2-Под този мъж

Десета глава

Отлепвам очи и откривам, че съм плътно притисната до гърдите на Джеси. Още не е светло, което значи, че е много рано. Джеси още не е буден, така че определено е преди пет. Мозъкът ми мигновено се буди и се нагърбвам с нелеката задача да се измъкна от тялото му, без да го обезпокоя. Трудно е. Той ме държи толкова здраво в съня си, колкото и когато е буден.

Колебливо се измъквам от него и се напрягам всеки път, щом се помръдне или въздъхне в съня си. Тялото ми е напрегнато и пълзя към края на леглото. Щом се освобождавам, изпускам дъха, който задържах, и поглеждам към моя красив мъж с двудневна брада. Искам да скоча обратно при него, но устоявам. Това, което съм планирала, ме кара да го оставя мирно заспал, докато ровя тихо в чантата си за телефона.

Пет часът. Мамка му! Добре, трябва да съм бърза или той скоро ще се събуди, за да ме повлече по улиците на Лондон за един от мъчителните си маратони. Пълзя около леглото като гол крадец и вадя скритата чанта от дървения скрин, за да измъкна съдържанието. Чантата прошумолява и аз стискам зъби и замръзвам на място, докато Джеси се обръща по гръб и простенва.

Оставам като статуя, докато не съм сигурна, че се е успокоил, после отивам до леглото, стъпвайки тихо по дебелия килим.

Нежно хващам китката му и я дръпвам над главата му към дървената табла. Боря се – ръката му е тежка, но успявам да го наглася на позиция, след което плъзвам халката на белезниците около китката му, а после ги закачвам за една от дървените пръчки на таблата. Изправям се и се възхищавам на делото си, чувствам се доста доволна от себе си. Дори да се събуди сега, няма да отиде никъде.

Взимам другия чифт белезници и отивам от другата страна на леглото. Трябва да коленича върху него, за да стигна до ръката на Джеси, но не се тревожа толкова, че ще го събудя сега, защото поне едната му ръка е закачена, въпреки че ще стане по-добре, ако не може да сложи ръце върху мен.

Придвижвам ръката му внимателно над главата и закрепвам другите белезници около китката на наранената му ръка. Изглежда много по-добре, но съм загрижена, че може да боли, ако се бори да се освободи.

Доволна съм. Това беше много по-лесно, отколкото мислех, а той все още е мъртъв за света. Направо танцувам на връщане, довършвам подготовката и се напъхвам в зашеметяващо черно дантелено бельо, което купих по време на пазаруването ми в последната минута.

Боже, той ще побеснее. Връщам се обратно до моя проснат, вързан гол бог и се покатервам върху хълбоците му. Той се размърдва и аз се усмихвам, когато усещам, че започва да се втвърдява под мен. Седя търпеливо и чакам.

Не минава много време и красивите му мигли започват да пърхат, а клепачите му трепват. Очите му се отварят и откриват моите моментално. Сутрешната му ерекция вече е напълно твърда под мен.

– Хей, бебче! – възкликва. Гласът му е дрезгав, докато примижава и се фокусира.

Оглеждам тялото му – мускулите му са издути и опънати от позицията на ръцете му.

– Здрасти! – отвръщам. Усмихвам се весело и наблюдавам внимателно, докато идва на себе си и раздвижва ръце, подрънквайки с метала по дървената табла. Той дърпа рязко китките и отваря широко очи, а аз сдържам дъх, докато гледам как сънливото му лице се смръщва в гримаса и как той поглежда нагоре.

Отново подръпва ръката си.

– Какво... по дяволите? – гласът му е все още дрезгав. Завърта очи към мен. Те са големи и смаяни. – Ава, защо, мамка му, съм вързан с белезници за леглото?

Опитвам се да остана сериозна, без да трепне и усмивчица на лицето ми.

– Представям нов вид чукане в нашата връзка, Джеси – заявявам спокойно.

