2-Под този мъж

Тридесета глава

Олюлявам се, а сърцето ми пропуска няколко десетки удара. Какво става тук, по дяволите?

– Не! – Джон се блъсва в мен и ме хваща през кръста.

Губя всички усещания, втренчвам се в противната гледка пред себе си и започвам да се боря с невероятната сила на Джон, който се опитва да ме изведе от стаята. Не знам как, вероятно благодарение на адреналина, но успявам да се освободя от хватката му и падам в стаята, където Сара повдига дяволски на вид камшик и го стоварва върху гърба на Джеси. Стомахът ми се обръща и аз усещам топлата длан на Джон да обхваща ръката ми.

– Ава, скъпа – гласът на Джон е толкова мек, колкото никога не съм го чувала, – няма нужда да виждаш това.

Пренебрегвам го и се изправям, като се опитвам да осмисля сцената, която се разкрива пред мен. Трудно е, въпреки че времето сякаш е спряло и виждам всяка дребна подробност с пълна яснота. Джеси е без риза и е коленичил на пода, главата му виси безжизнено. Той дори не поглежда нагоре. Сара стои зад него, облечена в черни кожени панталони, кожено боди и с високи до бедрата кожени ботуши. Изглежда не по-малко ужасно от камшика в ръката ù.

Не мога да помръдна. Аз съм напълно вкоренена на мястото си. Краката ми треперят, сърцето ми бие толкова бързо, че може да изскочи от гърдите ми, а аз не мога да си отворя устата. Какво става?

Сара ми хвърля поглед, изпълнен с дълбоко задоволство, докато отново повдига бавно камшика. Искам да пищя, да ù кажа да спре, но устата ми е суха и не изпълнява командите на мозъка. Нацупеното ù лице изразява удоволствие от факта, че е подчинила Джеси в това отвратително мъчение и че е успяла, няма съмнение, да ме направи свидетел на ставащото.

Тя отново изплющява с камшика по гърба на Джеси и той извива гръб, отмятайки глава назад, но не издава нито звук.

Високият писък, който се понася в стаята, е мой.

Главата му се извръща в момента, в който викът ми достига до ушите му. Аз отново се боря с Джон, който пак ме е хванал.

– Пусни ме! – Бия се все по-настойчиво, извивам тялото си в ръцете му, забивам нокти в него и го удрям.

– Ава? – успокоява ме гласът на Джеси. Звучи немощно, когато главата му се извръща в моята посока.

Надавам отчаян вик, а когато очите ни се срещат, виждам изцъклени празни дупки. Той не е на себе си. Изглежда дрогиран и празен. Опитва се да стане, но се олюлява леко напред в пълна липса на ориентация. Очите ми се спират на гърба му и виждам поне десет жестоки резки, които прерязват кожата от едната до другата страна и от които се стичат капки кръв.

Гади ми се. Стомахът ми започва да се бунтува и в момента, в който Сара надига камшика отново, чувам сякаш някъде отдалеч Джон да я вика. Коленете ми отказват и аз се сривам в краката му.

– Ава? – Джеси успява да се изправи, но е далеч от стабилността. Той разтърсва глава в опит да се съсредоточи, а объркването се заменя от ужас в мига, в който умът му регистрира моето присъствие. – Исусе, не! – възкликва. Страх сковава красивите му черти. Дори гласът му е нестабилен. Той тръгва напред, но е спрян от Сара, която го хваща за ръката. – Разкарай се от мен! – реве той и я бута назад. – Ава, бебче! Какво правиш тук? – Той приближава и пада на колене пред мен, обхваща лицето ми и търси очите ми.

Виждам го през мъгла от сълзи. Не мога да говоря. Само поклащам глава и се опитвам да отстраня от ума си представата за видяното. Това кошмар ли е? Той въобще не се бореше с нея. Коленичил там, чакаше ударите в пълен транс. Отблъсквам го с ръце и бързо се вдигам на крака.

– Ава, моля те! – казва той, когато избутвам ръцете му от себе си. Трябва да изляза оттук.

