2-Под този мъж

Двадесет и девета глава

Няколко часа по-късно влизам в кухнята и намирам Джеси, облечен все още в екипа за тичане, наврял пръст в буркана с фъстъчено масло. Изкривявам лице в отвращение в момента, в който той ме поглежда и ми отправя лека усмивка, която не докосва очите му.

– Капучино с допълнително кафе и без шоколад – повдига чаша от „Старбъкс“ и аз я взимам с благодарност. – Взех от всичко. – Вдига рамене той. – Нямаха сьомга.

– Благодаря – отвръщам, усмихвам се и заемам мястото до него.

– Надявам се, че си сложила дантела под този размъкнат боклук – кима към тялото ми и пъха пръст в устата си.

Поглеждам надолу към съдраните си дънки и към изрязаната тениска с Джими Хендрикс и се усмихвам.

– Сложила съм – казвам. Повдигам тениската, за да му покажа бежовата дантела, а той кима одобрително. – Мислех, че си вечерял? – Пресягам се към най-близкия хартиен плик, намирам в него кроасан и бързо започвам да го ям.

– Технически, тъй като ти спа цял ден, в момента е време за закуска – отвръща и се усмихва леко. – Какво искаш да правим тази вечер?

– Аз ли трябва да реша? – подсмивам се с пълна уста.

Той накланя глава на една страна.

– Казах ти, че от време на време трябва да ти позволявам да правиш нещата по твоя начин. – Той се протяга и сваля парченце кроасан от ъгълчето на устните ми. – Падам си по даването и получаването.

Прихвам да се смея и се опитвам да не изкашлям наполовина сдъвкания кроасан, като поставям ръка пред устата си. Падал си по даването и получаването? Този мъж е повече от луд.

– Нещо смешно ли казах?

Поглеждам към сериозното му лице.

– Не, нищо, задавих се. – Кашлям още известно време и той, Бог да го благослови, започва да ме потупва по гърба.

Възвръщам си контрола в момента, в който интеркомът започва да звъни и Джеси ме оставя, за да отговори.

– Клайв? Да, прати го горе. – Той оставя телефона. – Джей – мърмори, без да ме погледне.

– Джей ли? Кой е Джей?

– Охранителят. Взел е записите от камерите в бара. – Джеси оставя буркана с фъстъченото масло обратно в хладилника и излиза от кухнята.

„О, по дяволите!“

Записите от камерите, които ще покажат, че говоря с Мат?

Мисля, че ще повърна.

Чувам приглушени поздрави и няколко мига по-късно Джеси влиза обратно в кухнята с Джей. Охранителят ми се ухилва леко по начин, който намеква, че вече е гледал записите и знае какво ще се случи.

Да, определено ще повърна. Слизам от стола и тръгвам да излизам от кухнята.

– Къде отиваш? – пита Джеси.

Не поглеждам назад. На лицето ми може да е изписана паника.

– В тоалетната – казвам и оставям Джеси и Джей в кухнята. В момента, в който съм извън полезрението им, се затичвам нагоре по стълбите и се затварям в банята, където съм в безопасност от урагана, който знам, че ще последва. Трябваше да съм наясно, че той няма да остави нещата така. Трябваше да знам, че намирането на виновника ще се превърне в мисията на живота му. О, Боже, това е много лошо. Сядам на тоалетната, ставам, започвам да обикалям банята и в този момент бравата на вратата се помръдва.

– Ава?

Ставам и поглеждам към вратата.

– Да? – звуча пискливо и нервно. Прекалено нервна съм.

– Какво става, скъпа? Добре ли си?

Може би трябва да кажа, че не съм, да излъжа, че съм зле, и да си остана в банята.

– Да, добре съм. Ще дойда след минутка. – Би било глупаво да кажа, че съм зле. Той би могъл да счупи вратата, за да се погрижи за мен.

– Защо си заключила вратата?

– Не съм осъзнала, че съм я заключила. Пишкам в момента – присвивам се аз. Хубаво е, че между нас има дебела дървена врата, защото вече съм усукала около пръста си голям кичур коса.

– Добре, не се бави!

– Няма. – Чувам равните му стъпки, които го отвеждат извън спалнята.