– Езикът! – Отново разтърсва китки и поглежда към вързаните си ръце. Виждам по красивото му лице как осъзнава ситуацията и връща поглед към мен. – Това не са моите белезници – казва той предпазливо.

– Не. И има два чифта. Сигурна съм, че си забелязал. – Не мога да повярвам колко спокойно се държа. Овладяла съм се. – Е, както казах, изобретих нов вид чукане и познай какво! – казвам с малко вълнение в гласа.

Този път не ми се присмива. Вместо това вдига нервно вежди.

– Какво?

О, бих могла да го прегърна.

– Измислих го само за теб. – Притискам се в него предизвикателно и гърдите му се повдигат, а челюстта му се стяга. – Обичам те.

– О, мамка му! – стене той.

Поставям ръце на гърдите му и се приближавам към лицето му. Наблюдава ме, докато се отпускам надолу, очите му проблясват в очакване и от разтворените му устни се изплъзва кратка въздишка.

– На колко години си? – мърморя и леко прокарвам устни по неговите.

Повдига глава, за да се опита да постигне по-добър контакт, но аз се отдръпвам. Намръщва се и отпуска глава.

– На трийсет и три – изпъшква, а после стене отчаяно, когато се притискам отново надолу.

Докосвам с устни врата му и с леко гризване и близане си проправям път към ухото му.

– Кажи ми истината! – прошепвам, а после леко захапвам месестата част на ухото му.

Бузите му се издуват.

– По дяволите! Ава, няма да ти кажа на колко години съм.

Сядам на гърдите му и поклащам глава към него.

– Защо?

Устните му оформят права линия – ядосан е.

– Отключи белезниците, искам да те докосвам!

„А!“

– Не – подхвърлям му и отново се притискам надолу, разтривайки точното място. Самата аз не съм незасегната, но трябва да запазя контрола си.

– Мамка му! – възкликва, дръпва ръце и повдига леко крака, карайки ме да подскоча напред. – Махни шибаните белезници, Ава!

Успокоявам се.

– Няма.

– По дяволите! – реве той. – Не си играй с мен, жено!

О, ядосан е.

– Не мисля, че си в положение да ми казваш какво да правя – напомням му хладно. Застива, но вдишва дълго, тежко и много ядосано. – Защо не спреш да си неразумен и не ми кажеш?

Очите му се присвиват здраво.

– Няма!

О, наистина е инатлив задник.

– Добре – казвам спокойно. Лягам върху гърдите му и хващам лицето му в дланите си. Той се взира в мен и чака да види какво ще направя. Поставям устни върху неговите и стена, когато ги разтваря и езикът му се стрелка навън, търсейки моя.

Отдръпвам се.

Той ръмжи безсилно.

Премествам се от скута му и порочно прокарвам език бавно и дълго нагоре по члена му.

– Оооо, по дяволите! – стене отчаяно. – Ава!

Усмихвам се и сядам на пети между краката му, а после взимам своето оръжие за масово поразяване и го вдигам пред него. Джеси повдига глава и очите му едва не изскачат, когато осъзнава какво стискам.

– О, не! Ава, кълна се в Бог! – възкликва. Отмята глава назад на леглото. – Не можеш да ми причиниш това. Мамка му!

Усмихвам се и натискам копчето на украсения с диаманти вибратор, който Джеси намрази на мига по време на разходката ни в Камдън. Наистина не иска да ме дели с никого и с нищо. Вибраторът се включва и Джеси стене, отмятайки глава настрани.

Това ще го убие.

– Еха! – изписквам, когато усещам пълната сила на вибратора в ръката си. – Това е мощна машина – размишлявам.

Очите му са стиснати и мускулите на челюстта му трепкат.

– Ава, махни шибаните белезници! – прокарва думите през стиснатите си зъби.

Не можех да се надявам на по-добър отговор. Ще измъкна възрастта от него дори да се наложи да го държа тук цяла сутрин. Всъщност се надявам да удържи известно време. Мисля, че ще се наслаждавам на това.

