2-Под този мъж

Тридесет и трета глава

– Добро утро, бебче!

Отварям широко очи разтревожена. Утро?

– Не е утро, нали?

– Не. Пет часът е. Спа цял следобед. Как е гърбът ти? – Изпълзява в леглото напълно гол, докато не ляга до мен. Възхищавам се на капките вода, които проблясват по твърдите му рамене и гърди. Избръснал се е. Мирише божествено.

Гърча се малко.

– Добре е. – Извъртам се към гърдите му, за да усетя по-силно неустоимия му аромат.

– Само помисли! Ако се откажеш от работата, можеш да правиш това всеки ден. Няма ли да е перфектно?

– За теб – оплаквам се. – Перфектно за теб, защото ще знаеш къде съм по всяко време. – Притискам устни към гърдите му и мисля, че той може да получи своето. Познавам Патрик добре, но не достатъчно, за да съм уверена, че ще прати Микаел по дяволите, когато му кажа какво става.

– Точно. – Прокарва пръсти през косата ми. – Може да идваш на работа с мен и никога няма да има нужда да се разделяме.

– Ще ти писне от мен.

– Невъзможно. Ще ми позволиш ли да те изведа на вечеря?

– Или може да си останем тук. – Плъзгам ръка по корема му и докосвам белега.

– Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие, но искам да те изведа навън. Имаш ли нещо против? – пита доста разумно.

Изобщо не прилича на себе си. И дори отказва възможността да ме задържи в леглото? Ставам подозрителна.

– Но пък – прошепва – не съм бил в теб прекалено дълго. Това е неприемливо. – Обръща ме нежно по гръб. – Бебче, сънливият секс е извън менюто за известно време, така че просто ще те чукам. Някакви възражения? – Отпуска тялото си наполовина върху моето и очите му моментално се замъгляват. Това, съчетано със зловещите му думи, ме докарва до безумие от желание.

– Питаш дали може да ме чукаш? – изпълнена съм с подозрение.

Очите му танцуват дяволито, докато целува първо едното ъгълче на устата ми, а после и другото.

– Внимавай с езика! Опитвам се да съм разумен. – Завърта се и ме докосва точно където трябва.

– Не бъди! – изтърсвам.

Той се отдръпва, перфектната му бръчка е на мястото си. Премисля искането ми няколко секунди.

– Не искаш да бъда разумен?

– Да, не искам – задъхвам се леко. Той знае точно какво прави.

– Значи... нека изясня! Малко съм объркан. – Движи се така, че освобождава в слабините ми едно настойчиво туптене. – Наистина ли не искаш да съм разумен?

Тласък!

– Не!

– Разбирам. – Мушва пръст под ръба на бикините ми и докосва леко пъпката от нерви, от което направо излитам. – Пълна свобода?

– Да!

– Ти ми даваш смесени сигнали – казва. Владее се добре, докато плъзга палец по плътта ми. – Харесва ми, че си толкова влажна за мен.

Гръбнакът ми се извива. Целият дискомфорт в гърба ми е заменен със сексуално очакване. Аз кипя. Джеси вмъква един дълъг пръст и притиска нагоре към предната стена на входа ми.

– Мека, топла и създадена само за мен. – Дръпва чашката на сутиена ми надолу със свободната си ръка и вече втвърденото ми зърно става като куршум. – Белегът ми избледнява – отбелязва, докато прилепва устни към гърдата ми, хапе и смуче. – Не искаме да забравиш на кого принадлежиш, нали?

Изстенвам, когато заменя единия пръст с два.

– Искаме ли, Ава?

– Не – задъхвам се.

Стяга се около зърното ми и одрасква със зъби края му, пращайки моментално стрели на удоволствие към сърцевината ми.

– Харесва ми колко възприемчива си към докосването ми. Това ми дава сила. – Двата пръста стават три. Гърбът му е доста наранен, но не му пука. Аз сграбчвам чаршафите. – Така хубаво ли е? – Движи пръстите си навътре и навън от мен, върти и забива, докато ме гледа как се извивам под него.

– Изключително хубаво – отвръщам. Гласът ми трепери точно както и тялото ми. Наистина се нуждая от това.

– Отвори очи, Ава! Нека ги виждам, когато свършиш за мен!

Отварям ги и откривам погледа му. Джеси продължава да ме разтапя от страстни желания.

– Целуни ме! – нареждам. Тазът ми посреща тласъците на ръката му. Ще се разпадна и се нуждая от страстната му целувка.

– Кой командва, Ава? – пита той с полуспуснати клепачи. – Кажи ми, кой командва?

– Ти.

– Добро момиче. – Повдига се и слепва устни с моите. Палецът му прави кръгове по възбудената ми сърцевина. Вплитам ръце в косата му и се хващам, сякаш животът ми зависи от това. Джеси ме целува силно, докато ме води към оргазма. Езикът му се върти около устата ми твърдо, бавно, грубо, но боготворящо. Той ми напомня.

