2-Под този мъж

Седемнадесета глава

Събуждам се и усещам Джеси дълбоко в себе си. Гърдите му притискат гърба ми, докато ме държи за кръста и навлиза в мен. Умът ми не е единственият, който е буден. Тялото ми застава мирно. Протягам ръка назад и свивам пръсти в косата му, извивам гръб и накланям глава, за да намеря устните му.

Позволявам му да завладее устата ми. Езиците ни диво се сплитат, докато той напъва напред. Избутвам се назад към него при всеки нов тласък.

– Ава, не мога да ти се наситя – въздиша. – Обещай никога да не ме напускаш!

– Няма – отвръщам, стискам с ръце косата му и придърпвам устните му отново към своите. Обичам устата му дори когато той се държи предизвикателно и ми се иска да я зашия. Винаги ли ще ме кара да се заклевам, че ще остана? Аз винаги ще изпълнявам, без дори сянка от съмнение, но искам да го знае, без да се налага да ме кара да се кълна непрестанно.

Отдръпвам се, за да погледна моя несигурен мъж, който показва такава увереност във всичко друго, само не и в това.

– Моля те, повярвай ми! – Продължава със здравите си, мощни тласъци, докато ме гледа. Бегло ми се усмихва, после отново прилепва устни към моите и ускорява още повече движенията си.

Опитвам с всички сили, но не мога да задържа устата си до неговата, когато забива напред с такава сила. Пускам го и се обръщам напред. Стискам ръба на матрака, за да се задържа на позиция, докато Джеси ме дърпа към себе си непрестанно.

Всичко се замъглява и аз се разтърсвам в момента, в който и двамата изкрещяваме, а Джеси нахлува в мен маниакално, хвърляйки ме в бездната на абсолютното удоволствие. Мъча се да си поема въздух, сърцето ми се опитва да си върне контрола, а тялото ми се гърчи в конвулсии по своя воля. Джеси ругае, забива напред за последен път и топлото усещане, причинено от освобождението му, ме залива.

– Боже мой! – изпъшква. Измъква члена си от мен и пада по гръб.

Претърколвам се и се покатервам върху тялото му. Възсядам хълбоците му и лягам на гърдите му, сгушвайки лице във врата му.

– Това не беше сънлив секс.

– Така ли? – казва и диша тежко.

– Не. Това беше сънливо чукане. – Трепвам, моментално осъзнавайки, че току-що съм изругала, а дори не сме станали от леглото.

– За Бога, Ава! Престани да ругаеш!

– Съжалявам – отвръщам, захапвам врата му и засмуквам леко.

– Опитваш се да ме бележиш ли? – пита той, но не ме спира.

– Не, само те вкусвам. – Оставя ме и аз дълго време плъзгам устни по лицето, по врата и по гърдите му.

Джеси въздъхва дълбоко.

– Ава?

– Ммм?

– Знаех, че си ти, в секундата, когато те видях.

– Че съм аз? – повтарям. Опитвам се да се повдигна, но съм притисната отново към врата му. Той обръща лице и започва да гризе ухото ми.

– Че ти си тази, която ще ме върне към живота – казва с онзи сух тон, който обикновено означава, че казва нещо, което само той разбира.

Този път се измъквам от прегръдката му и срещам погледа му.

– Как разбра?

Извърта ме по гръб, покрива ме напълно и ме поглежда право в очите с многозначителен поглед.

Една буца скача в гърлото ми. Това е нещо сериозно и дълбоко и напълно ме смазва. Не знам какво да кажа. Джеси, този унищожителен мъж, ме гледа така, сякаш съм единственото нещо, което съществува на този свят.

Дърпам китките си, докато ме пуска, след което обгръщам с ръце тялото му. Краката ми се сключват около кръста му. Държа се за него така, сякаш той е единственото нещо, което съществува на този свят.

Той е. За мен.

Не знам причините за това изявление, но силата на думите наистина разкрива всичко. Не може да живее без мен. Е, аз също не мога да живея без него. Този мъж е моят свят.

