2-Под този мъж

Тридесет и втора глава

Знам, че ако се протегна, ще изпищя наистина силно. Но невероятната нужда да изпъна тялото си обърква първосигналния ми инстинкт да остана неподвижна и да си спестя болките и паренето. Всичко, което се случи вчера, нахлува в главата ми, преди да отворя очи – цялата противна история, звуците на камшика, пристъпите на болка, мъчението и страданието. Всичко това атакува сънения ми мозък и възпроизвежда грандиозен ефект, последван от малък приветствен реверанс. Отварям очи и се вглеждам в Джеси. Ръката му лежи на бузата ми, лицето му е близо до моето, устните му са леко отворени и той диша спокойно в лицето ми. Изглежда толкова безгрижен, дългите му мигли хвърлят сянка на клепачите му, косата му, както всяка сутрин, е рошава тъмноруса плетеница. Брадата му е поникнала и красивото му лице, необезпокоено от тревоги, ме кара да се усмихна леко. Отвъд всички дразнещи предизвикателства той е един дълбоко объркан мъж, който пие, чука и се оставя да го нашибат, за да се самонакаже. И аз съм една от най-важните причини да го прави.

Гледам как клепачите му потрепват и се отварят бавно. Той примигва няколко пъти, преди да съсредоточи погледа си върху мен. Това отнема известно време, но накрая той въздъхва, приближава се до мен и заставаме нос до нос. Не се чувствам достатъчно близо. Изваждам ръцете си изпод възглавницата и се премествам с няколко потрепвания. Той хваща хълбока ми с ръка, за да ме спре, и се примъква, докато телата ни прилепват едно към друго.

– Възможно е – прошепвам през невероятно сухото си гърло – да разбирам какво изпитваш към мен. Възможно е.

– Причини си всичко това, за да ми докажеш, че ме обичаш ли?

– Не, ти знаеш, че те обичам. Направих го, за да ти покажа какво е чувството.

Веждата му се повдига силно.

– Не разбирам. Знам какво е чувството, когато те нашибат.

– Нямам предвид това. Имам предвид агонията да видиш как мъжът, когото обичаш, се наранява. – Повдигам ръка, галя брадата му и виждам как започва да схваща гледната ми точка. – Нищо не би могло да ме нарани повече от това да виждам как си причиняваш болка. Това ще ме убие, нищо друго. А ако се накажеш отново, аз също ще го направя – изричам. Гласът ми леко трепери само при мисълта, че някога би могло да ми се наложи да изживея друг подобен ден. Но ако той ме обича, както твърди, тогава за него ще бъде много лесно да изпълни молбата ми.

Той извърта поглед настрани, захапва устната си и започва да клати леко глава. После очите му отново се връщат на моите.

– Ти ме обичаш.

– Обичам те. И имам нужда от теб. Имам нужда да си силен и здрав. Имам нужда да разбереш колко много те обичам. Имам нужда да знаеш, че аз също не мога да живея без теб. Бих умряла, преди да те загубя.

– Не те заслужавам, Ава. Не и след живота, който съм живял. Никога не съм имал нещо, което да ценя или да искам да защитя. А сега имам и това ми носи странна смесица от пълно щастие и абсолютен ужас. – Оглежда всеки сантиметър от лицето ми. – Губя контрол с теб, Ава. Не мога да го предотвратя. Наистина не мога.

– Знам – въздишам. – Знам, че не можеш – добавям, притискам се към гърдите му и поемам топлината му. За първи път имам чувството, че напълно го разбирам. Той е живял безгрижен, лишен от чувства и ред живот и не знае какво да прави с всички тези новооткрити усещания.

– Ти страдаш заради мен – казва той, заровил лице в косата ми.

– А ти заради мен. Аз нямам проблем с миналото ти. И докато те имам и си силен, ще се справям с него. Не то ме наранява, а ти. Нещата, които правиш сега. – Той ме издърпва от гърдите си.

– Ти си абсолютно луда – казва той нежно и притиска устни към моите. – Абсолютно откачена.

Приветствам меките му устни. Това е единствената част от мен, която мога да движа, без да изпитвам прорязваща болка.

– Луда съм от любов по теб. Моля те, не си причинявай това отново! Гърбът ме боли.

Той се отдръпва и се мръщи леко.

– Все още съм ти бесен.

– И аз не съм много щастлива с теб.

– Не мога да те докосвам – мърмори той и ме целува по цялото лице.

– Знам. Как е твоят гръб?

Той се подсмихва и продължава да покрива лицето ми с целувки.

– Добре съм. Просто съм ти бесен. Трябва да те раздвижим или ще се схванеш.

– Много съм си добре схваната – споря. Щастлива съм да лежа тук, а той да ме целува от глава до пети.

