2-Под този мъж

Двадесет и втора глава

Групата е започнала да свири и хората са преминали в лятната стая.

– „Мотаун“? – питам леко изненадана, докато Джеси ме дърпа между няколкото останали маси.

– Страхотна група. Искаш ли да танцуваш? – Поглежда към мен с полуусмивка и си спомням, че моят мъж владее някои сериозни движения.

– По-късно. – Съвестно ми е, защото Кейт вероятно се чуди какво е станало и къде съм. Той кимва и ме повежда към бара.

Моят стол е свободен и аз съм повдигната на него. Кейт, Дрю и Сам държат позиции на бара и изглеждат на градус, а алкохолът продължава да се лее.

– Къде бяхте? – пита Кейт и хвърля подозрителен поглед на Джеси.

– В кабинета на Джеси. Обсъждахме една определена жена, на която той се е обадил да го освободи, след като го заключих за леглото – разказвам тихо и държа под око Джеси, за да съм сигурна, че не ни чува. Той е зает да поръчва питиета на Марио.

– Оставила си го вързан? – опитва се тя да не се разсмее. Не съм ù споменавала за това по-рано.

– Той беше много бесен.

Устните ù потрепват.

– И е звъннал на Сара да го освободи?

– Да – простъргвам. – И е спал с нея.

– О! – възкликва Кейт и очите ù се разширяват. – Защо би звъннал точно на нея? – Тя се приближава и се вклинява между нас с Джеси, така че сега е точно пред мен.

– Не е успял да се свърже с никого другиго. Джон е бил тук, а Сам – зает другаде.

– В кой ден беше това?

– В сряда – отвръщам. Повдигам вежда и виждам как тя мислено се връща до сряда сутрин. Явно си спомня нещо, защото добива виновно изражение. Дори няма да питам защо Сам не е могъл да отиде до Джеси. – Сара си достави невероятно удоволствие да ме уведоми. Това, както и невероятното изживяване да чуя три жени да сравняват впечатленията си от креватните умения на Джеси, ме извади от равновесие – мърморя.

– О, Боже! – Кейт ме гледа със съчувствие. – Това е в миналото, Ава.

– Знам – поклащам глава с отвращение. – Кейт, имам толкова да ти разказвам. Може ли да излезем утре вечер? Трябва да изпусна малко пара.

Тя кимва, след което извиква леко. Джеси я е повдигнал и я е преместил настрани, за да открие достъп до мен. Тя го плясва игриво по рамото и се разкикотва.

– Пий! – завира той чаша с вода под носа ми, аз я взимам без възражения, а той се усмихва, когато я изпивам и му подавам празната чаша. Той кимва одобрително, а после ми подава чаша от „Гордостта на Марио“. – Виждаш ли колко по-лесни са нещата, когато правиш каквото ти се казва?

Свивам игриво очи към него и поклащам глава на нахалството му. Да, така е, но неговите заповеди невинаги са толкова прости като пиенето на чаша вода. Той се извръща, за да поговори с Дрю и Сам, но не пуска коляното ми.

– О, виж! – прошепва Кейт.

Проследявам погледа ù и виждам Сара с група мъже. Тя се смее, върти се около тях и прави, накратко казано, всичко възможно да докосва всеки един от тях при всяка възможност. Малките ù очички се спират на мен и тя се втренчва нагло в мен със самодоволен израз на лицето. В този момент усещам устните на Джеси на бузата си. Оставям я да кипи от недоволство, че малкият ù план не е успял, и обръщам внимание на Джеси. Той ми намига, повдига ме и придърпва ръцете ми върху раменете си, след което обвива своите около кръста ми и ме придърпва по-близо. Челото му опира в моето. Това е жест на успокоение и аз съм му благодарна.

– Добре ли се чувстваш?

Усмихвам се и се отдръпвам, за да видя красивото му лице.

– Идеално.

– Добре.

И двамата подскачаме при просветването на светкавица и виждаме, че Кейт е насочила камера към нас. Джеси ме сграбчва и ме притегля в обятията си. Аз отмятам глава и се разсмивам, когато установявам, че камерата продължава да снима.

Приближава се с устни към врата ми.

– Усмихни се, бебче!

Отдръпвам глава назад и виждам как зелените му очи блестят със задоволство... с щастие. Аз го правя щастлив. Карам го да живее и да иска да остави доскорошния си начин на живот в миналото. Усмихвам се, прокарвам пръсти през косата му и го придърпвам към устните си.

– Добре – казва Кейт, – това е достатъчно!

Джеси ме целува. Взима каквото желае, без да се съобразява с присъстващите или да се тревожи за това къде се намираме, след което ме поставя отново на стола ми. Подава ми питието и се връща към разговора си с мъжете, все едно не е накарал цялата зала да притихне току-що с необичайната за него демонстрация на привързаност. Поглеждам през бара и виждам бясната Сара.

