Двадесет и трета глава

Когато пълната стая се разкрива пред очите ми, се съсредоточавам да продължа да дишам равномерно. Трудно е. Изумителната музика, която се чува като фон, е заредена с толкова секс, че само ускорява пулса ми.

Просторната стая е много красива – точно както и в спомените ми – с всичките си открити греди и златни свещници, които осигуряват приглушено осветление. Върху джорджианските прозорци са спуснати накъдрени пердета, а това, в допълнение с дискретната светлина, придава на стаята еротика и чувственост, а не пошлост. Настроението е завладяващо. Каква ирония! Заобиколена съм от голи хора, а се възхищавам на декора и на атмосферата. Джеси поздравява доста голи хора, докато минаваме през стаята. Жените замират и изправят гръб, когато го съзират, въпреки че той здраво държи ръката ми. Чувствам се съвсем не на място, предимно защото съм напълно облечена. Поглеждам към него и виждам колко е незасегнат от заобикалящата ни среда. И защо да бъде? Тази гледка е нормална за него. Пред очите ми се разкриват различни сцени, всяка от които ме смущава, но в същото време ме пленява. Трудно е да не гледаш.

Той се извръща към мен, усмихва се и стиска леко ръката ми.

– Добре ли си? – пита. Спира и се обръща, за да сме лице в лице.

Кимвам и се усмихвам леко. Усещам, че палецът му гали ръката ми и поглеждам надолу. Това буквално източва цялата ми тревожност и когато отново вдигам поглед към очите му, виждам, че той също гледа ръцете ни. Джеси продължава да движи палеца си по кожата ми и обръща глава към млада жена, която вероятно е в края на двайсетте, която е привързана към висяща рамка, същата като онази в разширението. Очите ù са завързани с черен сатенен шал, а устата ù е широко отворена.

Мъж, гол от кръста нагоре, стои с леко разтворени крака пред нея и държи камшик в ръка. Очите му са изпълнени с похот и чувство, докато бавно и внимателно проследява извивките на гърдите ù с върха на камшика. Тя потрепва при всеки допир.

Ръката на Джеси помръдва леко в моята и аз поглеждам към него, но очите му са приковани в сцената пред нас. Връщам поглед към вързаната жена. Мъжът бавно прокарва камшика надолу между гърдите и към корема, като прави педантични кръгообразни движения с върха около пъпа ù. Тя започва да скимти.

Извъртам се на пети и Джеси ми хвърля любопитен поглед, но аз го пренебрегвам и гледам как мъжът продължава да спуска камшика надолу, докато не се оказва между бедрата на жената. Тя изстенва високо, но той притиска устни към нейните и поглъща звука, след което сменя камшика с пръстите си, разтваря я и започва бавно да ги движи нагоре и надолу. Удоволствието на жената расте и стоновете ù стават все по-силни. Тялото ù се извива и тя опъва въжетата, с които ръцете ù са вързани към рамката. Това е сигнал, че е близо.

Аз се потя, изпитвам известна клаустрофобия, а пулсът ми се ускорява още повече. Мъжът отговаря на нейните стонове, като започва да движи пръстите си още по-бързо, и задълбочава целувката – езиците им се преплитат в отчаяние и с един потиснат вик тя достига оргазма, а тялото ù опъва въжетата до крайност, когато той забавя движенията си, за да извлече и последната капка удоволствие от нея. Тя се свлича и отпуска брадичка към гърдите си. Аз въздъхвам неволно и усещам как ръката на Джеси стиска моята в потвърждение. Това беше много силно и аз съм напълно изненадана. Ние не сме единствените, които гледат еротичната сцена пред нас. Тя вече е привлякла интереса на доста хора, които се събират около двойката. Оглеждам се и разпознавам няколко човека от бара и от вечерята, само че сега те са почти без дрехи или напълно голи. Трябва да си много самоуверен, за да го правиш в общата стая.

Джеси дърпа ръката ми и привлича вниманието ми. Поглеждам към него, но той просто кима към сцената и аз виждам как мъжът целува партньорката си с благодарност. Той вдига камшика от пода и с бавни стъпки се отправя откъм задната ù страна, като влачи края на камшика по пода. Жената е сляпа за неговите движения, но тялото ù внезапно се стяга и тя повдига глава с копнеж. Той започва да гали гърба ù, като прокарва върховете на пръстите си нагоре и надолу по гръбнака ù, а след това и по бузите на задника ù. Тя пъшка от удоволствие и аз мисля, че също изстенвам. Усещам погледа на Джеси. Той ме е чул.

