убийци. Сал обаче изглежда доста щастлива.

– Добре ли мина?

– Да! – изписква. Едва не се задавям с бисквитата. Никога не съм чувала толкова оживен тон от нея. – Той е съвършен, Ава. Покани ме на втора среща, която е утре.

– Сал, наистина се радвам за теб.

– Аз също! – припява тя. – Сега си тръгвам. Трябва ли ти още нещо преди това?

– Не, тръгвай си! Ще се видим утре. – Тя излиза с танцова стъпка от кухнята, а аз оставам подпряна на плота и изяждам още три шоколадови бисквити.

Портите мигновено се отварят, щом спирам пред „Луссо“. Колата на Джеси я няма.

Влизам във фоайето, натоварена с цветя и чанти, и виждам Клайв да натиска различни бутони по високотехнологичната си наблюдателна система.

– Здрасти, Клайв!

Поглежда ме и се усмихва.

– Ава, как си?

Скапано! Имах ужасно натоварен ден, искам да се изкъпя, да се напъхам в суитшърта и да си сипя чаша вино. Не мога да направя нито едно от тези неща и съм бясна, че Джеси вдигна такъв шум да остана при него, а дори не е тук.

– Уморена – промърморвам и се отправям към големия луксозен диван. Може да заспя.

– Ето, господин Уорд остави това за теб.

Вдигам поглед и виждам, че Клайв държи розов ключ. Оставил ми е ключ? Значи е знаел, че няма да е тук, а дори не ми е звъннал да ми каже.

Отивам при Клайв и взимам ключа.

– Кога излезе?

Клайв продължава да натиска и превключва, докато изучава мониторите.

– Отби се около пет, за да го остави.

– Каза ли кога ще се върне? – Дали от мен се очаква просто да вися и да го чакам?

– Не каза нито дума, Ава – отвръща. Клайв дори не си прави труда да погледне към мен.

– Попита ли те за жената, която се беше отбила?

– Не, Ава – гласът му е почти отегчен.

Не е попитал, защото знае, по дяволите. И ще ми каже.

Оставям Клайв да си играе с оборудването и се отправям към панорамния апартамент. Отварям си с розовия ключ и влизам право в кухнята. Отивам до хладилника и отварям вратата, но отвътре ме гледат редове и редове бутилирана вода. Затръшвам вратата с повече сила, отколкото заслужава – хладилникът не е виновен, че в него няма вино.

Сядам на един бар стол и зяпам огромната кухня, която аз проектирах. Обичам я и никога не съм си представяла, че ще имам възможността да живея на подобно място. Сега вече живея тук, но изпитвам несигурност. Обичам Джеси, но се страхувам, че ако се пренеса при него, само ще окуража властното му и предизвикателно държане. А възможно ли е да бъде по-добре? И той да бъде по-разумен?

Стомахът ми се свива и изкурква, напомняйки ми, че трябва да ям нещо. Хапнала съм само няколко бисквити днес. Нищо чудно, че се чувствам изтощена.

Когато решавам да вдигна уморения си задник от стола, чувам входната врата да се отваря. Няколко мига по-късно Джеси влиза в кухнята. Изглежда толкова уморен, колкото се чувствам и аз. Дълго време не казва нищо. Просто стои и ме гледа. Забелязвам, че ръцете му леко треперят, а челото му изглежда влажно. Копнежът ми по чаша вино изчезва на мига.

– Добре ли си?

Бавно приближава и ме изправя. Хваща ръба на роклята ми и я дръпва нагоре до кръста ми, после ме хваща под дупето и ме повдига, за да го яхна през кръста. Заравя лице в косата ми и излизаме от кухнята. Усещам как сърцето му бие до гърдите ми, докато мълчаливо ме носи нагоре по стълбите. Искам да го питам какво не е наред. Имам да го питам за много неща, но той изглежда унил.

