2-Под този мъж

Двадесет и шеста глава

Влизам в спалнята, след като съм си взела душ, и поклащам глава към Джеси, който се е проснал по гръб на леглото, обут само с прилепнали бели боксерки. Дава ми да разбера, че не е щастлив. Сядам пред високото огледало и започвам да суша косата си. Прекарахме целия ден в пренасяне на неприлично количество дрехи и аксесоари нагоре по стълбите. Сдобих се със своя страна в огромния гардероб и с един щастлив мъж... докато не започнах да се приготвям за излизането с Кейт. Задоволството му скоро угасна, но Том и Виктория обещаха да дойдат, а аз имам да разказвам на Кейт цял куп неща, така че очаквам излизането с нетърпение. Джеси трябва да се научи да дели. Приключвам с косата си, изключвам сешоара и чувам преместване и пъшкане откъм леглото. Той се държи като ученик, затова не му обръщам внимание и се отправям към банята, за да се намажа с крем и да се гримирам. В момента, в който нанасям спиралата, той влиза небрежно и се разполага на шезлонга, като издишва тежко. Изпъва тялото си и протяга ръце над главата, като по този начин подчертава всеки прекрасен мускул по торса си. Опитвам се да не го гледам, но Джеси, който се мотае наоколо само по чифт бели, прилепнали по тялото боксерки на „Армани“, е много разсейващ. Прави го нарочно.

Отстъпвам бързо и излизам от банята, за да си потърся бельо. Това би могло да отнеме известно време, особено под критичния поглед на Джеси, но не успявам да стигна дори до новото си чекмедже с бельо, когато той ме сграбчва и ме мята на леглото без кърпата. Трябваше да се сетя. Той ще ме смачка, ще ме маркира и ще ме изпрати навън със своята миризма по цялото ми тяло, глупавият невротичен, властен маниак.

Извръща ме така, че да застана на ръце и колене, разтваря краката ми, сграбчва ме за кръста и на практика напълно ограничава движенията ми.

– Няма да свършваш – ръмжи, докато пъха два пръста в мен, разпъва ме и ме подготвя.

Внезапното нахлуване ме кара да заровя глава в чаршафите, за да потисна вика си. Той ще ме остави незадоволена, знам го.

– Това е за мое удоволствие, не за твое – скърца със зъби. Започва да прави кръгове около входа на влагалището ми и аз стена неутешимо в леглото. Това е невероятно мъчение. Знае съвсем добре какво прави. Стягам се цялата в отговор на докосването му.

– Отпусни се, Ава! Не искам да те нараня. – Той блъска пръстите си в мен. Природният ми инстинкт ме кара да стягам мускулите си, за да предотвратя опита му да нахлуе в мен.

Крещя.

– Отпусни се! – вика той и аз бих искала тялото ми да се подчини на командата му, но то не желае. Боря се с неизбежното – Джеси да ме изостави, преди да се взривя. Не искам да излизам тази вечер, изпълнена с предоргазмена болка в слабините си. Искам да съм успокоена и отпусната и той може да ми помогне за това. Шибаният задник! Чувствам как се намества на входа ми.

Скимтя.

– По дяволите, Ава! – тонът му е пълен с раздразнение. – Спри да се бориш с мен!

– Ти ще ме зарежеш така, нали? Няма да ми позволиш да свърша.

– Така смятам, бебче. – Той ме шляпва по задника. – Отпусни се!

– Не мога. – Нахлува рязко и усещам как в мен се разлива болка, а той крещи, безсилен срещу моето неподчинение, и прокарва пръстите си по моята пулсираща сърцевина.

– Ох! – отпускам се мигновено в момента, в който горещият му допир взривява сетивата ми и ме изстрелва в орбита. Той сякаш натиска копче, чрез което получава директен достъп. Залива ме море от силно удоволствие и аз се приближавам бързо към яростен оргазъм. Опитвам се да го задържа, но той отдръпва пръстите си.

– Не! – крещя неудовлетворена.

