2-Под този мъж

Тридесет и четвърта глава

– Какво... как... кога... – пелтеча и запъвам сериозно. Откъде се появиха те?

– Здравей! – казва мама рязко и остро. Баща ми просто седи там и клати глава.

Не мога да разбера дали е бясна, или не. Искам да се спусна към тях и да ги притисна силно. Не съм ги виждала от седмици, а те са тук, но не мога да оценя настроението им.

– Как се озовахте тук? – успявам да изрека пълно изречение.

– О, не знаеше ли? Баща ти е пенсиониран крадец по високите етажи. – Перфектно оформената вежда на мама се вдига към мен, а татко седи там и изглежда неодобрително и в лошо настроение.

– Мамо? – намръщвам се.

Тя въздъхва и става.

– Ава О’Ший, донеси си задните части тук и прегърни майка си! – отваря тя ръце за мен.

Разплаквам се.

– Знаех, че ще направи това! – мърмори баща ми. – Ужасни жени!

– Млъкни, Джоузеф! – Отново прави жест с ръце и аз отивам право в прегръдката ù. Подсмърчам като дете и трепвам леко, когато тя потрива топло гърба ми. – О, Ава! За какво плачеш? Престани, разстройваш ме!

– Толкова се радвам да ви видя – хленча в сивия жакет на мама и чувам как баща ми пуфти недоволно към двете жени в живота му, които реват и подсмърчат. Никога не е обичал да показва емоции. Всякаква привързаност го кара да се чувства страшно неудобно.

– Ава, не можеше да ни отбягваш вечно дори да сме на километри далеч. Нека те огледам! – казва. Тя ме отдалечава от себе си и избърсва сълзите ми.

Не може да се отрече, че съм дъщеря на майка си. Очите ù са също като моите – големи и шоколадови, само че косата ù, която е също като моята на цвят, е отрязана в къса бухнала прическа. Изглежда добре за своите четиридесет и седем години, наистина добре.

– Накара ни да подивеем от тревога тези последни няколко седмици.

– Съжалявам. Имах няколко откачени седмици – отвръщам и се опитвам да се оправя. Спиралата ми сигурно се стича надолу по бузите ми и имам сериозна нужда да издухам носа си. – Почакай! – Поглеждам мама, после татко, който свива големите си рамене и сумти. – Как наистина се озовахте тук? – Бях толкова заслепена от шок и емоции, че съм забравила, че стоим в панорамния апартамент на Джеси за десет милиона лири.

– Аз ги поканих.

Обръщам се и виждам, че Джеси стои в извития вход, пъхнал ръце в джобовете на панталона.

– Не ми каза – запъвам. Объркана съм.

– Не исках да разваля изненадата – свива рамене. – Сега са тук.

Поглеждам към мама, която се усмихва широко, и с ужас виждам, че очевидно е повлияна от Джеси. Не знам защо съм ужасена. Той извлича същата реакция от всички жени и трябва да си напомня, че майка ми е по-близо по възраст до Джеси, отколкото съм аз.

– Ъ... мамо, татко, това е Джеси – соча между тях. – Джеси, това са мама и татко. Елизабет и Джоузеф. – Не бях планирала да стане така. Изобщо не го бях планирала всъщност.

– Запознахме се – казва Джеси.

Очите ми се стрелват към неговите.

– Какво?

– Запознахме се – повтаря той, което не е необходимо, защото го чух първия път.

Устните му трепкат. Добре, напълно съм объркана. Джеси въздъхва и тръгва към нас, докато не застава пред мен, малко близо, като се има предвид, че родителите ми са тук и това за тях е шокиращо. И за мен.

– Не отидох да тичам сутринта – казва той.

– Така ли? – мръщя се. – Беше облякъл екипа за тичане.

Засмива се.

– Знам. Не бих избрал точно него, за да се запозная с родителите ти, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки – свива рамене.

– Сега с това облекло напълно компенсираш, Джеси – потупва мама облечената му в костюм ръка и устата ми зейва.

Какво става тук, мамка му? Искам да ругая до скъсване, но мама мрази псувните точно колкото и Джеси.

– Съжалявам – вдигам ръце и разтривам слепоочията си. – Объркана съм.

– Седни! – Джеси хваща ръката ми, отвежда ме до един стол и сяда до мен. Мама отново сяда до татко. – Говорих с майка ти късно снощи. Разбираемо, беше разтревожена за теб и ми зададе много въпроси – казва и вдига вежда към мама, която се засмива весело.

– Любопитна е, нали? – цъква татко, а мама го шляпва по рамото.

– Тя е моето момиченце, Джоузеф.