Паникьосвам се. Наистина се паникьосвам и не знам защо. Не бях уредила да се виждам с Мат. Срещнахме се случайно, това е.

„Мамка му!“

Да върви по дяволите заради това, че е толкова настоятелен. Защо не се отказа, вместо да кара охранителя да носи записите от камерите? Би трябвало да сляза долу и да потуша огъня. Дръпвам силно вратата и изфучавам през тоалетната, спалнята и отивам на площадката. Той вече прекали. Спирам насред крачка, когато пред погледа ми се появява огромен плосък монитор. Той свети като киноекран и подчертава всичко, всичко изглежда огромно. Въпреки че не е. Картината е доста мътна, движенията са накъсани и кадрите подскачат. Джей започва да превърта напред и хора профучават през бара, светлини примигват тук и там, всичко изглежда много хаотично. Но тогава виждам себе си на масата с другите.

– По-бавно – казва Джеси и Джей пуска филма на нормална скорост. – Това е, остави го да върви.

Сядам на горното стъпало и гледам записа на вечерта ми в бара. Нищо интересно не се случва доста време. Виждам как Том се надвесва над масата и сграбчва ръката ми. Гледам как Виктория ни напуска и отива на среща, а после Кейт напуска масата и аз знам много добре какво следва. Моля се тихомълком телевизорът да се възпламени, но това не става. Том тръгва и Мат се приближава. Стягам се от глава до пети и виждам как раменете на Джеси се повдигат почти до ушите му. Мат е с гръб към камерата, но няма съмнение, че е той. Не бих могла да заблудя Джеси за това.

– Сложи го на пауза – разпорежда се Джеси и се приближава към телевизора, за да разгледа по-отблизо, а после започва да клати глава замислено. – Пусни го!

Джей пуска записа и Джеси се отдръпва няколко стъпки. Това е зле. Седя на най-горното стъпало и мисля за последния път, в който Джеси разбра, че съм се виждала с Мат. Не искам това да се повтаря. Защо не предвидих, че ще стане така? Виждам се как скачам от стола и се навеждам да събера с Том разпилените си принадлежности.

– Трябва ми друг ъгъл – казва Джеси.

– Има друга камера – отговаря бързо Джей.

– Покажи ми! Видя ли я да говори с него?

– Уорд, правя каквото мога, но ако ме извикат да се справя с някой пиян идиот или с няколко биещи се момичета, не мога да я наблюдавам.

Поклащам глава на себе си. Следващия път ще ми назначи и бодигард. Това е нелепо.

– Не ми трябва някой да ме наблюдава – простъргвам. Главите и на двамата се обръщат към мен. Джей внезапно започва да се чувства неудобно, а Джеси е твърд и разтревожен. За няколко мига между нас се настанява тишина. Неудобно е и аз несъзнателно се обгръщам с ръце, докато Джеси ме гледа критично.

– Оставяла ли си питието си без надзор в някакъв момент? – пита Джей.

Въпросът ме изненадва.

– Не.

– Кога започна да се чувстваш зле? – настоява Джеси и скръства ръце на гърдите си.

– Олюлях се леко на бара, но мислех, че е заради обувките.

– Говори ли с някого на бара?

Мамка му! Да излъжа ли? Виждала съм реакцията на Джеси към мъж, който се е приближавал към мен, и това не е приятна гледка. Мамка му, мамка му, мамка му! Поглеждам нервно към Джей. Той знае какво обмислям.

Джеси ме гледа с мрачни, внимателни очи, гърдите му се повдигат и спускат, ръцете му все още са скръстени.

– Отговори на въпроса, Ава! – казва той по-спокойно, отколкото знам, че се чувства.

– Имаше някакъв мъж на бара, който предложи да ме почерпи. Отказах – изплювам бързо с очевидно неудобство и гледам към краката си. Той и бездруго ще разбере, когато изгледа записа, така че няма нужда от подробности. – Нямаше проблем. Взех си питиетата и се върнах при Кейт – опитвам се да успокоя Джеси, преди да е припаднал.

– Спри да повтаряш, че е нямало проблем! – крещи той.