– О, да. – Пръстите му отново влизат в мен и се движат плавно, а палецът му се плъзга по върха на клитора ми и ме кара да се тласкам назад в отчаян опит да осъществя по-плътен допир. Той се отдръпва и размазва влагата по мен.

– Не, Джеси! – Чувствам как здравият му член натиска отвора ми. – Моля те!

– Харесва ми това, Ава. – Той се придвижва напред и навлиза в мен бавно и овладяно. – О, мамка му!

Бих могла да се разкрещя от ярост и разочарование, но това не ме спира да се притисна назад и да го поема докрай. Знам, че няма да свърша, но не мога да се спра.

Той вика, сграбчва кръста ми и се тласка силно напред, като изкарва всяка молекула въздух от дробовете ми.

– О, Боже! – викам, когато ме изпълва изцяло. Той продължава, без да ми даде време да се пригодя към него. Приема това като работа.

– О, Ава! – пъшка и се задържа в мен. – Ти си невероятна, бебче. – Той нахлува в мен с дълъг стон и аз се съсредоточавам да овладея дишането си. – Хвани се за дъската!

Поемам си дълбоко въздух, протягам се, сграбчвам една от дървените дъски и крещя, защото благодарение на смяната на позата е проникнал още по-дълбоко в мен. Той остава неподвижен, докато изпълнявам заповедите му, а после нежно прокарва длан по гърба ми. Фойерверките, които избухват в слабините ми, са почти болезнени.

– Здраво ли се хвана?

– Да – отрязвам го кратко, с което си заслужавам рязко перване по задника. Вече искам да пищя, а той дори още не е свършил. Защо не спирам това, по дяволите?

Чувам го как си поема рязко дъх, когато започва да се издърпва от мен, разпъването намалява слабо, но тогава той пак нахлува в мен, сякаш за да ме накаже. Отново пищя.

– Хвани се здраво, Ава! – Той повтаря възхитителното движение и аз стягам хватката и отпускам потното си чело върху ръката си.

– Джеси, моля те! – умолявам го.

– Усещането е невероятно, нали? – пита той, а гласът му е изключително чувствен.

– Да.

– Харесва ти да те чукам здраво, нали, Ава?

– Да!

– Знам, че е така. – Той пуска хълбоците ми и хваща раменете ми, след което отново и отново се тласка силно в мен, като крещи от задоволство всеки път. После отпуска едната си ръка, протяга се и плъзга пръсти по вибриращия ми клитор.

Пищя, впивам зъби в ръката си от отчаяние и започвам да мятам глава, разкъсвана между невероятно удоволствие и остра, пронизваща болка. Усещам как оргазмът ми наближава и опитвайки да го задържа, се оттласквам назад срещу него при всеки удар.

– О, не, няма да свършиш – изръмжава той, като отдръпва пръсти и излиза от мен.

Плача от яд, когато той издърпва ръцете ми от дъската, обръща ме и ме полага на леглото. Сяда върху корема ми, затиска с коленете си ръцете ми встрани от тялото и започва да гали пулсиращия си член нагоре и надолу. Затварям очи.

– Отвори очи, Ава! – крещи той и сграбчва хълбока ми, като ме кара да викам и да се гърча под него.

– Копеле такова! – Хвърлям му най-злия си поглед. – Ще се напия тази вечер.

– Не, няма. – Джеси продължава да онанира над мен и аз стисвам устни. Накланя се напред, хваща се със свободната си ръка за рамката на леглото и свършва върху гърдите ми със силен вик, който отеква в цялата стая. Пъхти над мен и забавя движенията си, а аз се гърча напразно. Гърдите ми са покрити с топлата му сперма, косата ми е абсолютно разбъркана, гримът ми вероятно се нуждае от поправка, а аз съм готова да се взривя от невероятното напрежение в слабините ми. В този момент изобщо не съм щастлива.

– Искаш ли да свършиш? – пита той и гледа към мен, а по челото му избива пот.

– Ще изляза – излайвам. Искам да стане ясно, че няма да се пазаря с него за това. Няма начин.

– Упорита жена. – Той се протяга надолу и забърсва дланта си в мен, като размазва спермата си по цялата ми гръд. – Работата ми тук е свършена – казва с лека усмивка, след което се накланя и притиска силно устни към моите.