– Все едно – продължава Джеси, – реших, че е най-добре да дойдат и да видят сами, че не съм беснеещ луд, който те държи в плен в нашата кула. И така, ето ги тук.

– Ето ни тук – пропява мама. Явно няма проблем със зашеметяващия мъж, който гали нежно ръката ми.

Опитвам се да се възстановя от шока.

– Значи сте се срещнали тази сутрин? Защо?

– Трябваше да обясня – казва Джеси. Поглеждам към него и мога да заплача. Не мога да повярвам, че го е направил. – Ава, никой от нас не очакваше другия по различни причини. Знам, че мнението на родителите ти значи много за теб, съответно значи много и за мен. Ти си моята най-важна задача. Ти си всичко, което има значение за мен. Обичам те.

Виждам как романтичната същност на мама се срива на пода, а татко, въпреки че е емоционално отдалечен, кимва одобрително.

– Всичко, което един баща иска, е някой да се грижи за дъщеря му. – Татко протяга ръка на Джеси. – Вярвам, че ще се справиш добре.

Джеси приема предложената ръка.

– Това е моята основна работа – усмихва се Джеси. Мама едва не припада наистина, а аз се смея.

„Мили Боже!“

Джеси вдига вежда към мен язвително. Знае какво мисля. Мама и татко наясно ли са колко е сериозен, когато казва това? Но трябва да похваля Джеси за речта му. Спечели ги напълно и имам чувството, че от раменете ми е свалена огромна тежест, но осъзнавам, че те не знаят естеството на бизнеса на Джеси и какво прави, когато е пиян. Нито за наказанията, на които се подложи, защото е мислил, че ме е разочаровал и че заслужава възмездие... Нито пък това, че може да съм бременна. Обяснил ли им е за пиенето? След като Мат им се е обадил, сигурно се чудят.

Мама слиза от стола и обикаля кухненския плот. Очите ù са насълзени.

– Ела тук, глупаво дете! – изрича. Смъква ме от стола и ме обгръща с ръце. Изсъсквам няколко пъти и стискам очи. – Добре си се подредила. Влюбила си се. Трябваше да ми кажеш.

О, добре съм се подредила, но по още много причини, които тя не знае.

– Добре, ще ядем ли, или какво? Умирам за чаша бира. – Татко ме връща обратно в настоящето.

Мама ме пуска и оправя дрехите си.

– Имаш ли нещо против да използвам тоалетната, Джеси? – пита тя.

– Не. Вдясно и веднага отново вдясно. До фитнеса. Обслужвай се!

– Моля? – изтърсва мама.

Смея се.

– Съжалявам – усмихва се Джеси, хвърля ми поглед, после поглежда отново мама. – Давай! Както казах, вдясно и пак вдясно. До фитнеса.

– Благодаря. – Мама ми хвърля поглед, гласящ: „О, фитнес“, и грабва чантата си от плота. Оставя мен, Джеси и татко да водим учтив разговор.

– И каква кола караш? – започва татко и аз изстенвам. Страстта на татко за големи и скъпи коли сега ще бъде задоволена от Джеси.

Джеси ме дръпва обратно на стола.

– DBS.

– „Астън Мартин“?

– Точно така.

– Чудесно! – кимва татко и изобщо не може да скрие интереса си. – А хотелът е в Съри Хилс, така ли?

Джеси сигурно усеща, че съм се сковала, защото ме стисва леко.

– Да. Ще ви го покажа някой ден. Може би при следващото ви посещение.

– Разбира се. Елизабет обича лукса – извърта татко очи. Мама определено е скъпа за издръжка. – Хубав апартамент имаш тук. – Татко оглежда кухнята, после поглежда пак към Джеси.

– Благодаря, дъщеря ти е отговорна за това. – Започва да навива кичур от косата ми около пръста си. – Аз просто го купих.

– Значи това е големият проект, който отнемаше цялото ти време? – чуди се татко. – Свършила си добра работа.

– Благодаря, татко. – Повече от облекчена съм, когато чувам входния звънец. Татко и учтивите разговори не се връзват много добре.

– Искаш ли да отвориш? – Джеси потупва дупето ми и аз ставам.

– Кой е?

– Не знам. Иди и виж! – побутва ме и аз оставям татко и Джеси да продължат разговора, докато вървя към входната врата. Никой не може да се качи тук, без да знае кода, така че сигурно е Клайв.

Отварям и откривам Дан, Кейт и Сам да стоят във фоайето пред апартамента. Първата ми мисъл е: „Дан и Кейт на по-малко от километър един от друг? Лошо“. Но после Дан пристъпва напред с голяма усмивка на лицето и аз направо се хвърлям върху него, забравила за болките в гърба и странното напрежение между него и най-добрата ми приятелка.