Подскачам и неохотно поглеждам към него. Вената на врата му е изпъкнала, а челюстта е здраво стегната. И тогава нещо привлича вниманието ми на екрана и аз поглеждам край Джеси. Не трябваше да го правя. Трябваше да го пренебрегна и тогава може би кадърът щеше да отмине, преди Джеси да успее да го види. Кръвта ми се смразява. На бара седи висок, облечен в костюм мъж. Твърде късно е да симулирам неведение. Джеси се обръща към телевизора да види какво е привлякло вниманието ми, както и Джей.

Тишината се връща, докато и тримата гледаме как мъжът на екрана излиза от полезрението, когато аз се приближавам до бара. И тогава напомпаното опашато влечуго твърде се приближава, аз изпускам рестото и го събирам, а след това залитам и тръгвам към масата, а мъжът отново влиза в кадър. Вглеждам се и се опитвам да го фокусирам по-добре. Той ли е? Определено прилича на него, но в съобщението му се казваше, че е в Дания.

Виждам с периферното си зрение как Джеси потръпва, което значи, че мисли същото, което и аз, но сега гледам записа като омагьосана и въпреки че чувам тежкото дишане на Джеси, съм твърде погълната от картината, за да потвърдя това, което вече знам. Джеси ще полудее. Той също мисли, че това е Микаел. Но не знае, че той трябва да е в Дания. Или знае?

Превъртаме напред видеото, докато не виждаме как Сам влиза в бара и аз ставам от масата. Тогава Джеси се появява в долния ъгъл на екрана и аз наблюдавам как се сривам тежко върху пода и как около безжизненото ми тяло се събират хора, които ме скриват от поглед.

Никой не казва нищо дълго време. Извръщам поглед към Джеси и виждам, че ме наблюдава. Не се чувствам спокойна с мрака в неговите очи и усещам как в моите напират сълзи. Дали да му кажа за съобщението? Джеси вече изглежда убийствено. Дали да добавя и това към очевидния му гняв?

Джей кашля и привлича вниманието ми.

– Достатъчно ли видяхте?

– Да – отговаря Джеси, без да отделя поглед от мен. Вече е ясно, че това, че се е отбил в бара, е може би най-доброто нещо, което би могло да се случи.

– Ще си тръгвам тогава. – Джей става и взима диска. – Не ме изпращайте.

Джеси не казва нищо, когато Джей си тръгва и тихо затваря вратата след себе си.

Аз забивам очи в краката си. Наистина можеше да е много по-лошо. Джеси несъмнено има какво да каже за липсата на честност от моя страна във връзка с появата на Мат, но не може да ме обвинява. Защо бих дала доброволно тази информация? Не съм толкова глупава. Е, може да се окаже, че съм. Не ми беше хрумнало, че има записи, а и определено не очаквах Джеси да започне да се прави на Еркюл Поаро.

– Не спомена за Мат по-рано – казва. Спокойният тон на Джеси не ме заблуждава. И защо се захваща с това, а не с по-важния проблем: високия костюмиран мъж на бара. Знам, че той също смята, че това е Микаел.

Раменете ми се повдигат тревожно, но аз не поглеждам нагоре. Вече знам, че е бесен. Нямам нужда от визуално потвърждение, а и мисля, че е очевидно защо не съм споменала Мат.

– Не исках да те разстройвам.

– Да ме разстройваш? – пита изненадано.

– Добре, не исках да те вбесявам – отвръщам. Поглеждам към него и намирам напълно безстрастно изражение. Изненадана съм. Очаквах кипяща ярост. – Беше случайна среща.

– Но сте говорили няколко минути. За какво говорихте?

– Той се извини.

– И това отне няколко минути? – пита, а веждите му се повдигат. Той е прав, извинението не отнема повече от две секунди, но аз не мога да си спомня подробности от разговора. – Казах ти да не се срещаш с него отново.

Зяпвам към него.

– Джеси, не съм планирала да го видя. Казах ти, беше случайно. – Какво би искал да направя? Да си тръгна от бара ли? – Исках да разбера как е научил за теб.

– Пука ли ти? – Той овладява гнева си. Виждам го.

– Не, не ми пука.