Обръщам се, блъскам Джон встрани от пътя си, затичвам се заслепена от шока и влизам в лятната стая. Докато я пресичам, до мен неясно достигат изненадани възгласи, аз се обръщам и виждам, че Джеси и Джон са по петите ми. Усещам как жлъчката тръгва към гърлото ми и слагам ръка на устата си. О, Боже, ще повърна. Нахлувам в тоалетната, влизам в някаква кабинка, заключвам вратата зад себе си и едва успявам да се наведа над тоалетната чиния, когато цялото съдържание на стомаха ми се изсипва навън със звучни и болезнени напъни. Лицето ми е покрито с пот и сълзи. Аз съм в най-долния кръг на ада.

Звукът от врата, която се удря в покритата с плочки стена, отеква в дамската тоалетна.

– Ава! – вика и чука на вратата зад мен, а аз сядам на задника си, щом усещам наближаването на поредния силен порив. – Ава, отвори вратата!

Не мога да му отговоря заради постоянните напъни дори да искам. Какво се предполага да му кажа? Току-що гледах как приема да бъде налаган от жена, която ненавиждам – жена, за която знам, че иска Джеси и че ме мрази. Въображението ми не може да се отърси от тази грубост. Повръщам отново и правя опит да достигна тоалетната хартия, за да избърша устата си, а той продължава да думка по вратата зад мен.

– Моля те – умолява ме и поредният удар среща вратата. Знам, че това е челото му. – Ава, моля те, отвори вратата!

Сълзите ми отново потичат с пълна сила, когато го чувам как се моли. Не мога да погледна в очите на мъжа, когото обичам, със съзнанието какво е направил със себе си.

– Кой те пусна вътре? – пита. Тонът му е жесток и той блъска вратата. – Мамка му! Кой я пусна вътре, по дяволите?

– Джеси, не съм аз. Не бих я пуснал да влезе – гласът на Джон е тих и успокояващ. Искам да скоча в негова защита. Не ме е пуснал той. Ужасеният му глас и опитът му да ме спре водят до едно заключение. Не ми е писал той. Не той е отворил портите. Тя го е направила отново. Подценила съм омразата ù към мен. И тя наистина успя да ме шокира, но това не променя факта, че Джеси доброволно участваше в тази ужасяваща сцена. Защо?

– Какво става? – познатият глас на Кейт ми дава надежда да избягам от тази сцена на ужасите. – Мамка му! Джеси, какво се е случило с гърба ти?

– Нищо – отсича той.

– Недей да ми говориш така! Къде е Ава? Какво се е случило? Ава? – тя ме вика и аз отчаяно искам да ù отговоря, но знам, че ако отворя вратата, Джеси ще влезе. Не искам да го виждам сега.

– Тук е. Не иска да излезе. Ава? – вика ме той. – Моля те, Кейт, изведи я оттук! – Той отново удря вратата. Звучи отчаян и обезумял.

– Джеси! Кажи ми защо се е заключила тук и защо ти кървиш отвсякъде? – настоява Кейт и гласът ù е гневен.

– Ава стана свидетел на нещо, което не беше предназначено за нейните очи, и полудя. Трябва да я видя – говори. Думите му са накъсани от тежкото дишане.

Искам да изкрещя защо точно съм полудяла, но съм обзета от поредния пристъп на повръщане, който ме лишава от възможността да говоря.

– Ако си я наранил, Джеси... – крещи Кейт – Ава?

Той наистина ме нарани, но не по начина, по който мисли тя. Нарани ме по-лошо. Много по-лошо.

– Не! – Джеси звучи отбранително. – Не е така.

– А как е тогава? Тя е там и повръща. Ава? – Кейт леко почуква по вратата. – Ава, хайде! Отвори вратата!

– Ава! – Джеси крещи като обезумял.

– Джеси, просто се махни! – вика му Кейт.

– Не!

– Тя очевидно няма да излезе, докато си тук. Хей, голямото момче. Разкарай го оттук!

– Хайде! – боботи Джон и аз се моля Джеси да се вслуша в думите му и да си тръгне. Няма да отида никъде с него. – Ела да те оправим, тъпо копеле!

Сядам, обгърнала глава с ръце, и слушам как Джон увещава Джеси да излезе от тоалетната.

Най-накрая чувам как вратата се отваря и затваря отново. Кейт почуква тихо.

– Ава, той си отиде – уверява ме тя. Аз ставам, махам резето и пускам приятелката си в кабинката. Тя минава през тесния отвор и смръщва лице при вида на оповръщаната тоалетна. – Какво става тук, по дяволите? – Кейт се свива от другата страна на кабинката и сега сме коляно до коляно.