Твърдите му гърди са притиснати до мен. Чудесните му устни са притиснати в моите. Дългите му, умели пръсти карат тялото ми да се втвърди. Умът ми се изпразва, а душата ми се възстановява. Отново съм цяла. Помита ме вълна и аз пъшкам в устата му. Тялото ми трепери неконтролируемо, докато достигам върха.

– Само за мен – изръмжава думите. Знам, че е напълно сериозен. Чувствената му власт над тялото ми ме прави слаба от желание. – Винаги само за мен, разбираш ли?

– Да – въздъхвам и се отпускам под него. Бученето на кръвта в ушите ми започва да отслабва.

– Ставай! – Поставя ръцете ми зад врата си. – Увий тези невероятни крака около кръста ми!

Подчинявам се и се увивам около него, позволявайки му да ме вдигне от леглото. Тръгва към вратата на спалнята.

– Къде отиваме? – питам. В мен разцъфва надежда за гребане в стил Джеси.

– В кабинета ми.

– Чакай! – извиквам рязко.

Спира веднага.

– Какво има?

– Отнеси ме до гардероба!

– Защо?

– Защото ни трябва презерватив.

– Какво?

– Трябва ни презерватив – повтарям. Знам адски добре, че ме е чул правилно.

– Нямам никакви.

– Имаш. В гардероба. – Трябва да съм му бясна. Напрегнатото му тяло подсказва, че очаква това. Знае, че знам.

– Ава, не ползвам презервативи с теб.

– Тогава няма да правим секс – свивам рамене срещу него. Сам си копае дупката.

– Моля? – отвръща. Отдръпва се и ми хвърля възмутен поглед.

Боря се да запазя безизразно лице, а трябва да съм бясна от възможността той да ми крие хапчетата.

– Чу ме.

Възмутен е силно и смръщва вежди.

– За Бога! – Отива до гардероба, стиснал ме здраво. Пуска една ръка и открива презервативите, като през цялото време мърмори.

– Знаеш ли, моят белег също избледнява – казвам, докато гледам към гръдния му мускул.

Вече не се мръщи и ми се ухилва самодоволно.

– Така ли?

– Трябва да бъде освежен. – Вдигам вежди и гледам с похотливо задоволство как очите му потъмняват още повече.

– Моето момиче е властно. Заемай се, бебче!

Ухилвам се и впивам зъби в гърдите му. От устните му се откъсва лек стон, докато ме носи надолу по стълбите към кабинета си.

– Искам да те имам точно тук, така че когато трябва да работя, да те виждам просната гола на бюрото ми. – Отпуска ме върху голямото си дървено бюро и хвърля кутията с презервативи, после потъва в кожения стол. Джеси е напълно гол и твърд като стомана. Изпълвам се с вълнение, докато плъзвам поглед по цялата му дължина. Пръстите му закачат ръба на бикините ми и аз стисвам ръба на бюрото, за да повдигна дупе така, че той да може да ги смъкне по краката ми. Отваря горното чекмедже на бюрото и ги пуска вътре, после отново го затваря и ме поглежда.

– Току-що свърши върху тях. – Слага длани върху бедрата ми. – Искам да мога и да те подушвам. Разтвори крака!

„Мили Боже!“

Разделям бедрата си колкото мога, напълно разкривайки се за него. Не е нещо, което да не е виждал милион пъти преди, но така се чувствам напълно гола. Столът леко се приплъзва напред и Джеси се пресяга зад мен, нежно разкопчава сутиена ми и го смъква по ръцете ми. Дишането ми се учестява. Готова съм отново, но ако съдя по настроението и по подхода му, това ще стане при неговите условия. Той командва, а седнал в този стол, както е напълно гол, със стегнат корем и мамутски член, изглежда и много властен.

– Облегни се назад на ръцете си! – Поставя сутиена ми в чекмеджето при бикините и сяда назад в стола си.

Облягам се назад и изпъчвам гърди. Нервна съм, а не знам защо. Имал ме е по всички начини и във всички форми, във всяко настроение, което знам, но днес съм малко неспокойна. Спуска поглед бавно надолу по тялото ми, докато не спира между краката ми. Очите му се задържат там и Джеси потъва още в стола си, а механизмите поддават под тежестта му. Настанява се наистина удобно. Аз? Не толкова.

Седя тук толкова гола, колкото е и той, а сърцето ми блъска в гърдите, докато гледам как наблюдава цепката ми, изпълнен с възхищение.

– Защо си нервна? – пита, без да вдига очи. Дълбокият му глас изобщо не ме успокоява.

– Не съм – отговорът е слаб. Чувствам се широко отворена и изследвана внимателно, което е нелепо. Няма част от мен, която да не го е имала върху, вътре или по себе си.