Откликвам неволно и поемам лакомите тласъци на езика му, стенейки и молейки за още, но той се отдръпва, а аз мятам глава от едната на другата страна и се обръщам по корем. Чувам го как се смее, после ме шляпва по задника и става от леглото.

– Не се къпи!

– Нямам време – отсичам, скачам от леглото и продължавам да се оправям. Грижливо изсушените ми къдрици в момента са в пълен безпорядък, а бузите ми са зачервени. Изглеждам като задоволена жена, което е смешно, тъй като не съм. Стискам бедрата си със стон и взимам една мокра кърпа, за да обърша остатъците от Джеси от гърдите си. Не мога да пропусна огромната синина на гърдата си. Няма да облека нищо с деколте тази вечер, и то не само заради синината.

След като освежавам грима си и се обличам, слизам по стълбите възможно най-тихо. Не го виждам никъде из апартамента, така че отивам на пръсти до кухнята и подавам глава през арката.

– Няма да излезеш с това!

Краката ми мигновено се впускат в действие, щом чувам този ядосан глас. Стрелвам се към вратата, като я затварям зад себе си, така че да спра преследването му, докато чакам вратата на асансьора да се отвори. Благодаря на всичко свято и влизам в кабинката, като набирам кода бързо. Вратите се затварят точно в момента, в който гневното лице на Джеси се появява през малкия процеп. Махам му нагло и се обръщам да се огледам в огледалото.

Добре, сивата рокля на „Клое“ е малко прекалено къса, но краката ми изглеждат невероятно, ако мога да се изразя така. Той си го изпроси.

Вратите на асансьора се отварят и аз препускам по мраморния под и търся ключа си. Джеси ще трябва да се облече и да изчака асансьора да се върне до апартамента, така че не би следвало да има проблем.

Чувам го, преди да го видя. Обръщам се и виждам как излита от фоайето на „Луссо“ и изглежда като самия дявол. Стисвам устни, за да потисна смеха си. Джеси изглежда способен на убийство. Той се отправя към мен с боси крака и е възхитително гол, като се изключат прилепналите по тялото му боксерки. Оставам където съм. Знам, че няма да изляза в тази рокля. Независимо дали ще ме хване тук, или в бара, ще бъда позорно завлечена у дома и ще бъда облечена в нещо много по-подходящо според изискванията на Джеси.

Той ме сграбчва и ме премята през рамото си, като се протяга да придърпа подгъва на роклята надолу, преди да ме понесе обратно към „Луссо“.

– Това е моят шибан късмет: да се влюбя в най-невъзможната жена в целия шибан свят. Добър вечер, Клайв!

– Господин Уорд! – Клайв кимва, без да ни обърне особено внимание. – Здравей, Ава!

– Здравей, Клайв! – изпявам през смях, докато Джеси влиза в асансьора, блъска кода по клавишите и мърмори под нос.

– Още ли не си сменил този код?

– Млъквай, Ава!

– Приятели ли сме? – Ухилвам се на себе си.

– Не! – Той ме шляпва силно по задника и аз подскачам. – Не се ебавай с мен, красиво момиче! Трябва да си разбрала досега, че аз винаги печеля.

– Знам. Обичам те.

– И аз те обичам, но ти си един голям трън в задника.

Спираме пред Кейт с голямо закъснение. Получих одобрението на Джеси за червената рокля и подходящи обувки, но за малко щях да бъда закопчана за леглото за пореден път, когато той видя годежния ми пръстен на нощното шкафче. Не се успокои, докато не го сложи на пръста ми, но поне успях да го убедя да остави колието в сейфа. Не се чувствам удобно с този огромен камък на пръста си. А ако трябваше да прибавя и колието към уравнението, това щеше да ме докара до ръба на нервна криза.

Кейт излиза от къщата, накуцвайки. Джеси слиза, за да ù помогне да се качи в колата.

– Боже! Това ми харесва повече от поршето – казва тя, докато се настанява отзад. – Не казвай на Самуел, че съм го казала! Хайде, дай да погледна!

