Дивият барон

17

Скромната венчавка бе изпълнена от мистър Байъм — човек с внушителна побеляла глава и дълбок резониращ глас. Той получаваше издръжката си от семейство Карингтън и беше олицетворение на дискретността. Никога не заплашваше с ада и не обръщаше внимание на клюките, които достигаха до ушите му. И харесваше много настоящия барон Маунтвейл, въпреки репутацията му. Гостната на викария бе малка, но обзаведена с вкус благодарение на Шарлот Карингтън. Той разбираше необходимостта всичко да се държи в тайна дори от прислугата на семейството. Затова церемонията се състоя вечерта в неделя, когато всички се бяха събрали по домовете си, спокойни, че са изпълнили религиозните си задължения.

Мистър Байъм потупа Тоби по рамото, когато мина край него, и прошепна в ухото му:

— Сестра ти е прелестна. Днес е щастлив ден за Карингтънови. Представяш ли си, нашият барон се жени.

— Да, наистина се женя — намеси се Роухън. — Одобрявате ли това, сър?

— Да, одобрявам го, милорд. Страхувах се, че ще се ожените в Лондон и аз няма да имам възможността да присъствам на венчавката, но действителността надмина и най-смелите ми очаквания. Никой никога няма да узнае за това. А и вярвам, момчето ми, че след като се съвземеше от първоначалния шок, скъпият ти баща би аплодирал постъпката ти. Ти си добър и великодушен човек. А сега, милорд, нека да ви венчая преди младоженката да е побягнала.

А тя наистина изглеждаше готова всеки момент да вдигне полите си и да се втурне навън. Баронът побърза да застане до нея и да я хване здраво за ръката. Дланта й бе студена и влажна от пот.

Сузана, благодарение на свекърва си, носеше рокля от бледожълта коприна, а корсажът и линията под бюста бяха обрамчени с дори още по-светложълта дантела. Дрехата падаше красиво на пода; подгъвът й също бе поръбен богато с дантела. Ръкавите бяха дълги и декорирани с дантела. Във вдигнатата й нагоре коса бяха вплетени светложълти панделки. Младата жена изглеждаше наистина прекрасно.

Маунтвейл преглътна мъчително; тя беше също така и много бледа.

Усмихна й се, забелязал напрежението и бдителността й, като се молеше бъдещата му съпруга да намери сили да издържи това изпитание, както смяташе тя. Това бе втората й женитба с представител на семейство Карингтън. Тази поне бе истинска. Майка му, усетила несигурността на Сузана, се бе постарала да й намери предостатъчно ангажименти, за да не й даде възможност дори да си поеме дъх, камо ли да си задава въпроси за предстоящото събитие.

На Роухън му се стори, че единствените думи на викария бяха въпросът към младоженката дали приема барон Маунтвейл за свой съпруг. Мистър Байъм бе действително много проницателен и мъдър. Една по-дълга служба би могла да доведе до два нежелани резултата — не бе изключено булката да припадне или да побегне, ако се съдеше по вида й. А така, след като започваше церемонията с даването на брачния обет, той всъщност предопределяше по-нататъшното развитие на нещата. Въпреки това двамата с жениха въздъхнаха с огромно облекчение, когато Сузана отговори без капка колебание:

— Да, приемам го.

След което я чуха да преглъща с усилие.

Пет минути по-късно церемонията бе приключила. Мистър Байъм се усмихна на младоженците и рече:

— Това ми достави огромно удоволствие, милорд, миледи. Скъпата лейди Шарлот ни е осигурила шампанско. Но първо, милорд, можете да целунете прелестната си съпруга.

