Двор от скреж и звездна светлина

Глава 13

Сестра ми си нямаше другари по чашка. Доколкото знаех, излизаше сама и си намираше нови всяка вечер. А понякога се прибираше у дома с някой от тях.

Не я разпитвах. Дори нямах представа кога е започнало това.

Не смеех да попитам Касиан дали той знае. Двамата бяха разменили броени думи след края на войната.

Като влязох сред светлината и шума във „Вълчата бърлога“ и веднага открих сестра ми с трима елфи на обла маса в сумрачното дъно на пивницата, почти видях духа на онзи ден от сблъсъка с Хиберн да витае зад гърба й.

Като че ли всеки грам, който Илейн бе качила, Неста бе свалила. Лицето й бе станало още по-гордо и ъглесто отпреди, а скулите — още по-остри. Косата й беше навита в обичайната сплетена корона, носеше любимата си сива рокля и както винаги изглеждаше съвършено чиста въпреки бордея, където бе избрала да прекара вечерта. Въпреки смрадливата задушна атмосфера на грохналата кръчма. Грохнала от векове употреба.

„Кралица без трон“. Така щях да нарека картината, която нарисувах в съзнанието си.

Очите на Неста, също синкавосиви като моите, се вдигнаха към мен веднага, щом затворих дървената врата. По лицето й се изписа единствено леко презрение. Тримата Върховни елфи на масата й бяха сравнително добре облечени, като се имаше предвид какво място посещаваха.

Сигурно са млади богаташчета, излезли да се позабавляват.

Овладях гримасата си, когато гласът на Рис изпълни главата ми.

Не ми се бъркай!

Сестра ти доста умело ги бие на карти.

Досадник.

Харесва ти.

Стиснах устни и му отвърнах с вулгарен жест по връзката ни, преди да доближа масата на сестра ми. Смехът на Рис отекна по щитовете в съзнанието ми като гръмотевица в звездна нощ.

Неста просто върна поглед към ветрилото от карти пред лицето си и стойката й продължи да излъчва високопарно отегчение. Другите играчи обаче вдигнаха очи към мен, когато спрях до мърлявата им изподрана дървена маса. Макар и наполовина изпити, чашите с кехлибарена течност пред тях продължаваха да се потят, постоянно охлаждани от някаква магия в кръчмата.

Красивият златокос Върховен елф от другата страна на масата ме погледна в очите и веднага отпусна ръката си с карти върху дървения плот, свеждайки глава в поклон. Останалите последваха примера му.

Само сестра ми, още загледана в картите си, остана все така равнодушна.

— Милейди — подхвана слаб тъмнокос елф, хвърляйки предупредителен поглед към сестра ми, — с какво можем да ви помогнем?

Вместо да ме погледне, Неста нагласи една от картите си.

Хубаво.

Усмихнах се мило на приятелите й.

— Простете, че прекъсвам играта ви, господа. — Обръщението „господа“ явно беше остатък от човешкия ми живот, отживелица, която третият елф отчете, вдигайки леко едната си гъста вежда. — Но бих искала да поговоря със сестра си.

Загатнатата заповед да напуснат масата не им убягна. Тримата станаха едновременно, хвърлиха картите и грабнаха питиетата си.

— Ще отидем да презаредим — обяви златокосият.

Като стигнаха до бара, достатъчно разумни да не хвърлят поглед през рамо, седнах на паянтовия стол, доскоро зает от тъмнокосия елф.

Неста вдигна бавно очи към мен.

Облегнах се в стола и дървото проскърца.

— Е, с кого от тримата щеше да се прибереш тази вечер?

Неста събра картите си на купчинка и ги остави на масата с лицето надолу.

— Не бях решила.

Ледени, безизразни думи. Напълно съвместими с изражението по лицето й.

Аз просто изчаках.

Неста също чакаше.

Неподвижна като животно. Като смъртта.

Някога се чудех дали това не е силата й. Проклятието й, дарено от Котела.

Но досега, дори в онези мигове на сблъсъка с Хиберн, не бях разпознала у нея нищо, взето от смъртта. Само необуздана мощ. Резбарят обаче ми беше разказал за смъртната й дарба. И аз самата бях видяла студената й ярка искра в очите на сестра ми.

Всъщност не и от месеци насам.

В последно време почти не се срещахме.

Изтече минута. И още една.

Помежду ни увисна пълна тишина, с изключение на ведрата музика от четиричленния оркестър в другия край на пивницата.

Щях да я почакам. Цяла нощ, ако се наложеше.

Неста се облегна в стола си, явно взела същото решение.

Залагам на сестра ти.

Млъквай.

Започвам да измръзвам.

Илириански лигльо.