Джеси вдига очи към моите и суровостта изчезва веднага.

– Обичам те.

Цялото ми същество се отпуска при тези две думи.

– И аз те обичам.

– Никога не се съмнявай в това!

– Няма. Свърши ли с наблюденията си? – повдигам язвително вежда.

– Не – отсича. Пресяга се и разтваря отново бедрата ми. Не съм усетила кога съм ги свила отново. – Оценявам активите си. – Обляга се назад и отново започва да гледа най-интимните ми части.

– Аз актив ли съм?

– Не, ти си мой актив – отвръща. Задържа очите си там, където са, и аз решавам, че мога да се наслаждавам на моя актив. Неговата безупречност все още ме кара да точа лиги. – Искаш ли да чуеш каква е присъдата ми? – пита той.

– Искам.

Повдига поглед нагоре към мен, а също и ъгълчето на устата си.

– Аз съм много богат мъж. – Придърпва стола си напред, хваща краката ми за глезените и поставя стъпалата ми на раменете си. Ако съм била гола преди, нямам представа какво съм сега. – Не бъди свенлива! – гълчи ме леко намръщен. Поставя длани на горната част на стъпалата ми и допира с устни глезена ми. Горещият допир праща тръпки по крака ми, та чак до сърцевината ми.

От устата ми се изплъзва лек стон.

– Избутай косата си назад! – заповядва тихо. Отпускам се на една ръка, събирам косата, която се е задържала отпред, и я премятам назад. – По-добре. Вече мога да виждам целия си актив. – Захапва ме леко за глезена.

Гърча се.

– Най-задоволяващото чувство е да си възбудена и да знам, че аз съм този, който го е причинил. – Протяга ръка и прокарва средния си пръст по центъра ми, като накрая леко притиска към върха на клитора ми.

Устните ми се разтварят и започвам да се задъхвам. Съкрушителната потребност да стисна краката си ме кара да се преместя.

– Дръж ги разтворени, Ава! Искам да гледам как пулсира плътта ти, като те докосвам и когато свършиш за мен – настоява. Гърленият му глас кара желанието ми да избухне под напрегнатия му допир и също толкова напрегнатите очи.

Заменя единия пръст с два и бавно ги прокарва като ножица по клитора ми. Отмятам глава назад. Стена. Знам, че ще свърша прекалено бързо.

– Очите, бебче! Гледай ме в очите!

– Близо съм – скимтя.

– Знам, но ще спра, ако не ме гледаш. Послушай ме, Ава! Покажи ми тези красиви очи!

Повдигам отново натежалата си глава с огромно усилие. Треперя от всяко негово докосване. Погледите ни се срещат и той увеличава ласките си. Изпълнените му със страст очи и разтворените устни карат тялото ми да се отпусне и удоволствието ми да нарасне. Единствените движения от негова страна са с пръстите му върху сърцевината ми, които се плъзгат нагоре и надолу, с пулсиращия му член и рязкото повдигане на гърдите му. И тогава захапва леко глезена ми и одрасква със зъби кожата.

Загубена съм.

Стискам уста, за да не изкрещя, притискайки раменете на Джеси с крака. Напрежението нараства, взривява се и превръща тялото ми в неконтролируема купчина трептящи нерви.

– Ето го – вдишва Джеси, целува стъпалото ми и плъзга пръст в процепа ми. – Ава, ти туптиш. Това е перфектно, мамка му!

Гърдите ми се повдигат и спускат, кожата ми е лепкава от пот и мускулите ми се свиват свирепо. Наблюдава как оргазмът ме отнася, седнал назад, без да откъсва поглед от пулсиращата ми сърцевина. Признателността в очите му е невероятна.

– Ела тук! – протяга ръце и аз ги поемам, като пускам крака от раменете му, за да възседна скута му. Хващам се за гърба на стола. – Вдигни! – казва тихо.

– Презерватив! – казвам задъхано.

– Ава, не ме карай да слагам презерватив! – почти ме умолява.

– Джеси, осъзнаваш ли какъв късмет имаме, че все още не съм бременна? – Едно дете в нашата връзка? Това би могло да се определи като повече от глупаво.

Поклаща глава и ме дръпва надолу, като се намества, но аз се напрягам и се опитвам с всички сили да му попреча да влезе в мен. Поглежда ме и очите му ми казват всичко, което искам да знам. Избутвам ръката му изпод себе си и се отпускам, но не му позволявам да влезе в мен. Задържам очите си върху неговите и той поглежда надолу. Знае, че съм го пипнала.

Обръщам се и взимам едно от пакетчетата от кутията, после се спускам надолу, за да коленича на пода между краката му. Наблюдава ме как разкъсвам пликчето, после се пресягам напред и нежно хващам члена му. Поставям презерватива върху главата му и го плъзгам по цялата дължина на ствола му. И двамата мълчим, докато изпълзявам обратно върху тялото му и се намествам в скута му.