Отнася ме до леглото и изпълзява в него. Настанява се върху мен и тежестта му се разпределя по цялото ми тяло. Успокояващо е. Сключвам ръце около врата му, заравям лице под брадичката му и вдишвам свежия му аромат. Въздишам доволно. Той може да е значителен фактор, допринасящ за моя стрес и умора, но някак успява да накара и двете състояния да изчезнат точно толкова бързо, колкото ги предизвиква.

– Кажи ми на колко години си! – прекъсвам удобното мълчание, след като съм го държала, докато препускащото му сърце се е върнало към нормалния си, стабилен ритъм.

– На тридесет и две – казва в шията ми.

– Кажи ми!

– Има ли значение? – пита уморено.

Няма значение, но искам да знам. Може да харесва тази игра, но аз не я харесвам, а и възрастта му няма да има никакво значение за начина, по който се чувствам. Просто мисля, че трябва да знам. Това е задължителна информация – като любимите му цвят, храна или песен, – а аз не знам нито едно от тези неща. Знам толкова малко за него. Поправям се на мига. Черно, фъстъчено масло и „Ангел“.

– Не, но би ми харесало, ако ми кажеш.

Сгушва се във врата ми.

– Трябва само да знаеш, че те обичам.

Въздъхвам и започвам да мисля как да въведа начукването на истина в нашата връзка. Нещо трябва да го подмами да изпусне тази малка, незначителна частица информация. Знам, че постоянното питане не дава задоволителни резултати.

– Как мина денят ти? – пита той, гласът му е заглушен в косата ми.

– Ужасно натоварено, но много творчески. – Много съм доволна от това, което успях да свърша, като се има предвид, че очаквах денят ми да бъде обсада от обаждания и съобщения. – А ти трябва да спреш да пращаш цветя в офиса ми.

Главата му се повдига и срещам възмутен поглед.

– Няма. Вземи вана с мен!

Извъртам очи заради упоритостта му, но в момента не мога да измисля нищо по-добро от това да взема вана с него.

– С удоволствие.

Вдига се така, че трябва да пусна врата му. Залепва устни за моите.

– Ти остани тук! Аз ще подготвя ваната – отсича. Скача и сваля сакото си на път към банята.

Чувам как пуска водата и се обръщам на една страна. Аз съм доволна и спокойна. Той ме кара да се чувствам така и точно в такива моменти знам защо съм тук – той е толкова грижовен, любящ и нежен. Може би да живея с него, все пак няма да е толкова лошо. Но после набързо си напомням, че в момента се намирам на Седмото небе на Джеси. Няма да мисля по същия начин, когато не се подчиня на някое от исканията му. А такова ще има и може дори да е свързано с преместването.

Джеси се връща в стаята и аз се обръщам по гръб, за да се насладя на невероятната му походка. Той сваля вратовръзката си и я хвърля на близкия фотьойл, а после започва да разкопчава ризата. Оставя я да стои свободно и се навежда, за да събуе обувките и чорапите си. Вече е бос, а панталоните му се крепят на страхотния му тесен ханш, ризата му е отворена и разкрива острите линии на гърдите му. Иде ми да забия зъби в него. Вероятно ще му хареса.

– Наслаждаваш се на гледката ли?

Вдигам поглед и откривам, че зелените езера ме изучават. Дори само от този поглед се подмокрям.

– Винаги – отговарям. Гласът ми е дрезгав.

– Винаги – потвърждава той. – Ела тук!

Слизам от леглото и изувам обувките си.

– Остави роклята! – настоява нежно Джеси.

Вървя към него, без да свалям поглед от хипнотизиращите му очи. Сърцето ми подскача в гръдния кош и въздишам леко. Гледам как Джеси бавно прокарва език по долната си устна.

– Обърни се!

Подчинявам се и бавно се извъртам. Усещам дланите му на раменете си и контактът, дори само през роклята, съживява нервните ми окончания.

Навежда се напред и докосва с устни ухото ми.

– Наистина харесвам тази рокля. – Двете му ръце се движат бавно, докато стигат до тила ми. Той събира косата ми и я поставя отпред на рамото ми, после бавно сваля ципа на роклята чак до долу.