Изключвам вибратора, поставям го на леглото и Джеси бавно отваря очи. Чакам да ме погледне.

– Ще ми кажеш ли на колко години си? – питам напълно спокойна.

– Не, няма.

– Защо си такъв инатлив задник?

– Не съм ли твоят инатлив Бог? – пита леко подигравателно.

Няма да се присмива само след минута. Вдигам се на колене и задържам погледа му, докато пъхам палци в ластика на дантелените бикини.

– Тази сутрин си задник – казвам, бавно смъквам бикините надолу по бедрата, чак до коленете си, а той следва пътя им с изпълнени със страст очи. Виждам пулса му по еректиралия член. – Не искаш ли да ми помогнеш? – питам. Гласът ми е прелъстителен и мек, докато бавно облизвам пръсти и ги плъзвам надолу към бедрата си.

Бузите му отново се издуват, докато гледа как ръката ми се пъхва между краката ми.

– Ава, отключи белезниците веднага, за да мога да те чукам, докато не започнеш да виждаш звезди! – настоява. Гласът му е спокоен, но знам, че той не е.

Плъзвам пръсти по клитора си и нежно потривам с лека въздишка. Не е Джеси, но все пак е хубаво.

– Кажи ми!

– Няма – отпуска глава назад. – Свали белезниците!

Поклащам глава към моя инатлив мъж и отпускам ръце от двете страни на хълбоците му.

Звезди? О, той ще види звезди. Поставям устни на корема му, близо до белега, и завъртам език в няколко бавни кръга, после пропълзявам нагоре по тялото му и по пътя изритвам бикините си. Поглеждам към него, но той отказва да отвори очи, затова целувам ъгълчето на устата му. Действа. Главата му инстинктивно се обръща и устните му се разтварят, за да поемат моите. Притискам се към слабините му. Влагата ми помага да се плъзгам нагоре-надолу с лекота.

– Исусе, Ава, моля те!

– Кажи ми! – Захапвам долната му устна и я дръпвам между зъбите си, но той само леко отърсва глава, затова пускам. – Добре, нека е твоето! – изричам, вдигам се и се намествам отново между бедрата му, след което взимам оръжието си за масово поразяване от леглото.

– Остави го! – тонът му е пълен с предупреждение, но аз го пренебрегвам. Включвам вибратора отново, без да кажа нищо. – Ава, кълна се в Бог! – възкликва. Гневът се е върнал. Задържам погледа му, докато бавно спускам вибратора към точката между бедрата си. – Недей! – казва и отмята глава назад, напълно нещастен.

Не мога да повярвам, че се подлага на това. Може да го спре за един удар на сърцето. По дяволите, искам да ме погледне. Бързо променям посоката и протягам вибратора, бавно прокарвайки го по красивия му пулсиращ член. Джеси подскача. Леглото се разтърсва.

– Мамка му! Ава, мамка му, мамка му, мамка му! – крещи, но очите му са все още плътно затворени. Не мога да го накарам да ме погледне, но ще се погрижа адски добре да ме чуе. Връщам вибратора към себе си и поставям думкащата глава на върха върху клитора си.

„По дяволите, мамка му!“

Ахвам, коленете ми треперят и аз се разтърсвам от пълната сила, пронизала ме право в сърцевината ми.

– Оооо, Божееее! – стена, а после леко увеличавам натиска. Това наистина е хубаво.

Очите на Джеси се отварят. Дишането му е тежко, а потта е оформила река в гънката на челото му. Лицето му е измъчено. Почти се чувствам виновна.

– Ава, аз съм този, който ти носи удоволствие.

– Не и днес – размишлявам и затварям очи с въздишка.

– Ава! – излайва той и издрънчава с белезниците по таблата. – Мамка му! Ава, прекаляваш!

Държа очите си затворени.