– Няма шанс, жено. Трябва ти лавандулова баня и малко крем на гърба. Не мога да повярвам, че от всички мои членове избра най-нестабилния.

– Така ли? – Не ме интересуваше. Просто подадох камшика на първия, който го прие.

– Така. – Той отделя устните си от лицето ми и присвива недоволно очи към мен. – С Джон трябваше да се видим днес, за да обсъдим изключването му. Наблюдавах го от известно време. Поведението му е малко особено напоследък и докато някои жени харесват грубата му сексуална игра, други не са доволни. Той ги кара да се чувстват неудобно и това е проблем. – Израз на съжаление преминава по лицето му и аз знам, че той мисли, че е трябвало да изхвърли Стив по-рано. – Не беше направил нищо, което да ни даде повод да го изхвърлим до снощи.

– Аз го помолих – опитвам се да облекча вината на Джеси. Не искам да повтаряме всичко това.

– Има правила, Ава. – Той ме целува и захапва леко долната ми устна. – Обсъдихте ли границите?

– Не – едва сега осъзнавам колко глупава съм била.

– Той наруши много правила и трябва да си отиде.

– Не си го спомням. Не беше на празненството по случай годишнината. – Щях да запомня това самонадеяно лице.

– Не, тогава беше на смяна.

– Смяна?

Джеси се усмихва. Това е чудесна гледка.

– Той е ченге.

Кашлям, а след това потръпвам.

– Какво?

– Полицай е.

– Ти заплаши ченге, че ще го убиеш?

– Бях полудял. – Той маха кичур коса от лицето ми и се вглежда замислено в мен. – Мислех си...

Не ми харесва как звучи това. Изглежда на него също не му харесва.

– За какво?

– Ами... за много неща. Но първото е, че трябва да говоря с Патрик за Ван дер Хаус.

Знаех си, че няма да ми хареса това, което смята да каже, но не виждам начин да се измъкна. Микаел е равностоен на пенсионния фонд на Патрик и аз знам, че той ще умре, когато му кажа, че повече не мога да работя с датчанина. О, Боже!

– Днес е понеделник! – бълвам и се размърдвам в опит да стана.

Ръцете му бързо натискат раменете ми и ме връщат обратно.

– Наистина ли мислиш, че ще те пусна да отидеш някъде? – поклаща той глава. – Слушай, това не беше единственото, за което си мислех – казва и започва да дъвче устната си.

О, не!

– Какво?

Той се приближава още повече до мен.

– Не мога да живея без теб.

– Знам това.

– Но не защото се тревожа, че ще се върна към навиците от миналото си. Обичам те, защото ти ми даваш цел. Ти изпълваш огромна празнота в мен с твоето красиво лице и твоя дух и въпреки че правя живота ти много по-труден... – иронично повдига вежда, – искам да знаеш, че и ти затрудняваш моя.

Разсмивам се силно и незабавно потръпвам, но Джеси не се присъединява към моята истерия. Устните му се свиват и хватката му върху хълбоците ми се стяга.

– Аз не затруднявам живота ти, Джеси Уорд. – Веждите му подскачат още по-високо. Той очевидно не е съгласен, но аз слагам длан върху устата му и прекъсвам контраатаката. – Ти току-що каза, че запълвам огромна празнота с духа си...

– И с красивото си лице – мърмори той в ръката ми.

Извъртам очи.

– Част от този дух е моят непрекъснат стремеж да се преборя с твоята неразумност. Ти никога няма да се отървеш от тази малка част от мен, която въстава срещу теб, и няма да искаш да го направиш. Ето защо съм различна от другите жени в имението, които са ти лизали задника твърде дълго време. – Сега аз повдигам вежда иронично, а очите му се свиват леко в отговор. – Аз ти се отдадох напълно. Всяка моя част е твоя. Никой никога не би могъл да ме отнеме от теб. Никога. И знам, че част от проблема е в това, че искаш да бъда различна от другите жени.

– Няма други жени в живота ми – спори той през дланта ми.

Натискам по-силно устните му.

– Но трябва да знам нещо.

Веждите му подскачат. Той не може да отговори, защото дланта ми притиска твърде силно устата му.

– Ти искаш да ме държиш настрана от жените в имението, но какво мислиш за секса? – питам и усещам, че се хили под ръката ми. Отдръпвам я. Да, това е неговата дяволска усмивка. Той е красива гледка, въпреки че не съм щастлива, че се смее на моя въпрос. Той полага много усилия да ме облича подходящо според него самия. Кара ме да нося дантела – причината за тази молба вече е очевидна – и не иска да пия.

„О, Боже!“

Причината за това току-що зашлеви невероятен шамар на мозъка ми.