Стягам мускулите на врата си в опит да контролирам непреодолимото желание да се отърся от тръпките, които той предизвиква, но се отказвам, когато усещам устните му на гърба си, а езикът му се плъзга към тила ми. Фините косъмчета настръхват и аз извивам гръб в отговор на дългата му, гореща ласка.

– Обичам гърба ти. – Устните му вибрират върху кожата ми и пораждат още повече тръпки. После прошепва на ухото ми: – Имаш най-меката кожа.

Отпускам глава на рамото му и се обръщам с лице към врата му. Той впива устни в моите. Избутва роклята ми надолу по тялото ми.

– Дантела?

Кимвам и очите му проблясват от страст, докато ме целува нежно, сякаш съм от стъкло. Езиците ни се плъзгат един към друг без особено усилие и аз се облягам на Джеси за опора. Наслаждавам се на нежното и леко докосване.

Ръцете му откриват гърдите ми и щипват зърната ми през дантелата на сутиена ми, превръщайки ги в твърди връхчета.

– Виждаш ли какво ми причиняваш? – пита. Той потрива хълбоци в задника ми, за да ми демонстрира точно какво му причинявам, а после целува нежно устните ми. – Ще умра от любов по теб, Ава.

Знам точно как се чувства. Не виждам бъдеще без него и това ме вълнува и плаши едновременно. Това е непознатото. Той все още е непознат. Нуждая се не само от тялото му, от вниманието му... от предизвикателното му отношение.

Дръпва чашките на сутиена ми надолу и разкрива гърдите ми, после прокарва длани по зърната ми.

– Ти и аз – шепне в ухото ми, като плъзга длани надолу по тялото ми, та чак до точката между бедрата ми.

Коленете ми се огъват, когато ръката му се свива върху мен през бельото ми. Потоп от течен огън се втурва през утробата ми и аз извъртам хълбоците си напред към ръката му, за да получа по-добър контакт.

– Възбуждам ли те, Ава?

– Знаеш, че ме възбуждаш – отвръщам, дишам тежко и изстенвам, когато притиска таза си напред.

– Обвий ръце около врата ми! – казва тихо. Пресягам се назад и сключвам ръце зад врата му. – Влажна ли си за мен?

– Да.

Закача палци от двете страни на бикините ми.

– Само за мен – прошепва и леко прокарва език по ръба на ухото ми.

– Само за теб – съгласявам се тихо. Нямам нужда от нищо друго, единствено от него.

Усещам рязко дръпване и скъсване. Поглеждам и виждам, че бикините ми висят от показалеца му пред мен. Оставя ги да се изплъзнат от пръста му и слага другата си ръка на хълбока ми.

Трепвам леко и той се засмива в ухото ми. Пръстите на голямата му ръка на хълбока ми се плъзват чак до гърба ми, а другата ръка размахва пред мен.

– Какво да правя с тази, Ава? – пита и протяга здравата си ръка пред мен. – Покажи ми!

Препускащото ми сърце не успява да регулира рязкото ми вдишване. Искам да ме докосва. Свалям ръка от врата му, хващам неговата, бавно я повеждам надолу към вътрешната част на бедрата си и полагам дланта му върху плътта си.

Започвам да прилагам натиск върху ръката му и да я дърпам нагоре, дланта му се плъзга по сърцевината ми, а влагата осигурява гладкост на движението. Ахвам, хълбоците ми се изстрелват назад и се сблъскват със слабините му. От устните му се откъсва стон. Имам нужда да ме целуне.

Обръщам лице към него. Разбрал намека ми, той докосва с устни моите. Стискам леко със зъби долната му устна и се дръпвам назад, като я оставям леко да се изплъзне от захапката ми. Очите му са приковани в моите, докато продължавам да движа ръката му нагоре и надолу в бавни и ритмични ласки.

– Не свършвай! – изрича с дрезгав глас.