Хлипайки, поемам няколко пъти въздух и се опитвам да отпусна гласните си струни.

– Той се остави да го нашибат с камшик – изричам. При тези думи отново прегръщам тоалетната, но единственото, което успявам да постигна, е да се давя от безплодни напъни. Усещам как Кейт ме гали по гърба.

– Той какво?

Избутвам се назад и виждам, че брадичката на Кейт е увиснала от изумление. Кой би го повярвал? Но аз видях доказателствата по гърба на Джеси.

– Влязох в кабинета му и заварих Сара да го налага с камшик.

Тя се опулва.

– Тази мегакучка?

– Да – кимвам, ако случайно думата не успее да излезе от гърлото ми. – Той беше на колене, Кейт, като някой роб. – Сълзите ми отново потичат и умът ми е обсебен от ужасната представа за моя силен, самоуверен мъж, който се е оставил да бъде бит.

– Мамка му! – Тя отпуска ръка на коляното ми. – Ава, гърбът му е в ужасно състояние.

– Знам. – Плача. – Видях го. – Това не беше нещо за удоволствие. Поне не от страна на Джеси. Сара в същото време е съвсем различна история. Джеси е искал да бъде наранен. Стомахът ми се присвива. – Кейт, трябва да си тръгна. Той няма да ме пусне. Знам, че няма да ме пусне.

Красивите бледи черти на приятелката ми се озаряват от решителност и тя става.

– Чакай тук!

– Къде отиваш? – питам. Гласът ми звучи паникьосано. Той ще се върне тук в мига, в който Кейт излезе. Знам, че ще го направи.

– Джон отведе Джеси в кабинета. Ще отида да го видя. – Тя отваря вратата и се провира покрай моето отпуснато тяло.

Задържам дъха си в очакване на разправия, но такава не следва. Вратата се отваря и се затваря отново и тогава настъпва тишина. Аз съм сама. Изправям се, но краката ми са слаби и треперят. Опитвам се да изчистя тоалетната и в този момент вратата се отваря, а аз замръзвам и задържам дъха си.

– Ава – шепти Кейт и леко чука по вратата. – Джеси е в кабинета си с Джон. Сам ще отвори портите.

Отварям вратата и се поглеждам в огледалото. Кейт ме издърпва от кабинката и ме повежда към вратата. Изглеждам ужасно.

– Чакай, трябва ми малко вода – казвам, освобождавам се от Кейт и се приближавам към мивката, като се навеждам да напръскам лицето си и да изплакна устата си.

– Ето! Вземи си дъвка – Кейт ми бута парче в устата.

Замислям се за достойнствата на алкохола. Щях ли да предпочета да го бях намерила пиян? Да, несъмнено бих предпочела това, отколкото да видя как го бият. Той наистина има склонност към самоунищожение. Тъгата се превръща в гняв и аз си припомням реакцията му на няколкото натъртвания по задника ми от пътуването ми с Марго и физиономията му, когато забеляза синините на ръката ми, след като бях налетяла на господин Плешивко: тогава той не беше на себе си.

Преди да имам шанс да заявя намеренията си да отида при Джеси и да поискам някои отговори, той идва тромаво в тоалетните, обхванат от сляпа паника. Забелязвам, че очите му са се изяснили, когато поглежда към мен, гърдите му са мокри, а тъмнорусата му коса е потъмняла от пот. Усещам как Кейт прехвърля поглед помежду ни, докато преценява ситуацията.

Той тръгва към мен и аз не се опитвам да го спра да направи нещо, което знам, че ще направи. Той се навежда надолу, взима ме на ръце, излиза от тоалетната и се запътва към кабинета. Гледа право напред и върви целенасочено през лятната стая под внимателните погледи на някои от членовете, които все още се въртят наоколо, за да видят представлението докрай. Долавям шепот и виждам как ни сочат. Сълзите ми започват да се стичат по бузите. Аз съм в пълна агония, гади ми се и имам чувството, че сърцето ми е срязано през средата.

Той изритва вратата на кабинета, затваря, отива право към дивана и леко потрепва, когато се навежда. Стомахът ми се обръща. Ръцете му ме обгръщат и главата му се притиска към врата ми. Той мълчаливо ме държи плътно до себе си, докато аз се опитвам да овладея треперенето, което обхваща цялото ми тяло. Но това е битка, която не мога да спечеля. Моят красив мъж има сериозни проблеми и точно когато решавам, че съм научила всичко за него, получавам ново болезнено прозрение. Не го познавам ни най-малко и определено не го разбирам.

