Дивият барон

20

Младата жена облиза устни.

— Да доведа ли Мариан?

— О, не, не Мариан ще те гони из спалнята. Всъщност, никой никого няма да гони. Ще бъдем само двамата и аз ще те науча как да се смееш, да се забавляваш и да стенеш, когато те залее вълна от удоволствие.

Тя гледаше така, сякаш му бяха израснали три глави.

— Нека да ти сваля дрехите.

Този път не обсипа с целувки шията, ушите и раменете й; не, захвана се с роклята й и я съблече за не повече от минута. Позволи й да остане с долната си риза, но само с нея. Предишната нощ бе допуснал голяма грешка — беше я изплашил с префинената си техника и дълго и предълго загряване.

— Не мърдай.

След трийсет секунди той също бе гол.

Сузана хлъцна и отстъпи крачка назад. Това вече постави на изпитание търпението му. Не беше суетен, но знаеше, че е добре сложен, без грам тлъстина по тялото си и тъй като отделяше по два дена седмично за физически занимания, излъчваше сила, но без да бъде чак толкова мускулест, че да я изплаши или отврати. Нито пък беше прекалено космат, като един свой приятел например, който имаше косми дори по гърба.

— Хайде, Сузана, все си виждала гол мъж и преди.

— Ами, не, всъщност — отвърна тя, съсредоточила немигащ поглед върху корема му. — Не съм виждала. Джордж винаги първо духаше свещите. Само го чувствах.

— Шегуваш се — промълви невярващо Роухън; по лицето му се четеше такъв ужас, че тя просто нямаше как да не се засмее.

Но това не бе лесна работа, тъй като той стоеше пред нея съвсем гол и се взираше в долната й риза като ловна хрътка, забелязала фазан.

— Не, той никога не се събличаше на запалени свещи. Нямах представа, не бях разбрала…

— Това е без значение. Не е нужно да се притесняваш по този повод. Имай ми доверие, Сузана.

И, отново без капка колебание, съблече долната й риза. А след това притисна младата жена към себе си.

— Така. Така — повтори той. — Забрави всичко, което ти се е случило до преди този миг. Сега си моя съпруга. Отсега нататък съществуваме само ти и аз.

По този начин даваше възможност на всеки един от двамата да почувства другия; изживяването бе изключително интимно, макар да не правеше нищо друго, освен да я притиска към себе си. Усещането не беше лошо, като се изключи възбуденият му член, плътно допрян в корема й. Джордж й беше причинявал болка. Той със сигурност не беше оформен по този начин. Всъщност, не можеше да каже с точност.

— Не знам дали това е добра идея — произнесе с изтънял от притеснение глас тя, докато лорд Маунтвейл завираше носа си в шията й.

— Не ставай глупава — рече той и вдигна глава. — Идеята е превъзходна. — Вдигна я на ръце, занесе я до леглото и я постави в центъра му. Тя се приземи по гръб, с разтворени ръце и крака. — Това ми харесва. Не мърдай.

Приближи се до нея и, без да я докосва, започна да я съзерцава, като започна от главата и завърши с пръстите на краката й. След това се обърна, за да приближи още малко свещника. Сузана опита да се отдръпне, но баронът сграбчи ръката й, за да я възпре.

— Не, Сузана, не.

Не се превърна в дивак. Знаеше, че тя очакваше именно това, проклет да е Джордж.

Взря се в лицето й, без да обръща внимание на която и да било друга част от тялото й; усети, че тя разбра това. После я целуна, дълго, бавно, дълбоко, докато тя отвори устата си.

— Браво — промълви Роухън, без да се отделя от устните й.

В същия миг ръката му обхвана едната й гърда. Нейната тежест и топлина накараха пръстите му да затреперят, дланта му се отдели с рязко движение, а зъбите му не затракаха само по някакво чудо.

Колкото до неговата съпруга, тя почти подскочи от леглото.

Баронът не помръдваше и не изпускаше гръдта от шепата си.