„Вече съм омъжена“ — помисли си Сузана, взряна в стария пръстен с диаманти и смарагди, който се предаваше от поколение на поколение в семейство Карингтън от седемнайсети век насам, както й бе обяснил Роухън. Омъжваше се за втори път, само че сега церемонията бе реална, а съпругът й — истинският й съпруг — бе много мил, вече бе убедена в това. Но той също така се славеше и като един от най-големите сладострастници в Англия. Да се люби по два пъти на ден! Подобно нещо бе немислимо. Не можеше да очаква подобно нещо и от нея, със сигурност не можеше да го очаква. Тя му бе съпруга, не любовница. Мъжете преставаха да правят това със своите съпруги, щом осигуряха наследниците си. Джордж не й се бе натрапвал повече след раждането на Мариан. Любовниците вероятно печелеха доста пари. Нищо чудно да вземаха дори на час. Щом го правеха проститутките, защо да не го правят и любовниците? Или пък любовницата се спазаряваше още в началото според това колко пъти дневно или седмично мъжът щеше да прави с нея тези неща? Да, това изглеждаше най-разумно.

— За какво мислиш? Зениците ти са се разширили. Дишането ти се учести. Готова си да излетиш оттук, стига само да имаш метла.

— Не би искал да знаеш.

— По-късно, да, бих искал, но в момента желая най-много да те целуна.

И той се наведе към нея, но младата жена се отдръпна и рече:

— Каза, че всеки, който има някакви подозрения, може да разбере истината за брака ми с Джордж. Или да попита мистър Байъм, за да научи, че сме младоженци. Не се сетих по-рано за това. Божичко, нищо няма да излезе от цялата работа, Роухън, ня…

— Вече го направихме — отвърна баронът и я целуна. И промълви, без да се отделя от устните й: — Мистър Байъм ме увери, че няма да каже и думичка, дори да му изтръгнат един по един ноктите от пръстите. Вече си моя, Сузана. Съвсем законно. И тайната ни е в безопасност.

„Негова.“ Очите й се затвориха, когато я целуна. Това бе нежна целувка, не настоятелна. Сузана не опита да се дръпне назад. Знаеше, че така само щеше да постави в неудобно положение и двамата. Застанала абсолютно неподвижно, тя му позволи да я целуне, поставил леко длани върху ръцете й.

Усещането не беше неприятно. Дори изпита някакво възбуждащо затопляне в корема, нещо непознато за нея, което изчезна веднага след като баронът отдели устните си от нейните.

Младият мъж се усмихна, вперил поглед в лицето на своята млада съпруга, и докосна закачливо връхчето на носа й.

— Справи се добре. Твоето „Приемам го“ звучеше леко ужасено, но затова пък отговори веднага. Не ми остана време да започна да си гриза ноктите от притеснение. Гордея се с теб. А сега, лейди Маунтвейл, бихте ли желали шампанско?

Сузана кимна. „Лейди Маунтвейл.“ Този път беше наистина. Забеляза, че мистър Байъм се усмихваше на нещо, което му казваше Шарлот. Тоби играеше със стария окуцял териер на викария, Бъши. Младоженката заотстъпва бавно по-далеч от него. От своя съпруг.

Преди по-малко от две седмици все още плевеше своята градина с изцапани до лактите ръце, загрижена за парите, за ибериса, за баща си, вечно разтревожена от нещо и за нещо, но тогава сама си бе господарка, сама управляваше живота си. Тоби и Мариан бяха нейна отговорност. Честно казано, баща й също бе нейна отговорност. И бе спала сама.

Сега вече бе дама от висшето общество, без абсолютно никакви парични проблеми. Единственото, което трябваше да направи, бе да даде обет пред един мъж, когото почти не познаваше. Той сега притежаваше както нея, така и всичките и отговорности. Струваше й се, че сделката бе изключително неизгодна за Роухън; той обаче се усмихваше. Цялата тази работа като че ли му доставяше истинско удоволствие. Но защо? Тя му бе донесла не само безброй задължения, а и опасности. Побъркал ли се беше, та изглеждаше толкова доволен? Не беше чак толкова наивна, че да вярва в искреното му възхищение. Възможно бе да му се струва приемлива, но нищо повече от това. Та той бе заобиколен от красавици през целия си живот. Не, бе постъпил така, за да спаси семейната чест. Всичко друго, което й бе казал… не, не можеше да си позволи да вярва на тези неща.

Баронът й подаде чаша шампанско, след което се обърна и заяви:

— Вдигам тост за красивата си млада съпруга Сузана Карингтън, която ме направи толкова щастлив.

— Слушай, слушай!

Това бе Тоби; той тъкмо отпиваше от двете глътки шампанско, които му бе осигурила неговата богиня, Шарлот.