– Ти не искаш да пия, защото смяташ, че ще правя това, което си правил ти, когато си се напивал. Мислиш, че ще искам да се чукам с всеки шибан мъж, който попадне пред погледа ми – буквално изкрещявам тези думи и усмивката му се стопява. Не му давам възможност да отговори на предишния ми въпрос и го засипвам с друг. Добре, не точно въпрос, а по-скоро заключение.

– Би ли внимавала за езика? – Той се извърта по гръб само с едно леко изсъскване.

О, не! Надигам се, като пренебрегвам собствената си болка, и го възсядам.

– Това е, нали? Това е причината.

Гледам как Джеси приема думите ми. Не може да спори с мен, знам, че съм го хванала. Той въздъхва дълбоко и отваря уста, но нищо не излиза. Отново си поема въздух, но въпреки това нищо не излиза. На третия път най-накрая проговаря.

– Не е само това, Ава. Ти си уязвима, когато пиеш.

– Но това е една от причините, нали? – Знам, че другата са мъжете, които приемат, че участвам в играта.

– Да, предполагам – признава.

– Добре, ами сексът? – питам. Трябва да знам. Той иска да съм напълно различна във всичко от жените в имението, но все пак ме чука до безсъзнание.

Усмивката му се връща.

– Вече ти казах това. Не мога да ти се наситя.

– Сънливият секс постига достатъчно.

– Да, така е, но между нас има невероятно привличане. Никога не съм изпитвал подобно чувство преди.

Сърцето ми препуска в гърдите и за първи път от вчера то е изпълнено с щастие. Той никога не е изпитвал нещо подобно преди. Но е спал с десетки жени. Или със стотици? Усмивката ми изчезва.

– Какво чувство?

Ръцете му се отпускат на хълбоците ми.

– Чисто блаженство, бебче. Пълно задоволство. Абсолютна и цялостна любов, разтърсваща земята и цялата вселена.

Усмивката ми се връща.

– Така ли?

– О, да. Истински рай.

Падам върху гърдите му.

– Ох!

– Внимавай! – Той ме изправя. – Много ли те боли? – Докато чака отговора ми, в погледа му проблясва гняв. Моля се Джон да е приключил със Стив, преди Джеси да го е докопал.

– Добре съм – размърдвам се. – Какво ще правя с работата?

Докъде ме доведе този уикенд? Усмихвам се вътрешно. Имаше разточително пазаруване, изобилна храна, прекалено скъпи бижута, пищна дантела, невероятен купон, ексцентрично предложение за женитба, много невероятен секс, дрогиране, бой с камшик...

Изстенвам. Това беше един невероятен уикенд.

– Успокой се! Говорих с Патрик. – Джеси сяда и премества и двама ни в края на леглото.

– Има ли някого в живота ми, когото все още да не си прегазил? – питам сухо.

Той става и ме поставя на краката ми, а прекрасната му голота е точно пред мен.

– Не бъди нагла – предупреждава ме той напълно сериозно. – Защото по задника ти няма белези от камшик, жено. Както и да е, защо домът ни изглежда така, сякаш е бил преобърнат от крадци?

О, забравих за това.

– Търсех нещо.

Той се намръщва.

– Какво? – пита, но аз долавям намек за предпазливост.

Наблюдавам внимателно изражението му и езика на тялото му, но не мога да ги разгадая.

– Нищо.

Той ме обръща настрани от себе си и ме повежда към банята, като с една ръка държи лакътя ми, а с другата – задника ми. Липсата на любопитство за това какво съм търсила само засилва подозренията ми. Той никога не би приел такъв неясен отговор.

– Какво каза на Патрик? – питам, докато той ме поставя да седна върху мивката.

– Казах му, че си припаднала в събота и че си си наранила гърба.

Идеята е добра.

– Той не се ли изненада, че ти му звъниш?

– Не знам и не ми пука. – Той пуска водата във ваната и се връща при мен. – Виж какво си направила с красивото си тяло – казва той тихо, докато гледа отражението на гърба ми в огледалото. – Няма да те чукам по гръб за известно време.

Вълна на разочарование преминава през мен, когато поглеждам в огледалото през рамо.

– Това ли е? – питам невярващо. Чувствам се, като че са ме одрали жива, а всичко, което свидетелства за моето мъчение, са няколко дълги червени белега и един със засъхнала кървава коричка.

– Какво искаш да кажеш?

Намръщено откъсвам очи от болезнените рани и поглеждам към Джеси, който има подобно на моето изражение, но още по-сърдито. Хващам бедрата му.