– Какво! – Извръщам се, за да мога да виждам приятелката си.

Тя замръзва и хвърля паникьосан поглед към Джеси.

– О, мамка му!

– Няма проблем – уверява я той.

Зяпвам към него.

– Тя знае?

– Трябваше ми един от твоите пръстени, за да съм сигурен, че размерът е точен.

Той вдига рамене и продължава да гледа пътя. Чувам как Кейт въздъхва в облекчение.

– Романтично ли беше? Покажи ми! – протяга ръка в очакване да ù подам своята.

Започвам да се смея много силно и Джеси поглежда към мен с крайчеца на очите си, а устните му се свиват в права линия, докато той се включва в трафика.

– Да, беше романтично – изсумтявам. Ако намираш белезниците и насилственото гълтане за романтични. Протягам ръка към нея.

– Мамка му! – Тя ме сграбчва с две ръце и се приближава, за да огледа диаманта. – Това е нещо много специално. Е, кога е сватбата? – Тя пуска ръката ми и започва да рови в чантата си, от която вади малко огледалце. – Мамка му, Ава. Каза ли на майка си и баща си?

Кейт току-що уцели две много болезнени теми.

– Не знам и не.

Джеси се размърдва на мястото си и ми хвърля недоволен поглед. Пренебрегвам го. Няма да започвам спор сега. Извръщам се отново, за да видя Кейт.

– Хубаво ли прекара снощи?

– Да, беше невероятно. – Тя продължава да гледа в огледалото.

– По кое време си тръгна?

– Не си спомням. – Тя се нацупва в огледалото и насочва сините си очи към мен. – Този разпит има ли някаква специална цел?

Джеси се смее.

– Мисля, че Ава би искала да разбере дали си се забавлявала горе, след като я заведох у дома.

Кейт го тупва по рамото.

– Това, приятелю, не е твоя работа. Всъщност е твоя, но не е. – Тя се смее. Обградена съм от луди хора.

Джеси спира пред „Барок“ и излиза, за да помогне на Кейт да слезе.

– Ще взема питиета – заявява Кейт и с танцова стъпка влиза в заведението.

Джеси ме чака да дойда на тротоара. Той се е умислил отново, а от вниманието ми не убягва фактът, че кимва на охранителя.

Притегля ме към гърдите си и вдишва дълбоко в косата ми.

– Недей да пиеш!

– Няма.

Той се отдръпва и опира челото си в моето.

– Сериозен съм.

– Няма да пия – уверявам го. Няма да споря. Това няма да ме доведе по-далеч от колата му и обратно в „Луссо“, преди да съм мигнала.

– Ще те прибера. Звънни ми! – Той маха косата от лицето ми и ме целува дълбоко: публична проява на собственост. Нося огромен диамант, няма как по-ясно да бъда обявена за нечие притежание. Той изглежда толкова унил, че ми се приисква да не го оставям, но трябва да се справим с тези неразумни пристъпи на безпокойство, когато не съм с него.

Хващам лицето му и го целувам по брадичката, по която вече са наболи косъмчета.

– Ще ти звънна. Иди да потичаш или прави нещо друго! – Оставям го на тротоара и мислено се моля да си отиде у дома, да облече екипа за тичане и да направи дванайсет обиколки на Кралските паркове. Усмихвам се сладко на охранителя, докато влизам, а той накланя глава към мен и ми се усмихва многозначително.

Намирам Кейт на бара с Том и Виктория, които вече са били обслужени. Виктория изглежда малко по-малко намусена, а Том се радва да ме види. Той носи нелепа раирана риза в бонбоненорозово и жълто.

– Ава! – крещи той. – Боже! Изключителна рокля! – припява той, докато ме гали.

– Благодаря! – Бог знае каква ще бъде реакцията му на диаманта.

– Какво искаш, Ава? – пита през рамо Виктория.

– Вино – казвам с явна надежда и всички прихват.

Настаняваме се на една маса и аз отпивам първата си успокоителна глътка от виното, въздъхвам от удоволствие и затварям очи благодарно. О, това е супер!