Тръгнаха си не след дълго. Но първо мистър Байъм изгаси свещите и сградата потъна в мрак. Роухън желаеше да намали до минимум риска някой да ги види и да се зачуди какво правеха тук по това време.

— Е, свърши се — рече той вече в каретата. — Какво мислиш, майко?

— Мисля, прескъпи мой, че се справи превъзходно с тази работа. Прекрасно изпълнение, достойно за скъпия ти баща. Той в крайна сметка щеше да бъде доволен, щом опознаеше Сузана и Тоби. Да не говорим за малката мишчица.

— Мариан мишчицата — каза Тоби и се прозя. — Това ми харесва.

— Да, наистина се справих добре с това. Само да не забравяме, че сме били тук на вечеря по покана на мистър Байъм. Вечерята бе първокласна, единодушни сме по този въпрос. Вярно, че е малко необичайно. Осъзнах го особено добре тази сутрин, когато Фиц ме изгледа по начин, който говореше „Знам, че сте замислил да правите нещо“, след като го уведомих за поканата. А ти, Сузана, трябва да престанеш да подскачаш всеки път, когато те назоват „миледи“. Сега вече наистина си такава. Край на преструвките и игричките. Всичко е съвсем истинско. Съгласна ли си?

Младата жена вдигна рамене; не желаеше дори да мисли за онова, което се бе случило преди малко, за новото си положение. И за досегашното. Изкашля се и заяви ни в клин, ни в ръкав:

— Ози обеща утре да ми донесе състезателното котенце.

— Доколкото знам, надбягването за този месец ще се състои следващата събота. Ние може да не бъдем тук по това време.

„Ние“. Нима щеше да й позволи да отиде с него в Оксфорд?

Премести поглед към лицето му. Беше й се ухилил до уши. Но не каза нищо повече.

— Казах на майка да не позволява на Сабин да се доближи до теб.

Младата жена се обърна бавно. Всичките й вещи бяха преместени в апартамента на барона и точно в този момент той влезе през вратата, която свързваше стаите им, бос и облечен в син халат, със стар и удобен вид. Почувства, че бе гол отдолу. Изглеждаше обаче напълно спокоен, гласът му звучеше безметежно, без сянка от заплаха.

— И защо Сабин да не идва тук?

Все още беше с прекрасната рокля, която й бе дала Шарлот.

— Обърни се, за да ти помогна да се измъкнеш от тази дреха.

— Защо?

— Какво? О, Сабин. — Беше се взрял в белия й врат, в няколкото къдрици, прилепнали по него. Мургавите му пръсти изглеждаха толкова тъмни на фона на тази бяла плът. — Сабин или ще започне да ти дава съвети… или ще заяви, че няма да можеш да ми доставиш удоволствие както трябва.

— Какво?

— Ами — поде провлечено Роухън, като спря само за момент, колкото да се наведе и да я целуне по врата. — Сабин ме харесва. Иска да постигне целта си. С две думи, иска да спи с мен.

Сузана замръзна на място, по-неподвижна от малкото дъбче, което бе посадил миналата година в градината на мястото на стария клен, повален от гръм.

Целуна новата ивица бяла кожа, която се разкри след като разкопча следващото копче. Ако не грешеше — а той не грешеше — младата му съпруга потръпна, почти незабележимо, но достатъчно, за да го накара да я целуне още веднъж и да се усмихне.

— Аз естествено никога не бих спал с момиче от персонала. Това просто не се прави.

— Естествено. Дори това момиче да е французойка и да е много хубаво.

— О, френският произход няма почти нищо общо с това. Просто английските дами с голямо удоволствие наричат френските дами мръсници. Това не е вярно и англичанките го знаят много добре. Просто им харесва да играят на тази игра.

Междувременно бяха разкопчани още три копчета. Беше стигнал до долната й риза, по-точно — някоя от долните ризи на майка му. Беше цялата от бледожълта дантела и атлаз, изключително гладка и мека. Божичко, това бе истински празник за сетивата.