Лежи неподвижен върху мен и ме оставя да го стискам, докато мускулите ме заболяват.

– Мога ли да те нахраня? – питам, когато мускулите на бедрата ми започват да крещят в протест. Той ме вдига от леглото, все още увита около тялото му, и ме понася от спалнята надолу по стълбите. – Ще забравя как да използвам краката си – казвам, когато стига долу и се отправя към кухнята.

– Тогава ще те нося навсякъде.

– Това би ти харесало, нали? – Би било перфектно извинение да ме прикове за себе си.

– Разбира се – отвръща. Усмихва ми се самодоволно и ме оставя на мрамора. Студът, който се разпространява по дупето ми, ми напомня, че и двамата сме чисто голи. Възхищавам се на съвършения му задник, докато той отива до хладилника и вади разни неща за закуска, както и буркан с фъстъчено масло.

Смъквам се от плота.

– Трябваше аз да ти приготвя закуска. – Избутвам го от пътя. – Седни! – нареждам с най-настойчивия си тон. Той се ухилва и грабва буркана с фъстъчено масло, след което щипва зърното ми и офейква към стола. – Какво искаш? – питам и пъхам хляб в тостера. Обръщам се и виждам, че топи пръст в буркана.

– Пържени яйца – казва с пръст в устата и безсрамно се опитва да спре да се хили.

Поглеждам надолу към голото си тяло. Ще трябва да се облека, ако той иска нещо изпържено. Поглеждам отново към него и виждам, че излъчва самодоволство.

– Ще изпържа твоите, ако ти изпържиш моите. – Плъзгам поглед надолу по гърдите му и вдигам вежди.

– Дивачка – казва и вади пръста от устата си.

Главите и на двама ни се обръщат рязко към входа на кухнята, когато чуваме, че входната врата се отваря. Опулените ми очи се стрелват отново към Джеси, чийто пръст е увиснал във въздуха, както си е пътувал към устата му. Изглежда също толкова изненадан.

Скача и бутва буркана с фъстъчено масло, който излита и се разбива на пода, пръскайки стъкла навсякъде. Вече съм паникьосана.

– По дяволите! – възкликва. Поглежда ме с опулени очи. – Това е Кати!

„Боже мой, помогни ми!“

Снощи я нагрубих, а сега ще ù показвам гол задник! И на всичко отгоре изгорялата ù лазаня безсрамно стои на плота. Кати ще ме намрази. Няма друг изход от кухнята. Налага се да минем покрай източника на тревога. Втренчвам поглед в Джеси. Той е замръзнал на място и изглежда също толкова ужасен, колкото се чувствам аз. Кати сигурно няма да възрази да му хвърли един поглед. Усмихвам се, но после рязко се връщам в настоящето. Спирам да гледам влюбено моя красив мъж и хуквам през кухнята.

– Мамка му! – Остра болка се стрелва през крака ми. – Ох, ох, ох! – Продължавам напред и се опитвам да я пренебрегна.

Джеси не е далеч от мен и се смее неконтролируемо, докато бягаме нагоре по стълбите.

– Езикът! – изтърсва и ме шляпва по дупето.

– Мили Боже!

Чувам отчаяния глас, когато стигаме върха на стълбата. На какво ли приличаме? Бягам бързо до спалнята и се хвърлям под завивките. Усещам как Джеси сяда на леглото.

– Къде си? – пита. Рови из завивките, докато ме намира, завряла глава под възглавницата. – Ето те. – Обръща ме и снижава лице към гърдите ми. – Разстрои портиера, а сега истински притесни и икономката ми.

– Недей! – закривам лице с ръце в пълно отчаяние.

Джеси се смее.

– Дай да видя крака ти! – Премества се на пети и стисва крака ми в ръката си.

– Боли – оплаквам се, когато усещам пръста му да се плъзга леко по петата ми.

– Имаш парче стъкло – казва, целува петата ми и скача от леглото. – Пинсети?

Свалям една ръка от лицето си и посочвам банята.