– Мили Боже! Какво е това, по дяволите? – Том се навежда през масата и хваща ръката ми, а после започва да се лигави при мисълта за новия ми приятел. – Адонис?

Свивам рамене.

– Влюбена съм до полуда.

– Познаваш го от колко... месец? – Неодобрителният тон на Виктория ме дразни. – И той притежава секс клуб.

– И? – срязвам я в опит да се защитя.

Тя отстъпва при моята враждебност.

– И нищо. Просто казвам. – Тя се мята обратно на стола.

– Кога се случи това? Последното, което знаех, е, че само спиш с него. – Том повтаря собствените ми думи, имитирайки ме.

– Е, сега ще се омъжа за него. – Издърпвам ръката си и се оттеглям към чашата с вино. Наясно съм, че ме очаква разпит от родителите ми и от Дан, който вероятно би заслужил олимпийски златен медал. Не ми трябва нещо подобно от тези тук. О, Дан се връща утре. При всичките вълнуващи събития от последните няколко дни това просто ми се е изплъзнало от ума. Залива ме вълна от вина, че съм забравила връщането му, но тя скоро е заменена от пристъп на вълнение, а след това – също толкова бързо – от ужас. Какво ще направи Дан?

– Как е Дрю? – Кейт пита Виктория.

Не съм сигурна, че това е разумен въпрос, но съм ù благодарна за разсейващата тактика.

– Не бих могла да знам – отговаря Виктория надменно. – Не се виждам с него вече. Имам среща.

– Тази вечер ли? – пита Том изумен.

– Да.

Той се присмива и сяда назад в стола си.

– Е, много благодаря! Значи ще ме зарежеш?

Виктория се опулва на сърденето на Том.

– Ти дори не се замисляше преди време, когато ме изоставяше, щом ти излезе нещо.

Тонът ù е укорителен и е права. Том я е изоставял в редица случаи, когато някой гей му е хвърлял обещаващ поглед.

– И въпреки това можеше да избереш някой от останалите шест дни в седмицата. С кого ще се срещаш? – Той разклаща своята пина колада, като иска да създаде впечатление, че е отегчен.

– Просто приятел на мой приятел – замисля се Виктория. – О, ето го – скача тя. – Ще се видим. – Отправя се към среден на ръст, съвсем обикновен на вид мъж на бара. Двамата се поздравяват със странна целувка по бузата и с ръкостискане. Тя казва нещо в ухото му и той кима, преди да тръгнат. Това е разумен ход. Иначе ние всички щяхме да гледаме как тече срещата, а Том щеше да изглежда като пълен мръсник.

През следващия час се смеем, говорим за всичко и пием. Приятно е. Припомням си защо трябва да споря с моя предизвикателен мъж за правото да излизам. Имам нужда от приятелите си.

– А как е Сам? – Том после поглежда към Кейт.

– Защо? Все още ли искаш да го чукаш? – Тя ми намига, а Том почервенява от главата до краката и хвърля мръсен поглед на Кейт.

– Не – пуфти неодобрително и кръстосва крака. – Просто бях учтив. Как е Джеси?

– Защо? И него ли искаш да чукаш? – не сдържа иронията си Кейт и аз избухвам в смях.

Том ни гледа възмутено.

– Значи сте решили да направите Том за смях, така ли?

– Така изглежда – казвам и повдигам чашата си. – Том, Джеси буквално ще ти... вземе... акъла.

– Ава! – ахва той.

– О, моля те! Аз понасям мъчението да слушам за твоите сексуални подвизи.

Кейт се засмива.

– Отивам да пуша, ако смятате да обсъждате сексуалния живот на Том. – Тя скача от стола и си проправя път към мястото за пушачи.

– Трябва да пишкам – мърмори Том и се отправя към тоалетната, като ме оставя на хорските погледи, нещо, на което обикновено се наслаждавам, но в този момент Мат се появява в полезрението ми и аз се присвивам.