– Мммм... – мънкам и леко треперя, докато постоянните вибрации гъделичкат върха на клитора ми.

– На трийсет и седем съм! За Бога, жено, на трийсет и седем шибани години съм!

Отварям очи и ченето ми увисва от шока, а вибраторът пада върху завивките. Той ми каза? Подейства, мамка му! Искам да изтанцувам една джига на леглото и да крещя до небесата от радост. Защо не се сетих по-рано? Няма да се заблуждавам, че ще успея да го направя отново. Джеси вероятно ще спи с едно отворено око до края на живота си, затова сигурно трябва да се възползвам от уязвимото му състояние и да изтръгна още някои отговори – например откъде е белегът, колко жени е имал и какво прави полицията в имението. О, също и тайнствената жена, Сара...

Той ме гледа свирепо. Внезапно съм изтръгната от тихото си ликуване и съм запратена в паника.

– Свали... шибаните... белезници! – подчертава всяка дума, бавно и със съскане.

О, по дяволите! При цялото ми педантично планиране и изпълнение на чукането за изстискване на истината се оказва, че не съм се замислила и за секунда за последиците. Джеси е бесен, а сега трябва да го освободя. Какво ще направи? Прехвърлям възможностите си, но това не отнема много време, защото има само две – да го освободя и да си понеса наказанието или да го оставя вързан за леглото завинаги.

Наблюдавам го с големите си очи предпазливо, докато той ме гледа разгневено. Какво ще правя? Поставям ръце на силните му бедра и се придвижвам нагоре по тялото му, докато лицето ми не се извисява над неговото. Трябва да разведря настроението му.

Приглаждам с ръце косата му и отпускам устни върху неговите.

– Все още те обичам – шепна в устните му. Може би това уверение му е нужно. Единайсет години не са нищо, наистина. Какъв е проблемът? Той все още е моят красив, дяволит Бог.

Простенва, когато обръщам специално внимание на устата му.

– Добре, сега свали белезниците!

Целувам врата му и се сгушвам.

– Ядосан ли си?

– Шибано луд, Ава.

Присядам и го поглеждам. Наистина е бесен и сега вече се плаша. Показвам му най-добрата си наперена усмивка.

– Не може ли да си лудо влюбен?

– Това също. Махни белезниците! – повтаря. Поглежда ме с очакване.

Премествам се, за се отпусна, и потрепервам, когато членът му попада на отвора ми, а пулсиращата влажна глава се плъзга по входа.

Джеси подскача.

– Проклятие, Ава! Свали белезниците! – Той е напълно побеснял и вече знам... няма да сваля белезниците. Слизам от леглото и заставам отстрани. Гледам гнева му.

– Какво ще направиш? – питам нервно.

– Свали ги! – Видът му е убийствен.

– Няма, преди да ми кажеш какво ще направиш.

Диша тежко и гърдите му се повдигат.

– Ще те чукам, докато не ме замолиш да спра, а после ще тичаш двайсет и два километра. – Повдига глава и ме пронизва със свирепите си зелени очи. – И няма да спираме за разтриване на мускули или за кафе.

Какво? Бих приела чукането, но няма да бягам никъде, освен далеч от апартамента му. Вече ме накара да направя петнайсет километра вчера. Това ще бъде неговият начин да си възвърне контрола – като ме застави да направя нещо, което наистина не искам да правя, а аз определено не искам да бягам двайсет и два километра.

– Не искам да бягам – заявявам толкова спокойно, колкото мога. – Не можеш да ме накараш.

Веждите му подскачат нагоре.

– Ава, трябва да си спомниш у кого е силата в тази връзка.

Отдръпвам се възмутена, а после хвърлям поглед към вързаните му китки и отново поглеждам към него.

– Извинявай, у кого е силата? – питам. Сарказмът ми само засилва яростта му с едно ниво, ако това е възможно.

– Ава, предупреждавам те!

– Не мога да повярвам, че си толкова раздразнителен за това. Аз се държах добре, когато ти ме върза!