Незабавно изтеглям ръката му и я поставям пред устата му. Наблюдава ме, докато прокарва език през центъра на дланта си и по пръстите. Боже, отчаяно го желая, но не мога да не му се подчиня, не и в такъв миг.

Джеси разкопчава сутиена ми, обръща ме към себе си и избутва косата ми назад.

– Обещай ми никога да не ме напускаш!

Поглеждам в загрижените му очи. Не мога да свикна с тази негова несигурност. Не ми харесва, но поне ме моли, а не настоява.

– Никога няма да те напусна.

– Обещай ми!

– Обещавам. – Вземам в ръце китките му една по една и разкопчавам маншетите, после избутвам ризата от раменете му. Той оставя ръцете си отстрани на тялото си и отпуска глава, за да ме наблюдава, докато разкопчавам панталоните му. Плъзгам дланите си по хълбоците му и под боксерките и избутвам надолу панталоните и бельото по стегнатата гладка кожа на задника му. Дебелият му пулсиращ член изскача подканващо и запалва всякакви отчаяни желания в мен. Прокарвам ръце нагоре по релефните мускули на корема му и се възхищавам на красотата му.

– Не мога повече да чакам. Трябва да бъда в теб. – Освобождава се от панталоните си и ме вдига. Краката ми се увиват около него. Трепвам, щом членът му допира влажната ми точка, докато Джеси ме носи към стената и ме опира в студената боя. Усещам хлъзгавата глава на възбудения му член да се притиска в отвора ми и да навлиза съвсем малко. Джеси диша тежко и отпуска глава на шията ми, сякаш се подготвя за нахлуването в мен. Не мога да чакам. Завъртам таза си и поемам целия му член в себе си.

– Ти ще ме убиеш – стене той и за известно време остава неподвижен в мен.

Искам да наклоня таза си и да се размърдам, но по потрепването му съдя, че едва се сдържа, затова оставам неподвижна и прокарвам ръце през тъмнорусата му коса, докато той се съвзема. Сърцето му тупти толкова силно, че направо го чувам.

– Държиш ли се за мен? – пита. Навежда лице към мен.

– Да. – Сплитам пръсти около врата му и стягам бедра.

Джеси изръмжава одобрително и сваля ръце от гърба ми, за да ги постави на стената от двете ми страни. После бавно успокоява дъха си и се забива напред с рязко издишване.

Стена. Усещането от горещото му пулсиращо нахлуване ме кара да преместя ръце и да забия нокти в гърба му. Подпрял чело в моето, Джеси бавно започва да се движи навътре и навън.

Въздишам при всеки негов ритмичен тласък. О, по дяволите, толкова е хубаво! Ръцете ми започват да се хлъзгат по влажната му от пот кожа. Дъхът ни се смесва в малкото разстояние между устите ни.

– Целуни ме! – шепне той. Притискам устни към неговите и езикът ми започва борба с неговия.

Усещам как в гърлото ми набъбва вик, докато Джеси се отдръпва назад и тласка напред, плъзгайки ме нагоре по стената. Стискам бедра, за да се повдигна още, а после се спускам надолу върху него.

– Мили Боже, жено! Какво правиш с мен, по дяволите? – Забива се напред отново и отново, като ме тласка нагоре по стената и поглъща тихите ми викове с целувките си. – Цял ден чаках това. – Следва нов тласък. – Това беше най-дългият шибан ден в живота ми.

– Мммм... толкова е хубаво с теб. – Отдавам се на вниманието му.

– Хубаво ли е? Мамка му, Ава, ти правиш невероятни неща с мен. – Извива се назад.

– Джеси! – Аз съм пълна развалина. Спокойните, плавни движения бързо изчезват, заменени от по-здрави, по-агресивни удари.

– Ава, където и да отида от този момент нататък, ще те взимам със себе си, бебче.

Тласък!

По дяволите, аз се измъчвам. Ноктите ми се забиват грубо в плътта му.