– Обърни се – заповядвам и го избутвам на разстояние от себе си. Виждам гърба му и въздишам. Той има два пъти повече белези, повече кръв и много повече, което да му напомня за гадния ден, който преживяхме вчера. – Виж, твоите са по-хубави от моите.

Той се обръща и ме приковава с гневен поглед, сграбчва горната част на ръцете ми и ме разтърсва леко.

– Млъкни, Ава!

– Извинявай! – Защо говоря такива глупости? – Просто боли толкова силно и мислех, че ще изглежда много по-зле.

– Изглежда достатъчно зле. – Той ме пуска и се връща при ваната, като налива малко лавандулово масло и разбърква водата с ръка.

Накланям глава настрани и се възхищавам на голотата му, докато разклащам крака и развъртам рамене в опит да възвърна подвижността им. Трябва да се отпусна. Чувствам, че мускулите на раменете ми са вързани на възли. Седя търпеливо на мивката, докато Джеси отива за кърпи и оправя безпорядъка, който съм оставила. Той прави всичко това мълчаливо, без да ме погледне нито веднъж. Знае какво съм търсила.

– Слизай – казва, предлага ми ръка, а на лицето му е изписано очакване, но аз отказвам и слизам сама внимателно, като свалям боксерките си и отивам към ваната. Влизам вътре и внимателно присядам във водата, която предизвиква щипещо усещане по кожата ми.

Джеси се качва във ваната и се потапя, като само леко изпъшква, когато водата докосва гърба му. Той стиска раменете ми и нежно ме придърпва да се отпусна върху гърдите му.

– Не се бори с мен. – Ухапва ухото ми и аз се сгърчвам. Той ме обгръща през раменете с ръце, свива крака около мен и аз се чувствам защитена в него.

Добре тогава. Време е за приказки във ваната.

Отпускам глава на рамото му и се наслаждавам на усещането, което сутрешната му брада ми носи, като се докосва до лицето ми.

– Значи Стив е изхвърлен?

– Да.

– Без да му зададеш нито един въпрос?

– Не, освен дали предпочита да бъде погребан, или кремиран. – Отговорът му, въпреки че е груб и твърде остър, е точно отговорът, на който се надявах. – Причинявам ли ти болка?

– Не, добре съм – уверявам го. – Значи същото важи и за Сара?

„Бум!“

Джеси спира насред сгушването, а аз продължавам да правя бавно кръгове по бедрото му с показалец, сякаш не съм задала току-що въпрос, който знам, че е деликатен. Стив нямаше сексуален интерес към мен, поне не дълготраен, но Сара явно има към Джеси. И докато моят дебелокож мъж изглежда не забелязва романтичния ù стремеж, от мен зависи да контролирам щетите.

– Какво общо има Сара с това?

– Тя те нарани.

– Аз го поисках от нея.

– Аз поисках същото от Стив – отвръщам спокойно.

– Да, но Стив знаеше, че си забранена, че си моя. Той пресече ясна граница, която аз начертах, и то не само относно това с кого е упражнил гадостите си, но и как го е направил. Въпреки че първото е моят основен проблем. – Захапва меката част на ухото ми, за да е сигурен, че знам, че има предвид мен. Кого другиго? – Приел е камшик от жена, която не е срещал преди, и не е изяснил границите. Можеше да си умствено нестабилна, а той да няма представа.

– Вероятно бях в онзи момент – мърморя. – И все едно, ти си мой. Ти също си забранен, знаеш.

– Знам – казва тихо. – Знам, бебче. Повече никога. Но мисля, че си показала недоволството си на Сара – добавя саркастично.

Усмихвам се самодоволно. Да, направих го, но все още искам да си падне на задника.

– Значи няма да се отървеш от нея?

– Тя е служител и близък приятел. Не мога да я уволня за нещо, което аз съм поискал да направи, Ава.

Въздишам тежко. Искам да е очевидно за него, че не съм доволна. Приятел? Близък приятел?

– Тя го е планирала, Джеси.

– Какво имаш предвид с това?

– Съобщението, което получих от Джон.

– Какво съобщение?

– Което тя ми прати от телефона на Джон и в което пишеше, че трябва незабавно да дойда в имението.

– Мислиш, че Сара е взела телефона на Джон и ти е пратила съобщение?

– Да!

– Не бъди глупава!

– Не съм глупава! – изписквам. – Пазя го на телефона си. Ще ти покажа.

– Ава, Сара не би го направила.

О, моля те! Предполага се, че е приятелка, но очевидно той не я познава много добре. Аз имах удоволствието да прекарам в компанията ù само няколко секунди, преди да я разгадая.

– Смяташ ли, че съм си го измислила?

– Не, мисля, че ти беше дрогирана в събота вечер и може да си направила грешка.

