Дуел

30.

Наближаващата Коледа не бе радостно събитие за Тод Кренбърн.

На времето си мислеше, че не е лесно да живееш с Мили. Но сравнена с Кенди Прайс, бе направо шега работа. Всекидневните яростни изблици на Кенди, астрономическите й разходи и суетата, която граничеше с мегаломания, бяха невероятни. Би могъл да ги понесе, ако не беше и останалият й багаж. По-точно, Чейс и Чанс, които го мразеха почти колкото и той тях, и Джими.

Разбира се, очакваше отмъщение от страна на Джими. Всички знаеха, че не е човек, когото да прецакаш безнаказано. А най-зловещото предателство бе да му отмъкнеш съпругата. Но когато започна връзката с нея, Тод наистина вярваше, че нещата ще се уредят сравнително безболезнено. Смяташе, че Джими ще се примири, ще даде развод на Кенди и ще си хване нова красавица.

Не осъзнаваше обаче, че любовта на Джими бе не само истинска, но и безумно силна и дълбока, граничеща с мания. Фактът, че жена му направи избор, не означаваше нищо за него. Ако той не можеше да я има, щеше да се увери, че и никой друг няма да я притежава. Искаше не само да накаже Тод, но да го унищожи напълно.

Първият му ход бе да се оттегли от сделката им с недвижими имоти в Орландо. Е, това се очакваше. Но после Джими започна систематични и плашещо ефективни атаки върху останалите сфери в бизнеса на Тод.

Възобнови съдебното дело за Хайуд и плати на прочут адвокат да уреди налагането на съдебни ограничения срещу „Комарко“, които спряха сондирането за цели три скъпи месеца. После реши да се възползва от услугите, които различни хора му дължаха. Сделките на Тод започнаха да се провалят една след друга из цялата страна — Ню Йорк, Чикаго, Питсбърг и Сан Франциско, а бившите му партньори и колеги го зарязаха като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Очевидно Тод бе подценил властта на Джими в деловите кръгове.

Съвсем скоро Кренбърн откри, че е уязвим и провален в много от инвестициите си. И то тъкмо когато се хвана с най-претенциозната жена на планетата — Кенди очакваше първокласно обслужване във всяко отношение, от материалните удобства до сексуалните изпълнения. Ако не я чукаше поне два пъти дневно и не я докарваше до все по-страхотен оргазъм всеки път, тя се ядосваше и му вгорчаваше живота. Как, по дяволите, Джими бе успявал да ръководи многомилионната си компания и да поддържа интереса си към надбягванията, докато беше женен за нея, бе абсолютна загадка. За първи път, откак навърши двадесет години, Тод изпадна във финансово затруднение.

Въпреки всичко обаче все още си падаше по Кенди. Мисълта, че тя може да го напусне, когато получи парите си от развода, го държеше буден нощем и го притесняваше повече от личната вендета на Джими. Затова, когато тя настоя да заведе нея и децата в Тилърайд за двуседмична ски ваканция, Тод се предаде.

По-късно си даде сметка, че по никакъв начин не можеше да си позволи две седмици почивка. Рано или късно щеше да му се наложи да съобщи на нейно величество, че може да й отдели само един дълъг уикенд.

В един ранен неделен следобед в началото на декември тъкмо се чудеше как да го направи, когато мислите му бяха прекъснати от колебливо почукване на вратата.

— Ако не е избухнала Трета световна война — каза той, когато Сали, последната изтощена гувернантка на момчетата, влезе в стаята, — не искам да знам нищо.

Кенди беше на пазар, както обикновено, а хлапетата спяха и несъмнено се зареждаха за поредните шест часа беснеене и крясъци. Тод трябваше да работи. Но след сексуалния маратон рано сутринта — три пъти за един час — той бе прекалено изтощен дори да мисли за работа.

— Наистина съжалявам — извини се момичето нервно, — но мисля, че трябва да дойдете. Полицията е тук.

— Полицията? — намръщи се той, стана и излезе в коридора. — Ченгетата от участъка в Ел Ей? Какво, по дяволите, искат?

Тримата мъже, облечени в черни костюми и застанали пред вратата, не приличаха на ченгета. Имаха вид на хора от ФБР.

— Вие ли сте Тод Кренбърн? — попита единият, като извади значка от вътрешния си джоб и я размаха бързо пред очите му.

— Знаете, че съм — рязко отговори Тод. — Стоите в дома ми, Коломбо. Въпросът е кои сте вие?

Грубото поведение бе грешка. Първият, очевидно шефът, кимна на подчинените си. Те се хвърлиха напред, сграбчиха ръцете на Тод и ги извиха болезнено зад гърба му, преди да му закопчаят белезниците.