Разтвори роклята и внимателно я свали от раменете й. Но не разголи ръцете й, а остави дрехата да виси на лактите й, като по този начин ограничи движенията й. След това бавно премести тънките презрамки на долната риза, първо от едното, а след това — и от другото рамо. Целуна всеки сантиметър плът, скрита под въпросните меки презрамки.

— Роухън?

— Хмм?

— Ако разкопчееш още няколко копчета, ще мога да довърша сама останалото.

— Не.

— Не мога да помръдна. Това ме смущава, особено съчетано с целувките ти.

Искаше му се да й каже, че още дори не беше започнал да я целува, но не го направи. Още не бе дошъл моментът.

— Не ти ли харесва като те целувам?

Настъпи мъчително мълчание, последвано от:

— Не е чак толкова лошо. Всъщност, изобщо не е лошо, но ме прави нервна. Те са прелюдия към нещо друго, което знам от опит, че е ужасно.

— Хмм — бе единственият отговор и презрамките на долната риза се присъединиха към роклята върху лактите й.

Баронът дръпна надолу ризата. За съжаление не можеше да я свали по-долу от кръста й, но и така бе добре. Засега. Без да докосва гърдите й смъкна долната дреха до кръста на Сузана.

Дъхът излезе шумно от устата й и тя се отдръпна рязко от него.

Обърна се с лице към Маунтвейл, като опитваше отчаяно да върне дрехите си на мястото им, но така и не успя да ги вдигне. Успя само да кръстоса длани върху гърдите си.

— Изглеждаш приказно.

Младата жена поклати глава. Отстъпи крачка от него, след това — още една.

— Няма да те изнасиля, Сузана.

Гърбът й вече почти се опираше в стената. Роухън се усмихна и, без да казва нищо, тръгна към нея. И рече:

— Просто искам да те приютя в обятията си. Свали си ръцете. Дори не поглеждам към гърдите ти. Не се смущавай, Сузана. Приближи се и ми позволи да те прегърна. Нищо друго не искам.

По-голяма лъжа от тази не можеше да има, но кой го интересуваше?

Младоженката не помръдна. Баронът я хвана за китките и ги дръпна леко, докато не заеха отново мястото си встрани на тялото й. Не погледна надолу. Бе много важно да продължи да я гледа право в очите. След това я придърпа внимателно към себе си. Сега ръцете му обгръщаха гърба й. Усещането бе невероятно. Делеше ги единствено халатът му. Чувстваше мекотата на тялото й, отдаването му. Искаше му се да може да свали начаса халата си. Да почувства нейните гърди в своите. Потръпна при тази мисъл, но се сдържа.

— Целуни ме, Сузана. Само една малка целувчица, колкото да ми покажеш, че не си прекалено притеснена от това, че ти харесва да ми бъдеш съпруга.

Младата жена затвори очи и сви устни.

Роухън се взря в присвитите устни. Нима Джордж дори не я беше целувал както трябва? За момент изпита безкрайно презрение, последвано дори от още по-силно облекчение. Докосна устата й с връхчетата на пръстите си.

— Разтвори съвсем малко уста и ухапи крайчето на пръста ми. Не силно, съвсем лекичко.

Очите й се отвориха.

— Защо?

— Не, това е прекалено широко. Само колкото връхчето на пръста ми да мине между зъбите ти. Питаш защо? Ами, съмнявам се, че ще ти се стори неприятно, а на мен ще ми достави удоволствие.

Палецът му поглаждаше долната й устна, леко, спокойно, когато тя разтвори съвсем малко устни и го ухапа.

И съвсем истински. Все пак кръв не потече. Роухън се засмя.

— Е, това бе само началото. Сега опитай пак, но по-леко. Няма да опитваш да ми пуснеш кръв, нали?

Постави показалец на устните й и зачака. Най-сетне Сузана разтвори уста; този път ухапването бе прекалено слабо, но това все пак бе нещо.

— Съвсем малко по-силно, Сузана.

Този път младата жена го направи точно така, както искаше той. Лорд Маунтвейл усети вълна на удоволствие и се запита дали тя бе изпитала същото. Тогава, за негово учудване, Сузана засмука връхчето на пръста му. Помисли си, че ще умре в същия миг, че просто ще се строполи на пода. Погледна към показалеца си в устата й в очакване да го види всеки момент да получи конвулсии.