— Не ти причинявам болка. Ни най-малка. Това не ти ли харесва? Това е ръката ми, Сузана, тя те докосва. Само аз. Ще правя това всяка нощ през следващите петдесет години. Започвай да свикваш. Точно така, поеми си дълбоко въздух, престори се, че ме понасяш. Това е началото. На човек с моята репутация не му е нужно по-голямо насърчаване от това.

— Смущавам се. Обеща, че няма да ме караш да се смущавам.

— Излъгах. — Започна отново да я целува. Този път тя отвори уста и без неговите указания. Цялото му същество заликува. — Но това е само една малка лъжа, поне измерена във времето. Най-много след три минути вече изобщо няма да се смущаваш. Всъщност, може би дори само след една минута. Искаш ли да знаеш защо, Сузана?

— Ами, да.

— Ще плъзнеш нежната си ръчичка, която в момента си вкопчила в лакътя ми, надолу по гърдите ми. Щом достигнеш корема, ще разтвориш длан и ще ме почувстваш, а след това ще продължиш да я движиш още по-надолу. Просто ще си играеш с мен и ще ме дразниш.

Сузана нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Роухън говореше непрестанно, без да пуска гърдата й и продължаваше да обяснява, как щяла да си играе с него. Всичко това нямаше никакъв смисъл. Искаше й се да стане тихичко от греховното ложе, да отиде в своята стая и да облече някоя от нощниците на майка си, с които изглеждаше с дванайсет години по-стара.

В този момент палецът му погали леко гърдата й.

Тя подскочи.

— Приятно, нали?

— Не, ужасно е.

— Значи Мариан може да разчита само на мен от двамата си родители да я научи да казва истината. Жалко, Сузана. Всеки момент ще изпъшкаш. Какво мислиш?

Пръстите му бяха върху корема й. Мъжките пръсти определено не бяха създадени, за да лежат просто така на корема на една жена, без да правят нищо. Сега обаче се раздвижиха много бавно надолу; Сузана знаеше, че това не е редно. Същото ли искаше да направи тя с него? Не, със сигурност никоя жена със здрав разум не би сторила нещо толкова унизително. От друга страна в момента той изглеждаше така, сякаш бе възможно най-далеч от всяка похотлива мисъл. Не дишаше тежко, нито опитваше да я затисне под тялото си. Не пъшкаше. Щеше да опита с разум.

— Роухън, би ли размислил върху…

Пръстите му ненадейно я докоснаха. Пръстите му бяха върху плътта й, върху нейните най-съкровени кътчета, до които никога досега не се бе доближавала човешка ръка. Джордж никога не я бе докосвал там. Трябваше да каже нещо. Трябваше да извика. Трябваше поне да протестира.

Изохка, когато пръстите му я натиснаха леко.

— Да — промълви баронът и започна да я целува отново.

Дълбоките му, дълги, опияняващи целувки не й позволяваха да мисли. Разумът никога досега не я бе изоставял, освен по времето, когато си бе мислила, че е влюбена в Джордж и се бе съгласила с предложението му за брак. А после я бе натиснал в тъмнината… След като свърши с нея, вече й бе много трудно да му каже, че го обича.

Пръстите му започнаха да се движат в див езически ритъм, със сигурност непознат за всяка една почтена дама, ритъм, който събуждаше в нея желание да надигне хълбоци и да ги притисне в дланта му, ритъм, който я караше едновременно да иска да танцува и да крещи. Изохка отново.

— Това е ужасно! — извика младата жена, после изпъшка пак и направи рязко движение нагоре.

Роухън наблюдаваше лицето й, изумлението в очите й миг преди да я разтърси оргазмът. Изви диво нагоре тяло, вплете длани в косите му, придърпа го надолу, за да може да го целува. Той обаче не преставаше да действа ту по-нежно, ту по-грубо, дълбоките движения на ръката му се редуваха с плитки. Държеше я така в това състояние, което би трябвало да е изпитало всяко човешко същество и което възнамеряваше да я кара да изживява отсега нататък всяка нощ. Когато усети, че спазмите й намаляват, баронът отслаби натиска; сега вече само я галеше успокояващо, докато погледът й изгуби дивото си изражение. Тогава се намести отгоре й и проникна в нея с един-единствен дълбок, мощен тласък.