– Моля те, не плачи – достига до звънтящите ми уши заглушеният му глас. – Това ме убива.

– Защо? – питам. Това е единственото нещо, което мога да кажа. Това е всичко, което искам да знам. Защо си причинява това?

– Обещах ти, че няма да пия.

Какво?

Предпочел е да го набият, вместо да пие, защото ми е обещал.

– Искаше ли да пиеш?

– Исках да спра.

– Погледни ме! – заповядвам, но той не се опитва да повдигне главата си. – По дяволите, Джеси, погледни ме! – Извивам се, хващам главата на Джеси и я повдигам, но той съска от болка и аз спирам незабавно. – Три – казвам спокойно, без да знам какво друго да направя. Усещам как се стяга под мен, но все още не ме поглежда. – Две.

– Какво ще стане на нула? – пита той тихо.

– Ще си тръгна – казвам спокойно.

Главата му отхвърча нагоре и аз проплаквам при вида му: зелените му очи са замъглени и изпълнени с болка, а брадичката му трепери. Той е вперил в мен поглед, изпълнен с безмълвна молба.

– Моля те, недей!

И последната капчица сила, която ме крепи, се изпарява в този момент. Обхващам лицето му с ръце и полагам устни върху неговите, но това не е достатъчно. Нетърпеливо сменям позицията си, така че да седна в скута му. След това го придърпвам, колкото е възможно по-близо до себе си, без да му причиня болка.

– Кажи ми какво искаше да спреш!

– Да те наранявам.

– Не разбирам. – Не разбира ли, че това ме наранява? – Бих предпочела да пиеш.

– Не би – казва той с лек смях, който ме кара да потръпна.

Изтеглям се назад и търся очите му.

– Бих предпочела да те видя, след като си изпил половин спиртна фабрика, но не и това.

Той засрамено отпуска глава.

– Довери ми се, Ава, не би.

– Да ти се доверя? Джеси, чувствам се предадена. – Не искам да мисля какво ще направя на Сара, когато я докопам. Тя маркира моя невротичен Бог и колкото повече мисля за това, толкова по-бясна ставам.

Повдигам се от скута му и го избутвам настрани, когато се опитва да ме сграбчи.

– Не си тръгвам – казвам прекалено сурово. Паниката на лицето му се засилва още повече. Започвам да крача из кабинета, като почуквам с пръст по предните си зъби под настоятелния поглед на моя все така предизвикателен мъж. Боже, аз го заплаших с колана вечерта на откриването на „Луссо“.

Сядам на дивана срещу него и отпускам глава в ръцете си. Чувам как многократно си поема въздух, все едно иска да каже нещо. Издишвам уморено и разтривам слепоочията си.

– Има ли още нещо, което трябва да знам?

– Какво например? – пита той предпазливо. Не съм доволна. А и откъде бих могла да знам? Той направо ме изуми с имението, с пиенето, а сега и с това.

– Не знам, ти ми кажи! – повдигам ръце раздразнено. Отчаяно искам да го успокоя. Усилието да стоя далеч от него е не по-малко болезнено от това да видя как го бият. – Защо да предпочета това пред пияния Джеси?

Той се накланя напред внимателно със стисната челюст, подпира лакти върху коленете си и разтрива слепоочията си замислено.

– Пиенето и сексът за мен вървят ръка за ръка.

– Какво значи това? – питам. Гласът ми е висок и остър.

– Ава, наследих имението, когато бях на двадесет и една. Можеш ли да си представиш един млад мъж да получи това място и цял куп от готови да му се отдадат жени? – казва. Той изглежда засрамен.

Умът ми започва да препуска. О, представям си го много добре. Не е за чудене, че жените са били готови да му се отдадат. Те все още са.

– Значи си пил и си чукал?

Той въздиша.

– Да, както казах, пиенето и сексът вървят ръка за ръка. Но всичко това е минало. – Той сяда по-напред и потрепва. – Сега съм само твой.

Протяга се през голямата маса между нас, но аз се облягам назад. Ръката му остава във въздуха и той поглежда към пода. Аз все още не разбирам и това не обяснява защо той е приел Сара до го бие.