– В чантичката с гримове – мърморя. Не мога да повярвам, че лъснах гола пред икономката на Джеси. Това е ужасно... унизително. Трябва ми халат.

Усещам как леглото потъва под тежестта на Джеси, който отново хваща крака ми.

– Не мърдай!

Задържам дъха си и поставям длани върху пламналото си лице, но целият ми срам е заличен светкавично, когато усещам топлия му влажен език да облизва кървавата следа от стъпалото ми. Потрепервам под допира му и свалям ръце, за да го погледна. Премествам се леко и бедрата ми се стягат. Той ми се усмихва многозначително и очите му проблясват, след което обвива устни около забоденото парче.

– Какво правиш?

– Вадя го – казва до петата ми. Засмуква я и се отдръпва, после взима пинсетите и се приближава към петата ми.

Усмихвам се, докато гледам как бръчката се появява на челото му.

– Готово – казва, целува крака ми и го пуска. Всъщност нямаше никаква болка. – На какво се усмихваш? – пита и ме поглежда развеселено.

– На бръчката ти.

– Нямам бръчка – обижда се.

– Имаш.

Изпълзява по леглото и ляга върху мен.

– Госпожице О’Ший, да не казвате, че имам бръчки?

Смея се.

– Не. Показва се само когато се съсредоточиш или си разтревожен.

– Така ли?

– Да.

– О! – намръщва се. – Сега там ли е?

Разсмивам се и той захапва гърдата ми. Подскачам под него.

– Приготви се! – възкликва и ме целува. – Ще отида да видя дали Кати е престанала да пищи.

Смехът ми заглъхва при напомнянето за горката икономка, която току-що видя голия ми задник.

– Добре.

– Ще те чакам долу – казва. Навежда се и ме целува пламенно по устата. – Не се бави!

Скача и намъква чифт карирани развлечени панталони, после ме оставя, за да отиде да успокои икономката си.

Разсейвам се от отчаянието си, като взимам душ и се приготвям. Обличам лятна рокля на цветя (вероятно твърде къса) и обувам равни сандали. Вдигам косата си на конска опашка. Ще стане.

Когато влизам в кухнята като плашливо бездомно куче, нервна и притеснена, Джеси вдига поглед от сьомгата си с бъркани яйца и хлебчето и ми хвърля една от моите усмивки. Голите му гърди разсейват притеснението ми, но не пропускам намръщването му, когато отбелязва дължината на роклята ми. Не му обръщам вимание.

– Ето я и нея – казва и потупва стола до себе си. Жената, която стои пред хладилника, се обръща и ме поглежда. – Кати, това е Ава – любовта на живота ми. – Бузите ми пламват и предлагам на Кати лека извинителна усмивка. Чувствам се много по-добре, когато откривам червенина върху нейните бузи. Толкова бях разтревожена от собственото си унижение, че не бях отчела колко засрамена може да е тя. Сядам до Джеси и той ми налива портокалов сок.

– Харесвам роклята ти – заявява. Хили ми се самодоволно. – Прекалено къса е, но осигурява лесен достъп. Може да остане.

Поглеждам го ужасена и го изритвам под плота. Той се смее и впива зъби в хлебчето си. Шокирана съм от поведението му, но съм приятно изненадана, че не ме е отнесъл позорно обратно по стълбите.

– Ава, приятно ми е да се запознаем. Искаш ли закуска? – пита Кати с дружелюбен и топъл глас. Не заслужавам нито едно от двете.

– И на мен, Кати. Бих искала закуска, благодаря.

– Какво искаш? – пита и ми се усмихва. Има много мило лице.

– Същото като Джеси, моля! – Нямаше да се изненадам, ако се беше обърнала и ми беше казала да си я затъкна отзад, но тя не го прави. Просто кимва и продължава да си гледа работата.