Мъжът погалва идеалните ù твърди полукълба, трие ги и ги мачка, ръмжи, когато тя извива гръб и се отпуска отново. След няколко минути галене на нейния задник той отдръпва ръка и аз виждам как жената се стяга.

Тя знае какво следва. Аз знам какво следва. Джеси стиска по-силно ръката ми и потвърждава подозренията ми, но въпреки това не мога да отклоня очи. Мъжът вдига камшика и с един силен и бърз удар прерязва бузите на жената. Тя крещи, а аз се стягам при резкия звук, извръщам се и скривам глава в широката гръд на Джеси. Преди да осъзная, свободната му ръка обхваща главата ми и ме притиска по-близо към неговото тяло, а натискът на ръката, с която държи моята, се засилва, когато чувам друг удар. Джеси пуска ръката ми и заедно с другата я обвива около гърба ми и ме притиска силно. Аз съм напълно обгърната от тялото му и въпреки това, което се случва около нас, това е най-успокоителното място, на което някога съм била.

– Това не е за теб, да продължаваме! – шепне той в ухото ми.

Да продължаваме към какво? То ще бъде ли за мен? Негодувам, когато ме пуска, но чувам плясъка на камшика отново и отново и му позволявам да хване ръката ми и да ме отведе. Затварям очи при всеки удар и задържам дъха си. Не мога да проумея това, на което станах свидетел току-що. Но тогава си спомням усещането, когато Джеси ме беше закопчал с белезници и ме пляскаше по дупето, докато нахлуваше в мен. Няма смисъл да се преструвам, че наказателното чукане не ми хареса.

– Каква е тази музика? – питам, когато минаваме зад ъгъла и приближаваме група хора.

Той поглежда към мен с усмивка.

– „Енигма“. Действа ти възбуждащо ли?

– Не – подсмихвам се. Действа ми. Всичко тук ми действа възбуждащо, но нямам намерение да го призная, въпреки че пръстът ми, който бясно върти кичур коса, ме издава. Той се смее, отблъсква ръката ми надолу и спира пред една жена и трима мъже. Навежда се така, че очите ни да са на едно ниво:

– Само за сведение: това няма да се случи с нас.

Поглеждам към него и той ми намига. Това е мило по един сладко-горчив начин и аз съм благодарна за пояснението, защото аз също не бих го делила.

– Ами другите неща? – опитвам се да потисна надеждата в гласа си и да звуча незаинтересовано. И успявам.

Очите му се насочват към моите.

– Не те деля с никого, Ава. Не искам дори да те виждат – той звучи обиден и аз се усмихвам. Нямам предвид точно тук. Има частни апартаменти. По дяволите, какво ми става? Отново поглеждам към сцената пред нас.

Жената лежи на някакво кожено одеяло, обсипано с възглавнички, ръцете ù са вързани хлабаво с меки кожени каиши. Очите ù отскачат към Джеси и тя облизва устни. Аз се усмихвам на безсрамието ù. Не и още една! Тя е напълно гола. Изпълнените ù с желание очи се откъсват от Джеси и се насочват към тримата голи мъже, които стоят над нея. Тя иска и Джеси и аз съм сигурна, че това, което предстои да видя, ще бъде специално за него.

Тримата мъже коленичат около отпуснатото ù тяло и поставят ръцете си в различни позиции. Никой от тях не навлиза в района на другите – те всичките знаят местата си. Единият бавно навежда глава над лявата ù гръд и започва да прави кръгове с език около зърното ù, докато то се втвърдява, а после поема в уста цялата ареола и смуче, като в същото време масажира гърдата.

Вторият прави същото с другата ù гърда, като се движи в унисон с първия. Изглежда, че те знаят как да ù доставят най-голямо удоволствие. Въздишките и стенанията на жената ме карат да мисля, че успяват. Зърната ми пламват и се стягат, а аз се размърдвам, когато усещам очите на Джеси върху себе си. Вдигам глава към него и той бързо отклонява поглед, но забелязвам усмивката, която извива крайчетата на устните му. Той знае, че съм възбудена. Свивам се и поглеждам обратно към групата. Иска ми се тялото ми да се държи прилично. И третият мъж се е присъединил към тях. Той гали мястото между бедрата ù.

