Интригантката

Фен среща идола си

Джени приличаше на зомби в четвъртък, понеже не беше спала цяла нощ, но поканите за партито Целувка по устните бяха готови. Сега и тя, и брат й, имаха покана.

Умираше от глад, защото беше вечеряла само един банан и един портокал. Даже беше пропуснала любимата си кифла с шоколад. Така че на обяд тя грабна два сандвича със сирене и две млекца с вкус на кафе, отнесе угощението си в столовата и се огледа за място. Докато хапваше, трябваше да напише домашното, което беше пропуснала предната вечер.

Избра си маса пред огледалната стена в края на столовата. Никое от момичетата не искаше да се храни там, защото стената ги караше да се чувстват дебели, така че масата беше винаги свободна. Джени постави подноса си и тъкмо преди да започне да се тъпче, забеляза бележка, залепена на огледалото.

Започна да търси химикалка в раницата си. След като намери, записа името си на листа — то беше първо! — после седна пред отрупания поднос с храна, а сърцето й щеше да изскочи. Животът беше изпълнен с чудеса. А ставаше все по-хубаво.

По-чудесното беше, че самата Серена ван дер Удсен се измъкна от опашката и се запъти към нея с поднос в ръка. Наистина ли Серена щеше да седне с нея? Лично?

Джени вдиша и издиша дълбоко.

— Здравей — каза Серена и постави подноса си на масата.

Боже, колко красива беше. Косата й беше с бледозлатист цвят, който повечето от момичетата в „Констънс“ се опитваха да постигнат с часове, прекарани във фризьорския салон на последния етаж на Бъргдорф Гудман. Но цветът на косата на Серена беше естествен, това лесно се забелязваше.

— Наистина ли те видях да се записваш, за да ми помагаш с моя филм?

Джени кимна, безмълвна в присъствието на такова величие.

— Е, засега си единствената — въздъхна Серена от другата страна на масата, с лице към огледалата. Не й се налагаше да се притеснява, че е дебела, докато се храни. Нямаше никакви сланинки. Серена повдигна златистите си вежди и запита:

— Е, какво можеш да правиш?

Джени си играеше със сандвичите в чинията си. Не можеше да се начуди на себе си, че си е взела два. Серена най-вероятно я смяташе за отвратително прасе.

— Ами, аз съм доста артистична. Направих книжките с химни за училище, нали знаеш, с калиграфия? Имам няколко снимки, публикувани в „Ранкор“ тази година, и един кратък разказ — поясни Джени.

„Ранкор“ беше ученическото списание на „Констънс“. Редактор беше Ванеса Ейбрамс.

— А, и тъкмо завърших поканите за голямото парти следващата седмица, на което всички ще ходят — добави тя, нетърпелива да впечатли идола си. — Блеър Уолдорф ме помоли да ги направя. Всъщност… — Джени посегна към раницата си и извади оттам плик с името на Серена, изписано с орнаменти. — Списъкът с гости, който тя ми даде, беше с адреса ти от пансиона. Щях да пъхна плика в шкафчето ти или нещо такова — каза и се изчерви. — Но щом си тук… — Джени подаде плика на Серена.

Дали звуча като надутачка? — почуди се тя.

— Благодаря — каза Серена и взе плика. После го отвори и прочете поканата с потъмнели очи и сбърчено чело.

О, Боже, тя смята, че е грозна! — паникьосано си помисли Джени.

Серена прибра поканата в чантата си и вдигна вилицата си някак отвеяно. Взе парче маруля и го задъвка.

Джени запомняше всяко нейно движение и се учеше как да изглежда мистериозна, уравновесена и готина като Серена в момента. Само да можеше да чуе разбеснелите се мисли на Серена, ругаещи Блеър.

„Тя не е искала да отида на партито. Дори не ми каза, че има парти.“

— Уау — каза най-накрая Серена, докато все още дъвчеше марулята. — Наета си. Аз съм Серена — пресегна тя ръка напред и се усмихна мило на Джени.

— Знам. Аз съм Джени — момичето се изчерви още повече.