– Ще ти покажа – звуча като сърдита тийнейджърка. – Тя те иска.

– Е, не може да ме има и го знае. Аз принадлежа на теб – отсича. Притиска устни отстрани на лицето ми.

– Така е – отвръщам. Притискам буза към устните му и мисля колко е трудно това.

Джеси е прав. Не може да я освободи от работа заради това, че е направила нещо, което той е пожелал. Което е тъпо, защото не мога да си представя, че Джеси би бил на същото мнение, ако аз бях на негово място. Единствената ми утеха е това, че Джеси няма абсолютно никакъв интерес към нея. А в това съм напълно сигурна.

– Наведи се напред, за да ти измия гърба! – насърчава ме да седна. – Ще бъда нежен.

– Харесвам те груб – прошепвам дръзко.

– Ава, не казвай такива неща, когато не съм в състояние да те изнасиля!

Усмихвам се, а той бавно ме къпе. Прокарва нежно гъбата по гърба ми и ме целува където и когато може. Косата ми е измита, а аз съм увита в кърпа и отнесена до спалнята, където Джеси ме полага нежно на леглото.

– Това може да е малко студено. – Лягам по корем, а той възсяда дупето ми и изстисква крем на гърба ми. Лопатките на гърба ми трепват и се напрягат. – Шшшт! – утешава ме. – Няма повече да правиш това, нали?

– Ще го направя, ако ти го направиш – мърморя и заравям лице във възглавницата. Мълчаливо се моля да не го прави.

Започва с леки и нежни погалвания по гърба ми, за да свикна с триенето, а след като се отпускам още малко, се заема да втрие крема в раните. Топлите му ръце се плъзгат плавно по гърба ми, движението е хипнотизиращо и скоро съм повече от наясно с нещо твърдо и влажно, което притиска кръста ми. Усмихвам се. Никога няма да успее да задържи ръцете си далеч от мен и се надявам да не му се налага. Но ще носи презерватив. Масажира ме, докато не разнася цялата скованост от тялото ми и гърбът ми започва да се усеща почти нормално.

– Ехо?

Главите и на двама ни отскачат при гласа на Кати, който долита до стаята.

– Мамка му! – ругае Джеси и скача от тялото ми. – Забравих за Кати. – Изчезва в гардеробното и се появява в дънки и светлосиня тениска. – Ставай! – отсича. Хваща ме за кръста и ме вдига от матрака. – Трябва да те нахраня.

– Не съм гладна.

– Ще ядеш – казва с онзи тон. – Стомахът ти сигурно е съвсем празен, след като го изпразни по целия под на кабинета ми.

Присвивам се.

– Съжалявам.

– Недей! Облечи някакви дрехи! Ще се видим в кухнята – добавя, целува ме непорочно и ме оставя да се оправям.

– Добро утро, Ава! – усмихва се мило Кати, когато вдига поглед от зареждането на съдомиялната.

Нося старите си меки прокъсани дънки и бяла огромна тениска, която не прилепва силно по гърба ми. Качвам се на един стол до Джеси, който се навежда, за да вдиша в току-що измитата ми коса.

– Здравей, Кати! Как си? – Избутвам Джеси. Той ръмжи към мен и мацва фъстъчено масло по долната ми устна. Езикът ми автоматично го облизва.

– О, Боже! – изкривявам лице от отвращение, а Джеси се смее, после ме дръпва към себе си и облизва фъстъченото масло от мен.

– Вкусно – изрича, усмихва се и лепва на устните ми влажна целувка с вкус на фъстъчено масло. Бърша уста и отново се обръщам към Кати, която наблюдава малката ни размяна с лека усмивка на тънките си устни. Изчервявам се силно.

– Аз съм много добре, Ава. Искаш ли закуска? Сьомга?

– Да, моля! – казвам благодарно и тя кимва с глава. Обърсва ръце в снежнобялата си престилка и се отправя към хладилника. Оглеждам кухнята и виждам, че цялата ми бъркотия е разчистена.

– Ние имаме новина, Кати – изпява Джеси.

„Така ли?“

Извъртам се намръщена към него, но той не ми обръща внимание.

– Ава скоро ще бъде госпожа Уорд.

Ченето ми увисва, но той продължава да ме пренебрегва. Забравила съм за това след всичко друго, през което минахме последните няколко дни. Как съм могла?

– Това е чудесно! – Кати оставя яйцата и сьомгата на плота и заобикаля, за да ме стисне в здрава прегръдка. – О, толкова се радвам! – пее в ухото ми. Стискам зъби, докато тя разтрива гърба ми. Отдръпва се и обвива с длани лицето ми. – Не мога да ти кажа колко щастлива ме прави това. Той е добро момче – казва, лепва мокра целувка на бузата ми и ме пуска. – Ела тук, ти! – награбва Джеси в също толкова ентусиазирана прегръдка и той я приема с готовност, без да трепне или да изсъска от болка, докато ме гледа над рамото на Кати как зяпам към него.