„По дяволите!“

Пръстенът изведнъж започва да прогаря плътта ми и се изпотявам. Не отговорих на извиненията му и знам, че гадният червей отново е звънял на родителите ми. Точно когато решавам, че съм го избегнала, мъничките му очички попадат на мен като гюле. Оглеждам бара с идеята, че охранителят вероятно ме наглежда, а след това отново поглеждам към Мат и забелязвам почти излекувана синина. Мислено поздравявам Джеси и внезапно ми се ще да бях по-отстъпчива и да си бях останала у дома с него.

– Ава – поздравява ме Мат весело, все едно нищо не се е случило, все едно не се е обаждал на родителите ми и не им е давал лъжлива информация. Е, почти лъжлива.

– Мат, мисля, че е най-добре да се махнеш – успявам да докарам спокоен, твърд тон.

– Ава, моля те, изслушай ме! Не бих могъл да съжалявам повече. Наистина. Бях пълен идиот. Заслужих си всичко. – Той пристъпва от крак на крак и се вглежда в халбата си. – Ако си с някого другиго, няма проблем, ще го приема. Ще бъда съсипан, но ще го приема.

Държа ръцете си и пръстена под масата, далеч от погледа му. Но трябва да попитам, не мога да се спра.

– Откъде разбра за Джеси?

Изненаданите му очи се вдигат от халбата.

– Значи все още се виждаш с него?

– Това не е твоя работа, Мат. И защо си звънял на родителите ми и си им наговорил цял куп глупости?

– Глупости ли са?

– Кой ти каза всичко това?

– Никой. – Той не ме поглежда в очите, но слага лакти на масата и се приближава прекалено много. – Ава, все още искам да се върнеш.

Изправям гръб и хвърлям поглед към входа, за да се уверя, че никой не ме шпионира. Той току-що ми каза, че ще се примири. Колко пъти трябва да минаваме през всичко това? Бих могла да разцелувам Том, когато се връща от тоалетната и отправя на Мат гладен поглед, при което Мат се отдръпва рязко от масата и събаря чантата ми на пода. Скачам от стола.

– О, скъпа! – Том се навежда, за да ми помогне да събера разпилените принадлежности. – Все още е секси – шепти ми от пода.

– Не е. – Повдигам глава и виждам, че Мат се отдалечава и вдига ръка с жест, гласящ: „Ще се видим по-късно“.

– О, къде отива той? – възкликва Том и потропва с крак.

– Да се надяваме, че отива да скочи от някоя скала – мърморя немилостиво под нос. Изпивам си виното на една глътка. След като видях Мат, бих могла да изпия още едно.

– Мат е тук – обявява Кейт и се мята на стола. – И има насинено око. Браво на Джеси!

– За мен беше удоволствие, момичета, но имам нужда от малко забавление тази вечер, а не мисля, че ще го получа тук. – Том хвърля отвратен поглед по посока на всички мъже, очевидно хетеросексуални. – Отивам в „Руут Сиксти“. Искате ли да дойдете? – пита с надежда.

– Не! – крещим едновременно двете с Кейт. Това ни разсмива и кара Том да изхвърчи от бара в търсене на забавления.

– Змията говори ли с теб? – пита Кейт, когато спира да се кикоти.

– Опита се. – Готова съм да отида за питиета, когато Том се връща и се изсипва на масата, без да спира да пуфти. Двете с Кейт го гледаме намръщено.

Той овладява дишането си и казва:

– Няма да повярвате кого видях току-що.

– Кого? – пита Кейт, преди дори да имам шанс да отворя устата си.

– Сали – отвръща. Лицето му се разпъва в широка усмивка, той поглежда през рамо, а после и към нас развълнувано. – Сали... носи къса пола и къса блузка: много впита по нея къса пола и много къса блузка. Тя има среща.

– О? – казвам леко изненадана, но не заради дрехите. Изненадана съм, защото тя беше в самоубийствено настроение в четвъртък.

– Какво? Самотната Сали? Скучното момиче Сали от офиса? – пита Кейт.

– Да – потвърждавам. – Том, остави момичето на мира! – Обръщам поглед към чашата си и си спомням, че исках още едно.

– Може да я снимам. – Том танцува към изхода и вади телефона от джоба си.

– Ще взема нещо за пиене. – Изхлузвам се от стола и взимам чантата си. – Същото ли?