Вдигам чашата със сок и поглеждам към Джеси. Той има непростимо самодоволен вид. Радвам се, че намира моето неудобство за забавно, но не мога да си представя, че щеше да е толкова доволен от ситуацията, ако Кати беше мъж. Пресягам се, пъхам ръка в панталоните му и хващам члена му. Джеси подскача, удря коляното си в мрамора и започва да кашля с уста, пълна с храна. Кати се обръща стресната от задавянето на Джеси и му подава чаша с вода през плота. Той вдига ръка в благодарствен жест.

– Добре ли си? – питам загрижена и започвам да галя бавно втвърдения му член.

– Да – гласът му е изтънял и напрегнат.

Кати се заема с приготовлението на закуската ми, а аз продължавам порочно да опустошавам разсъдъка на Джеси. Той пуска хлебчето си и си поема тихо въздух, поглеждайки ме с широко отворени очи.

Пренебрегвам шока му и прокарвам бавно палец по влажния връх на пениса му, а после придвижвам ръката си до основата му. Усещам неизбежния трепет под дланта си и капката, която се показва на върха. Обирам я и плъзгам ръка плавно нагоре и надолу по твърдия му като желязо член.

Обръщам очи към него.

– Добре ли е? – оформям само с устни и той поклаща глава отчаяно.

Аз съм в стихията си. Това никога не се е случвало. Навярно много уважава Кати, защото знам със сигурност, че ако беше някой друг, досега щеше да ме е извлякъл от кухнята.

– Заповядай, Ава! – Кати плъзва чиния по острова към мен.

Пускам Джеси като горещ картоф и пъхвам палец в устата си, след което дръпвам чинията към себе си. Чувам остро поемане на дъх и усещам как очите му ме прогарят.

– Благодаря, Кати – казвам весело. Взимам хлебчето и отхапвам. – Това е вкусно – информирам я, докато зарежда съдомиялната. Тя ме поглежда и се усмихва.

Усещам пламтящите очи, които все още изгарят лицето ми, докато се наслаждавам на хлебчето, затова се извъртам бавно към Джеси, за да го погледна. Той е смаян.

Вдига вежди към мен и после кимва с глава към изхода на кухнята.

– Горе, веднага! – казва тихо, докато се изправя. – Благодаря за закуската, Кати. Ще си взема душ – добавя и ме поглежда. Кимвам.

– За нищо, момче. Може ли да поговорим какво искаш да правя днес? Нямам никаква представа откъде да започна, а виждам, че ти не си направил абсолютно нищо, освен да чупиш врати и да правиш дупки в стените. – Изсушава ръцете си с кърпа и поглежда неодобрително Джеси.

Той не се обръща с лице към нея, защото крие огромна ерекция, която издува предната част на панталоните му. Отбелязвам си точка наум със самодоволна усмивка.

– Ще се разберете с Ава, след като ми помогне за нещо горе – извиква през рамо, докато изчезва.

Ще мога ли? Не знам с какво се занимава Кати или какво иска Джеси тя да прави днес, а и нямам никакво намерение да го следвам горе, за да довърша това, което започнах.

Седя точно там, където съм, поемайки си самоуверено въздух.

– Кати, исках да ти се извиня за вчера и за тази сутрин.

Тя извърта очи.

– Не се тревожи, скъпа! Честно.

– Държах се толкова грубо с теб, а после тази сутрин... Ами, не очаквах компания. – Усещам как бузите ми пламват отново, докато вдигам последното парче от хлебчето си.

– Ава, наистина, всичко е наред. Джеси ми каза, че си имала лош ден, а той е пропуснал да те уведоми за връщането ми. Разбирам – твърди. Усмихва ми се и изтупва престилката си. Усмивката ù е искрена. Харесвам Кати. С нейната къса сива коса, дружелюбно лице и поли на цветя изглежда като човек, който живее здравословно.

– Няма да се повтори. – Отнасям чинията до съдомиялната и тръгвам да я отварям, но чинията е изтръгната от ръката ми, преди да се погрижа за задачата.

– Аз ще взема това. Ти по-добре иди и помогни на моето момче с това, за което му трябваш!