– Значи не пи, защото щеше да поискаш да правиш секс? – Челото ми сигурно изглежда като пътна карта, защото мислите ми са истински объркани.

– Не се доверявам на себе си, когато пия, Ава.

– Смяташ, че ще скочиш на най-близката жена ли?

Той се смее нервно и прокарва ръце през косата си.

– Не мисля. Не бих могъл да ти причиня това.

– Не мислиш? – изненадана съм.

– Това не е риск, който бих искал да поема, Ава. Пия твърде много и губя контрол, а жените ми се хвърлят с желание. Виждала си го – усмихва ми се засрамено той.

Подсмихвам се.

– Не изглеждаше способен на нищо миналия петък.

– Да, това не е моето нормално пиянство, Ава. Бях решил да се докарам до безсъзнание.

– Значи обикновено поддържаш кротко ниво на пиянство, а след това правиш много секс с много благосклонни жени? – Мисля, че проумях това. – Никога ли не си пил, когато си спал с мен?

Той става и обикаля масата, така че да може да коленичи пред мен и да отпусне ръцете си върху бедрата ми. Поглежда ме право в очите.

– Не, Ава. Никога не съм бил под влиянието на алкохол, когато съм бил с теб. Нямам нужда от него. Алкохолът блокира някои неща у мен, кара ме да забравя колко празен беше животът ми. Не ми пукаше за нито една от жените, с които съм спал. За нито една. И тогава се появи ти и всичко се промени напълно. Ти ме върна към живот, Ава. Не искам да се докосвам до алкохола, защото ако започна, може да не успея да спра, а аз не искам да изпусна нито един миг с теб.

Сълзите започват отново да текат от очите ми при неговото признание.

– Правил ли си сънлив секс с някоя друга? – изричам и задържам дъха си. От всички неща, които можех да го попитам, питам това?

Той въздиша тежко.

– Не.

Присвивам очи.

– Ами вразумяващо чукане?

– Ава, не! Никога не ми е пукало достатъчно, нито пък ми се е искало да начукам на някоя някакъв разум. – Той стиска бедрата ми. – Ти си единствена.

Отблъсквам ръцете му и се изправям, като го оставям клекнал до дивана. Изглежда изгубен.

– Значи казваш, че ако в четвъртък беше пил водка, щях да те намеря да чукаш Сара, а не просто да си говориш мило с нея, докато тя седи на бюрото ти?

Той става и ме заобикаля, хваща хълбоците ми, за да ме обездвижи, и се навежда надолу, за да изравни погледа си с моя.

– Не! Не ставай глупава!

– Не съм глупава – нападам. – Достатъчно лошо е да се тревожа, че пиеш. Не знам дали мога да понеса и допълнителната тревога, че когато си пиян, искаш да чукаш други жени – крещя, но не мога да се сдържа.

Той се отдръпва.

– Би ли внимавала за шибания език? Не ме кара да искам да чукам други жени. Просто ме кара да искам да чукам.

– Тоест, когато пиеш, за да съм сигурна, най-добре е да съм наблизо, така ли?

– Няма да пия. Кога ще започнеш да ме слушаш, жено? – крещи той. – Нямам нужда от алкохол. – Той ме пуска рязко и се отправя към прозореца, а после се връща отново и се вглежда в мен. – Имам нужда от теб.

И ето ни пак там. Первам пръста му от лицето си.

– Имаш нужда от мен, за да замениш пиенето и чукането – отсичам. Иде ми да ревна. Всичко, от което се нуждае той, е да изостави живота, който би го убил, ако продължи да го живее още дълго. Аз съм неговото бягство от сигурна преждевременна смърт от алкохолно отравяне. Мисля, че ще повърна отново. Той наистина се бои да не го напусна, но това няма нищо общо с любовта му към мен, а по-скоро със страха му, че може да се върне към празния живот. – Ти ме манипулираш.

– Не те манипулирам – отрича. Изглежда обиден.

– Напротив, правиш го. Със секс. Вразумяващо чукане, напомнящо чукане... Всичко това е манипулация. Аз имам нужда от теб, а ти използваш това срещу мен.

– Не! – крещи той и помита горния рафт на шкафа с алкохол. Счупва десетки бутилки с алкохол и чаши, а звукът на стъкло гърми около нас.

Отскачам назад, но той ме следва плътно и сграбчва горната част на ръцете ми.