– Има ли нужда да питаш? – завърта тя очи и разлюлява празната си чаша към мен.

Пробивам си път към бара и чакам да ми дойде редът, като привличам вниманието на някакъв мускулест мъж с вързана на опашка мазна коса, но пренебрегвам похотливия му поглед и поръчвам питиетата.

– Здравей, може ли да те почерпя?

Оглеждам се и се усмихвам сладко.

– Не, благодаря.

– Хайде, само едно – настоява той и се приближава.

– Не, наистина. Вече поръчах, но благодаря.

Барманът поставя една чаша вино на бара.

– Трябва да отида до избата. Виното свърши – казва и ме оставя на бара с опашатия, който се лигави над мен. Извъртам очи. Не че барманът може да забележи.

– Тогава вероятно бих могъл да те поканя някъде? – Той вече е прекалено близо.

– Имам си приятел – казвам през рамо. Не може да е пропуснал огромния диамант на пръста ми. Отпивам от виното.

– И?

Извръщам се към него.

– И съм обвързана с него – размахвам пръстена и той кима, но не с разбиране. Мисля, че току-що направих нещата още по-интересни за него.

– Той не е тук, нали?

– Не, за твой късмет. Не е – отговарям любезно, отново се обръщам към бара и съм безкрайно облекчена, когато виждам, че барманът се приближава.

Той поставя виното на Кейт на плота и аз му подавам банкнота, като се моля да побърза. Кожата ми настръхва под похотливия поглед на прекалено напомпания мъж до мен, така че отпивам още една дълга глътка от моето вино и се опитвам да го пренебрегна. Вбесявам се напълно, когато барманът дава сигнал, че не може да ми върне. Той отива в края на бара и започва да рови в някакви кутии.

Опашатото влечуго се приближава.

– Ако беше моя, нямаше да те изпускам от поглед.

О, мили Боже!

– Слушай, опитах се да съм учтива. Разкарай се!

– Мисля, че можем да прекараме добре заедно. – Той прокарва пръст по ръката ми.

Подскачам, внезапно съм вбесена на себе си заради това, че показвам тревожност, но в този момент виждам, че барманът се връща. Слава Богу! Той ми подава рестото и аз сграбчвам бързо питието на Кейт, доволна да избягам от тази крастава жаба. Обръщам се по-рязко и посипвам монетите навсякъде.

„Мамка му!“

Оставям обратно чашите на бара, събирам монетите, които мога да достигна, и оставям другите. Не съм толкова отчаяна. Взимам питиетата и тръгвам, но закачвам токчето си и залитам леко.

– Мамка му – проклинам. Сега той ще си реши, че съм ядосана и че съм лесна плячка.

Той отново е пред мен, когато се извъртам.

– Прекалила си с питиетата ли, скъпа?

– Разкарай се! – казвам. Опитвам се да бъда търпелива.

– О, раздразнителна – смее се той, докато аз си прокарвам път покрай него и си мисля колко благодарен би трябвало да е, че Джеси не е тук. Досега да го е съборил по гръб.

Стигам до Кейт и поставям питиетата на масата малко небрежно, като разливам голяма част от тях. Поклащам глава леко и се покатервам на стола, като отново се олюлявам. Кейт се мръщи към мен.

– Обувките – мърморя.

– Добре ли си? – Кейт се накланя напред и изглежда загрижена.

– Да, добре съм – уверявам я. Не съм пияна. Това е само третата ми чаша вино.

– Какъв беше този идиот? – кимва тя в посоката на самопровъзгласилия се жребец, докато отпива от виното си.

– Точно това беше: идиот – казвам кратко. – Както и да е. Ще трябва да ми обясниш някои неща.

– Така ли?

– Да, така. И да не си посмяла да ме отрежеш. Какво става?

Тя глътва още малко вино, като отказва да срещне погледа ми.

– За какво говориш?

Чувствам как ставам малко нетърпелива с приятелката си. Тя никога не би ми позволила да избегна нейните въпроси и аз няма да го направя. Ние споделяме всичко.

– Говоря за теб, Сам и имението.