Тя извика и се надигна така, че той проникна дори още по-дълбоко. Стегнатата й плът пулсираше около него и го подлудяваше от страст, но знаеше, че въпреки това не й причинява болка.

Искаше му се това да продължи, но този път положението сякаш бе излязло извън неговия контрол. Сигурно нейният оргазъм му бе повлиял така, но пак не беше редно. Всъщност, това като че ли нямаше значение. Сузана се извиваше, като го държеше здраво, притиснала устни във врата му; вълните на удоволствието го заляха и за момент той забрави всичко друго.

В този миг се запита дали няма да умре. Сърцето му биеше до пръсване, имаше чувството, че не може да си поеме както трябва дъх. Все пак успя да се задържи на лакти, за да не я затисне под тежестта си. Когато най-сетне бе способен да говори, промълви:

— Сега вече не се смущаваш от мен, нали?

Взряна в лицето му, младата жена го усещаше дълбоко в себе си, усещаше и отслабващите тласъци на удоволствието, подобно на спомен за отминал миг. Знаеше, че ако в този момент бе права, щеше да се свлече на пода. Роухън се размърда и тя го почувства отново в себе си, наистина го почувства. Той беше отделно от нея човешко същество и същевременно бе в нея.

— Това е ужасно.

— Хмм.

Разсъдъкът й започваше да се възвръща. Не можеше да повярва, че бе извършила, че бе изпитала всичко това. То бе повече, отколкото можеше да понесе. Задавиха я срам и сълзи. Не можеше да се понася.

— Държах се като животно.

— Да не си очаквала да се държиш като птица?

Тя го погледна с неразбиращ, разтърсен поглед, който го накара да се почувства истински грубиян. Лорд Маунтвейл се наведе към нея и я целуна по устата.

— Много красиво, много отзивчиво животно. Струва ми се, че никога досега не съм изпитвал подобно нещо, Сузана.

Сам не можеше да повярва на думите си. Това не можеше да е вярно. Та той бе развратник, сатир, самото му същество бе сладострастно до мозъка на костите си. Ами да, бе се наслаждавал на повече жени, отколкото бяха обитателките в Маунтвейл Вилидж. Тя бе просто поредната жена в дългата редица, нищо повече. Та тя дори не бе поставила разтворената си длан върху корема му. Нито пък я бе плъзнала надолу към слабините му.

Целуваше устните й, върха на носа.

— Знаеш, че не е нужно да ме лъжеш. Аз съм ти съпруга.

Макар всичко да бе станало светкавично и да не бе продължило повече от част от секундата, младата жена бе готова да се закълне, че забеляза гняв в погледа му и дори почувства как яростта препусна из стройното му тяло. Неговото тяло. Той беше все още в нея. Не бе побързал да се отдели и да се търкулне по гръб. Не, беше с нея и ето, че започваше да се движи отново, много бавно и внимателно. И внезапно спря.

— Не мога. Може да го направи само някой пълен егоист и свиня. Все пак не си го правила от много отдавна. — Гласът му бе натежал от разочарование. — Не искам да те заболи. Но може да те събудя рано сутринта. Това ще ти хареса, Сузана.

Роухън се надигна между краката й и излезе малко от нея, без да изпуска от погледа си нито едно свое движение. После затвори очи. Младата жена усети, че започва да се движи отново, но в този момент той си пое дълбоко въздух и се измъкна напълно от нея.

Останал на колене между бедрата й, той се взираше в нея, като дишаше учестено. После я погледна в очите и я докосна леко.

— Красива си.

Тя наистина почувства как плътта й запулсира. Това бе унизително. Искаше й се да продължи да я докосва, искаше й се да…

Вече не усещаше пръстите му.

— Може би следващия път ще ме погалиш. На мъжа това му доставя не по-малко удоволствие, отколкото на жената. — Настани се до нея, но се сети нещо и изруга. Стана и се върна почти веднага с леген вода и кърпа. — Стой мирно.