Рис се изкикоти мрачно и връзката отново утихна.

— Другарят ти цяла нощ ли възнамерява да стои на студа?

Примигах, чудейки се дали някак е доловила мислите помежду ни.

— Защо реши, че е тук?

Неста изсумтя.

— Където отиде единият, там е и другият.

Сдържах всички възможни отговори, които изскочиха на езика ми.

Вместо това я попитах:

— Илейн те е поканила на вечеря днес. Защо не дойде?

По лицето на Неста се изписа бавна, остра като нож усмивка.

— Исках да чуя изпълнението на музикантите.

Погледнах към оркестъра. Музикантите наистина бяха по-талантливи от обичайните кръчмарски свирачи, но оправданието не струваше.

— Илейн искаше да присъстваш.

Аз исках.

Неста сви рамене.

— Можеше да яде тук с мен.

— Знаеш, че Илейн не би се чувствала добре на подобно място.

Тя вдигна едната си изящна вежда.

— Подобно място? И що за място е това?

Доста глави започваха да се обръщат към нас. Велика господарка — аз бях Велика господарка. Обиждайки пивницата и посетителите й, нямаше да си спечеля много поддръжници.

— Илейн не обича да е сред много хора.

— Някога не беше такава. — Неста завъртя кехлибарената течност в чашата си. — Обожаваше да ходи по балове и сбирки.

Думите й загатваха достатъчно: Но вие с двора ти ни довлякохте насила в този свят. Отнехте й радостта.

— Ако си беше направила труда да дойдеш вкъщи, щеше да видиш, че вече се съвзема. А и баловете са съвсем друго нещо. Илейн никога не е ходила по кръчми.

Неста отвори уста, готова отново да ме отклони от причината за посещението ми. Затова я прекъснах:

— Това не е важно.

Стоманените й очи се впиха в моите.

— Ще кажеш ли защо си дошла тогава? Развали ни играта.

Хрумна ми да разпилея картите им по оплискания с бира под.

— Слънцестоенето е вдругиден.

Никаква реакция. Дори не мигна.

Преплетох пръсти и ги поставих на масата между нас.

— Как да те убедя да дойдеш?

— Заради Илейн или заради теб?

— И двете.

Сестра ми пак изсумтя, после плъзна поглед из помещението, чиито посетители старателно се преструваха, че не ни гледат. Без да питам, знаех, че Рис е защитил разговора ни с невидима стена срещу подслушващи уши.

Накрая Неста върна очи към мен.

— Значи искаш да ме подкупиш?

Не трепнах.

— Проверявам дали си склонна да размислиш. Дали не мога да те убедя някак.

С върха на показалеца си Неста плъзна купчината карти по масата, разпервайки ги като ветрило.

— Дори не празнуваме слънцестоенето. Не празнуваме нищо.

— Май трябва да опиташ. Може да ти хареса.

— Вече казах на Илейн — вашият живот е отделен от моя.

Отново посочих с поглед кръчмата.

— Защо? Защо толкова държиш да се откъснеш от нас?

Тя се облегна в стола си и скръсти ръце.

— Защо да ставам част от веселата ви дружинка?

— Ти си ми сестра.

Пак онзи празен студен поглед.

Изчаках.

— Няма да дойда на тържеството ви — обяви тя накрая.

Щом Илейн не беше успяла да я убеди, аз нямах никакъв шанс. Не знам защо не го проумях по-рано. Преди да си загубя времето. Въпреки това направих един последен опит. Заради Илейн.

— Татко би искал да…

Не смей да довършваш това изречение. Звукоизолиращата бариера около нас не можеше да скрие как сестра ми оголва зъби. Как извива пръсти като нокти на граблива птица.

Носът й се сбърчи в неприкрита ярост и тя изръмжа: Върви си.

Сцена. Правехме крайно неблагоприятна сцена. Затова станах и свих ръце в юмруци до тялото си, за да спрат да треперят.

— Моля те да дойдеш — казах и се обърнах към вратата. Пътят до нея ми се стори много по-дълъг, отколкото на влизане. Трябваше да мина покрай тълпа от зяпащи лица.

— Наемът — заяви Неста на втората ми крачка.

Спрях.

— Какво за наема ти?

Тя отпи от чашата си.

— Трябва да се плати другата седмица. В случай че си забравила.

Говореше напълно сериозно.

Отвърнах с каменен тон:

— Ела на слънцестоенето и ще уредя да ти го платят. Неста отвори уста, но аз пак се обърнах и тръгнах към вратата, отвръщайки гордо на всеки втренчен поглед в пивницата.

Усещах как и този на сестра ми се впива между плешките ми през целия път до изхода. През целия полет до дома.