Повдигам се и се навеждам напред, така че гърдите ми са почти до устата му. Джеси се усмихва хитро и се възползва напълно, като прокарва горещия си език по всяко от зърната и стиска със зъби краищата. Вече имах два разтърсващи оргазма, но със зъбите му, стиснали зърното ми, скоро ще получа и трети. Как успява да го направи?

Усещам ръката му под задника си, докато се намества. Усещането за латекс по бедрото ми е странно.

– Смъкни се леко! – издава той къса, рязка заповед.

Правя каквото ми е казано, бавно смъквайки се върху него. Стоманеният му член открива входа ми и се плъзга навътре. Джеси вдишва дълго и овладяно. Главата му се отпуска на стола и моята подпира челото му. Очите ми са затворени. Напълно съм съединена с него. Усещането не е същото, но той все пак е вътре в мен.

– Не мърдай! – Ментовият му дъх удря лицето ми, докато Джеси обгръща с длани кръста ми.

Чакам. Усещам как пулсира в мен. Нужна ми е цялата воля, която имам, за да не свия мускули около него. Нужно му е малко време.

– Ти си толкова съвършена. Колко дълго мислиш, че можеш да стоиш така, без да реагираш? – Докосва с устни моите и прокарва език по долната ми устна. Изобщо няма да мога да се сдържам дълго. Притискам устни към неговите, но той извръща лице. – Значи не много дълго.

Отдръпвам се и той ме поглежда.

– Отхвърляш ме – казвам тихо.

– Това е предизвикателство.

– Ти си предизвикателство – отвръщам. Вдишвам и отпускам глава, за да се опитам да го целуна, но той отново извърта лице. Мъча се да предизвикам някакво движение, като извъртам хълбоци, но той стиска ръце на кръста ми. Не му е нужна много сила, за да ме задържи неподвижна.

– Нуждаеш се от мен – настоява. Гласът му е дрезгав и адски секси. Изобщо не ми помага да успокоя дишането си, а и членът му все още трепти диво в мен.

– Нуждая се от теб. – Знам, че тези думи означават за него повече от „обичам те“. Доволното му изражение само потвърждава това. Навеждам се напред, за да пленя устните му, но той отново извърта лице. – Как би се почувствал, ако аз ти преча да ме целунеш? – питам.

– Убийствено – заявява с ръмжене. Отпуска захвата си на кръста ми и аз се възползвам веднага, като се смъквам надолу със стон. Джеси стисва очи и ги отваря отново.

– Аз също – казвам твърдо и извъртам таз срещу неговия.

Бузите му се издуват и ръцете му минават на хълбоците ми, като прекратяват изкусителната ми тактика.

– Кой командва, Ава?

– Ти.

Очите му проблясват.

– Искаш ли да те чукам?

– Да.

– Правилен отговор. – Повдига таза ми и се забива напред, спускайки ме надолу с гърлен вик. Изкрещявам и сграбчвам облегалката на стола. – Така ли? – пита, докато се отдръпва и отново се забива в мен.

– Боже, да! – Главата ми се отпуска назад и очите ми се затварят.

– Очите! – извиква и тласка към мен отново таза си. – Усети го, Ава! Усещаш ли го?

Отварям бавно очи. Зрението ми е размазано. Чувственото и собственическо изражение на красивото му лице ме кара да се чувствам като най-желаното същество на света.

– Усещам го.

Джеси стене и се забива напред отново и отново, като ме повдига и дърпа надолу, за да посрещна всяко изтощително напредване на таза му. По челото му избива пот, челюстите му са стиснати и вената на врата му е изпъкнала. Стискам толкова здраво гърба на стола, че кокалчетата ми побеляват. Искам да го целуна, но първо, той не е казал, че мога, и второ, няма да се целуваме. Сърцевината ми трепти. Нуждая се от почивка, но имам нужда от тази сила още веднъж, само още веднъж.

– Близо съм – отчаяните ми думи са несвързани и едва разбираеми. – Джеси, близо съм!

– Чакай! – казва пресипнало и се забива отново нагоре. Ръцете му стискат хълбоците ми почти болезнено. – Ще чакаш.

– Не мога – проплаквам и той спира веднага. Липсата на триене и ритъм отдалечава оргазма ми.

– Ще чакаш – отсича. Диша тежко. Трепти диво вътре в мен, а дишането му е тежко и затруднено. – Овладей се, Ава!

– Не мога да овладея нищо, когато съм с теб. – Отпускам чело на рамото му. Пожарът в слабините ми се охлажда леко.

– Знам. – Обръща лице към косата ми и ме целува. – Аз те притежавам, затова аз ще го овладея. – Завърта таз нежно и разбужда отложения ми оргазъм. Не мога да споря с това твърдение. Той напълно ме притежава и нямам никакви илюзии, че говори единствено за наближаващия ми оргазъм.