– Тя наистина не ме харесва, Кейт.

– Майната ù! – заявява безсрамно Кейт. – Пука ли ти?

– Не, не ми пука. Но съм бясна, че нямам избор и трябва да преглътна факта, че Джеси ще продължава да идва тук всеки ден и тя ще го чака. – Дали би я уволнил, ако го помоля?

Кейт изчезва за миг, когато Сам я сграбчва и я измъква от бара.

– Ава, танцувай! – вика тя, докато изчезва от полезрението ми.

Разсеяна съм от някакъв мъж, който приближава Джеси с протегната ръка. Изглежда познат. Джеси поема ръката, разтърсва я леко, а после се извръща и ме поглежда. Те говорят кратко и мъжът повдига питие в моята посока, принуждавайки Джеси да се извърне към мен, преди да продължи. Мъжът вероятно е в средата на четиридесетте и изглежда малко пийнал.

– Ава, това е Крис – казва. Тонът на Джеси предполага, че той би предпочел да не ме представя на Крис. – Агентът по продажбите на „Луссо“.

Разбира се. Знаех си, че го познавам. Той ми отправя мазна усмивка и на мига ми става неприятен.

– Здравейте! – подавам ръка неохотно и той я поема. Дланта му е потна. – Приятно ми е да се запознаем – казвам, залепвам фалшива усмивка на лицето си и забелязвам, че Джеси доволно следи как въртя с пръсти кичур коса.

– За мен е истинско удоволствие – провлача агентът. Отправям нервен поглед към Джеси, а Крис приближава към мен, без да пуска ръката ми. – Харесва ми тази рокля. – Той прокарва очи по тялото ми и това ме кара да се оттегля назад.

Той явно е много смел мъж. Или пък е изключително глупав. Джеси се приближава за част от секундата, а скулите му изпъкват повече от когато и да било. Той буквално се тресе и измъква Крис от личното ми пространство с рязко дръпване. Агентът застава неподвижно и гледа как Джеси се приближава, повдига ме, сяда на стола и ме отпуска върху скута си.

– Крис, ще направиш добре да държиш ръцете и очите си настрани. Така може би няма да счупя краката ти. Разбра ли? – Джеси говори спокойно, но е невъзможно да пропуснеш остротата в тона му.

Гледам как Крис се оттегля с тревожно-извинително изражение на лицето.

– Джеси, извинявам се. Бях решил, че тя е в играта.

– Моля? – питам невярващо.

Чувствам как Джеси се стяга под мен в пристъп на паника и стискам леко крака му с ръка. Топлината, която струи от него, залива гърба ми. С удоволствие бих го пуснала срещу това нагло прасе, но ми се иска вечерта да мине, без да е необходимо да слагам лед на наранената ръка на Джеси. А ако не го удържа, той със сигурност ще убие Крис.

Джеси се надига леко и ме придърпва към гръдта си.

– Предлагам да се разкараш на секундата – ръмжи той.

Натискам го обратно и хвърлям на Крис поглед, който казва: „Разкарай се, ако знаеш какво е добро за теб“. Той се оттегля внимателно и аз се съмнявам, че ще се върне.

Извръщам глава и поглеждам въпросително Джеси.

– Способен на убийство?

Той се мръщи насреща ми, а после казва с лишено от емоция лице:

– Абсолютно.

– Всички жени ли са в играта? – Това е новина.

Той вдига рамене.

– Не идваш в имението, ако не си склонен към сексуални приключения.

О, прекрасно. Оглеждам бара, който е поопразнен, откакто групата започна да свири и горе вече е отворено. Всички приличат на обикновени хора, но са тук по една причина и това няма нищо общо с първокласните спортни съоръжения, които предлага имението. Едно нещо е сигурно, ако се съди по всички скъпи коли, които често са паркирани отвън: всички те са много богати хора.

– Колко струва членството? – взема връх любопитството ми.

Той се сгушва във врата ми.

– Защо, искаш да се присъединиш ли?

– Възможно е.

Той ме хапе.

– Сарказмът не ти отива, жено. – Издърпва ме по-нагоре в скута си. – Четиридесет и пет.

– На месец? – Не е много.

Той се смее.

– Хиляди. На година.

– Мамка му!

Той стисва ухото ми със зъби, а след това притиска бедра към задника ми.

– Езикът!

Простенвам, когато усещам колко е твърд. Четиридесет и пет хиляди на година са ужасно много пари. Тези хора сигурно са глупави или отчаяни, но като гледам наоколо, не виждам грозни мъже или жени. Всички те биха могли да получат каквото искат.

– Хей! А Кейт плаща ли? – Тя не е зле финансово, но винаги е била много предпазлива с парите.

– Как мислиш? – пита той през смях. Не знам. Дали Джеси я е освободил от такса, защото ми е приятелка? Би ли го направил?