— Какво правите, по дяволите? — извика той. — Това е възмутително.

— Арестувам ви по подозрение в измама — каза шефът. — Данъчна измама, за да сме по-точни. Имате право да мълчите…

— Майната ти — прекъсна го Тод. — Не вярвай, че ще си мълча. Това са глупости. Не знам нищо за никаква измама. Плащам си шибаните данъци.

— Изглежда, данъчната служба не е съгласна с вас — отвърна мъчителят му спокойно, а кръвното на Тод се повиши до опасни граници. — Имат информация, която ни предадоха. Мога да опиша случилото се само като продължителни и систематични опити да измамите щат Калифорния с избягването на имотни и други данъци.

Шибаният Джими. Беше отишъл прекалено далеч този път. Разбира се, Тод рискуваше доста в някои от сделките с недвижими имоти. Но бе внимателен, когато ставаше дума за закона. Счетоводителите му бяха изобретателни, но не бяха престъпници. Поне той не мислеше така.

— Допускате страхотна грешка — изсъска Тод, след като го изкараха от къщата и го натъпкаха в джипа си в мига, когато Кенди се появи в розовото си порше. — Ще ви съсипя от съдебни дела, обещавам ви.

— Тод?

Кенди се понесе към тях с високите си ботуши от крокодилска кожа и черна кожена минипола, която не оставяше много на въображението. Имаше толкова впечатляващ вид, че за момент типовете от ФБР се стреснаха.

— Какво става? — попита тя.

— Не се тревожи, бебчо — успокои я той. — Просто иди и звънни на Джак Грийн, адвоката ми. Името му е в кафявия телефонен указател на бюрото ми. Кажи му, че имам нужда от него. Веднага.

Положи всички възможни усилия да звучи самоуверено, но мислите му препускаха лудо.

Дали Джими наистина разполагаше с нещо срещу него? Какво, по дяволите, бе успяло да изрови копелето?

За голяма своя изненада Мили очакваше Коледа с нетърпение и радост. И това се дължеше основно на Зак Спиро.

Той започна да се отбива в къщата на майка й под различни претексти: информация за освобождаването на Джаспър, макар че лесно би могъл да я съобщи по телефона или имейла, извинение, че може случайно да е накарал Линда да плати повече, което, разбира се, не беше вярно. Истинската причина за посещенията му бе толкова очевидна, та накрая му се наложи да я сподели и да помоли Мили за среща за вечеря в Илай.

Първата й реакция бе да му откаже. Да го отблъсне, преди нещата да се задълбочат и тя да отговори на чувствата му. Колкото и да бе странно, Линда я убеди да не постъпва по този начин.

— Скъпа — каза тя, като вдигна глава от огромната тенджера, в която правеше конфитюр от боровинки. — Става дума само за вечеря, за Бога. Дай шанс на горкото момче. Ще ти се отрази добре да поизлезеш и да се запознаеш с нови хора.

Оказа се права. Вечерята наистина се отрази добре на Мили.

Зак беше адски забавен и я разсмиваше до сълзи, нещо, което Мили почти бе забравила. Когато няколко часа по-късно, я остави пред дома й, леко пияна, тя му позволи да я целуне.

Целувката беше приятна. Не зашеметяваща. Не я изпълни с диво желание. Но все пак бе приятна. Хареса й.

Първата целувка определи тона на връзката, която последва. След емоционалната въртележка миналата година, Мили с радост прие доволството пред екстаза. Зак й харесваше — беше достатъчно хубав, а и, макар да можеше да го сравнява само с Тод, изглежда, бе опитен и способен любовник. Но сексът бе само малка част от това, което я привличаше към него. Приятелството му, чувството му за хумор, интелектът му и добрите съвети бяха по-важни. И ако това означаваше да жертва страстта, същата страст, която й бе причинила толкова мъка по Боби и я бе заслепила с Тод за дълго време, е, заслужаваше си да плати тази цена.

Зак беше достатъчно умен да усети колебанието й. Внимаваше да не я притиска и да не настоява за обвързване. Просто бавно проникваше в живота й, а и в семейството й.

Но близостта им не беше единствената добра промяна. След като стресът от делото премина, Линда започна да идва на себе си. Светските й амбиции се изпариха. Дори тя трябваше да се изправи пред факта, че с едно дете в „Плейбой“, а с друго в затвора, не бе в положение да иронизира почтеността на хората. Но снобът в нея, макар и притихнал, не бе мъртъв.