– Обичам те – прошепвам в мокрото му рамо.

Въздъхва.

– И аз те обичам, бебче. Да свършим ли заедно?

– Моля те!

– Целуни ме!

Плъзгам устни по врата му, по челюстта и към устата му. Джеси започва лениво и мудно да движи таза си напред и назад, а аз се давя в устата му.

Нежният Джеси. Сякаш имам връзка с дузина различни мъже.

– Ммм... Възхитителна си – казва. – Усещам как се стягаш около мен. Толкова е хубаво.

– Ти си възхитителен. – Стискам бедра и вплитам ръце в косата му, за да го придърпам към себе си.

– Свърши за мен! – Прави няколко премерени завъртания, последвани от рязко повдигане на таза, и аз достигам до оргазъм с дълъг стон на задоволство. Третото ми освобождаване за тази сесия не е толкова раздиращо, но е не по-малко разтърсващо и задоволяващо. – Господи! – Тялото му се сковава. Не мога да усетя как горещата му сперма ме изпълва, но всички други признаци на неговото свършване са налице. Държи ме неподвижна в ръцете си. – Ти. Си. Удивителна.

Свивам се около трептящия му член алчно и го придърпвам в себе си. Това е удоволствие. Джеси е самото удоволствие.

– Това беше толкова хубаво – казвам и докосвам устните му с моите. Оставя ме да правя каквото искам, но ме държи колкото може по-близо до себе си, галейки като с перце хълбоците ми. – Не беше толкова зле, нали?

– Не, не беше, но все пак имаше нещо между нас.

– Искаш ли да си спестиш презерватива? – ухилвам се питащо до лицето му.

– Да – отвръща, отдръпва се и се усмихва. – Трябва да се приготвиш или ще закъснеем.

Започвам отново да целувам лицето му.

– Къде ще ходим? – Ще бъда щастлива и тук да остана. – Удобно ми е.

– На вечеря. Направих резервация – смее се леко и обгръща бузите ми в шепите си, за да отдръпне лицето ми. – Душ!

– Позволи ми да те обичам! – Навеждам се и си проправям път към ухото му с нежни захапвания.

– Ава! – предупреждава Джеси и ме отдръпва от себе си. Очите му проблясват дяволито, когато прокарва пръст по ръба на неговия белег върху гърдата ми. – Винаги ще имаш това – поглежда ме. – Винаги.

Протягам ръка и прокарвам кръг по моя белег върху неговите гърди.

– Трябва да татуираш името си на челото ми – ухилвам се. – Така никой няма да сбърка чия собственост съм.

Джеси вдига вежди и се цупи леко.

– Не е лоша идея. – Изправя се с мен в ръце и аз отново се хващам за него като бебе шимпанзе.

Качваме се горе, без да прекъсва връзката помежду ни, докато стига леглото, изплъзва се от мен и ме поставя нежно върху чаршафите. Поклаща глава с възмутено сумтене и сваля презерватива, връзва го на възел и го хвърля в кошчето.

– По очи! Трябва да те намажа – подканя ме да се обърна и приглажда с длани бузите на дупето ми.

– Трябва ми душ – въздъхвам.

– Ще го направя отново след това.

– Ти също имаш нужда от намазване.

– Добре съм. Всичко е за теб. – Настанява се върху задника ми и изстисква крем върху гърба ми. Раменете ми потреперват от шока.

– Ох, защо не ме предупреди? – ахвам.

– Съжалявам – смее се той. – Може да е студено.

Извивам врат, за да го погледна, и той ме заслепява със своята усмивка, която знам, че е запазена само за мен.

– Толкова си красив – мърморя сънливо и намествам бузата си обратно на възглавницата. – Мисля, че ще те задържа завинаги.

– Добре – съгласява се той и отново се смее.

– Къде криеш хапчетата ми? – подхвърлям въпроса насред разговора небрежно и внезапното спиране на ръцете му ми подсказва, че съм права. Той ги крие, знам, че е той.

– За какво говориш?

– Говоря за факта, че противозачатъчните ми хапчета се сдобиват с крака и бягат. И това се случва само откакто те срещнах.

– Защо да го правя? – Ръцете му се движат в бавни и спокойни кръгове по гърба ми.

– Няма да ходя никъде, ако за това се тревожиш.

– Не, няма.

– Добре. Ще отида при лекаря и ще ги сменя – казвам небрежно. И ще ги крия. Нямам представа какво ще правя, ако съм бременна. Ще умра на място, предполагам. – Просто ще трябва да слагаш презерватив, докато започна курса отново – добавям.

– Не ми харесва да слагам презерватив с теб – процежда думите.

– Тогава няма да правим секс – заключавам самодоволно.

– Внимавай с езика!