Тя е влажна и пръстите му се плъзгат с лекота около входа на влагалището ù. Той отдръпва ръка, протяга се и отрива мокрите си пръсти в нейната долна устна. Жената прокарва език по тях и поема цялата влага. Пръстите му си прокарват път по брадичката ù и бавно тръгват надолу към центъра на тялото ù. Тя подскача в отговор на докосването му и издава разочарован стон, когато той поставя ръка върху корема ù, за да ù попречи да се движи. Мъжът вкарва два пръста в нея и се усмихва на опитите ù да се освободи.

Напълно прехласната, следя как тя приема вниманието с накъсани стонове и как благодари на мъжете за това, че са я направили много щастлива. Шокирана съм, когато си давам сметка, че съм възбудена. Жената получи внимание от тези мъже, а единственото тяхно удоволствие беше нейното удоволствие.

Знам, че Джеси отново ме гледа, но не мога да погледна към него.

И точно в този момент мъжът при бедрата ù кимва на другите двама – мълчалив сигнал – и всички едновременно престават да я докосват. Тя крещи, недоволна от липсата на контакт, а след това още веднъж, когато един от мъжете повдига краката ù и притиска уста към подпухналите ù срамни устни. Сплитам крака и усещам как ръката на Джеси хваща моята и стиска силно.

Един от останалите мъже поема устните ù лакомо, а последният се връща на гърдите ù. Ръцете му покриват и двете, дразнят ги и ги галят, а езикът му първоначално прокарва път между тях, след което започва да целува бавно първо едната, после другата. Мъжете често поглеждат към лицето на жената и всеки път са възнаградени с изражение на пълно задоволство, което изглежда ги насърчава. Трима прекрасни мъже боготворят една жена – трябва да си монахиня, за да не се възбудиш.

Внезапно тялото ù се стяга – ясен сигнал, че е готова да свърши. Аз също се стягам. Вниманието на мъжете се засилва, когато разбират, че е близо. Мъжът при главата на жената поема стоновете ù с целувка, а този при бедрата ù разтваря още по-широко краката ù, за да си осигури по-плътен достъп до нея. Тримата работят заедно, за да я доведат до експлозия.

И тогава със силен вик, който е само частично приглушен от устата на мъжа, тя свършва. Мъжете продължават да я докосват по време на оргазма ù, като леко забавят темпото. Тя се отпуска и притихва, докато те нежно галят тялото ù с устни и ръце. Мъжът при главата ù спира да я целува и посяга да отвърже кожените каишки. Тя потрива китките си леко и той се усмихва. След няколко минути жената се протяга върху кожата, движенията ù са олицетворение на задоволство. Погледът ù отново пада върху Джеси.

Поклащам глава невярващо. Дали не би искала да стане и да се поклони? Въпреки нейното безсрамие това, което се случи, беше невероятно и аз бях очарована, но сега изпитвам неизбежното чувство, че не съм на подходящото място. Джеси е бил тук, той е правил тези неща и ги е правил с много жени, някои от които са в тази зала. С колко и в какви граници? Внезапно си давам сметка, че стискам силно ръката на Джеси. Вдигам очи към него и отпускам хватката.

Той ме гледа внимателно, опитвайки да разгадае мислите ми, след което се извръща с цялото си тяло към мен и хваща и другата ми ръка.

– Ти не си ексхибиционист, Ава, и аз те обичам точно такава. Ти си моя и само моя. И аз съм само твой. Разбираш ли? – гласът му е изпълнен със загриженост. Той знае какво мисля.

Костите ми омекват, сърцето ми пропуска прекалено много удари и се олюлявам леко. Джеси така ме придърпва към себе си, че челото ми се притиска към рамото му. Той е стабилен и топъл и е изцяло мой.