– Имам необходимост да се нуждаеш от мен, Ава. Не мога да го кажа по-просто. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Докато ти се нуждаеш от мен, аз ще се грижа за себе си. Просто е.

– И как боят с камшик се вписва в грижата за себе си? – крещя в лицето му.

Той ме пуска и започва да си скубе косата.

– Нямам никаква представа.

Вдигам безпомощно поглед нагоре. Това е безнадеждно.

– Аз наистина имам нужда от теб, но не така.

Той хваща ръцете ми.

– Погледни ме! – заповядва рязко. Отпускам главата си, така че да изравня погледа си с неговия. – Кажи ми какво чувстваш към мен? Знам какво чувствам аз към теб. Да, имал съм много жени, но с тях съм правил само секс. Безсмислен секс. Без чувство. Ава, имам нужда от теб.

Поглеждам към моя красив, разтревожен, невротичен мошеник, който ме гледа право в очите, и ми иде да се разпищя и да удрям главата му в стената, докато не му начукам някакъв разум по общоприетия начин.

– Как така имаш нужда от мен, след като те карам да си причиняваш това? – питам уморено. – Ти си по-себеразрушителен сега, отколкото си бил, преди да ме срещнеш. Аз те карам да се нуждаеш от алкохол. Превръщам те в неразумен, побъркан мъж и със сигурност вече не съм стабилна. Не виждаш ли какво си причиняваме?

– Ава – започва. Тонът му е предупредителен. Той знае накъде вървя. – Недей!

– И искам да знаеш, че не мога да понасям мисълта, че си спал с толкова много жени. – Искам той да знае това. И тогава ми хрумва най-ужасната мисъл.

Въздишам.

– Когато изчезна за четири дни... – дори не мога да довърша. Сърцето ми подскача в гърлото и се взривява.

Очите му се разширяват, когато осъзнава до какво заключение съм стигнала. Устата му се свива, а скулите започват да играят.

– Те. Не. Означават. Нищо. Обичам те. Имам нужда от теб.

– О, Боже! – възкликвам. Падам на колене. Той не го отрича. – Чукал си други жени. – Притискам длани към лицето си в момента, в който сълзите ми потичат отново, усещайки как в душата ми зейва една огромна дупка.

Той се присъединява към мен на пода, стиска ръцете ми и ме разтърсва.

– Ава, чуй ме! Те не означават нищо. Бях влюбен в теб. Знаех, че ще те засегна. Не бих могъл да те нараня.

– Казваш, че не си могъл да ми причиниш това. Забрави да добавиш отново. Трябваше да кажеш, че не би могъл да ме нараниш отново.

– Не исках да те нараня – шепне той.

Откривам съкрушеното си лице.

– И за да не ме нараниш, реши да чукаш други жени? – Стомахът ми се обръща. Не мога да дишам. – Колко?

– Ава, моля те, недей! Мразя се.

– Аз също те мразя – крещя, а раменете ми се тресат, докато аз хлипам безутешно. – Как можа?

– Ава, защо не ме слушаш?

– Слушам те и не харесвам това, което чувам. – Скачам на крака, но той ме хваща за кръста и не ми позволява да се отдалеча.

Отпуска челото си на корема ми и през насълзените си очи виждам как и неговите рамене започват да се тресат.

– Съжалявам. Обичам те. Моля те, умолявам те, не ме напускай! Омъжи се за мен!

– Какво? – крещя. Ние още не сме обсъдили настоящия проблем, а аз вече съм на ръба на нервен срив. Това е смъртоносен удар. – Не мога да се омъжа за човек, когото не разбирам – произнасям думите тихо, като се мъча да потисна повдигането. Усещам как той клюмва и рязко си поема дъх. Виждам жестоките белези и стичащата се кръв по гърба му. Отново започва да ми се гади. – Мислех, че ти нося спокойствие – продължавам. Гласът ми трепери. – Ти ме унищожи за пореден път, Джеси.

– Ава, моля те. Бях съсипан. Загубих контрол. Мислех, че така мога да те забравя.

– Като се напиваш и чукаш други жени ли?

– Не знаех какво да правя – казва той тихо.

– Можеше да поговориш с мен.

– Ава, ти отново щеше да избягаш.