Смея се безгласно. Не знам защо. Би трябвало да се ядосвам, да се паникьосвам, да се тревожа. Дори не мога да си представя как ще се държи с мен, ако нося неговото дете. По дяволите, ще бъде нетърпимо. Ще бъда увита във вата, заключена в тапицирана килия и охранявана девет месеца. А как ще се държи с децата си, ако е такъв с мен? Очакването на този цикъл ще бъде най-дългото време в живота ми.

– Добре ли си? – пита.

– Да – отговарям бързо. – Кати откога работи за теб? – задавам въпроса, за да отклоня разговора.

– Почти десет години.

– Привързана е към теб.

– Така е – казва той тихо и знам, че изпитва същото към нея.

– Тя знае ли за имението? Ох!

– Бебче, съжалявам! – Устните му се залепват за гърба ми и ме целува, за да ми мине. – Съжалявам, съжалявам.

– Добре съм. Успокой се! – Той се повдига, а после усещам бързо шляпване на дланта му по дупето ми. – Ох!

– Сарказмът не ти отива, жено.

– Е? – питам.

– Какво „е“?

– Кати. Знае ли?

– Да, знае. Това не е някакво тайно общество, Ава. Няма никакви потайности. – Повдига се от мен. – Готова си. Ставай!

– Ти го запази в тайна от мен – мърморя негодуващо, докато сядам на ръба на леглото.

– Това е, защото много силно и бързо се влюбих в теб. Плашеше ме до смърт, че може да избягаш, ако разбереш. – Една вежда се вдига обвиняващо и знам какво ще последва. – И ти го направи.

– Беше малко шокиращо. – Събитията, последвали откритието ми, все още ме карат да потрепервам, а и ми се иска да му посоча, че се върнах при него след цялата бомба с имението. Пиенето беше това, което наистина ме накара да побягна. – Знаех, че си опитен, но не очаквах да е, защото притежаваш секс клуб.

– Хей! – Приближава ме, навежда се над мен и целува устните ми. – Нека не обсъждаме стари новини! Ние сме най-важни и сега, и утре, и вдругиден, а после и докрая на живота ни.

– Добре. Целуни ме! – отвръщам. Усмихвам се.

– Съжалявам. Кой командва? – Устните му потрепват, а очите му прескачат от моите очи към устните ми.

– Ти.

– Добро момиче. – Напада устните ми и ми дава точно каквото искам, но прекалено скоро се отдръпва и аз изразявам досадата си с престорено пуфтене. – Не те виждам. Облечи новата кремава рокля! – Става и ме оставя да взема душ и да се приготвя за вечеря.

Влизам в кухнята. Чувствам се много специална в новата кремава рокля, препасана с тесен златен колан, и с новите кремави обувки с токчета. Косата ми пада по гърба, а гримът ми е лек. Заковавам се на токчетата си, когато зървам Джеси. Той е на телефона, слуша напрегнато и изглежда зашеметяващо в морскосиния си костюм и светлорозовата риза. Очите ми тръгват от обувките му „Гренсънс“ нагоре по дългите му стройни крака, минават покрай твърдите му и съвършени гърди, стигайки до чисто избръснатото му прекрасно лице. Гледа навъсено.

Намръщвам се към него и очите му омекват. Кацва на един стол и потупва бедрото си. Отивам при него и се настанявам в скута му, докато търся в чантата си гланца за устни. Лицето на Джеси е в косата ми и той вдишва, а с ръка обхваща талията ми, за да ме придърпа по-близо.

– Е, какво друго ще ми кажеш освен това? – не говори много учтиво.

Обръщам се и го поглеждам въпросително, докато прокарвам гланца по устните си. Пренебрегва явното ми любопитство и ме целува леко по бузата.

– Колко удобно, че другата камера е развалена – казва кратко. – Провери ли записите от камерите извън бара?

„О, не!“

Той сякаш си поема въздух успокоително. Стисвам бедрото му и той поглежда към мен, после целува челото ми.

– Добре, уведоми ме какво си открил! – Метва телефона на плота и той се плъзга няколко стъпки. – Това е шибана шега!

– Мислиш, че Микаел е на записите, нали?

– Да, мисля.

– Мислиш, че той ме е дрогирал?

– Не знам, Ава – звучи напълно неуверен.

– Малко е невероятно, нали?

– Той ме мрази, Ава. Знае, че ти си моята ахилесова пета. Чакал е този миг.

Изправям се и се обръщам с лице към него.

– Не трябва ли да отидем в полицията? – питам. Тревогата на Джеси обхваща и мен.

– Не – поклаща той глава. – Аз ще се оправям с това.

– Добре – казвам тихо. Няма да споря с него.

Усмихва се кротко, после игриво присвива очи към мен.

– Харесвам роклята ти. – Ръката му се плъзва по вътрешната страна на бедрото ми и се пъхва през ръба на бикините ми.