– По дяволите! – шепти той и поема дълбоко въздух. – Не мога да ти кажа колко много те обичам. – Целува ме по косата. – Ела, искам да танцувам с теб. – Той се обръща, обгръща ме с ръка и ме повежда към изхода. След всичко, видяно тук, иска да танцува с мен? Той се накланя надолу. – Обзалагам се, че си мокра. – Спирам да дишам и той започва да се смее тихо. – Само за мен – казва. Не че имам нужда от напомняне.

Поглеждам през рамо и шокирана спирам рязко. Жената е обърната и стои на ръце и колене, единият от мъжете я пронизва отзад, а другият е коленичил пред нея и забива члена си в устата ù, като заглушава виковете ù. Опулвам се от внезапната смяна на подхода. Докато двамата мъже нахлуват в нея, третият започва да обикаля телата. Какво смята да прави, по дяволите?

Виждам как взима нещо от намиращия се наблизо шкаф, след което и той коленичи откъм гърба ù. Мъжът до него излиза от нея и разтваря широко бузите ù, като по този начин осигурява достъп до ануса ù. Трябва да се махна. Трябва да изляза веднага, но съм като омагьосана и продължавам да гледам. Мъжът напъхва нещо в задника на жената. Нямам идея какво, но то е голямо и е влязло само наполовина. Не мога да откъсна поглед. Мъжът прави място на приятеля си, който отново нахлува в нея, след което ляга по гръб под жената, сграбчва едната ù гърда с една ръка, повдига глава и поема другата в уста, а свободната си ръка обвива около члена си.

Мили Боже! Чувствам как Джеси ме дърпа и вдигам очи към него. Той ме гледа предпазливо. Изражението ми е непогрешимо: „Моля те, не ми казвай, че си правил такива неща“.

– Ела, видя достатъчно – дърпа ме той към вратите, опитвайки да ме отдалечи от видяното. Исусе, истината за това място току-що цапардоса бедния ми невинен мозък.

– Джеси?

– Недей, Ава. – Той клати глава, без да ме поглежда. Знае какво мисля. Чувството, че не съм на мястото си, се връща по-силно и по-болезнено отпреди. – Имам нужда само от теб.

– Ти...

– Казах ти, недей! – повтаря той, все още отказвайки да погледне към мен. Решавам да не настоявам. Не мога да мисля, че Джеси е бил част от това.

Когато приближаваме вратата, Наташа препречва пътя ни. Тя е почти гола, като се изключат микроскопичните сатенени боксерки. Гърдите ù се люлеят силно, когато спира пред нас. Не знам къде да гледам.

– Прекалено облечен си, Джеси – мърка тя.

След онова, което видях току-що, това е много сполучлив начин да бъда извадена от равновесие. Мога да я зашлевя. Ръката ми се свива в юмрук, а челюстта ми се стяга, но Джеси предотвратява сблъсъка, като я заобикаля.

– Прояви малко уважение, Наташа – отсича той.

Къкрещият ми гняв се превръща в доволство след резкия отговор на Джеси, който без съмнение е причина за раздразнената физиономия на Наташа.

– Аз също бих искала да пусна съобщение – казвам иронично, когато ме повежда към стълбите.

– Каквото искаш, Ава – смее се той. Приближаваме се към бара. – Искаш ли питие?

– Моля – опитвам се да не звуча обидено, но знам, че се провалям ужасно. Никога няма да мога да изтрия от ума си представата за мъжете, които бяха коленичили там. Само че в главата ми там е Джеси. Повдига ми се, но аз поисках да видя всичко. Джеси ме поглежда замислено и знам, че и той съжалява, че ме е завел там.

– Искаше да бъда по-открит – казва той тихо.

Прав е и аз съжалявам.

– Не искам повече да ходя там.

– Значи няма да ходиш – отговаря светкавично.

– Не искам и ти да ходиш там. – Знам, че е неразумно да го моля да избягва епицентъра на своя бизнес.

Той ме изучава внимателно.

– Не изпитвам нужда да ходя там. Всичко, от което имам нужда, стои на една ръка разстояние и възнамерявам да запазя тази близост.

Кимвам с глава и прокарвам поглед по тялото му.

– Благодаря ти – казвам тихо и изпитвам чувство за вина, че поставих такова условие, та дори още повече заради това, че той се съгласи без въпроси, спорове и предизвикателства.

Джеси нежно отмества косата от лицето ми.