– Аз държах контрола!

Това е тъпо!

– Ти си властен маниак! – крещя и той се извива още малко. – Ще си взема душ – изхвърчам.

– Властен маниак съм единствено с теб! – крещи в гърба ми. – Ава!

Тръшвам вратата на банята и свалям сутиена си. Този вманиачен по властта, контролиращ задник! Насладата ми от факта, че чукането за изстискване на истината подейства, беше истински стъпкана. Заставам под душа и слушам как крещи името ми многократно. Ако не бях толкова обидена, щях да се смея. Наистина не може да понася да не ме докосва и никак, ама никак не обича да отстъпва властта.

Къпя се и мия зъбите си бавно. Все още е много рано. Имам достатъчно време.

Когато отново влизам в стаята, откривам, че Джеси се е успокоил леко, но определено все още има намек за гняв в изражението му, докато ме гледа.

– Бебче, ела ме освободи, моля те!

Внезапната промяна в настроението му ме прави подозрителна и заставам нащрек. Познавам играта му и няма да се вържа. Щом го освободя, ще скочи върху мен като лъв, ще ме натъпче в екипа за бягане и ще ме извлече по лондонските улици. Не отричам, че бих се радвала да скочи върху мен още тази минута, но няма да се задържа, за да ме изтезава двайсет и два километра. За съжаление, двете неща вървят в пакет.

Сядам пред голямото огледало и започвам да суша косата си, като хвърлям поглед в отражението от време на време и виждам, че ме наблюдава. Но той само се мръщи и отмята глава назад като сърдит ученик, когато хвана погледа му.

Слагам грим и се мажа с кокосово масло, след което си слагам кремавото бельо, което Джеси ми купи, и го чувам как стене. Усмихвам се самодоволно на себе си. Позволено ми е. Не знам колко дълго ще държа властта. Обличам бялата си блуза с жабо, обувам тесни черни панталони, след което се пъхвам в черни обувки с високи токчета.

Готова съм. Отивам до моя вързан с белезници мъж, навеждам се и целувам бавно разтворените му устни. Не знам защо го правя. Перченето ми е достойно за похвала.

Той въздиша и повдига колене, когато се пресягам и обвивам с ръка все още възбудения му член. Сериозно ще загазя, когато ме хване.

Джеси трепва.

– Ава! Обичам те изключително много, мамка му, но ако не свалиш тези белезници, ще те удуша! – гласът му е смесица от удоволствие и болка.

Усмихвам се и го целувам леко по устните, после се навеждам и проправям път с целувки надолу по гърдите му. Стигам до солидния му член, после чак до върха му и свършвам с леко въртене на езика отгоре, след което го поемам дълбоко в устата си.

– Ава, моля те! – стене Джеси.

Пускам го и взимам ключа за белезниците от скрина. Джеси въздиша облекчено, докато се връщам. Не знам защо – няма да го освободя напълно. Разкопчавам наранената ръка и тя пада вяло на леглото. Жегва ме вина, докато той свива внимателно юмрук, за да върне жизнеността в ръката си. Отивам пак до скрина и оставям ключовете отгоре.

– Какво правиш? – пита намръщен.

– Къде е телефонът ти?

– Защо? – недоумява. Объркването на лицето му е явно.

– Ще ти трябва. Къде е?

– Сакото ми. Ава, просто ми дай ключа! – губи отново търпението си.

Оглеждам стаята и забелязвам сакото на пода, очевидно го е метнал снощи, преди да ми се нахвърли в банята. Намирам телефона във вътрешния джоб и го поставям на нощното шкафче, но извън досега му. Не искам да се обади за помощ, преди да избягам.

Грабвам чантата си и излизам от стаята, оставяйки зад себе си готов да избухне мъж. Страшно ще загазя по-късно, но поне освободих едната му ръка. Вярно, ранената, но той ще се оправи... ако не стиска прекалено силно.