– Мамка му, Ава! – Той гори в мен и капки от потта му падат върху ми. – Ще свършиш.

– По-силно!

Мънка нещо в устата ми. Вече не мога да се сдържам. После нахлува в мен свирепо и аз се пречупвам – удоволствието набира връх и пламва. Ноктите ми се забиват в плътта на Джеси, а зъбите ми стискат грубо устната му. Отпускам чело върху потната му солена кожа във вдлъбнатината на врата му, докато треперя неконтролируемо върху голямото му тяло.

– Ава! – изкрещява той, докато се отдръпва и отново се забива напред. Бавно се оттегля, а после отново нахлува свирепо в мен, намерил собственото си освобождение, докато моят пулсиращ екстаз помита тялото ми вълна след вълна.

Стене, после се отпуска с мен на пода и пада по гръб, задъхан и потен. Изправям се и го възсядам, като поставям ръце на хлъзгавите му гърди, и нежно притискам таза си към него. Ръцете му падат над главата му, докато ме наблюдава как успокоявам и двама ни. Ние сме мокри, без дъх и напълно задоволени. Аз съм точно там, където трябва да бъда.

– За какво мислиш? – пъхти той и гледа нагоре към мен.

– За това колко много те обичам – казвам истината.

Устните му се извиват в ъгълчетата и на лицето му се появява изражение на чисто задоволство.

– Все още ли съм твой бог?

– Винаги. А аз още ли съм твоя изкусителка? – питам. Ухилвам се и правя кръгове с ръце по гърдите му.

– С абсолютна сигурност, бебче. Боже, обичам усмивката ти – казва и ми се ухилва дяволито.

Щипвам зърната му.

– Искаш ли вана, Боже?

Той скача прав, като едва не набива глава в мен.

– Мамка му! Още тече! – Все още съм в ръцете му и той все още е дълбоко в мен. Изсъсква, когато ме стиска прекалено силно с наранената си ръка.

– Пусни ме долу! – Опитвам се да се отлепя от тялото му, но той увеличава натиска.

– Никога. – Отнася ме в банята, където откриваме огромната вана, напълнена едва на три четвърти. Джеси протяга ръка към кранчето и го затваря.

– Можеш да оставиш ваната да се пълни цяла седмица и няма да прелее – казвам, докато той стъпва вътре и се смъква надолу.

– Знам. Дизайнерът на този италиански боклук очевидно не е имал никакво уважение към околната среда или към моя въглероден отпечатък.

– Казва мъжът, който притежава дванайсет супермотора – пускам остроумна забележка, а после въздъхвам щастливо. Потопена съм в чудесната отпускаща вода, все още възседнала скута на Джеси и все още изпълнена докрай от неговия полувъзбуден член. – Мога да те гледам цял ден. – Прокарвам с бавни, въртеливи движения пръст по всеки квадратен сантиметър от твърдите му, леко загорели гърди. Тишината е успокоителна. Джеси наблюдава нежното ми докосване по цялото му тяло, докато пръстите ми си проправят път нагоре към врата, към брадичката и към устните му, които се разтварят. Очите му проблясват, когато се навеждам, за да полегна на гърдите му. Устата ми среща неговата.

– Обичам устата ти. – Проследявам с леки целувки очертанията на устните му, докато се връщам там, откъдето започнах. – Обичам тялото ти. – Плъзгам ръцете си по неговите и пъхам език в устата му. – Обичам и откачения ти ум. – Подмамвам езика му да излезе от устата му и започвам нежно да го смуча, като в същото време прокарвам длани обратно нагоре по ръцете му, докато стигна до врата му, а тялото ми се извива в него.

Той стене.

– Ти ме подлудяваш, Ава. Само ти.

Усещам как големите му длани се плъзгат нагоре по гърба ми, обхващат тила ми и ме придърпват към него. Устните ни продължават бавната си борба, а телата ни леко се плъзгат едно в друго. Знам, че го подлудявам, но и той ме подлудява.

