Интригантката

Съобщения

„Хей, Нейт, Серена е. Обаждам се само да видя какво правиш. Мислех, че може да излезем тази вечер, но знаеш ли какво? Уморена съм. Само десет е, ама май ще си легна. Но ще се видим този уикенд, нали? Нямам търпение. Обичам те. Лека нощ!“

Серена затвори. Стаята й се стори адски тиха. Дори Пето авеню беше тихо, с изключение на някое и друго преминаващо такси.

От мястото, на което беше седнала на леглото си, можеше да види семейната снимка, направена в Гърция, в сребърна рамка, още когато беше на дванадесет. Всички бяха с бански, а брат й Ерик, тогава на четиринадесет, залепваше голяма звучна целувка на бузата на Серена, родителите й го наблюдаваха и се заливаха от смях. На Серена й дойде за първи път на това пътешествие. Толкова се срамуваше, че не смееше да каже на родителите си, но какво да направи, затворена на лодка? Бяха пуснали котва край остров Родос, и докато родителите им се гмуркаха, а за Серена и Ерик се предполагаше, че вземат уроци по уиндсърф, брат й беше преплувал до брега с открадната „Vespa“ и й беше купил превръзки. Донесе ги в малка найлонова чанта, завързана на главата му, нейният герой.

Серена изхвърли съсипаното си бельо през борда. Сигурно още беше там, на някой риф.

Сега Ерик беше първокурсник в „Браун“ и Серена вече не го виждаше. Той беше във Франция с нея това лято, но през цялото време те или преследваха, или бяха преследвани от момчета и момичета, така че не им остана време за приказки.

Тя вдигна телефона и натисна бутона за бързо набиране до апартамента на брат си извън района на колежа. Звъня, докато не се включи секретаря.

„Ако искате да оставите съобщение за Дилън, натиснете едно, за Тим натиснете две, за Дрю натиснете три, за Ерик натиснете четири.“

Серена натисна четири и се поколеба: „… Хей… аз съм… Серена. Извинявай, че не съм се обаждала от известно време. Но ти също можеше да звъннеш, кретен такъв. Бях завряна в «Риджфийлд», умрях от скука до този уикенд, а сега съм пак в града. Днес бях за първи ден на училище. Малко беше странно. Всъщност беше гадно. Всички… всичко… не знам… странно… както и да е, обади ми се. Липсва ми косматия ти задник. Ще ти изпратя подаръче, веднага след като намеря време. Обичам те. Чао.“