Знам точно за какво му трябвам и нямам намерение да ходя никъде. Имам чувството, че умирам бавно, когато му отказвам, но лицето му беше просто великолепно.

– О, той ще се справи.

– Добре, да прегледаме ли с какво трябва да се захвана? Имам график, но след като ме нямаше толкова дълго, всичко се е объркало! – Вади тефтер и химикалка от предния джоб на престилката си и се приготвя да си води записки. – Вероятно трябва да започна с пране и гладене.

– Ами... не съм сигурна – свивам рамене. – Аз дори не живея наистина тук – прошепвам. Иска ми се да добавя, че съм била преместена против волята ми.

– Така ли? – лицето ù е учудено. – Моето момче каза, че живееш.

– Всъщност това е разговор, който предстои да бъде проведен – обяснявам. – Той не харесва думата „не“. Е, поне не от мен.

Лъскавото ù чело се сбръчква.

– Моля? Сговорчивото ми момче ли?

Намръщвам се.

– Да, други също го определят така. – Ако още някой ми каже, че е сговорчив, може просто да го прегазя.

– Е, хубаво е да има дама в къщата – казва тя и взима препарата под мивката. – Моето момче има нужда от момиче.

Усмихвам се на нежното ù обръщение към Джеси и се чудя от колко време работи за него. Той каза, че Кати е единствената жена, без която не би могъл да живее, въпреки че подозирам, че това вече се е променило.

Тя напръсква плота с антибактериален спрей и започва да бърше.

– Тогава ще изчакам Джеси, ако предпочиташ.

– Да, благодаря. Ще проведа няколко разговора. – Забелязвам, че телефонът ми се зарежда отстрани, но не виждам чантата. – Виждала ли си чантата ми?

– Сложих я в гардероба, скъпа. О, също поръчах на Клайв да оправи вратата на асансьора.

Присвивам се.

– Благодаря ти. – Грабвам телефона и излизам от кухнята, за да взема чантата си. Кати вероятно мисли, че съм мърла, вандал и кучка, също и че съм невъзпитана. Поглеждам телефона и забелязвам две пропуснати обаждания от мама и съобщение от Мат. Раменете ми увисват. Би трябвало да го изтрия, но любопитството ме надвива.

Не знам какво ме прихвана. Съжалявам.

х

Настръхвам от глава до пети и изтривам съобщението. Последното, което ми трябва, е Джеси да го открие. Мат и преди е съжалявал. Все още ме тревожи откъде знае за Джеси. Би трябвало първо да звънна на мама, но имам приятелка, която има много за обясняване. Отнема време, но накрая вдига. Знам, че е гледала екрана и се е чудила какво да каже.

– Ти си член! – изтърсвам обвиняващо, когато накрая вдига.

– И? – опитва с равнодушие, но усещам раздразнение.

– Защо не ми каза?

– Не е твоя работа.

– Благодаря! – Напълно съм обидена. Ние си казваме всичко.

– Просто малко веселба, Ава – пухти тя нетърпеливо.

– Продължаваш да го повтаряш – стържа по телефона. – Защо не признаеш, че има нещо повече?

– Например? – тонът ù показва изненада. Изненада, че направо съм задала въпроса за един милион.

– Например, че го харесваш.

– Не го харесвам!

– Безнадеждна си – сопвам се. Защо не може просто да преглътне гордостта си и да си признае? Колко би навредило, особено ако го каже на мен?

– Като говорим за безнадеждност, как е Джеси? Мамка му, Ава! Този мъж го бива да си изпуска нервите.

Смея се.

– Да, много го бива. Мат се опита да ми се хвърли, преди Джеси да обсади апартамента. Даже каза на Джеси, че сме се целували. Мисля, че Мат може да лекува насинено око тази сутрин.

– Ха! Добре! – възкликва. Тя се смее и не мога да спра леката доволна усмивка, която изгрява на лицето ми. Той си го заслужи.

– Научил е за малкия проблем на Джеси с пиенето – добавям. Вече не се смея.

– Откъде? – изненадата ù е искрена.