След събитията от снощи бях (съвсем погрешно, изглежда) допуснала, че този въпрос подлежи на преразглеждане. Пръстенът ми беше изчезнал от пръста ми и когато Джеси ме попита дали все още смятам да се омъжа за него, казах, че не мога. Не трябва ли да разрешим купчината проблеми, които се струпаха през уикенда? Нашите колебания, Сара, Корал, Микаел...

Напълно ме е пренебрегнал. Дори не съм говорила още с родителите си. Ако ще се омъжвам за този предизвикателен задник, те трябва да разберат първи.

– Моето момче най-после се задомява! – Кати стиска бузите му и му лепва целувка, каквато лепна и на мен. Държи се като горда майка. Това ме кара да се чудя каква е историята на връзката между Кати и Джеси. Изглежда е нещо повече от загрижеността между служител и началник. Освобождава Джеси от леко сбръчканите си ръце и дръпва престилката си, за да избърше очи с подсмърчане.

– Кати, престани! – смъмря я Джеси.

– Съжалявам – успокоява се и се заема отново да приготвя закуска с широка усмивка на лицето. – Е, къде и кога?

Присвивам се и се пресягам за каната с кафе. Ето тук може да се разхвърчат фойерверките.

– Следващия месец в имението – уведомява я Джеси уверено.

Дрънвам каната в чашата си за кафе и завъртам очи към Джеси.

– Така ли?

– Така – отвръща хладно. Не мина много време, преди предизвикателният задник, който ме подлудява, да се завърне.

– Колко прекрасно! – чурулика Кати.

Премествам поглед от Джеси към нея. Тя знае ли какво е имението?

– Ще бъде. – Джеси завинтва капачката на фъстъченото масло и започва да чопли етикета, като пренебрегва смаяното ми изражение и погледа ми, впит в профила му. Наблюдавам как ме поглежда с ъгълчето на окото си и започва да дъвче долната си устна. Отчегъртва парченце от етикета и го метва на плота.

Вдишвам бавно в опит да съхраня и малкото търпение, което ми е останало, и грабвам парченцето боклук от мрамора. Нали щяхме да обсъждаме сватбата ни заедно?

Смъквам се от стола и се отправям към кошчето само за да направя нещо различно от това да му сритам кокалчетата. Спирам зад него и притискам уста към ухото му.

– За кого ще се жениш? – питам тихо, преди да продължа към кошчето.

Той ръмжи.

– Ще газя, Ава.

– Моля? – Кати се обръща от печката.

– Нищо – казваме едновременно. После се гледаме намръщено. Враждебността, която се излъчва от него, е осезаема. Този уикенд само доказа, че трябва да съсредоточим вниманието си върху други, по-важни проблеми, като това да се изпълним един другиго с уверенията, от които явно и двамата се нуждаем.

Натискам педала на кошчето и хвърлям миниатюрното боклуче, но нещо проблясва към мен от тъмните дълбини и хваща окото ми. Бръквам и вадя една половина от картичка в сребърно и бяло. Покана за сватба. Обръщам я и накланям глава, после поглеждам отново в кошчето. Вадя другата половина и събирам и двете заедно.

Г-н и г-жа Хенри Уорд молят да бъдат удостоени с удоволствието от Вашето присъствие на сватбата на тяхната дъщеря, госпожица Амалия Уорд, за д-р Дейвид Гарсиа.

„Господи!“

Поканата е изтръгната от ръцете ми и натъпкана в кошчето. Дръпната съм обратно до кухненския плот като замаяна.

– Седни! – настоява той с онзи тон, който знам, че не трябва да пренебрегвам. Вдига ме внимателно на стола. Поглеждам го и виждам стегната челюст и издути мускули на врата.

– Сестра ти ли? – питам тихо.

– Остави това! – предупреждава, без да ме погледне.

Умът ми започва да препуска. Не сме говорили много за родителите му, но това, което знам, е, че не ги е виждал от години. Те ли са избрали така, или Джеси? Ако са му изпратили покана за сватбата на сестра му, тогава предполагам, че решението е на Джеси. Изучавам го, но не смея да кажа и дума.

– Заповядайте! – Кати ни сервира закуските, а после пъхва бърсалката за прах в предния джоб на престилката си. – Ще ви оставя да ядете на спокойствие.

– Благодаря, Кати – казва Джеси с нула благодарност в гласа.

Не мога дори да говоря. Започвам да чопля краищата на сьомгата си в неловко мълчание и след цял век тишина най-накрая се отказвам и се смъквам от стола.