– Намери Кейт, а аз ще взема питиета.

– Добре.

– Отивай! – Той ме обръща с гръб към себе си и ме побутва напред.

Тръгвам през слънчевата стая и веднага откривам Кейт на препълнения дансинг. Огнената ù коса е като фар в тълпата. Стъпвам на дансинга в момента, в който зазвучава песента на Отис Рединг „Любовникът“, и Кейт изпищява, развълнувана и от моето пристигане, и от песента.

– Къде беше? – надвиква музиката тя.

– На обиколка в общата стая – повдигам рамене, но в този момент ме поразява грозната мисъл, че Кейт е била там. О, Боже, не!

Големите ù сини очи се ококорват изненадано и тогава на бледото ù лице цъфва огромна усмивка. Това не ми помага да се освободя от непоносимо ужасните мисли. Тя сграбчва ръката ми и ме дръпва след себе си, а аз повдигам полите на роклята си, за да не се спъна. Сам и Дрю са доста пийнали и изпълняват някакви противозаконни танцови стъпки, с които привличат вниманието на много жени, но Кейт явно няма нищо против. Тя продължава да ме държи здраво и извърта очи на своя своенравен приятел и неговата дяволита усмивка. Тя е спокойна и уверена, каквато е винаги, но по всичко личи, че Сам не е. Не след дълго той я издърпва по-далеч от някакъв мъж, който танцува твърде близо до нея.

Подскачам и изпитвам лек пристъп на паника, когато някой се притиска в гърба ми, но долавям аромата и извръщам лице към брадичката, която почива на рамото ми.

– Привет на хубавото ми момиче.

– Уплаши ме.

Той се усмихва.

– Смятам да те засрамя.

Така ли? Той се протяга надолу и повдига роклята ми леко, после прикляка зад мен, повдига ме и започва да върти бедра, като притиска длан към корема ми и движи тялото ми със своето. Скоро хващам неговото темпо и започваме да танцуваме в синхрон с музиката. Групата прави невероятно изпълнение на известната песен. Отмятам глава назад и се разсмивам, когато Джеси започва да движи ръката си нагоре, надолу, встрани от тялото, като в същото време притиска бедра към моите и ускорява или забавя темпото в зависимост от музиката, люлеейки ме на всички страни. Кейт и Сам са преплетени в здрава прегръдка, а Дрю хваща някаква жена, която безсрамно си го търси.

Поставям длан върху ръката на Джеси, която лежи върху моя корем, и му позволявам да танцува – без никакво възражение и без да ме е грижа за дузината жени покрай нас, които правят всичко възможно да бъдат забелязани от него. Но опитите им са напразни. Цялото му внимание е за мен.

– Боже, обичам те – казва той в ухото ми и ме целува по слепоочието, после хваща ръката ми и ме завърта, като ме отдалечава от тялото си, а след това ме придърпва обратно към себе си. Хората на дансинга ни аплодират, а групата започва да свири „Суеверие“ на Стиви Уондър. Чувам как Кейт пищи зад мен.

– Ще танцуваме ли още? – повдига въпросително вежда Джеси и бавно ме залюлява настрани.

– Питие – моля аз.

– Не можеш да устоиш на темпото на своя Бог, изкусителко – казва, а гласът му е дрезгав.

Ние сме единствените, които продължават да танцуват в прегръдка. Всички около нас танцуват в ритъма на новата песен. Джеси е прав – групата е много добра.

Той допира бузата ми с носа си и започва да го върти бавно.

– Щастлива ли си?

– Изключително – отвръщам. Не се колебая. Това е най-лесният въпрос, на който е трябвало да отговарям. Придърпвам го към себе си. Има твърде много разстояние помежду ни.

– Тогава моята работа тук е свършена – казва. Приближава лице към врата ми и вдишва дълбоко, а аз се усмихвам в пълно блаженство, когато той ме притиска и обвива ръце около мен. Никога не съм била толкова щастлива и знам, че никога няма да бъда. Мога да се справя с миналото му.

– Твоята изкусителка умира от жажда – казвам тихо.

Чувствам как се ухилва във врата ми.