Зъбите му започват да дъвчат долната устна, докато той ме гледа. Чувствам се виновна и не знам защо. Не съм направила нищо лошо. Той не ми вика, но е ясно, че не е щастлив. Какво трябваше да направя? Знам, че и той мисли същото като мен за Микаел, но не може да ми е ядосан за това, защото дори не знаех, че той е бил там... ако това изобщо е бил той.

– Тогава зарежи това! – Джеси пресича отвореното пространство и тръгва нагоре по стълбите. – Ще си взема душ. – Минава покрай мен и ме оставя изумена от спокойствието му. Мисля, че е по-добре да избухне. Поне тогава ще знам къде съм. Ставам и се повличам към стаята. Трябва да установя какво се случва в обърканата му глава. Знам, че е бесен, но защо се сдържа? Не е приятно, но предпочитам да крещи и да каже всичко, което го е вбесило, за да се успокои. Чувствам се така, сякаш кръжа около бутона на детонатор. Влизам в спалнята, отправям се към банята и го откривам под душа. Дори сега съм привлечена от красотата, която стои пред мен, трепереща от гняв. Гневът му е силен, но той не го пуска на воля.

– Би ли ми се развикал и да свършваме с това. – Сядам на мивката и отпускам ръце в скута си. И в този момент забелязвам, че годежният ми пръстен липсва. Той ли го е свалил? Мисълта се забива като кол в сърцето ми. Това не ми харесва, ни най-малко.

Той не казва и дума. Продължава да се сапунисва, а след това излиза, взима кърпа и се суши. Оставя ме да седя точно където съм. Оглеждам банята и ме обзема несигурност. Слизам и нервно се връщам в спалнята.

– Джеси?

Той не ми отговаря и отива в гардеробното, откъдето излиза след няколко мига, обут в избелени дънки. Челюстта му е стегната и мога да видя какви усилия полага, за да сдържа емоциите си. Никога не съм мислила, че ще искам да избухне. И къде смята да ходи?

Той надява сива тениска през главата си и се връща в банята, докато аз стоя в средата на стаята и се чудя какво да правя, по дяволите. Отново тръгвам след него и го намирам да си мие зъбите. Очите му приковават моите в огледалото. Чувствам тревога... неудобство.

– Моля те, говори ми!

Той приключва с миенето на зъбите, изплаква се с вода, хваща се за мивката и няколко пъти си поема дълбоко въздух. Подготвям се за бурята, но тя не идва. Джеси минава покрай мен и влиза в спалнята.

Следвам го напълно отчаяна.

– Къде отиваш? – питам след него, когато се отправя към вратата.

Той спира и минават няколко мига, преди да обърне мрачните си, тревожни очи към мен.

– Трябва да реша някои въпроси в имението – казва. Гласът му е лишен от каквато и да е емоция, докато аз съм готова да заридая. Стоя като вкаменена.

– Мислех, че ще правим нещо заедно тази вечер – напомням му отчаяно.

– Изникна нещо – промърморва той и тръгва.

– Бесен си ми – викам като луда. Не искам да тръгва. Обикновено той настоява да отида с него, а аз се противопоставям, но сега искам да отида.

Джеси поклаща глава и я навежда леко надолу, но не извръща лице към мен. Имам нужда да го видя. Той излиза от стаята, а аз се сривам на пода и заплаквам. Чувствам се безпомощна и изоставена. И всичката тази болка само защото исках да имам последната дума, всичко това, защото настоях да изляза и да докажа нещо. Единственото, което доказах, е, че съм загубена без него.

Надигам се, прекосявам стаята, сривам се на леглото и намирам мястото, което мирише най-силно на него. Това е слаб заместител на истинския аромат. Единствено Джеси може да оправи нещата. А най-лошото е, че аз знам къде и при кого отиде и какво ще прави там. Какво трябва да сторя? Аз съм руина, лицето ми е подпухнало и пари от сълзи, а главата ме боли от толкова много обезпокоителни мисли. Ще отвори ли бутилка водка! Знам, че ако го направи, няма да го видя скоро – не и когато е такъв. Бих предпочела да го загубя напълно, отколкото да имам това бездушно чудовище, в което се превръща, когато пие. Не искам никога повече да го виждам такъв.