– Какво правиш тук? – стискам го аз и той се смее.

– Правя каквото ми е казано. – Откъсва ме от себе си и се отдръпва леко. – Добре изглеждаш – казва с ярка усмивка. – Къде е този нов мъж, на когото трябва да изнеса речта: „Ако я нараниш...“?

Вълна на страх преминава през мен при мисълта как Джеси ще приеме такава реч.

– В кухнята, но няма нужда да го правиш.

Оглежда ме предпазливо.

– Това е моя работа – заявява твърдо, а после поглежда покрай мен към апартамента. – По дяволите! – прошепва, докато оглежда мястото. Пуска ме и тръгва бавно.

Кейт пристъпва напред с чисто безпокойство на лицето. Обгръща ме с ръце.

– Това сигурно е най-неловката ситуация, в която съм се поставяла някога – прошепва в ухото ми. – Шибано противна.

Смея се.

– Полека с ръцете! – свивам леко рамене. – Сам знае ли? – прошепвам аз.

– Извинявай, но не. Няма никаква представа.

– Хей! Къде е любовта? – Сам отмества Кейт и ме прегръща нежно. – Ти си една луда жена – казва тихо.

– Знам.

– Повече не прави това! Къде е моят човек?

– В кухнята.

Пуска ме и се отправя към кухнята. Поглеждам към Кейт и тя поклаща глава.

– Ако можех да се измъкна от това, щях да го направя – въздиша напрегнато. – Хайде! – хваща ръката ми и отиваме в кухнята, където Джеси представя новодошлите. Дан хвърля предпазливи погледи между Джеси и Сам по съвсем различни причини.

Кати се появява от нищото с Луиджи и трима сервитьори и Джеси напуска кухненския плот, за да говори с тях. Гледам го как оставя Кати да го целуне по бузата, как разтърсва ръката на Луиджи, а после сочи към кухнята и към терасата. Кати го изкъшква и ми махва щастливо.

– Какво става? – питам го, когато се връща при острова.

– Ще вечеряме.

– Тук ли?

– Да. Уредих Луиджи да дойде и да поеме задължението. Ще ядем на терасата. Вечерта е приятна. – Поставя ме пред себе си и маха косата от лицето ми.

– Не мога да повярвам, че си направил това.

Килва глава настрани.

– Каквото е необходимо, знаеш го.

Ръцете ми се пъхват в ръкавите на сакото му и застават на бицепсите му.

– Вероятно ще трябва да изслушаш речта на любящия брат – усмихвам се извинително. – Мислиш ли, че ще успееш да я понесеш?

Устните му изтъняват до права черта.

– Имаш предвид... друг мъж да ми казва как да се грижа за теб ли? Не мисля.

Раменете ми увисват леко.

– Не беше ли каквото е необходимо? – прошепвам. Изобщо не мога да си представя колко го е заболяло от това, че трябва да говори с родителите ми. То е против естествените му инстинкти.

Поставя пръст под брадичката ми и целува леко ъгълчето на устата ми.

– Каквото е необходимо – потвърждава. – Ела!

Насочва всички към терасата, където откривам, че всичко е било подготвено за вечеря. Външната маса за хранене е подредена превъзходно, отоплителните тела са включени, за да смекчат хладния вечерен въздух, а бутилки вино и бира се охлаждат в хладилника за напитки до голямото вградено барбекю. Хвърлям на Джеси въпросителен поглед. Как се е справил с всичко това? Той се усмихва и прави жест за сън. Докато съм подремвала целия ден, той е бил зает да се среща с родителите ми и да подготви всичко това? Все още съм шокирана.

Сякаш съм в транс, докато хората, които обичам най-много на света, разговарят, смеят се и пият, докато Луиджи и неговият екип приготвят и сервират обилен италиански пир. Джеси държи ръката си на моето коляно, избрал да яде с една ръка. Стиска го леко от време на време и особено силно, когато Дан започва своята реч на по-големия брат. Наблюдавам как Джеси се мъчи да остане учтив и когато майка ми долавя темата на разговора, съм изключително благодарна за намесата ù. Тя смъмря Дан и се усмихва мило на Джеси, а после продължава разговора си с Кейт, която се е отпуснала леко, въпреки че не може да се пренебрегне напрежението между нея и Дан. Сам обаче е в пълно неведение и кара баща ми да се смее силно на Бог знае какви истории.

– Кейт не прилича на себе си – отбелязва Джеси тихо, докато допълва чашата ми с вода.

– Тя и Дан имаха връзка – отговарям. – Сложно е.