– Нямам представа. Все едно, трябва да звънна на майка си. Предполагам, че ще се видим по-късно.

– О, да! – изписква развълнувано. Не мога да се вълнувам колкото нея за годишнината довечера. – Ще се видим там.

– Доскоро! – казвам, затварям и набирам майка, преди да е изпратила издирвачи.

– Ава? – пискливият ù глас проглушава тъпанчетата ми.

– Мамо, не викай толкова силно!

– Извинявай! Мат се обади отново.

Отивам до откритата зона и сядам. Всяка надежда да бъда развеселена от майка ми е напълно смазана с това малко изявление.

– Ава, той каза, че си се пренесла при бесен алкохолик с ужасен характер. Пребил е Мат!

Облягам се в стола и поглеждам към тавана, напълно изтощена психически. Защо тъпакът не може просто да си изпълзи в тъмната дупка, от която е дошъл, и да умре?

– Мамо, моля те, не говори повече с него! – моля я. Наистина, що за долен тип, че да изтърси това на родителите ми! Това само подкрепя заключенията ми за измамната гадна змия.

– Вярно ли е? – пита тя колебливо. Вече си я представям как хвърля разтревожен поглед към баща ми.

– Не точно – не мога да я излъжа. Накрая ще разбере къде съм. – Не е както го казва Мат, мамо.

– Тогава как е?

О, не мога да направя това по телефона. Има твърде много за обясняване, а не искам да прибързва с оценката на Джеси. Мога да убия Мат.

– Мамо, слушай! Трябва да отивам на работа. – Една малка бяла лъжа няма да навреди.

– Ава, толкова се тревожа за теб.

Усещам отчаянието ù. Мразя Мат, задето е направил това. Каза, че съжалява. Дали е било преди или след като се е обадил на родителите ми, за да ги осведоми за любовния ми живот? Би трябвало да пратя Джеси да го прегази.

– Моля те, недей! Мат искаше да се върна при него. Налетя ми, когато отидох да си събера последните неща, и стана гаден, щом го отхвърлих. Джеси просто ме защитаваше. – Опитвам се да съкратя дългата история и нарочно подминавам всички части, които може да очернят Джеси. Има няколко.

– Джеси? Това да не е мъжът, който беше с теб, когато се обадих миналия уикенд?

– Да.

– Значи не е само приятел? – настоява. Тонът ù е подигравателен. Разгадала ме е, заедно с бялата ми лъжа, и няма да е доволна.

– Просто се виждам с него. Нищо сериозно – отвръщам. Опитвам се да го изиграя и се смея наум. Не мога да повярвам, че току-що казах това.

– И той е алкохолик?

Издишам уморено. Знам, че няма да ù хареса.

– Той не е алкохолик, мамо. Мат е злобен, не му обръщай внимание! И не отговаряй повече на обажданията му!

– Не съм щастлива от това. Няма дим без огън, Ава. – Наистина не звучи щастлива и не мога да я виня. Никога не съм била по-доволна, че живеят толкова далеч. Не мисля, че мога да застана лице в лице с нея. – Брат ти скоро ще се върне в Лондон – добавя заплашително. Знам със сигурност, че ще ми затвори и веднага ще набере Дан, за да му опише подробностите.

– Знам. Трябва да вървя.

– Добре, ще говорим през уикенда – казва тя сърдито. – Грижи се за себе си! – добавя последното малко по-меко. Никога не приключва разговор с лош тон.

– Добре. Обичам те.

– И аз те обичам, Ава.

Затварям очи и се опитвам да прогоня всякакви мисли за ужасни бивши гаджета и разтревожени родители. Не се получава, а щом ги отварям, лицето на Джеси изплава над моето и ръцете му са сключени на облегалките на стола ми, докато се навежда над мен.

Голямата му усмивка изчезва, когато забелязва изражението ми.

– Какво има? – пита загрижено. Не искам да му казвам. Няма нужда да му напомням за вчерашните събития. – Хей, кажи ми!