— Какво смяташ да облечеш, скъпа? — попита тя Мили преди няколко седмици, когато дъщеря й се върна след дълъг престой в конюшните с Рейдър и Стенли, друг от старите любимци на Сесил, който бе успяла да открие и спаси.

— Да облека? — учуди се Мили, като си сипа чаша горещо вино и се настани на големия кухненски стол. — За какво?

— За коледното парти на семейство Дилейни, разбира се — отговори Линда. — Ще трябва да ти купим нещо ново.

— Шегуваш се — задави се Мили с виното. — След всичко, което Рейчъл ни причини? И ти искаш да отидеш в дома й?

— Не е въпрос дали искам или не — отговори Линда, която отчаяно копнееше да се появи на празненството. — Става дума за учтивост.

Наистина, Рейчъл се бе държала отвратително. Начинът, по който заряза горкия Джаспър в труден за него момент, бе последната капка за Линда. Най-после бе готова да признае, че проклетото момиче наистина бе ужасно. Но това не бе достатъчно да я удържи далеч от митлингсфърдския отговор на прочутия бал на Елтън Джон „Бели връзки и диадеми“. Все пак горките Майкъл и Джулия не бяха виновни, че дъщеря им е невярна мръсница, нали? Каквото и да бе направила Рейчъл, родителите й си оставаха стълбовете на светското общество в Нюмаркет. Семейство Дилейни не можеше да бъде зачеркнато с лекота от подвързания й с кожа указател.

Отначало Мили отказа категорично дори да говори по въпроса, но Зак я накара да премисли.

— Я стига, ще бъде забавно — ухили се той, докато й помагаше да почисти мърлявата слама на Стенли няколко дни след като Линда получи поканата.

Бяха заедно вече от месец и той бе свикнал да прекарва известно време с конете й. Но все още изглеждаше странно в конюшнята, също като негър на събрание на ку-клукс-клан.

— Можеш да се присмееш на Рейчъл за дебелината й — изтъкна й той. — А аз ще се фукам пред останалите мъже, вторачени в мен с желанието и тяхното гадже да е модел на „Плейбой“.

— Не съм била модел! — ядоса се Мили, като го замери с шепа слама. — Бях ездачка на каубойски коне.

— Ездачка на каубойски коне без дрехи — подразни я Зак.

Тя се престори на ядосана, но тайничко се радваше на небрежното отношение на Зак към снимките й в „Плейбой“ и в кичозните каубойски реклами. След ужасения потрес на майка й бе чудесно да се посмее по въпроса с някого.

— Моля те, хайде да отидем — настоя той. — Чувал съм, че къщата на Дилейни е зашеметяваща. А и тоалетът на майка ти ще си струва да изтърпиш партито. Знаеш го.

Разбира се, Линда се зарадва страхотно на промяната в решението на Мили и изпита силна благодарност към Зак, който я бе убедил да го стори. Реши да му покаже благодарността си по изпитания през времето начин, като му изпече огромно количество домашни бисквити.

— Сигурна ли си, че не си еврейка? — попита той, докато Линда стоеше до него гордо и го наблюдаваше как се тъпче до пръсване.

— Шшшт, скъпи, яж си бисквитите — отвърна тя нежно.

Въпреки, че Зак не бе завършил „Итън“, нямаше имение и дори бе израснал в Голдърс Грийн, Линда го намираше за чудесен. Вечно подтикваше Мили да „навлезе в следващия етап“, каквото и да означаваше това.

За съжаление, когато Бъдни вечер най-после настъпи, всички в къщата се събудиха с махмурлук, който можеше да спре и влак.

Преди два дни научиха, че Джаспър ще бъде освободен по-рано за добро поведение. Следователно щеше да си е у дома за Коледа и за празненството на семейство Дилейни, ако посмееше да отиде на него. След истеричния плач на Линда бе решено, че Зак и Мили ще вземат брат й от затвора, за да й спестят унижението да бъде снимана там от местните репортери. Линда си остана у дома, за да приготви празничната вечеря й да довърши коледната украса.

След първоначалното неудобство от срещата им, подсилено от факта, че Джаспър очевидно бе „открил Господ“ в затвора, четиримата решиха единодушно да се напият колкото се може по-скоро.

На сутринта всички бяха с позеленели лица.

— Знам, че ти обещах да отида, мамо — измърмори Мили с дрезгав глас. — Но наистина не мога да изтърпя празненството. Защо не кажеш на сър Майкъл, че съм болна?

— В никакъв случай — решително отсече Линда, макар че и тя самата не се чувстваше добре. — Веднага ще се усети. Всички ще си помислят, че не си дошла, защото не харесваш Рейчъл.

— Ами аз наистина не я харесвам — съгласи се Мили.

