Дивият барон

ЕПИЛОГ

Шарлот Карингнтън прочете последните редове, които бе написала. Как най-изкусно да завърши посланието си, чудеше се тя. Това бе наложително. Трябваше да опита. Задъвка замислено върха на перото. „…прескъпи мой, чрез най-различни източници до слуха ми достигна вестта, че двамата със Сузана сте си верни един на друг. Приветствам това. То говори за уважение и обич, които свързваха и нас с баща ти. Но, прескъпи мой, говори се също така, че не си подновил старите си навици, че Сузана е непрекъснато с теб, заедно с Мариан, която, естествено, е прелестна, но…“

— Красавице моя.

Тя се завъртя на стола си към леглото. Огъстъс се бе събудил току-що. Бе седнал в леглото, завит само до кръста с чаршафа, разрошен и неустоим. Тя обичаше мъже с черни косми по гърдите, обичаше черната, копринена нишка от косъмчета, която водеше надолу по корема им към слабините.

— Красавице моя — повтори сънено той. — Какво пишеш?

Шарлот се изправи и се приближи до леглото.

— Писмо до Роухън.

— Нали не го поучаваш отново, а?

Баронесата се изсмя, качи се отгоре му, приглади тъмните му вежди и целуна красивата му уста.

— Е, опитвам се да не го правя, но той се е променил до неузнаваемост. Станал е семеен човек в пълния смисъл на думата. Не че баща му не бе олицетворение на всичко, което едно дете би желало да има като баща, но в него имаше нещо повече, много повече. — Спря да говори и въздъхна. Целуна го отново, после се загледа в колоната на леглото и смръщи вежди. — Възможно ли е да съществува друг начин на живот?

— Какво искаш да кажеш?

— Започвам да се питам дали Роухън и Сузана не са открили нещо, което може би не е чак толкова отвратително.

— И какво е то?

Младият мъж прокарваше пръсти през косите й. Господи, бяха толкова гладки и копринени. Никога не му омръзваше нито ароматът на тези коси, нито сладкото ухание на тялото й.

— Че все пак е възможно един мъж да бъде щастлив с една-единствена жена.

Спря и го погледна, за да види дали щеше да се засмее.

Огъстъс не се засмя. Широката му длан замря върху косите й. Тя натисна бузата си в тази длан.

— Че е възможно една жена да бъде щастлива само с един мъж.

Огъстъс все така не се смееше. Другата му широка длан поглаждаше атлазения й пеньоар.

— Защо да не бъде нормално подобно нещо? — попита той и я целуна по носа.

— Не знам. То е коренно различно от начина, по който изживях живота си аз, от начина, по който мислех за себе си и за другите.

Младият мъж я дръпна в обятията си. Не я целуна страстно. Вместо това я привлече към себе си така, както се утешава разплакано дете.

— Животът — промълви в косите й той, — животът те даде на мен, моя красива Шарлот. Не мога да си представя по-голяма благословия от това, да бъдеш винаги с мен. Може би ще помислиш върху това.

— Може би — отвърна баронесата и подаде лице за целувка.

Докато се целуваха, до слуха им долитаха подвикванията на гондолиерите под отворените прозорци, които гледаха към Канале Гранде. Венеция се събуждаше. Звукът на вълните, които се разбиваха в каменните сгради и тротоарите, приличаше на нежна музика. Целувките му й се струваха прекрасни. Все едно че най-после се прибираше у дома.