– И аз харесвам роклята си. – Проклятие, отново дишам тежко. Чантата ми тупва на пода на кухнята и аз сграбчвам реверите на сакото му.

Джеси измъква пръста си, вдига го до устата ми и направо забърсва влагата по току-що намазаните ми с гланц устни.

– Аз съм много щастлив мъж. – Вдига ме в скута си, навежда ме назад и притиска устни в моите за една дълга, чувствена целувка. Щом взима каквото иска, се отдръпва и ме озарява с усмивката, запазена само за мен.

Отвръщам му и прокарвам палец по пълната му долна устна.

– Този цвят не ти отива.

– Така ли? – цупи се и аз се смея. Изправя ме и грабва дистанционното на уредбата. – Искам да танцувам с теб.

– Така ли?

– Да.

Усмихвам се, когато песента „Напомпани ритници“ на „Фостър дъ Пийпъл“ гръмва от колоните много силно. О, той наистина иска да танцува. Дръпва ме към гърдите си, дланта му застава под кръста ми, а другата му хваща ръката ми.

Отпускам длан върху рамото му и го поглеждам с усмивка.

– Ти ме правиш толкова щастлива.

Очите му проблясват, а сочните му устни се извиват в краищата.

– Ще те правя щастлива до края на живота си, бебче. Да танцуваме! – Започва да отстъпва назад извън кухнята и щом стигаме огромното отворено пространство на апартамента, моментално ме завърта и ме връща обратно, а после започва да ме води из стаята. Смея се и поглеждам към очите му, които са като блестящи езера от зелено удоволствие, докато се движим между мебелите и той ме върти с усмивка. Води ме от единия край на апартамента до другия, после на терасата и вътре.

– Какво танцуваме? – питам, докато отново обикаляме дивана.

– Не знам. Нещо между валс и куикстеп, мисля – отвръща, ухилва ми се и аз продължавам да го следвам. Очите му сякаш могат да избухнат от щастие. – Мисля, че това ми доставя толкова удоволствие, колкото и когато съм дълбоко в теб.

– Така ли? – питам напълно шокирана.

– Не – мръщи се. – Това вероятно е най-тъпото нещо, което съм казвал.

Отмятам глава назад със смях, а той се навежда напред и целува шията ми, докато ме води назад към кухнята. Повдига ме и краката ми се увиват около тесните му хълбоци, а ръцете ми намират косата му. Задържам погледа му и той спира движенията си. Изучава ме внимателно, преди да ме постави нежно на плота.

Дланите му обгръщат бузите ми и погледът му се просмуква в очите ми. Наистина няма нужда да казва нищо, но знам, че ще каже. Сякаш иска да покаже колко е добър в новооткрития си талант. Сега ми говори.

Палецът му приглажда кожата ми.

– Кой командва, Ава?

Извъртам очи.

– Ти.

– Грешиш.

– Така ли? – изтърсвам. Той командва. Даде ясно да се разбере.

– Ти – отвръща. Усмихва се, а аз се намръщвам. – Ти си тази, която командва, бебче.

– Но ти винаги настояваш, че ти командваш.

Свива рамене.

– Харесва ми да галиш егото ми.

Започвам да се смея.

– Шегуваш ли се?

– Не.

Спирам да се смея, когато не се присъединява към мен, въпреки че е дяволски смешно. Прогаря дупки в мен с поразителните си очи.

– Аз командвам тялото ти, Ава. Когато тези красиви очи са пълни с желание за мен, тогава аз командвам. – Пуска бузите ми и прокарва длани по вътрешната част на бедрата ми.

Напрягам се, устните ми се разтварят и ръцете ми се стрелват, за да стиснат реверите на сакото му.

Той се усмихва, навежда се и докосва нежно устните ми.

– Виждаш ли? – прошепва, маха длани от бедрата ми и откъсва ръцете ми от гърдите си. – Отново ти командваш.

Изучавам го с бегла усмивка. Напълно разбирам.

– Затова ме чукаш до безсъзнание, затова е обратното броене и затова настояваш да те целуна, когато съм бясна.

Усмихва се.

– Внимавай с езика!

– Ти напълно се разкри. Повече никога няма да ти позволя да ме докоснеш.

Разсмива се така, че тялото му се тресе, като отмята глава назад. Мисля, че вече го знае. Ето защо бягам, когато започне обратното броене. Знам на какво е способен, когато сложи ръце на мен. Смехът му постепенно заглъхва и очите му изучават лицето ми.

– Е, господин Уорд, като се има предвид колко много секс правим, бих казала, че си основен акционер в командването в тази връзка.

Усмихвам се, когато отново се разсмива. Това е чудесна гледка. Зелените му очи блестят.

– Бебче, сексът никога няма да ни е достатъчен.