Очевидно усетила начина, по който замря и забелязала изцъкления му поглед, Сузана побърза да го пусне.

— Това ли искаше?

Устата й бе влажна. Беше непосилно трудно да не се взира в тази уста.

— Това бе само началото — отвърна Роухън. — Сега искам да те целуна — нищо нередно, Сузана, нищо заплашително, просто една целувчица, но искам най-напред да разтвориш устни точно така, както направи преди малко, за да ухапеш пръста ми. — Без да й даде време да протестира, баронът се приведе напред. — Разтвори уста — промълви, без да се отделя от лицето й, той.

Тя се подчини. Много бавно Маунтвейл прокара език по долната й устна, после го вкара в устата й, съвсем леко.

Младата жена отскочи, натисна длани в гърдите му. Но не можеше да се отдръпне назад, защото бе гола до кръста. Роухън прочете дилемата в очите й, в нейните толкова изразителни, толкова красиви очи.

Плъзна длани нагоре по гърба й, докато достигна ушите й. Прибра косите й зад тях, като се наслаждаваше на досега с топлата й плът. След това се взря в едното й ухо, наведе се и го целуна, а след това започна с устните си да си играе с него. Когато езикът му премина по неговите очертания, Сузана отскочи отново, но този път от изненада и може би — донякъде заинтригувана.

— Защо правиш това?

Усети гласа й тих и топъл като струйка дим във врата си.

— Не ти ли хареса?

— Не знам. Много е странно. Езикът ти… не съм и предполагала, че един език може да бъде толкова топъл и… може би малко възбуждащ. Спомням си, че се възбудих леко, когато ме целуна непосредствено след края на брачната церемония.

— Възбуждащ, толкова голяма дума за това, което направих и продължавам да правя съвсем невинно.

Но това изобщо не бе невинно. Беше си истинско прелъстяване. Дъхът му галеше ухото й. Младата жена буквално го сграбчи за ръцете над лактите.

Роухън беше в плачевно състояние. Прелъстяването бе мъчителна работа, а успехът се измерваше в съвсем дребни стъпчици. Остави ухото и сега вплете пръсти в косите й; измъкна една по една фибите и ги пусна на пода. Започна да масажира кожата на главата й, като се наслаждаваше от контакта и усещаше как тя започваше да му се отдава малко по малко. Нави кичур около дланта си, като се опиваше от мекотата и гъстотата на косите й. После се върна отново към устата; този път, за неописуемо негово удоволствие, младата жена разтвори устни без подкана.

Залепи се за нея и изпъшка неволно. Не бе възнамерявал да го прави, но въздишката се бе отронила сама от гърлото му. Топлината на тялото й и внезапното отдаване го бяха довършили.

Както впрочем и нея. Отдръпна се назад, отново прикрила с длани гърдите си, по-бледа от чиновническа якичка. Но щом забеляза погледа му върху гърдите си, Сузана поруменя до корените на косите си; така му се стори още по-прекрасна.

Беше я уплашил. Беше я накарал да се почувства неудобно.

Дявол да го вземе.

Усмихна й се криво, като се молеше младата му съпруга да не сведе поглед надолу към тялото му, тъй като тогава щеше да види, че е готов да я събори върху леглото. И, слава Богу, тя не погледна натам. Продължаваше да се взира в лицето му, изплашена до смърт, без да казва нищо, без да помръдва.

— Извинявай, не исках да те стресна — успя да произнесе най-после той. — Ти отвори така естествено устата си за мен и ми достави такова удоволствие, че не се сдържах. Въздишката беше съвсем нормално последствие от това. Аз не я исках, тя излезе сама от гърлото ми. Едно просто изпъшкване не може да бъде нещо чак толкова лошо, какво ще кажеш?

Младата жена поклати безмълвно глава.

— Ако се обърнеш ще ти помогна да съблечеш тази рокля. — И побърза да добави в отговор на хлъцването й. — Исках да кажа, че ще ти помогна да я съблечеш, за да си сложиш нощницата. Няма да се нахвърля отгоре ти, Сузана.