– Къде отиваш? – пита той рязко.

– Горе. – Излизам от кухнята и оставям закуската си недокосната. Джеси и постоянните предизвикателства, които го обкръжават, не спомагат за апетита ми.

– Ава, не си тръгвай от мен! – заплашва. Пренебрегвам го. – Ава!

Обръщам се.

– Ти си повече от откачен, ако мислиш, че ще се омъжа за теб, Джеси – казвам спокойно. Оставям го в кухнята, въпреки че лицето му е изпълнено с болка. Почти очаквам да ме грабне и да ме вдигне от пода, но за моя изненада (и тревога) ми е позволено да напусна кухнята. Качвам се към главната спалня без обратно броене и без вразумяващо чукане в стила на Джеси. В момента съм в деликатно състояние, така че не е възможно да бъда местена грубо.

Виждам Кати в любимата ми стая за гости да бърше прах, докато пее „Валъри“. На лицето ми се появява лека усмивка. Затварям вратата на спалнята зад себе си и отивам да си измия зъбите. Ще отида на работа. Няма да вися в кулата цял ден като резервна част, а и гърбът ми е добре, ако не правя резки движения. Предпочитам да се изправя пред шефа си и пред въпросите, които със сигурност ще ми зададе, за връзката ми с Джеси.

Прехвърлям закачалки и закачалки с нови рокли и се спирам на една от старите ми. Преобличам се, надявам токчета и заставам пред огледалото, за да си сложа грим.

Вратата на спалнята се отваря.

– Къде отиваш? – пита Джеси с намек за страх в гласа си.

– Отивам на работа.

– Не, не отиваш.

– Напротив, отивам – казвам. Продължавам да се гримирам, като не обръщам внимание на внушителното му тяло зад мен. Това, че не може да ме докосва, сигурно го убива. Особено сега когато иска да ме задържи.

– Как е гърбът ти?

Хвърлям поглед към него.

– Боли ме – отговарям, като зареждам гласа си с предупреждение. Поглеждам в огледалото и страдам за мъжа, който стои зад мен и не знае какво да прави със себе си. Не може да използва своя начин за справяне с моето неподчинение. Наистина е объркан. – Къде е телефонът ми? – питам, докато Джеси се мотае зад мен.

– Зарежда се в кабинета ми.

Изненадана съм, че доброволно ми дава тази информация.

– Благодаря. – Вдигам чантата си и тръгвам към вратата, но отскачам, когато Джеси застава пред мен и блокира пътя ми.

– Да говорим! – изплюва думите така, сякаш са боклук в устата му. – Моля те, не тръгвай! Ще говоря.

– Искаш да говориш?

Свива рамене смутено.

– Ами не мога да ти начукам никакъв разум, затова предполагам, че ще трябва да го направя с приказки.

– Това е традиционният начин за справяне с нещата, Джеси.

– Да, но моят начин е много по-забавен – вмята, предлага ми палавата си усмивка и аз се опитвам да спра потрепването на ъгълчетата на устните ми. Трябва да запазя разговора сериозен. Джеси поема ръката ми и се приближава. – Никога не се е налагало да обяснявам живота си на никого, Ава. Това не е нещо, за което говоря с удоволствие.

– Няма да се омъжа за човек, който отказва да се открие. Ти продължаваш да криеш информация и накрая двамата се оказваме в огромна каша.

– Знам – въздъхва. – Ава, ти знаеш за мен повече, отколкото всяка друга жива душа знае. Никога не съм бил толкова близък с никого. Не говориш за живота си само когато чукаш някого.

Трепвам при напомнянето за дните му на „топвания“, които едва наскоро са свършили.

– Не казвай такива неща!

Той ме бутва към леглото.

– Седни! – нарежда и ме дръпва надолу. Поемам си въздух, за да се успокоя. – Последния път, когато видях родителите си, нещата не минаха добре. Сестра ми беше действала малко потайно и беше уредила да се срещнем. Баща ми ми изнесе проповед, майка ми се разстрои, а аз се напих много, така че можеш да си представиш как е свършило.

– Значи сестра ти очевидно иска да изкупи вината си – казвам. Гласът ми е тих, но пълен с надежда.

– Амалия е малко упорита – въздъхва Джеси, а аз потискам смеха си. Какъвто братът, такава и сестрата! – Не иска да приеме, че са се случили прекалено много неща, че са били разменени прекалено много сурови думи през годините. – Поглежда към мен и виждам терзанието в очите му. – Отношенията ни са непоправими, Ава.

– Но те са твои родители. – Не мога да си представя живота си без мама и татко. – Ти си техен син.