Изми семето си от нея. Сузана бе дотолкова шокирана, че и да не й бе казал нищо, надали щеше да бъде по силите й да помръдне. Затвори очи. Прекрасно бе усещането на прохладната вода.

— Сега може би няма да ти щипе толкова — заяви баронът, обви пръста си с влажната материя и внимателно го вкара в нея.

И го задържа абсолютно неподвижно.

Бе като опиянена, напълно изгубила самоконтрол, сякаш тя и жената, излегната на леглото като някоя проститутка, бяха две отделни същества. Само една проститутка можеше да позволи подобно нещо и дори да изпитва наслада от това. Искаше й се пръстът му да проникне още по-дълбоко в нея. Искаше й се да се притисне в него, да… В този момент Роухън извади пръста си.

Вдигна я и я намести под завивките. Духна свещите. Когато се настани до нея и я притисна към тялото си, Сузана заплака.

Баронът не каза нищо, просто галеше косите й, безвъзвратно заплетени в резултат на бурната сцена; при този спомен той се усмихна и се почувства като бог. После пък се намръщи. Не я беше излъгал. Никога досега не се бе чувствал така с която и да било друга жена. Тя, естествено, не му бе повярвала.

Разбира се бракът бе нещо ново за него. Може би изречените от мистър Байъм слова бяха причината за загадъчната, дори плашеща го реакция. Просто удоволствието бе прекалено голямо, а самоконтролът — прекалено малко. Беше се забравил напълно. А това не му допадаше никак. Интересно дали и тя се бе чувствала по същия начин. Обърканият, реещ се поглед в очите й говореше, че най-вероятно бе точно така. Роухън се надяваше да е така. Една жена не би трябвало да се страхува от своя съпруг. Би трябвало да го желае, да го използва и да му се наслаждава.

Сузана го бе използвала много добре. Най-после риданията й преминаха в хълцане. Баронът обаче все още не казваше нищо, а и какво ли можеше да й каже? Усети точно момента, в който младата му съпруга заспа.

А я познаваше едва от две седмици без един ден.

На следващата сутрин не я събуди, както бе обещал, поради простата причина, че той самият отвори очи едва когато на вратата на спалнята се почука леко. Младата жена лежеше почти отгоре му, косата й го гъделичкаше по носа, коляното й бе върху корема му.

Почукването се повтори.

Защо не се бе събудил по-рано?

Маунтвейл въздъхна, измъкна се внимателно изпод нея, зави я добре и наметна халата си.

— Боже милостиви — прошепна той, щом отвори вратата. — Ти ли си, Тинкър? Крайно време беше да се появиш.

— Да, милорд, и мистър Пулвър е с мен. Той беше болен и не можех да го оставя. Аз му бях болногледачка. Но сега вече сме тук, милорд, за да се погрижим за вас.

— За мен вече се погрижиха, благодаря ти, Тинкър. Вратовръзките и шалчетата ми обаче сигурно са пострадали в твое отсъствие.

— Мистър Фиц ни каза, че сте се оженили, милорд. Оженили! И то не скоро, а преди няколко години, дори години преди смъртта на баща ви, и че имате дете, момиченце. Че сте баща. И сте пазили всичко това в тайна. Не сте казали дори на мен. Никакъв намек дори. Абсолютно нищо. Всичко това е крайно необикновено, милорд. Не сте го споделили дори с мистър Пулвър. Ако гърлото все още не го болеше много, той само щеше да ви каже колко мъчно му е станало, че не сте му се доверили. Аз обаче не мога да повярвам на това, милорд, не и за човек с вашите апетити…

— Може би ще намериш някой не толкова трънлив път за словесните си упражнения, Тинкър. Да, женен съм, благодаря. Ако погледнеш зад гърба ми, ще видиш моята съпруга в леглото ми. Да, държах го в тайна от всички, в това число и от майка си. Сега стана ли ти малко по-леко? Така, какво искаш сега?