Сядам на леглото и внезапно си спомням нещо. Той не е тук, а аз... аз съм сама. Скачам и изтичвам в банята, отварям шкафчето с козметиката и гледам редиците от шишенца, кутии и туби. Започвам търсенето с преместване на съдържанието на шкафчето настрани. Треперещите ми ръце не ми позволяват да извърша операцията, без да съборя няколко бутилки. Надавам разочарован вик и в изблик на ярост прокарвам ръка по полицата и посипвам бутилките по целия под.

Какво си мисля? Той не е толкова глупав, че да ги скрие на такова очевидно място. Напускам банята и отивам в гардеробното, бъркам във всички джобове на костюмите му – вътрешни и външни, – обръщам обувките му и търся сред купищата грижливо сгънати тениски. Нищо, но аз не се предавам. Хапчетата ми започнаха да изчезват мистериозно, откакто срещнах този мъж. На какво си играе той?

Хвърлям се на пода на помещението, забърсвам все още течащите си сълзи и продължавам да претърсвам джобовете на дънките му, като мятам дрехи на всички страни в лудостта си, но не намирам нищо. Златната сатенена подаръчна чанта се изплъзва навън в момента, в който свалям едно сако от закачалката, и съдържанието ù се разсипва по пода.

Презервативи.

„Това не ни трябва.“

Той се е опитвал да ми направи бебе! По дяволите!

Профучавам през апартамента като луда и ровя във всяко чекмедже и шкаф, навсякъде, където е възможно да ги скрие, но час по-късно все още не съм намерила никакви хапчета. Спирам, когато чувам, че телефонът ми звъни някъде отдалеч. Проследявам звука, но той спира.

– Мамка му! – проклинам се, но в този момент чувам сигнала за получено съобщение и стигам до фотьойла, на който седеше Джеси по-рано тази вечер. Опипвам страницата и намирам телефона. Пропуснатият разговор е от майка ми. О, Боже! Дали Дан вече ù се е обадил? Не мога да говоря с нея точно сега. Това наистина е доста неуважително от моя страна, но след като дори аз не знам къде се намирам в момента, не бих могла да ù кажа. Сърцето ми потъва, когато виждам съобщение от Джон.

Той е добре, но ти може би трябва да дойдеш.

Сърцето ми подскача леко на първата част на съобщението, а после отново бързо потъва. Може би трябва да отида ли? Дали Джон се опитва да вземе бутилката водка от ръцете на Джеси? Излитам нагоре по стълбите и нахлувам в банята да изтрия лицето си и да се опитам да се докарам в по-приличен вид. Не е добре – изглеждам така, сякаш съм ревала, и никакво количество грим или вода не е в състояние да помогне. Взимам ключовете си и побягвам към колата.

Стигам до имението за рекордно кратко време и въобще не съм изненадана, когато спирам при вратите и те се отварят незабавно. Джон сигурно ме очаква. Карам неразумно бързо по алеята в отчаянието си да стигна до него. Намирам вратата на имението отворена и тичешком пресичам фоайето, като пренебрегвам шума, който идва от бара и ресторанта. Разговорите секват, когато минавам през лятната стая. Сигурна съм, че ако им обърна внимание, ще намеря много развратни намръщени лица, които ме гледат, но нямам нито време, нито желание да спирам и да попивам негодуванието.

Приближавам вратата на кабинета на Джеси и чувам силно изплющяване, което ме кара да подскоча. Какво беше това, по дяволите? Застивам и поглеждам зад себе си, но коридорът е празен. Натискам бравата и вратата се отваря.

– Ава – боботенето на Големия Джон достига до мен по коридора и ме спира, но аз не го виждам. – Шибаното копеле! Ава, чакай! – Той се появява, движи се по-бързо, отколкото мисля, че е възможно за такава планина от плът, но очилата му все още са си на мястото, когато връхлита към мен като товарен влак. – Исусе, жено, не влизай там!

Виждам обезумелия звяр, който лети към мен като на забавен каданс, и подскачам при звука на поредното пукащо тъпанчетата изплющяване. Това откъсва вниманието ми от боботещия глас на Джон и го насочва към кабинета на Джеси. Какво става? Бутам вратата, докато накрая целият кабинет не се разкрива пред погледа ми. И се задушавам.

„Исусе Христе!“