– Добре – казвам, докато той кляка пред мен, така че очите ни да са на едно ниво.

Поема ръцете ми в своите.

– Хайде, давай! – напомня, когато не продължавам. Не искам да почна деня с вбесения Джеси.

– Мат се обадил на родителите ми и им казал, че съм се събрала с бесен алкохолик, който го е пребил – изтърсвам бързо и се стягам за бурята. Виждам как по лицето му плъзва цвят и долната му устна вече е между зъбите. Размислих – не смятам, че искам да пратя Джеси да оправи Мат. По изражението му съдя, че вероятно ще го убие. Седя и чакам да приключи с това, върху което размишлява.

– Не съм алкохолик – изстърсва накрая.

– Знам – отвръщам. Опитвам с най-успокоителния си тон, но се страхувам, че просто прозвучава снизходително. Наистина не му харесва да го наричат алкохолик и вече се чудя дали е прав, или просто отрича истината. Изглежда толкова ядосан. Иска ми се да си бях държала устата затворена.

– Джеси, как е разбрал?

Изправя се.

– Не знам, Ава. Трябва да си поговорим с Кати.

Това ли е? Няма ли да се опита да разбере?

– Защо трябва да си говорим с Кати? – питам рязко.

– Нямаше я. Трябва да знае някои неща – добавя. Подава ми ръка и аз го оставям да ме издърпа.

– Например?

– Не знам – отговаря той сърдито. – Затова трябва да говорим с нея – настоява. Опитва се да ме дръпне към кухнята, но аз измъквам ръката си.

– Не. Ти, Джеси. Това е твоето място и тя е твоя икономка – категорична съм. Поклащам глава. Този малък коментар просто ми докарва страшно ръмжене и свиреп поглед.

– Нашето! – Пресяга се към мен, сграбчва ме за дупето и ме придърпва към тялото си. – Наистина знаеш как да ме подразниш. Което ми напомня... – притиска хълбоци в мен, – това беше жестоко и неразумно. – Извива вежда. – Чаках горе, а ти не се появи.

Лека усмивка се изплъзва от устните ми.

– Ти какво направи?

– Какво мислиш, че съм направил?

Избухвам в смях при мисълта, че горкият ми мъж е трябвало да дръпне една бърза чекия, защото аз съм дразнителка. Но скоро устата ми се затваря, когато усещам как Джеси се притиска отново в мен. Улавям погледа му. Очите му танцуват доволно. Знам каква игра играе, но след като Кати е в кухнята, знам също, че няма намерение да ме доведе докрай. Измъквам се от ръцете му и се оправям.

– Съжалявам – казвам ухилена. Всъщност не съжалявам.

Той присвива бляскавите си зелени очи към мен. Целият гняв е изчезнал, слава Богу.

– Ще съжаляваш. – Сграбчва ме и пак ме намества пред себе си. – Не го прави отново! – целува ме здраво, притиска хълбоци в мен, а после се отдръпва и ме оставя замаяна и неориентирана. Копелето!

Джеси води бърз разговор с Кати, а аз се помирявам с Клайв, след което събирам пощата и я натъпквам в чантата си. После двамата се отправяме към града. Сутрешният трафик не тревожи Джеси ни най-малко. „Оейзис“ пеят „Сутрешна слава“ и аз гледам как Джеси си тананика. Това е сговорчивият Джеси, за когото всички непрекъснато ми разказват. Знам, че има минало, и то доста мръсно, но това е минало. Обича ме. Не се съмнявам в това дори за минута.

– Какво? – пита. Поглежда към мен и ме хваща, че го изучавам.

– Точно мислех колко те обичам.

– Знам, че ме обичаш. – Пресяга се и стиска голото ми коляно. – Накъде отиваме?

– Оксфорд стрийт. Всички магазини, които харесвам, са там.

Лицето му се изкривява неодобрително.

– Всички магазини?

– Да.

– Няма ли само един магазин, в който пазаруваш?

– Искам и нови обувки. И може би чанта. Няма да намеря всичко в един магазин.