– Всички извинения, които ми поднесе, са били, защото съвестта ти те гризе. Не защото си бил пиян или заради имението. А заради това, че си ми изневерявал. Ти каза, че не си го правил откакто си с мен. Излъгал си ме. Всеки път, когато реша, че сме напреднали малко, се натъквам на неочаквани подробности. Не мога да понасям това повече. Не знам кой си ти, Джеси.

– Ава, ти ме познаваш – отвръща и поглежда към мен с умолителен поглед. – Прецаках всичко. Прецаках всичко, но никой не ме познава по-добре от теб. Никой.

– Забравяш Сара. Изглежда тя те познава прекалено добре – казвам с напълно лишен от емоция тон. – Защо?

Той се срива върху петите си и отпуска глава надолу.

– Аз те предадох. Исках да пия, но ти бях обещал, че няма да го направя. Знаех какво ще стане, ако го направя.

Потръпвам при неговото признание.

– И реши, че е по-добре да те набият?

– Да.

Стомахът ми се качва в гърлото, където вече е сърцето ми.

– Не разбирам.

Главата му остава сведена надолу.

– Ава, ти знаеш, че животът ми е бил много шарен – казва, а гласът му е тих. Той е засрамен. – Разбивал съм семейства, отнасял съм се към жените като с предмети и съм взимал неща, които не са мои. Съсипал съм толкова много хора, че чувствам това като наказание. Намерих своето малко късче от рая, но сега изглежда всеки е готов да се отклони от пътя си, за да ми го вземе.

Буцата в гърлото ми става по-голяма.

– Ти си единственият, който може да съсипе всичко. Само ти. С пиенето си, с това, че си властен маниак, с това, че чукаш други жени. Ти!

– Бих могъл да загърбя всичко това. Не мога да повярвам, че си моя, Ава. Ужасен съм, че някой ще те отнеме от мен.

– И затова караш жената, която ненавиждам, жената, която иска да те отнеме от мен, да те нашиба?

Той ме поглежда намръщено.

– Сара не иска да ме отнеме от теб.

Поклащам глава от безсилие.

– Напротив, Джеси, иска. Това, което си причиняваш, е истинска агония за мен. Ти наказваш мен, не себе си – казвам. Отчаяно искам той да разбере това. – Въпреки всичките гадости, които не спираш да сипеш върху мен, аз те обичам, но не мога да те гледам да си причиняваш това.

– Не ме изоставяй – моли той и ме сграбчва за ръцете. – Ще умра, ако те загубя, Ава.

– Не казвай това! – крещя по него. – Водим откачен разговор.

Той ме дърпа надолу да коленича.

– Не е откачен. Онзи кошмар, който сънувах, когато изчезна, просто ей така изчезна, ми даде представа какъв ще бъде животът ми без теб. Ава, това ще ме убие.

Безбройните извинения в съня му вече имат смисъл.

– Ако те напусна, това ще бъде, защото повече не бих могла да понеса да гледам как се нараняваш.

– Никога не би могла да разбереш колко много те обичам. – Той се пресяга към лицето ми, но аз се отдръпвам. Това изявление ме кара да побеснея. – Нека те докосна! – заповядва той и се опитва да ме сграбчи. Той изглежда паникьосан и обезумял и това ме разкъсва.

– Разбирам, Джеси, защото аз се чувствам по същия начин! – крещя му. – Въпреки че ти ме съсипа напълно, аз все още те обичам, мамка му, и се мразя за това. Така че не ми казвай, че не разбирам.

– Не е възможно. – Той сграбчва горната част на ръцете ми и ме дърпа напред със съскане. – Това просто не е възможно – настоява. Гласът му е суров. Той наистина не ми вярва.

Позволявам му да ме притегли към гърдите си и да ме стисне силно, но не мога дори да обвия ръце около него. Изтощена съм емоционално и съм напълно неподвижна. Силният ми, властен плейбой се е превърнал в уплашена и отчаяна душа. Искам си моя страстен Джеси.

– Ще отида да потърся нещо, с което да изчистя раните ти – казвам. Преборвам се със стегнатата му прегръдка. – Джеси, трябва да те почистя.

– Не излизай заради мен!

Освобождавам се и се изправям.

– Казах, че няма да те напусна. Бях сериозна. – Излизам от кабинета и го оставям да коленичи напълно замаян.

Нямам намерение да търся нищо, с което да почистя раните му. Това изобщо няма да помогне. Има само един начин, по който мога да го накарам да разбере, че знам как се чувства. И щом се налага, ще го направя.