Внезапно зад гърба на Тинкър се появи Пулвър. Гласът му бе пресипнал и нисък.

— Не бихме искали да се натрапваме, милорд… — изкашля се, — …но сигурно си давате сметка, че сме изумени. Почти до безсловесност.

— Радвам се, че не си започнал да грачиш заради ангината, Пулвър, но все още звучиш като самия дявол. Иди при мисис Бийт. Тя знае лек за всяка болест. А след това си легни и не ставай поне до обяд. А сега, питам отново, какво искате двамата?

Внезапно на изпитото лице на Тинкър се изписа изненада.

— Мили Боже, някой ме ухапа!

И той се извъртя, за да застане пред широко усмихнато момиченце. Щом той си отмести, малката прелетя през пролуката и прегърна с две ръце крака на барона.

Той се наведе веднага и я вдигна.

— Добро утро, мишленце. Добре ли спа? Пусна ли кръв от крака на мистър Тинкър?

— Той ми стоеше на пътя — обясни Мариан и погледна от височината на ръцете на Роухън към двамата господа, които имаха вид на ударени от гръм.

— Тинкър, Пулвър, това е моята дъщеря, Мариан.

— Тя прилича страшно много на вас, милорд.

— Да, прилича — отвърна без колебание младият мъж.

— Може да наследи и прекрасния характер на баба си — обади се Тинкър. — О, Боже — възкликна миг по-късно той, — нейно възхитително височество е вече баба. Това е немислимо, невъобразимо, направо абсурдно. Трябва да е съсипана. О, Боже!

— Не се притеснявай. Мариан и съпругата ми допаднаха много на майка ми. Скоро ще се запознаете и с Тоби, братчето на моята жена. Добро момче е, учи при мистър Байъм, докато тръгне в Итън. Така, питам ви за трети път, какво искате?

В този момент Мариан се дръпна напред.

— Мама — рече тя и се дръпна още по-силно.

О, не, не можеше да стане така. Всичките му изпълнени с нежност видения как събужда Сузана и как наблюдава красивите й, замаяни от съня очи да подивяват от страст, започнаха да избледняват.

— Върви — рече Маунтвейл и постави детето на пода.

То хукна към леглото и започна да го щурмува. Успя да смъкне повечето завивки на майка си, докато се мъчеше да се качи при нея.

Чу Сузана да изпъшква, а след това да се смее.

— Скъпичко, добро утро. Колко красива си тази сутрин. Ела да ме прегърнеш.

Не след дълго младият мъж чу смукане на пръсти и се усмихна. Обърна отново поглед към Тинкър и Пулвър. Те го съзерцаваха така, сякаш му бяха израснали кучешки зъби и по устата му се бе появила пяна.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Така, какво има? Все още е сутрин, нали, и западното крило не е пламнало, а? Да не би мисис Бийт да ви е настанила на тавана?

— Ами, милорд, започна Пулвър, — работата е там, че мис Лили се появи в дома ви в Лондон, защото била много притеснена за вас. Ние не знаехме какво се е случило, тъй като нямахме никаква връзка с вас, освен писмото, което изискваше присъствието ни тук. Не можехме да обясним нищо на мис Лили. Тя е разтревожена, милорд. Не разстроена, защото това не е в стила й, но определено разтревожена.

— О, по дяволите — възкликна младият мъж.

Изобщо бе забравил за съществуването на Лили, което не бе особено похвално от негова страна.

— Решихме, че ще искате да научите незабавно — додаде Тинкър. Снижи глас и продължи да говори, като прикри уста с длан. — Баща ви, милорд, никога не забравяше да информира всички дами за своето местонахождение.

Роухън завъртя очи.

— Благодаря, че ме информирахте. Пулвър, след като си тук, ще ти намеря работа. Не, почакай… оставаш да почиваш в леглото до обяд. После може да се усамотиш със сметките за чифлиците на имението. Възможно е по-късно да се присъединя към теб, ако пожелая да се самобичувам. Но, честно казано, подобно решение ми се струва доста невероятно.

И затвори вратата на спалнята под носовете им.