– Аз мога!

Не мога да си представя Джеси да пазарува дрехи. Пазаруването на мъжете е много по-просто от това на жените. Ако очаква подобно преживяване, значи го очаква шок.

– Къде ходиш ти? – питам.

– „Хародс“7. Зоуи ме оправя всеки път. Бързо и безболезнено.

– Да, защото плащаш за услугите, които получаваш.

– Услугите са на ниво и си струват всяко пени. Там са най-добрите – казва твърдо. – Все едно, ти не купуваш роклите, така че аз избирам стила на пазаруване.

Обръщам рязко глава.

– Една рокля, Джеси! Дължиш ми една рокля – напомням му. Той свива рамене, като ме пренебрегва напълно. – Една рокля.

– Много рокли – отвръща тихо.

– Няма да ми купуваш дрехите!

Поглежда ме така, сякаш ми е поникнала още една глава.

– Ще ги купувам, мамка му!

– Не, няма.

– Ава, това не подлежи на обсъждане. Точка – отсича. Маха ръка от коляното ми, за да смени скоростта.

– Да, прав си. Не подлежи. Аз ще купувам собствените си дрехи. – Засилвам „Оейзис“, за да удавя всяка контраатака. Няма да отстъпя. Аз сама ще си купувам дрехите. Точка!

През останалия път само музиката се бори с тишината. Зървам как Джеси дъвче долната си устна, а зъбните колелца се въртят толкова бързо, че почти ги чувам. Усмихвам се, защото ако не бяхме на публично място, точно сега щях да получавам вразумяващо чукане. Но вместо това той мисли как по друг начин може да постигне своето.

Паркира колата и се обръща с лице към мен.

– Имам предложение за теб.

А, зъбните колелца в действие. Не се съмнявам, че в резултат на това предложение Джеси ще постигне своето.

– Не ми пука за твоето предложение. Няма да ми купуваш дрехите – казвам надменно и излизам от колата. – И тук няма как да ми спретнеш едно вразумяващо чукане, нали?

– Езикът! Дори не си ме чула – оплаква се, докато изскача от колата и застава до мен на тротоара. – Вече си заслужи наказателно чукане.

– Така ли?

– Да, още едно за малкото ти изпълнение на закуска – добавя и вдига самодоволно вежда. – Ще ти хареса това, което ще ти предложа – ухилва се. Самоувереността му се е върнала и аз съм любопитна. Изучавам го за секунда и усмивката му се разширява. Знае, че е привлякъл вниманието ми.

– Какво?

Очите му проблясват от задоволство.

– Ще ме оставиш да те глезя – казва и поставя пръст под брадичката ми, за да затвори устата ми, щом се опитвам да протестирам, – а аз ще ти кажа на колко години съм – изрича. Навежда устни към моите и запечатва сделката си с дълбока целувка.

„Какво?“

Позволявам му да разбие цялото ми упорство с целувка насред натоварения лондонски тротоар, докато стене в устата ми и ме навежда назад, увиснала на ръцете му.

– Знам на колко си години – казвам до устните му.

Той се отдръпва и се взира в мен.

– Така ли?

Зяпвам към него.

– Излъгал си? – Не е на трийсет и седем? Тогава на колко е? По дяволите, по-стар ли е? – Кажи ми! – настоявам намръщена.

– О, не. Първо – глезене, признаване на възраст – по-късно. Може да се изметнеш. Знам, че красивото ми момиче обича да играе мръсно – добавя. Ухилва се и ме връща в изправено положение.

– Няма! – мръщя се. О, ще играя мръсно! – Не мога да повярвам, че си ме излъгал.

Отправя ми изпитателен поглед.

– Не мога да повярвам, че ме върза с белезници за леглото.

Да, аз също не мога да повярвам, че го направих, но изглежда целият епизод все пак е бил безплоден.

Хваща ме за ръка и ме повежда през улицата към магазина.

7 Луксозен и много скъп универсален магазин в Лондон. – Бел .прев.