Веждите на Джеси се вдигат изненадано.

– Разбирам. Хареса ли ти пастата?

– Прекрасна е. – Поставям ръка върху неговата на коляното ми. – Благодаря ти.

– За теб съм готов на всичко – намига ми. – Вече нищо не стои на пътя ни, нали?

– Не, пътят е чист – отвръщам. Усмихвам се и се разтапям, когато той ме озарява с усмивката си, запазена само за мен, а очите му проблясват доволно.

– Радвам се, че го каза. – Изправя се и това кара разговорите около масата да спрат и цялото внимание да се обърне към него. Издърпва стола ми. – Ставай! – Намръщвам се. – Извинете ни за няколко минути! – казва на замлъкналите ни гости и ме повежда за ръката.

– Къде отиваме? – питам.

Той спира, обръща се и пада на коляно пред мен, едва на няколко стъпки от масата. Чувам рязкото поемане на дъх на мама и веднага след нейното – собственото си. Поглеждам надолу към Джеси със зинала уста и ококорени очи, докато той поема ръката ми и ме поглежда с кристалночистите си зелени очи.

– Да го направим ли по традиционния начин? – пита тихо.

Започвам да треперя.

– Боже! – Опитвам се да вдишам през буцата с размер на пъпеш в гърлото ми. Обръщам се бавно и поглъщам с очи масата и седящите на нея, които гледат напрегнато. Мама е сложила ръка на устата си, а на лицето на татко има лека усмивка. Лицето на Дан е безизразно, а Кейт и Сам са се отпуснали в столовете си, еднакво ухилени.

Сърцето ми започва да препуска в гърдите ми, когато се обръщам отново към Джеси с насълзени очи. Едва се запозна с родителите ми. Не може да ми стовари това, не пред тях.

– Прегазих ги всички – казва и очите му проблясват. – Деликатно... почти. Дори попитах баща ти – усмихва се нежно и от устните ми се откъсва тихо ридание. – Трябва да знаеш колко трудно беше това за мен. – Пуска ръката ми и плъзга длани по задната част на краката ми, за да ме придърпа по-близо. Ръцете ми се отпускат на раменете му. – Всичко, каквото е необходимо, Ава – прошепва.

Сплитам пръстите си в тъмнорусата му коса, когато поглежда към мен.

– Омъжи се за мен, бебче!

– Ти си напълно откачен – хълцам. Навеждам се да го целуна и с длани обхващам лицето му. – Ти си луд, луд мъж.

– Ще бъда ли луд и женен? – пита. – Моля те, кажи ми, че ще бъда луд и женен за теб! – Дръпва ме надолу, за да застана на колене, и държи раменете ми здраво. Очите му се навлажняват, докато оглежда изпитателно лицето ми. – Винаги си била ти и винаги ще бъдеш. До края на живота ми ще бъдеш само ти. Обичам те повече от лудо. Омъжи се за мен, Ава!

Падам върху гърдите му, хлипайки. Чувам как мама се разплаква.

– Това „да“ ли е?

– Да.

Чувам как си поема рязко въздух.

– Не мога да дишам – мърмори и пада назад, като ме дърпа със себе си, така че се озовава проснат на терасата. Поема устните ми в целувка на обожание. Моят предизвикателен невротичен бивш плейбой ще ме има където и когато пожелае. И изобщо не се срамува от това. – Толкова те обичам. – Дръпва ръката ми и пъхва пръстена ми обратно на пръста ми, после го целува и отново ме обгръща с тялото си, стискайки силно.

– И аз те обичам – прошепвам в ухото му.

– Толкова се радвам. Това е най-добрият подарък за рожден ден, който съм имал някога.

„Какво?“

Дръпвам се и го гледам с плувналите си очи. Той се усмихва почти засрамен.

– Имаш рожден ден?

– Да – отвръща и започва да дъвче устната си.

– Днес?

– Да – кима в отговор.

Присвивам игриво очи към него.

– На колко години си?

– На трийсет и осем.

Усмихвам се широко.

– Честит рожден ден!

Той ме благославя с усмивката, запазена само за мен, и ме дръпва отново към гърдите си, заровил нос в шията ми.

Разтопявам се в него.

Обичам този мъж в цялото му съвършенство и с всичките му предизвикателни и неразумни състояния. Той ме завладя силно и бързо. Накара ме да се влюбя в него. Накара ме да се нуждая от него.

Беше толкова неочакван, толкова страстен и толкова абсолютно неустоим. А сега е изцяло мой и аз съм безспорно негова.

Най-после го разбирам.

Най-после се озовах под този мъж.

Край