– Тогава това те прави много властен мъж.

– Боже, Ава! – Отмята коса от лицето ми и хваща в шепи бузите ми. – Обичам те толкова много. Целуни ме!

– Слаб ли се чувстваш?

Навежда се.

– Аз съм – отвръща. Устните му нежно докосват моите и аз му угаждам. Давам му контрола, за който жадува, позволявам езикът му да завладее сетивата ми, докато Джеси мънка в устата ми и извлича цялата власт от мен.

– По-добре ли си? – питам.

– Много. Хайде, жено! Имаме среща. – Поставя ме на крака, после спира музиката и взима чантичката ми от пода. – Готова ли си?

– Чакай да ти покажа съобщението! – Взимам чантата и вадя телефона си. Почти бях забравила за това.

– Какво съобщение? – пита намръщен. Той също очевидно е забравил.

– Пратеното от телефона на Джон. – Превъртам в телефона, а сърцето ми тупти нервно. Това е. Това е моментът, в който ще сваля това от плещите си. Имам го чисто и ясно, така че той да не може да го оспори. Джон не би го направил. – Ето – казвам. Подавам му телефона и Джеси го взима. Бръчката му се намества на челото, докато чете съобщението. Лицето му добива замислено изражение. Очите му отскачат към моите, после отново към екрана. Наистина мисли за това.

Чувствам се нервна. След цяла вечност взиране в екрана Джеси започва да кима леко.

– Ще се занимая с това – отвръща. Хвърля телефона ми на плота. Изобщо не изглежда щастлив.

Отпускам се от облекчение. Мисля, че почти очаквах да я защити или да каже, че сигурно е бил някой друг, но кой друг би го направил? Няма нужда да казвам нищо повече. Той знае и съм толкова облекчена.

Телефонът ми започва да пее и го вдигам от плота. Виждам името на Рут Куин да проблясва на екрана и въздъхвам уморено. Отказвам обаждането. Скоро ще позвъни в офиса и ще разбере, че не съм на работа.

– Кой е това?

– Нова клиентка. Истински трън в задника.

Взима телефона и го плъзва отново на плота, после ме дръпва към гърдите си.

– Никаква работа днес. Готова ли си за нашата среща?

Кимвам до гърдите му.

– Да.

Притиска устни към темето ми и ме пуска, като протяга ръка с много изискан маниер. Усмихвам се, сплитам ръка с неговата и го оставям да ме поведе навън към асансьора.

Отразяваме се във всички огледала около нас. Където и да погледна, виждам него в цялата му прелест, вървящ до мен. Пъхнала съм ръка под сакото му, изпълнена с нежелание да го пусна. Той поглежда надолу към мен с ъгълчето на окото си.

– Би трябвало да получа едно извинително чукане тук и сега – казва с тих глас.

– Дължа ли ти извинение?

– Да. – Поглеждам напред и го срещам в отражението.

– За какво? – питам. Бързо премислям всичко, което може да има предвид, и откривам (в света на Джеси) твърде много неща, които би могъл да държи срещу мен. Но тази сутрин аз бях отстъпчива, а той беше доста разумен.

– Дължиш ми извинение за това, че ме накара да те чакам прекалено дълго – отвръща. Лицето му е напълно безизразно, а думите му са пълни със значение.

Усмихвам се и се притискам до него. Аз изобщо не съм го чакала много дълго. Само две скапани връзки. Докато той се е борил с множество демони, аз съм била блажено сляпа и съм минавала през вълненията на всяка нормална млада жена. Мисълта е странна.

Вратата на асансьора се отваря и ръката му обгръща нежно раменете ми, докато вървим през фоайето на „Луссо“.

– Клайв – кимва Джеси на портиера, който също кимва кратко в отговор и продължава с това, което привлича вниманието на бюрото му.

Излизаме в хладната вечер и Джеси отключва колата си.

– О, Кейт звъня. Може би трябва да ù се обадиш.

– Отново ли си вдигал телефона ми? – питам, но той просто свива рамене и подминава обвинението ми.

Въздъхвам и отварям чантата, за да извадя телефона, но след малко ровене не откривам такъв.

– Джеси, телефонът ми е останал горе.

Дълго и преувеличено ми показва какво неудобство създавам.

– Ето – подава ключовете. – Побързай или ще закъснеем за вечеря!

– Ще бъда бърза. – Изтичвам обратно във фоайето на „Луссо“ и се намръщвам към Клайв, който все още ме пренебрегва, после набирам кода на асансьора. Защо не е още на приземния етаж? Чакам нетърпеливо да се върне, после скачам вътре.

Излизам, преди вратата да се отвори напълно, и пъхвам ключа в бравата, като го оставям в ключалката, докато тичам към кухнята. Заковавам се с шокирано ахване, когато виждам двама души да седят на бар столовете. И двамата изглеждат много заплашително.