Отдръпвам се и поглеждам моя луд мъж.

– Луд.

– Малко – изрича. Усмихва се. Вдига ме от скута си и ме обръща, докато не ме настанява между разтворените си бедра. – Нека те измия! – Взема гъбата и започва да изстисква топла вода върху мен, положил буза отстрани на главата ми. – Трябва да говоря с теб за нещо – казва тихо. Няма как да сбъркам опасението му.

Цялата се напрягам.

– За какво?

– Имението.

Спрял е да изстисква топла вода върху мен и почти чувам как шибаните зъбни колелца тракат в красивата му глава. Не ми харесва насоката на разговора ни във ваната днес. Искам да изляза и да взема душ.

– Партито за годишнината – започва. Тревогата в тона му е явна и така и трябва.

– Какво за него? – Няма да се нервирам, защото наистина няма да отида никога, дори и след милион години. Никога. Няма начин. Кейт все още ли има намерение да ходи? Свивам се. Несъмнено.

– Все още искам да дойдеш.

– Не може да очакваш да спазя обещанието си. Ти ме покани, преди да знам истината.

– Вечно ли ще отбягваш работното ми място? – пита той саркастично.

Не ми харесва тона в гласа му, ни най-малко.

– Може би.

– Не бъди глупава, Ава! – Започва отново да ме облива с вода и да целува слепоочието ми. – Поне ще си помислиш ли, моля те?

Въздъхвам уморено.

– Не давам обещания и ако ти хрумне да се опиташ да изчукаш съгласието ми за това, ще се изнеса – заплашвам. Драматизирам прекалено, но искам той да знае колко силно е нежеланието ми да отида.

Сгушва се до ухото ми и обвива краката си около моите.

– Искам жената, която кара сърцето ми да бие, да е с мен.

Боже! Това е емоционално изнудване със сигурност. Проклет да си, Джеси Уорд, на възраст, която все още не знам, по дяволите! Оставям го да продължава да ме мие, докато мисля как да използвам това в своя полза. Вероятно мога да се спазаря с него и да науча възрастта му в замяна на присъствието ми на партито за годишнината на имението. Трябва да помисля добре дали желанието ми да науча възрастта му е равно на нежеланието ми да отида на партито. Това е трудно.

– Говори ли с Клайв? – Знам, че не е. Подла съм.

– За какво?

– За тайнствената жена.

– Не, Ава. Нямах време. Обещавам ти, ще попитам. Аз съм също толкова любопитен, колкото и ти. Сега гладна ли си? – Прокарва език около ухото ми. Може да ме приспи. Поне не излъга за това, че не е говорил с Клайв.

– Няма да заспя, докато не ми кажеш коя е била жената.

– Как мога да ти кажа, ако не знам?

– Знаеш.

– Не знам, мамка му!

Подскачам от грубостта му, а после усещам ръцете му да се сключват около мен.

– Много съжалявам, бебче.

– Добре – казвам тихо. Но не е добре. Аз ще говоря с Клайв на сутринта.

– Прекрасната ми дама е изтощена – прошепва Джеси. – Да поръчаме ли нещо? – Захапва меката част на ухото ми и гали глезените ми с ходилата си.

– Имаш хладилник, пълен с храна. Чисто прахосничество.

– Имаш ли желание да готвиш?

Не, нямам, но забелязвам, че не предлага сам да го направи. Поне признава честно, че готвенето е едно от малкото неща, в които не е удивителен. Беше сериозен, арогантният задник.

– Поръчваме – съгласявам се.

– Ще се заема с това, докато си миеш косата. – Вдига се от огромната вана и ме оставя в нея. Наблюдавам го как излиза от банята гол и мокър и как се връща след няколко мига с шампоан и балсам. Безкрайно съм му благодарна. Горката ми коса получи доста лошо отношение напоследък. Джеси ми се усмихва и се навежда, за да целуне челото ми. – Облечи дантела!

6 Главна търговска улица в Кенсингтън, Лондон. – Бел .прев.