Той едва се усмихва, което подсказва, че аз просто не разбирам, което е добре, защото наистина не разбирам.

Въздъхва.

– Тази покана е пристигнала само защото сестра ми я е пратила без знанието на родителите ми. Те не ме искат там. Адресът им е задраскан и заменен с този на Амалия.

– Но Амалия очевидно те иска там. Не искаш ли да си свидетел как ще се омъжи?

– Бих искал да видя как малката ми сестра се омъжва, но също така не искам сватбата ù да бъде съсипана. Ако отида, всичко ще свърши по един начин. Довери ми се!

– Какво се случи, за да се объркат отношенията ви толкова много?

Раменете му се отпускат зрелищно и той започва да върти палци по дланите ми. Виждам, че това за него е болезнено, което само увеличава безсилието ми, защото показва, че на него наистина му пука.

– Вече знаеш, че чичо Кармайкъл ми остави имението, когато умря. Отношенията ни вече се бяха обтегнали, след като родителите ми се преместиха в Испания, а аз избрах да остана с Кармайкъл. Бях на осемнайсет и живеех в имението. Разбирам, че това е най-лошият кошмар на всеки родител – засмива се леко. – Започнах живот на плейбой и нещата станаха още по-лоши, когато Кармайкъл умря. Ако не беше Джон, вероятно нямаше да има имение. Той на практика го управляваше, докато аз се наслаждавах на твърде много пиене и твърде много жени.

– О! – прошепвам. Наслаждавал се е? Предпочитам „топването“.

– В един момент се успокоих, но родителите ми поставиха условие: или имението, или те. Избрах имението. Кармайкъл беше мой герой, не можех да го предам – завършва малката си реч с абсолютна категоричност.

– Родителите ти са знаели, че продължаваш... – прочиствам сухото си гърло. – Ами... каквото си правил? – не мога да го кажа. От това ми се гади.

– Да. И предрекоха бъдещето ми. Бяха прави и не ми позволиха да го забравя. Живях доста разпуснат живот, признавам. Кармайкъл беше черната овца на семейството. Всички се бяха отрекли от него. Срамуваха се. А когато той умря, аз заех мястото му. Родителите ми се срамуват от мен. Това е.

Присвивам се на последната част.

– Не трябва да се срамуват от теб.

– Просто така стоят нещата.

– Значи познаваш Джон отдавна? – Ако е помагал с управлението на имението преди доста време, значи говорим за шестнайсетина години.

– Да, отдавна – отвръща. Усмихва се топло. – Бяха големи приятели с Кармайкъл.

– На колко години е той?

Поглежда ме и се намръщва.

– Петдесетина, мисля.

– А на колко години беше Кармайкъл?

– Когато умря ли? На трийсет и една.

– Толкова млад? – изтърсвам. Представях си го с дълга побеляла коса, мазен и с тен.

Джеси се смее на замаяното ми изражение.

– Имаше десет години разлика между баща ми и Кармайкъл. Бил е изтърсачето на дядо ми и баба ми.

– О! – правя бърза сметка наум. – Значи между теб и Кармайкъл също е имало само десет години.

– Беше ми повече като брат.

– Как умря той? – вероятно прекалявам, но съм любопитна. Започвам да сглобявам живота на Джеси и вече съм като куче с кокал.

Тъга минава по лицето му.

– В автомобилна катастрофа.

– О! – прошепвам, но тогава осъзнавам и очите ми се плъзгат към корема му, задържайки се на мястото, където знам, че е белегът. Джеси е бил в колата с Кармайкъл. При всички мои опити да го накарам да говори той казваше, че е твърде болезнено. И наистина е.

– Не ходи на работа! – възкликва. Дръпва ме в скута си грижовно и докосва носа ми със своя. – Остани у дома и ми позволи да те обичам! Искам да те заведа на вечеря. Дължа ти малко специално време.

Разтопявам се върху него. Новооткритото ми знание, съчетано с разумността на Джеси, не ми позволява да откажа.

– Връщам се на работа утре – казвам твърдо. Трябва да разреша някои проблеми, свързани с работата, а по-точно с Микаел.

– Добре – извърта очи. – Така, отивам да тичам, за да облекча част от напрежението, което моята предизвикателна изкусителка ми донесе, а после ще се гушкаме цял следобед и ще излезем на вечеря. Става ли?

– Става, но аз възразявам срещу средната част от това изречение и я заменям със „заблуден бог“.

Озарява ме с усмивката си, запазена само за мен, и пада назад на леглото предпазливо.

– Целуни ме сега! – настоява и аз се гмурвам върху него с благодарна целувка. Той се разкри и аз се чувствам много по-добре. Отново се грея на слънцето на Седмото небе на Джеси.