– Сам – осъзнавам. – Сам е платил.

– На приятелска цена, разбира се.

Той има приятелски цени за членство в това секс убежище? Имам чувството, че съм на друга планета. Тези неща са далеч отвъд разбирането ми, но ето ме тук – вечерям и пия с тези хора, пък и съм приятелка на собственика.

– Бих искала да беше отказал – мърморя. Кейт може да изглежда безгрижна, но не мога да спра да мисля, че се спуска към нещо катастрофално.

– Ава, това, което правят Сам и Кейт, си е тяхна работа.

Мръщя се на себе си.

– Колко хора членуват тук?

Той повдига ръка към челото ми и го натиска леко, докато тила ми не опира в рамото му.

– Много си любопитна, като се има предвид, че мразиш това място – отбелязва той и целува бузата ми.

– Не съм любопитна – повдигам рамене. Заинтересована съм. Това го прави много богат мъж, независимо че е наследил всичко от чичо Кармайкъл.

Той се смее леко.

– Последния път, когато Сара ги брои, бяха някъде около хиляда и петстотин, но не всички са активни в момента. Виждаме някои по веднъж в месеца, други срещат някого и започват връзка, а трети имат нужда от почивка.

Правя бързо сметка наум. Това са милиони.

– Ресторантът и барът включени ли са?

– Не – казва той шокирано. Не знам защо. За четиридесет и пет хиляди лири годишно аз бих очаквала повече от една отворена покана да правя секс с всеки и всички. – Барът и ресторантът са на отделна сметка. Някои членове закусват, обядват и вечерят тук четири или пет пъти седмично. Няма да изкарвам много пари, ако храната и питиетата са безплатни. Членовете имат сметки, които уреждат месечно. Обърни се, искам да те видя. – Той ме побутва да стана и ме намества между краката си. Отмята косата ми от рамото и намества диаманта, преди да вземе ръцете ми в своите. – Би ли искала да надникнеш горе? – пита той и започва да дъвче устната си.

Оттеглям се леко. Знам, че няма предвид апартаментите. Вече съм ги виждала. Или поне един от тях. Има предвид общата стая. Искам ли да я видя?

По дяволите!

Наистина искам. Не знам дали „Гордостта на Марио“ ми дава смелост, или просто съм любопитна, но наистина искам да знам.

– Да – казвам тихо, преди да съм се отказала, и Джеси кимва леко и замислено.

Той става и аз го оставям да ме поведе към фоайето и към стълбите. Поглеждам към огромната, оформена като галерия площадка на втория етаж, чувам гласовете на хора, които влизат и излизат от стаите, и позволявам на Джеси бавно да ме поведе нагоре по стълбите. Знам, че той не бърза, за да ми даде възможност да обмисля решението си, а на мен ми се иска да му кажа да побърза, преди да съм се отказала. Стигаме горе и започваме да обикаляме галерията. Най-сетне стигаме до непрозрачни стъклени врати. Навсякъде около нас има хора, всички напълно облечени. Някои са извън стаите и просто си говорят. Това изглежда странно.

– Трябва да се заемем с това следващата седмица – казва Джеси и сочи към разширението. Вече разбирам защо. – Готова ли си?

Знам, че гледа как се взирам в двойната врата, която води към общата стая. Очите ми са привлечени от неговите като от магнити, каквито са. Зелените му езера ме поглъщат. Той знае, че всичко в това място ме кара да се чувствам изключително неудобно, но не изглежда обиден. По-скоро одобрява моята реакция и неохота.

Той се приближава към мен, като не престава да ме гледа, докато не заставаме гърди до гърди.

– Любопитна си.

– Да – признавам.

– Няма защо да си толкова неспокойна. Аз ще бъда с теб през цялото време. Ако искаш да излезеш, просто кажи и ще се махнем оттам. – Странно, но опитът му да ме успокои действа. Той стиска ръката ми и аз се чувствам малко по-спокойна, по-удобно и на място, когато той ме побутва към стълбите. Тръгвам и му позволявам да ме поведе, а сърцето ми бие все по-силно с всяка следваща крачка.

– Ще видиш как се правят много неща. Някои по-нежни, други не толкова. Важното е да запомниш, че всички тези практики са със съгласието на всички. Това, че си в стаята, не значи непременно, че имаш желание да се включиш в някоя от дейностите. – Той поглежда надолу и се ухилва. – Не че някога ще го направиш. Превърнал съм в най-важната си мисия това всеки мъж да знае какви ще са последствията, ако те доближи. – Той отново поглежда напред. – Може да напиша съобщение.

Започвам да се смея леко. Вероятно би го направил. Той ме поглежда закачливо и се усмихва меко, а любовта ми към него нараства още повече.

Оставям го да ме поведе през широките двойни врати от тъмно дърво в общата зала.