— А това е сериозна причина да положиш усилия — намеси се Джаспър, като влезе в кухнята, облечен в един от старите халати на Сесил, който висеше като торба върху отслабналото му тяло. — Рейчъл постъпи ужасно с нас. Но това ни дава възможност да простим, да обърнем и другата буза. Любовта и прошката са велико нещо.

— Точно така — потвърди Линда, която нямаше представа за какво говори синът й.

Мили улови погледа на Зак и се опита да сдържи смеха си. Свети Джаспър Затворника.

Отиването в Митлингсфърд вечерта бе сюрреалистично преживяване. Къщата бе осветена със свещи както в нощта на лятното празненство, когато Сесил получи първия си инсулт, а Рейчъл нагло се намеси в разигралата се драма в болницата. Тази вечер изглеждаше още по-красива, ако това изобщо бе възможно. Лекият сняг, паднал следобед, й придаваше вид на излязла от приказка, а биенето на църковните камбани в селото засилваше коледното настроение.

— Наистина се радвам, че си тук — каза Мили, като стисна ръката на Зак за морална подкрепа.

— Аз също — отвърна той нежно.

Въпреки прочутата битка в пресата между двете момичета, Мили така и не видя Рейчъл в Америка. Всичко, което знаеше за кариерата и живота й — успехите й в „Белмонт“, връзката й с телевизионната звезда Мики Малоун след раздялата с Джаспър, напълняването й след скъсването с Мики, бе научено от клюкарските списания. Същите парцали, в които доскоро и Мили бе снимана редовно.

Единствената причина за завръщането на Рейчъл в Англия бе желанието й да се опита да свали излишните килограми далеч от светкавиците на папараците. Очевидно все още имаше надежди да се върне в Щатите и да постигне нови успехи, макар и с друг работодател. Ранди Кравиц я бе уволнил в момента, когато теглото й се покачи, което бе доставило страхотно удоволствие на Мили въпреки мъдрите дрънканици на Джаспър за милост и прошка.

Мисълта да види съперницата си на живо вероятно трябваше да я притесни. И преди няколко месеца щеше да стане така. Но комбинацията от Зак, липсата на репортери около самата нея и радостта от завръщането на Рейдър и останалите възстанови вродената й самоувереност. Сега бе изпълнена най-вече с любопитство. И наистина се надяваше, че Рейчъл изглежда така ужасно, както в последното издание на „Стар“.

Не остана разочарована.

— Мамка му — подсвирна Зак, когато видя съперницата й. — Роузи О’Донъл6 се е изрусила и е била погълната от гигантска гъба!

Рейчъл се понесе към тях в рокля от розова тафта. Наистина изглеждаше страшна. Косата й все още бе гъста и лъскава, а гърдите й — по-гигантски и отпреди — висяха над стегнатия корсаж. Най-любезните думи, с които можеше да бъде описана, бяха „дебела крава“. Но Мили не държеше да е любезна.

— Рейчъл — усмихна се тя злобно. — Мили Боже! Наистина си се променила.

— Може да съм качила няколко килограма — отвърна Рейчъл вбесено, — но поне семейството ми не е станало за смях.

Последната реплика бе насочена специално към Линда, която стоеше само на метър от тях и си говореше с група жокейски съпруги. Линда се изчерви засрамено.

— Честно казано, изненадана съм, че решихте да се появите тази година, като се има предвид присъдата на Джаспър и твоя… как да го наречем… провал? Сигурна съм, че мама ви е поканила само от съжаление. Но предполагам, че не сте имали къде другаде да отидете, нали?

— Позволете ми да се представя — прекъсна я Зак, като пристъпи напред, преди Мили да стисне неприятелката си за гърлото. — Зак Спиро. Радвам се да се запознаем. Чувал съм много за вас.

Учтивостта му втрещи Рейчъл, която не можа да реагира за момент. Шашна се още повече, когато и Джаспър изникна до нея.

— Джей? — заекна тя. — Какво… Имам предвид, не трябва ли да си…

— Здрасти, Рейчъл — поздрави той, като се наведе към нея със странна гримаса на лицето, която бе упражнявал с часове пред огледалото в килията си и смяташе за ведра и ангелска, а всъщност му придаваше вид на човек с киселини, после я целуна по двете бузи. — Пуснаха ме предсрочно за добро поведение — обясни й. — Как си ти, Рейчъл? Щастлива ли си?

Хвана я за ръцете и се вгледа дълбоко в очите й. Не като любовник, а по-скоро като психиатър. Сякаш тя бе човекът, който имаше нужда от помощ.

— Напълно съм щастлива, Джаспър, благодаря — отговори тя.