– Да пази Бог – казва той и ме освобождава. – Хайде, не искам да бъда обвиняван, че те пренебрегвам. – Прегръща ме и ме повежда от дансинга към бара. – Ето. – Поставя ме на обичайния ми стол и махва на Марио, който налива питието ми незабавно и го донася с две бутилки вода.

Надигам бутилката и започвам да пия вода доброволно, преди Джеси да е имал възможност да ми нареди.

Той се покатерва на стола срещу моя и посяга да оправи диаманта ми.

– Добре ли си?

Потискам прозявка и кимвам.

– Чудесно.

Той се усмихва.

– Ще те заведа у дома. Денят беше дълъг.

Джон влиза в бара, тупва Джеси по рамото и кимва към мен:

– Добре ли си, момиче? – избоботва и аз кимвам. Внезапно съм останала без сили да говоря. Чувствам се напълно изтощена.

– Ще я прибера у дома. Всичко наред ли е горе?

– Всичко е наред – потвърждава Джон и ми кимва, а аз се прозявам отново. – Ще поръчам да изкарат колата ти. Заведи я у дома! – Той вади телефона си и дава няколко кратки и точни нареждания, след което кимва на Джеси.

– Трябва да се обадя на Кейт – успявам да промърморя уморено.

Джон се засмива с дълбокия си баритонов тембър, който отеква в цялото ми същество.

– Мисля, че тя току-що се качи горе със Сам.

Джеси също започва да се смее.

– Искаш ли да идеш да се сбогуваш?

– Не – отсичам. Лицето ми се изкривява от възмущение, а те се смеят още по-силно. О, Боже, дали и още някой ще се присъедини към тях? Къде е Дрю? Опитвам се да отпъдя неканените си мисли. – Заведи ме у дома! – Потръпвам и се свличам на уморените си крака.

Джеси и Джон разменят няколко думи, но мозъкът ми не желае да възприема чутото. Въпреки това долавям Джеси да казва, че няма да идва утре, което означава, че утре ще се излежаваме. Смятам да направя сцена, достойна за „Оскар“, ако ме събуди по тъмно и ми поднесе екипа за тичане.

Сбогувам се с Марио и с Джон и отпускам глава на рамото на Джеси. Той ме извежда от имението и ми помага да се кача в колата, след което се намества зад волана.

– Това беше най-хубавият ми ден – мърморя сънливо и се намествам в прохладната мека кожа. Наистина имах хубав ден, ако не броим безочливите уличници.

Усещам как прави мързеливи кръгове с ръка върху бедрото ми.

– Бебче, за мен това също беше най-хубавият ден, благодаря ти.

– За какво ми благодариш? – Прозявам се отново, а очите ми натежават. Аз бях тази, която глезеха и обсипваха с внимание.

– За това, че ми позволи да ти напомня – казва той тихо.

Обръщам сънени очи към него и се усмихвам. Той пали колата и потегля бързо. Затварям очи и се предавам на изтощението. Той ми е напомнил, чудесно, а аз съм щастлива, че му позволих.

– Утре ще съберем останалия ти багаж от Кейт – казва той, докато излизаме от имението. – В понеделник ще кажем на Патрик. И мисля, че трябва да съобщиш на родителите си, че съм нещо повече от приятел.

Мърморя недоловимо в съгласие. Официалното обявяване на връзката ни не ми изглежда голям проблем в момента, но съм наясно, че Патрик и родителите ми може да не са изпълнени с разбиране. За околния свят Джеси вероятно изглежда като властен тиранин и в известен смисъл е точно такъв, но той също така е цял куп други неща. Не съм сигурна, че мама и татко ще успеят да видят отвъд неговата жажда да ме контролира. Те ще решат, че поведението му е нездравословно, но дали е нездравословно, ако си го приел? Не защото си уплашен или беззащитен, а защото го обичаш неописуемо и защото моментите, в които ти иде да пищиш от разочарование и дори да го удушиш, са малка цена за моменти като този. Той е труден, така е, и аз се боря с него за някои неща, но не съм толкова заблудена да мисля, че аз съм водещата в нашата връзка. Знам точно защо се държи по този начин с мен. Знам, че живее в ужас да не му бъда отнета, но аз самата се чувствам по този начин. И не съм сигурна, че страхът на Джеси е неоснователен – особено след като научих подробности за миналото му.


Загрузка...