– Забавление.

– Не! Да не си посмяла!

– Просто се забавлявам, Ава. Какво? Ти да не си от секс полицията?

– Значи няма чувства?

– Не.

– Знаеш ли, ако аз бях на твое място, сега щях да въртя кичур коса. – Отпивам дълга глътка от виното. – Добре, опитай се да ми помогнеш. След като ти отказваш да ми се довериш, аз ще споделя някои неща с теб, защото ценя мнението ти – казвам и се усмихвам сладко.

Тя пренебрегва обвинението ми, а веждите ù се изстрелват нагоре.

– Това звучи сериозно.

– И е. Знаеш за строителя на „Луссо“, онзи, който ме покани на вечеря?

Кейт кимва:

– Да, датчанинът. Красив по един скандинавски начин.

– Микаел. Джеси е спал с жена му. А той се развежда в момента.

– Не! – Кейт се накланя напред.

– Да. И сега е решил да си отмъсти на Джеси и изглежда смята, че аз съм най-добрият начин да го направи. Трябва да се срещна с него и знам, че това няма връзка с работата.

– Мамка му!

– Да. Жена му също се навърта наоколо.

– Какво ще правиш?

Поклащам глава и отпивам още една глътка от виното.

– Не знам, просто не знам какво да правя с тази жена, както и с онази, която се появи на годишнината на имението.

– Коя е тя? – пита и очите ù се разширяват с всяка изминала секунда. Не съм изненадана. Това е доста информация.

– Казва се Корал. Помниш ли гадния мъж от имението в деня, в който влязохме в общата стая?

– О, да. Джеси го размаза. Беше ужасяващо, Ава!

– Това е мъжът ù. Тя помолила Джеси да направят тройка. Влюбила се в него, изоставила мъжа си и сега няма нищо. Иска Джеси. Появи се в „Луссо“ и му звъня по телефона. Не казах на Джеси нито за идването ù, нито за разговора. Аз ù вдигнах. И тя ме предупреди.

– Шибаният Господ! – Кейт се намества назад в стола и аз отново отпивам от виното.

Произнесена на глас, историята звучи нелепо, лудо, нереално.

Виждам как лицето на Кейт светва, когато тя проследява някой, който се приближава зад мен. Няма нужда да се обръщам, за да знам кой е.

– Дами!

Поглеждам нагоре и виждам Сам, ухилен от ухо до ухо. Какво прави тук? Това трябваше да е женска вечер, а Кейт все още не ми е казала какво мисли за моето объркано текущо състояние.

Сам напъхва езика си в ухото на Кейт и аз се нацупвам. Старата Кейт никога не би позволила на мъж да съсипе вечерта ù с приятелки. Надигам виното си, изпивам останалото и гледам през ръба на чашата как Кейт доброволно приема ласките на Сам. Ако утре се опита да ми каже, че това е само забавление, ще възразя, и то сериозно.

– Отивам до тоалетна – уведомявам ги.

– Добре – казва мързеливо Кейт.

Ставам, обръщам се към изхода и понечвам да разтрия слепоочията си, опитвайки да успокоя туптящата си глава. Проправям си път през шумната тълпа, а звуците около мен стихват до приглушен тътен. Главата ми започва да се върти леко. Минавам покрай някаква група от хора и съм на път да припадна, когато съзирам Джеси на няколко метра пред мен на входа на бара.

„Мамка му!“

Замръзвам на място. Знам, че той не би ме оставил дори за няколко часа да се насладя на няколко заслужени чаши вино. Зрението ми може да е замъглено, но е невъзможно да сбъркам чистата ярост, която се разлива по красивото му лице. Не знам защо. Не съм пияна. Изпих само две чаши вино, и то с наслада. Той има проблем с алкохола, не аз.

При тази мисъл отново се олюлявам леко.

Стоим втренчени един в друг няколко мига и тогава той тръгва към мен. Хващам се за някаква маса, защото усещам, че краката ми поддават. Виждам как изражението на лицето му се сменя от ярост до ужас, а това е последното нещо, което виждам, преди да ми причернее и да изпадна в безтегловност.