— Надявам се да е така. Не ми се иска да мисля, че не ти е простено. Всички ти прощаваме за случилото се. Нали така? — обърна се към сестра си.

Мили се канеше да му отговори, че със сигурност не е простила на Рейчъл, нито възнамерява да го направи, докато диша, но съперницата й я изпревари и избухна от негодувание.

— Ти? — извика възмутено. — Ти ми прощаваш?

— Да — отговори Джаспър.

Съсредоточен само в себе си, както винаги, той не забеляза възмущението й и дори се опита да я прегърне.

— Научих се да прогонвам гнева си, Рейчъл — продължи спокойно. — Би трябвало да опиташ същото. Не трябваше да търсиш успокоение в храната. Би трябвало да се обърнеш към Господ.

Мили не вярваше, че някога е обичала брат си повече, отколкото в този момент. Изражението на Рейчъл почти си струваше загубата на Нюуелс.

— Преди да се обърнеш към Господ, Рейчъл — намеси се Мили весело, — разкажи ни новините за Мики. Чух, че ходи с онази чешка гимнастичка, Полина някоя си. Поддържаш ли още връзка с него?

— Не — ледено отвърна Рейчъл. — Но каквото и да си прочела, трябва да знаеш, че аз зарязах Мики, а не той мен.

— А, ето те — извика бащата на Рейчъл, усмихнат както винаги. — И Мили! — зарадва й се той. — Как си, скъпа? Чудесно е да видя, че двете най-после сте заровили томахавката на войната.

— Здрасти, Майкъл — целуна го Мили нежно, като знаеше, че това ще вбеси Рейчъл още повече. — Честита Коледа.

— Мисля, че майка ти иска да поговори с теб — съобщи й той.

Всички се извърнаха към Линда, която махаше енергично на Мили и Зак. Джаспър вече бе изчезнал някъде, несъмнено да проповядва Божието слово на останалите неверници в дома на семейство Дилейни.

— Какво правиш? — изсъска Линда театрално, когато Мили най-после отиде при нея. — Обеща ми, че няма да правиш сцена на Рейчъл.

— Не съм направила абсолютно нищо! — възмутено се защити Мили, като потърси подкрепа от Зак. — Почти не казах и дума. Джаспър я вбеси.

— Е, както и да е — каза Линда мрачно, — има и нещо друго — тя бръкна в златната си вечерна чантичка и извади твърд бял плик. — Пристигна вчера, но забравих да ти го дам. Мисля, че може да е от Боби — добави шепнешком.

Мили усети как жизнерадостното й настроение се изпари, а кожата й настръхна. Пощенската щампа наистина беше от Солванг.

— Знаеш ли, по-лесно е да разбереш от кого е, ако го отвориш — нежно я насърчи Зак.

Мили скъса плика и извади официално напечатана покана.

— От Ейми е — съобщи тя след дълго мълчание. — Тя и Дилън ще се женят. Сватбата е в Хайуд, на Нова година.

— Е, това е чудесна новина, нали? — попита Зак. — Знам, че харесваш Дилън.

— О, да, разбира се. Той е чудесен — разсеяно отвърна Мили.

Мислите й очевидно бяха някъде далеч оттук и ако бе щастлива, не го показваше.

— Трябва да побързаш да си купиш самолетен билет — посъветва я Линда. — Много хора ще пътуват към Калифорния за Нова година. Предполагам, че повечето места са вече заети.

— О, няма да пътувам — засмя се Мили с престорена небрежност. — Няма начин.

Зак я изгледа с вбесяващия си адвокатски проницателен поглед, който не ти оставяше друга възможност, освен да си признаеш всичко. Понякога Мили се изнервяше, че той разчита мислите й с такава лекота.

— Какво? — нацупи се тя. — Абсолютна лудница ще е. А и предизвестието е прекалено кратко.

Зак отново я погледна.

— Престани да ме гледаш така!

Но той не спря. Мили знаеше, че е прав. Ейми се омъжваше за Дилън, за Бога. Трябваше да отиде.

Въздържаше я само мисълта за Боби. Не можеше да обясни чувствата си дори на самата себе си, но при мисълта да го види отново я обземаше смесица от страх и надежда.

От една страна, искаше й се да побегне. Да се скрие в ръцете на Зак и да се мушне под одеялото от закрила и спокойствие, което той й осигуряваше. Но от друга, знаеше, че така само ще отложи неизбежното. И тъкмо то я плашеше.

— Рано или късно ще трябва да се видиш с него — отбеляза Зак. — Да се изправиш пред демоните си. Моментът е подходящ.

— Знам — отговори Мили, като се сгуши в прегръдката му. — Знам.